Финансова Свобода - "Исус - Пример и Заместник"

Улф Екман

Исус - Пример и Заместник

Нека сега видим какво Новият Завет има да ни каже относно парите. Ще започнем като погледнем на Исус. Много хора имат извънредно странна представа за Него. Те казват: «Не трябва да говорим за пари. Спомнете си как Исус ходеше босоног из Галилея. Трябва да сме точно като Него». Наистина трябва да сме като Исус. Той трябва да е нашият пример и нашето ходене трябва да е подражание на Неговия живот. Но Исус извърши някои неща, така че да не е нужно ние лично да ги вършим. Трябва да запомним две неща, когато разглеждаме живота на Исус: Неговото ходене на земята и делото, което извърши на кръста. В първия случай Той е нашият пример, а на кръста Той е нашият заместник. Трябва да оценяваме правилно тези два аспекта от живота на Исус.

И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика и някои жени, които бяха изцерени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, и Йоана жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха от имота си (Лука 8:1-3).

Правилната представа за Исус

Дяволът е представил една изключително религиозна картина на Исус. Исус е бил много по-«нормален»,

отколкото сме вярвали. Той беше свръхестествено нормален. Като човек, Той правеше всичките неща, които човек обикновено прави. Той преживя същите неща както другите човешки същества и както другите мъже и жени Исус също притежаваше неща. Библията дори ни казва, че Той живееше в къща в Капернаум.

Понеже Исус имаше «пътуващо» служение, Той не прекара времето Си, седейки у дома в Капернаум. Често Той оставаше у приятели, докато беше на определено място.

Исус беше придружен от хора, избрани от Господ специално да бъдат помощни служители. Йоана и Сусана са споменати тук заедно с много други, които служеха на Господа със своите собствени имущества (притежания). С други думи, имаше хора по онова време®^ както има и днес - чието служение бе да снабдяват ежедневните нужди на Исус и учениците Му. Те имаха истински материални нужди и, за да могат да вършат това, което бяха определени да извършат, Бог винаги промисляше тези нужди да бъдат посрещнати.

Трябва да разбереш, че Исус имаше същите нужди както всеки човек и че Бог задоволяваше Неговите нужди точно както прави и за теб.

Исус се нуждаеше от сън, почивка, храна и материални блага, за да върши това, за което бе призван. Тези нужди бяха посрещнати от хората около Него. Исус имаше ковчежник (касиер). Това трябва да означава, че Той имаше пари, в противен случай едва ли би имал нужда от ковчежник. Всъщност, Той трябва да е имал толкова много пари, че се нуждаеше от някой да борави с тях и поддържа финансовите въпроси в ред. Исус не назначи ковчежник, защото не искаше да се оскверни или да има работа с пари,

но защото имаше твърде много. Това е една много по-реална представа за Исус.

Също Той имаше облекло, което беше практично и удобно за нуждите Му. Относно мантията Му можем да видим, че беше от много скъпа, качествена материя, а не от куп стари дрипи. Затова войниците я пожелаха; и тъй като бе мантия без шевове, те хвърлиха жребий за нея вместо да я накъсат на четири парчета.

Ако Исус бе жив на земята днес, Той несъмнено би бил облечен в обикновени дрехи, както всички други. Той беше точно като своите съвременници от времето, в което живееше. Той имаше материални нужди и, като използваше други хора, Бог бе способен да посрещне нуждите Му.

Две страни

Изключително важно е да видиш това, отколкото да отричаш нещо, което Исус е предвидил за нас да бъдем или вършим. Второ Коринтяни 8:9 казва, че Той стана беден за нас. В стих 2 се казва: «че макар да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост».

Тук Павел говори за църквата в Македония. Той казва, че те даваха щедро, независимо от обстоя­телствата и бедността си, които наистина им пречеха да го правят. Във връзка с това Павел използва две или три глави от Второ Коринтяни да събере дарения за светиите в Ерусалим. Той насърчава вярващите в Коринт да правят същото.

Той пише в стих 8: «Не казвам това като по заповед, но за да изпитам искреността на вашата

любов чрез усърдието на другите». За да наблегне още повече на нуждата да дават, той използва за пример Исус Христос.

«Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия» (ст. 9). Тази сиромашия (бедност) бе изразена на кръста. Павел говори тук за кръста. Както вече споменахме, има две различни страни в делото на Исус: Неговия живот на земята и извършеното от Него на кръста. Когато Библията говори за дело на. заместване, то се отнася за кръста. Там нашата смърт бе заменена с Неговия живот и нашата болест заместена от Неговото изцерение.

Тук виждаме, че Той стана беден заради нас, така че чрез Неговата бедност, което е делото Му на кръста, да можем да станем богати. Тази бедност не се отнася за ходенето Му на земята или че Исус нямаше храна или дрехи, докато беше тук. Това не би ни ползвало по никакъв начин. Вместо това то се отнася за делото на кръста, чрез което изворите на небето сега са били направени достъпни за нас.

Той висеше там съблечен; напълно лишен и съблечен от всичко. Той бе предал всичко, което можеше да се предаде. Даде всичко, което имаше в тяло, душа и дух. И малкото дрехи, които Му останаха, бяха взети. Той наистина стана беден на всички равнища; духовно, умствено, психически и материално. Както казва Павел, Той стана беден заради Нас, т-.ка че чрез Неговата бедност ние да можем да станем I ")гати. Павел не се подвоуми да използва кръс га и примирителната смърт на Исус като пример :ащо Коринтяните би трябвало да дават пари.

Исус имаше всичко, от което се нуждаеше, по време

на своето ходене на земята. На кръста Той стана беден. Представата ти за Исус трябва да бъде правилна, така че да можеш да разбереш какво направи Той за теб.

>>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Започни точно там, където си!"

Улф Екман

Започни точно там, където си!

Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: В какво те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ ни силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него (Малахия 3:8-10).

Това е единственият стих в Библията, който ти дава право да изпиташ Бога. Когато даваш, Го изпитваш, като се молиш:

«Славя те, Боже, че Словото ти е вярно. Сега направих това, което си ми казал да направя. Благодаря ти, че ще отвориш прозорците на небето и ще излееш върху мен благословенията, които си обещал; такива благословения, че нямам достатъчно място да ги поема и трябва да раздам част от тях».

Когато вярата ти започне да действа в тази област, ще правиш неща, които никога преди в~ си дръзвал и да опиташ. Обаче Бог не иска изведнъж да скочиш и купиш билети за Бахамските острови «на вяра». Някои хора вярват, например, че е нормално да подпишеш чек, като се надяваш, че парите за покритието му ще дойдат точно навреме. Не говорим за такава глупост. Говорим за желанието на Бог да се доверяваш

повече на Него отколкото на обстоятелствата, неза­висимо положителни или отрицателни.

Проповядването на Евангелието в силата на Святия Дух е благословено. Като правиш това ще станеш войник в Божията армия. Войникът никога не се притеснява откъде ще вземе униформата си, оръжията и бойните припаси или откъде да намери храна и подслон. Той просто очаква тези неща да бъдат осигурени за него, като друг е отговорен да снабдява. Същото важи за нас; ние правим това, което вярваме, че Бог ни е казал да правим, дори ако нямаме финансиите моментално на разположение.

Преуспяването е повече от пари

Трябва да разбереш, че ако и да може Бог да те благослови с кола или къща, не трябва да очакваш да започне на такова ниво. Богатството няма нищо общо с да бъдеш милионер. Има разлика между това и преуспяването. Трябва да започнеш от там, където си в момента. Точно както във всяка друга сфера от живота ти, ще научиш как да растеш в преуспяване. Повечето хора искат всичко моментално, но не става по този начин. Често е налице просто мързел, а, както прочетохме преди, само старателните (тру­долюбиви) ръце ще преуспяват. Преуспяването няма да работи и там, където има егоизъм (себичност). Но където има правилно отношение и разбиране на Библейските принципи за растеж, преуспяването ще действа.

Трябва да започнеш точно където си сега. Прекалено лесно е да гледаш къде са другите и да мислиш за себе си: «И аз също искам да съм там». Но как те стигнаха дотам? Това е вярно за всяка област:

помазание, вяра, финансово преуспяване и т.н. Искаш да стигнеш дотам за една нощ, докато другите са го постигнали постепенно. Не можеш да скочиш направо на върха. Трябва да започнеш с първата крачка като тях.

Бог ще те благославя постепенно. Трябва да го вярваш и да откажеш да се срамуваш, когато трябва да стоиш във вяра за нуждите си, дори ако е само за чифт чорапи.

Когато Господ започна за първи път да ми говори за финансово преуспяване, единственото нещо, което аз и съпругата ми имахме, бяха студентските заеми. Един ден забелязах във вестника съобщение за къща, която се продаваше, и започнах да правя някои изчисления в полето. Единствените ни източници бяха студентските заеми, добавки за наема и помощите за децата. Такава покупка бе по човешки невъзможна. Обаче чувствах вътрешен мир и Бог ми каза: «Можеш да го направиш, ако наистина искаш. Събери всичко, което имаш, и го употреби за плащане на постоянните сметки, и вярвай за храната, облеклото и другите нужди». Имахме точно достатъчно да заплатим месечните си сметки.

Рано или късно ще трябва да решиш в себе си да не базираш финансовите си решения само на това колко пари имаш в момента. Ако искаш да стигнеш някъде с Бога, трябва да минеш отвъд твоите настоящи финансови ограничения. Така или иначе, ако нямаш вътрешно потвърждение в духа си, това би било просто глупост. Въпреки всичко, ако си убеден, че Бог ти е дал одобрението си да извършиш нещо, трябва да пристъпиш и го извършиш дори да изглежда, че нямаш достатъчно да започнеш. Лично аз откакто започнах да ходя във вяра в тази област, по човешки

никога не изглеждаше да имам достатъчно. Моите разходи са значително по-големи от дохода ми. Но, слава на Господа, Той винаги е намирал начин да реши проблема. Аз не ходя според това, което виждам; аз ходя според това, което Бог казва.

Ако си следвал Господа и си давал с чисто сърце, Бог винаги ще посрещне нуждите ти. Не е лесно в началото, когато започнеш да живееш по този начин. Може да не виждаш моментални резултати и да чувстваш дявола непрестанно да те притеснява, за да те направи скъперник. Но когато най-после победата дойде, тези принципи ще продължат да действат до края на живота ти, дотогава докато продължаваш да ходиш във вяра, да сееш за другите и да пазиш тази област на твоя живот.

>>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Богатството в книгата Притчи"

Улф Екман

Богатството

в книгата Притчи

Книгата Притчи може да бъде оприличена на златна мина, в която откриваш ценни истини и не на последно място в сферата на финансовото преуспяване.

Притчи 3:9 казва: «Почитай Господа от имота си...». Необходимото условие за финансово благослов­ение е да служиш на Бога. Няма нужда никога да търсиш богатства, защото, когато търсиш Бог, те ще те намерят. Търси първо Божието царство и всичко останало ще ти се прибави (вж. Мат.6:33).

Притчи 3:12,13 говори за изобличението и мъдростта на Господа: «Блажен оня човек, който е намерил мъдрост». Мъдростта е най-висша и тя е това, което Бог иска да търсиш. Библията никога не казва: «Търсете злато и диаманти!» Вместо това Тя казва: «Ако го потърсиш като сребро (мъдростта) и го подириш като скрити съкровища...» (Пр.2:4). И отново: «Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро и печалбата от нея по-скъпа от чисто злато» (Пр.3:14).

Какво точно е това мъдрост? Тя е Исус Христос, който стана за нас мъдрост (вж. 1 Кор.1:30). Търси Исус Христос и Неговата мъдрост и знание и, когато ги намериш, ще бъдеш благословен и щастлив. Ще имаш повече полза от мъдростта или Божието Слово, отколкото от злато и сребро.

Какви са твоите предимства? Колко високо оценяваш

Божието Слово? Ако тайно вярваш, че Библията е добро, но навън в реалния свят употребяваш други критерии, ти си пропуснал изцяло същността на въпроса. Словото на Бога е истинска действителност, защото: «...действителността... е основана в Христа» (Кол.2:17 - според английски превод).

Притчи 3:15,16 казва: «Тя (мъдростта или Словото) е по-скъпа от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея. Дългоденствие е в десницата й, а в левицата й богатство и слава». Това означава, че, ако придобиеш мъдрост вместо сребро, мъдростта от своя страна ще придобие богатство и почит за тебе.

Стих 33 казва: «Проклятия от Господа има в дома на нечестивия, а Той благославя жилището на праведните». Бог благославя и къщата, и това, което е в нея.

Притчи 8:17,18 казва; «Аз любя ония, които ме любят, и ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят. Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата».

Това противоречи и на светското, и на религиозното мислене. Време е да проучим Писанията и да подчиним тези мисли в покорство на Христа.

Стихове 20 и 21 от същата глава казват: «Ходя по пътя на правдата, всред пътеките на правосъдието, за да направя да наследят имот тия, които ме любят, и за да напълня съкровищницата им».

Тук все още говори мъдростта. Изпитани тъл­куватели на Стария Завет твърдят, че мъдростта, за която се говори в Притчи, глава 8, се отнася лично за Исус. Така че, всъщност тук говори Исус. Той е праведният, който преминава пътя на правдата и пътеките на правосъдие.

«Да наследиш богатство» не е ограничено само до «духовно» богатство. Това наследство е предназначено да изпълни съкровищниците ти.

Павел казва: «Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате» (2 Кор.1:13). Така че, когато четем Писанието, което казва: «Ходя по пътя на правдата, всред пътеките на правосъдието, за да направя да наследят имот тия, които ме любят», знаем, че не съдържа нищо друго освен това, което можем да четем и разбираме.

Може да си мислиш, че то е прекалено добро, за да е вярно. Това не е твой проблем. Може да попиташ: «Но как ще се случи?» И това не е твой проблем. Кажи само: «Исусе, хваля те, че думите ти са верни. Не зная как или кога ще се случи. Всичко, което зная, е каквото Ти си казал. Нека бъде точно както си казал».

Работа и богатство

Притчи 10:4 казва: «Ленивата ръка докарва си­ромашия...». Това е също едно от Божиите обещания. То ти казва точно какво да правиш, ако искаш да станеш беден. Бъди мързелив, заспал и недис­циплиниран и ще страдаш липса, финансова и във всяка сфера на живота ти. Според завета във Второзаконие 28 Бог ти е дал силата да придобиваш богатство. Ти си този, който придобива богатството, и го правиш, като работиш старателно с ръцете си.

Трудолюбивите ръце ще донесат успех във всяка област на живота ти. Трябва усърдно да изискваш нещата, които Бог има за теб, тъй като Той ти е дал силата за това. Разбира се, Бог очаква да работиш активно, за да ги получиш, а не да чакаш да паднат

върху теб от небето. Останалата част от стиха казва: «...а трудолюбивата ръка обогатява».

Стих 15 казва: «Имотът на богатия е неговият укрепен град. А съсипия за бедните е тяхната сиромашия». Бедността явно е разрушение, а не благословение.

Стих 22 продължава: «Благословението Господне обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо». Вярно е, че трябва да работиш, но това няма да свърши с благословение, ако разчиташ изцяло на своята собствена сила.

Притчи 11:18 казва: «Нечестивият придобива из­мамлива печалба...». Хората може да си пробият път в този свят и постигнат успех за известно време, но без Божието благословение те няма да устоят. Обаче «...който сее правда, има сигурна награда». Това е добър стих за проповедници; като сееш правда чрез проповядване на Божието Слово, ще получиш сигурна награда.

Като проповедник е важно да се надяваш само на Бог и не поставяй в напрежение други служители и техните съкровища. Когато сеещ правда, ще получиш сигурна награда. Не трябва да си зависим от парите на другите хора. Това е извънредно важно. Няма нужда да просиш или заплашваш, само трябва да вярваш в Бога. Той е изворът на твоето снабдяване и, дори ако се случи църквата да е бедна, Той има други канали. Ключът е да се подчиняваш на това, което Бог казва, и да продължаваш да сееш правда. По този начин почиташ Бог с притежанията си.

Божията работа може да бъде възпрепятствана

Притчи 11:23,24 казва: «Желаното от праведните е само добро, а ожиданото от нечестивите е надменност. Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия». Това са божествени икономически принципи.

«Благотворнатц душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен. Който задържа жито, ще бъде проклинат от народа, а който продава, благосло­вение ще почива на главата му» (ст. 25,26). Между другото, да задържаш жито означава да отказваш да даваш. Както знаете, Павел говори за парите като за семе. Ако Бог ръководи план, предназначен да благослови хиляди хора, и ти задържаш твоето «семе», много хора ще бъдат проклети, включително и ти. В някои църкви има Божии служители, чиито видения остават неизпълнени поради непокорни хора, които са унищожили възможността тези видения да станат действителност, като са отказали да дадат финансово. Това е трагично и не само за тези, които отказват да дават. Хиляди хора не успяват да чуят известието на Евангелието и като резултат са прокълнати. Ключът на този въпрос е последователно даване. Тези, които непрекъснато спестяват, стават само по-бедни; докато тези, които дават, забогатяват. Те дават даром и пак придобиват още повече. Ти се нуждаеш от такова отношение: «Няма да се държа здраво за последната си стотинка, но ще дам и последното нещо, което имам. Дори ако трябва да умра, ще умра дарител». Но един дарител няма да умре.

Стих 31 казва: «Ето, и на праведния се въздава на земята, колко повече на нечестивия и на грешния!». Често сме наблягали на факта, че безбожните получават заслуженото си на земята, докато праведните получават своето си на небето. Но този стих не казва това. Ние действително получаваме награда на небето, но

ще получим също и награда на земята. Има изключителни благословения, които ни очакват в небето, както има и награда за нас тук на земята.

Притчи 13:11 казва: «Богатството придобито чрез измама ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи».

Стих 18 казва: «Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава на изобличение ще бъде почитан». Покорството носи благословение.

И стих 22 казва: «Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния». Когато добрият или праведният човек умре, той оставя наследство не само за децата си, но също и за внуците си. Многото внуци са благословение от Господа. Обаче твоите деца имат право на твоето наследство, така че те трябва да получат достатъчно преди внучите ти да получат нещо. С други думи, наследството ти трябва да бъде твърде голямо, за да стигне за децата и внуците ти.

Богатството на грешника е запазено за праведния. Какво означава това? Когато грешникът умре, притежанията, които оставя зад себе си, се прехвърлят в Божието царство. Бог е способен да направи притежанията на безбожния човек, който алчно ги е събирал, да се прибавят към Неговото царство и разпределят по света за нуждите на Евангелието.

Как благославя Бог финансово? Той няма монетен двор в небето и сметки обикновено не падат отгоре. Не, Той канализира (пренасочва) парите, които са вече тук на земята. Неспасените богаташи, които не са спасени, са резервоари за дявола. Те трупат притежания и събират богатства за себе си, като ограничават източници, които могат да се приложат

в много по-добра и активна употреба.

Ако приемеш това слово сериозно и започнеш да се молиш в съответствие с него, ще освободиш съдържанията на тези резервоари и ще ги накараш да се насочат към праведния. Кой се нуждае от пари повече от праведния? Ние сме призвани да про­повядваме Евангелието на света. Ние сме призвани да даваме на бедните. Ние сме призвани да благославяме другите и разширяваме Божието царство. Нито едно от тези неща е възможно без пари.

Изобилието е повече от достатъчно

Притчи 14:24 казва: «Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е всякога глупост». Какво символизира венецът (короната)? Той оли­цетворява власт и почит. Поставяйки корона на главата на някой го удостоява, благославя и издига. Бог казва тук, че богатствата са средства, с които са почетени мъдрите. Божият начин за благославяне и удостояване на мъдрия и праведния е като им дава богатства.

Думата «богатство» произвежда определена емо­ционална реакция у теб. Може да си останал с впечатление от детството си, че богатстото е опасно, отрицателно и мръсно. Но Божиите благословения никога не са мръсни, те са само добри. Само добри неща идват от Бога. Да бъдеш благословен от Бога е нещо добро, не нещо лошо, от което да се срамуваш. Трябва да започнеш да гледаш на богатствата по начин, който не е светски или религиозен.

Богатствата са синоним на преуспяване. Светското мислене прави богатствата синоним на думи като алчност, невъзъдържаност (излишък) и лакомия (ненаситност). Това те кара или да се страхуваш от

богатствата, или прекалено уплашен да помолиш Бога за каквото и да е, свързано с тях. Обаче, ако никога не поискаш преуспяване, никога няма и да го получиш и, ако не го направиш, финансовите източници на Бога, които са нужни да продължат делото Му, няма да бъдат освободени. Трябва да видиш преуспяването в цялостна перспектива; то не е нищо друго освен да бъдат посрещнати нуждите ти по такъв начин, че да имаш достатъчно да даваш и на другите. Това е преуспяване и богатство.

Възможно е да бъдеш богат по няколко различни начина. Може да бъдеш богат с пари, време, любов и вяра. Да бъдеш богат означава да имаш толкова много от нещо, че част от него може да бъде раздадена на другите, без лично ти да си в нужда. Това е истинското преуспяване, нашата цел. Не означава, че спалнята ти ще бъде пълна с кюлчета злато. Това не е целта. Трябва да се освободиш от всички заблуждения, които може да имаш относно пре­успяването, и да откриеш точно какво иска да каже Бог. В противен случай ще имаш една нереална перспектива за предмета и или ще завършиш като мечтаеш и си фантазираш да станеш богат, или ще се чувстваш виновен всеки път, когато се споменава нещо за пари. Истината е, че Бог ти дава повече от достатъчно, така че да можеш изобилно да посрещнеш нуждите на другите.

Можеш да бъдеш богат на няколко различни нива, в зависимост от това какво си бил призван да извършиш. Дори да вярвам, че Бог иска мултимилионери и Той може да издигне такива хора, които са свръхестествени дарители, аз не вярвам, че всеки вярващ трябва да бъде мултимилионер. Всеки един от нас е дарител, но не всички от нас имаме служението на даване (вж. Рим. 12:8).

Притчи 15:6 казва: «В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост». Нечестивите (безбожните) се изтощават, за да забогатеят, и тяхната алчност е под проклятие, докато къщата на праведния е пълна със съкровища. Това би означавало, че като праведен човек в къщата ти е позволено да имаш мебели, изработени не от груби дъски. Трябва да не се чувстваш виновен, че притежаваш красиви мебели.

Работа и мъдрост

Нека прочетем в Притчи 21:20: «Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща». Това ни казва, че Бог желае да благослови личния ти живот и като праведен ти да имаш повече от достатъчно да посрещнеш собствените си нужди. Ти си благословение, а не проклятие. Глупав човек, който забогатява за една нощ, не може да си помогне, така че парите му да стигнат до гушата. Като не знае какво да прави, той бързо разпилява всичко. Но мъдрият човек е различен. Той умножава капитала (средствата) си и получава свръхестествена мъдрост и водителство как да го вложи, запази и го направи да расте.

Исус говори за това в притчата за талантите (вж. Мат.25:14-30). Слугите, които вършеха Божията воля, направиха таланта си да придобие лихва и се увеличи в стойност. Тази притча е взета пряко от света на банковото дело. Тя ни казва, че не трябва да бъдем скъперници или алчни, нито трябва да раздаваме всичко от религиозно задължение. Много хора са направили точно това.

Даването на всичко не е всеобщо правило. Глупаво

е да се поставиш в положение, в което си неспособен да се издържаш и после очакваш другите да те съжаляват заради глупостта ти. Обаче, ако Бог ти е казал да дадеш нещо - ще бъдеш благословен като го направиш. Лично аз съм давал неща и в резултат съм бил благославян богато. В други случаи Бог ми е казвал да не давам и по-късно резултатът от това е ставал очевиден. Трябва да бъдеш чувствителен за водителството на Святия Дух.

Притчи 21:26 гласи: «Той се лакоми цял ден, а праведният дава и не му се свиди». С други думи, той не спестява егоистично, но винаги е готов да дава. Ненаситният човек е винаги алчен, независимо дали има нещо. Не е задължително да си богат, за да си алчен. Алчността няма нищо общо с богатството, но е отношение, което може да се споделя еднакво от бедни и богати. Завист може да се забележи както в богатия, така и в този, който няма нищо. Ако имаш проблем в това отношение, Бог иска да те освободи. Завистта няма място в праведния човек, който е последователен (верен) дарител и няма нужда да спестява или задържа. Праведният винаги има изобилно да даде.

Притчи 22:4 казва: «Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот». Ако поддържаш отношение на смирение, избягваш горделиво и егоистично мислене и ходиш в страх от Господа, богатство, почит и живот ще дойдат на теб.

Притчи 28:19,20 ни казва: «Който обработва земята си ще се насити с хляб, а който следва суетни неща ще го постигне сиромашия. Верният човек ще има много благословения, но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан». Божието Слово съдържа вградена гилотина; няма да работи за теб, докато

Можеш да изискваш седмократно в замяна

Нека погледнем в Притчи 6:30,31: «Дори крадецът не се пропуска ненаказан, даже ако краде да насити душата си, когато е гладен; И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си». Докато това е предназначено да разобличава крадене или пожелаване, в същото време олицетворява дявола, който е крадец. Когато дяволът открадне нещо, трябва да бъде принуден да го възстанови седмократно. Атакувай дявола с този стих, когато откриеш, че ти е откраднал нещо. Кажи му:

«Ти си откраднал от мен и в името на Исус ти заповядвам да ми го върнеш седмократно.

Благодаря ти, Отче, че Словото Ти е вярно и че крадецът ще бъде наказан. Хваля те, Отче, че това обещание е за мен и в замяна очаквам седем пъти повече от това, което крадецът е взел.»

В този живот ще преживееш атаки, чрез които ще се научиш да ходиш в смелост, сила и защита. Притчи 22:3 казва, че мъдрият предвижда злото и се скрива, но простият (неразумният) продължава напред и страда. Затова трябва да познаваш водителството на Святия Дух в живота ти.

В някои случаи Святият Дух ще те съветва да предприемеш определено действие, но в други случаи Той ще те разубеждава и опитва да те успокои. Ако си прекалено забързан и не седнеш да премислиш внимателно ситуацията, накрая ще страдаш. Несъмне­но в едно или друго време си правил някои глупави неща, които знаеш, че не е трябвало да правиш.

Може би си чувствал през цялото време, че е било грешно, но въпреки това си го направил и в резултат си бил ограбен.

Първото нещо, което трябва да направиш, е да поискаш прошка, че си пропуснал да слушаш гласа на Бога. Тогава можеш да изискаш седмократно в замяна на това, което Сатана ти е откраднал. Това е възможно, само когато си се смирил и си признал грешките си. Бог дава живот и богатство на смирения. Римляни 10:12 казва: «Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават». Бог вижда сърцето ти и те възнаграждава според него.

Божието Слово е вярно. То се отнася за теб и е в сила тук и сега. Не трябва никога да се срамуваш от Него. Ако си сгрешил, изповядай го като грях. Не се срамувай от Божиите благословения, но ги очаквай. И ако сърцето ти е непорочно, можеш да очакваш да бъдеш благословен; Бог го е обещал.

>>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Праведност - необходимото условие"

Улф Екман

Праведност - необходимото условие

Според Божието Слово, ако си приел Исус Христос за твой Спасител, си станал праведен. Когато Божието Слово говори за праведния - отнася се за теб. Никога не забравяй, че си станал праведен и че всяко обещание, дадено за праведните, ти е било дадено чрез Исус Христос. Праведните не са тези, които вярват добре, а тези, чиито грехове са били простени.

Праведността е позиция, която си получил въз основа на Исус Христовото дело. Тя е напълно независима от чувствата ти. Не можеш да станеш повече или по-малко праведен, ти си станал праведен веднъж завинаги. Ти си Божие дете, дори ако се случи да си непокорен, но не помолиш ли за прошка - неподчинението ще попречи на праведността да царува в живота ти. Давид каза: «Блажен оня, чието престъпление е простено» (Пс.32:1). Праведността е законна позиция.

«Блажен оня човек, който се бои от Господа, който много се възхищава на заповедите Му» (Пс. 112:1). Това подчинение идва чрез вяра и то включва внимателно вслушване в каквото Бог има да каже, а после желание да се извърши. Дяволът прави всичко възможно да ти попречи да влезеш в това подчинение. Но Библията ясно ни показва, че подчинението на Божието Слово освобождава благословение в нашия живот. Второ Коринтяни 10:5 говори за крепости,

които се издигат против познанието на Бога и трябва да бъдат съборени преди да може подчинението да дойде. Когато действеното подчинение е утвърдено, благословенията ще започнат да навлизат в живота ти.

Страхът от Бога носи богатство

Алилуя. Блажен оня човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му. Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му; И правдата му ще трае до века. Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ и милостив, и праведек. Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда (Псалом 112:1-5).

Стих 7 продължава и казва: «От лош слух не ще се бои». Когато обстоятелствата напълно противоречат на това, което Бог казва, сърцето ти остава твърдо и непоколебимо.

Стих 8 казва: «Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои». Душата му и духът му са утвърдени и непоколебими. Исая 26:3 казва, че Бог ще запази в съвършен мир непоколебимия ум, защото уповава на Него. Мир и благословение идват в резултат на установено сърце и ум. С други думи, ако си наясно с това, което Бог е казал, и си решил в себе си да се съгласиш с него и го отнесеш към живота си, умът ти ще престане да се люлее напред и назад като махало.

Стих 9 казва: «Разпръсна, даде на сиромасите; правдата му трае до века; рогът му ще се издигне на почит».

Когато праведният се наслаждава безмерно в Божиите заповеди и се бои от Господа, богатство и изобилие ще има в дома му (ст. 1-3).

Това означава, че изобилие и богатство в дома ти са пряко благословение от Господа, защото се боиш от Него и пазиш заповедите Му. Това е твое законно право, защото е обещано в Писанията и ти си праведен, и се боиш от Бога, и пазиш заповедите Му. Богатство и изобилие са от Господа. Библията ги нарича благословения, не проклятия.

Вече видяхме от Божието Слово, че има благосло­вения, но има и проклятия, а едно от тези проклятия е бедността. Бедността е проклятие, което не идва от Бога, но което навлезе в света в резултат на човешкия грях и непокорство. Дали предрешена със светска или религиозна одежда, бедността има една цел - да ограби хората от Божиите благословения и да им попречи да извършат това, за което Бог ги е призвал.

Псалом 35:27 казва, че Господ желае благоденствие на слугата Си (от английски превод _Тл намира удоволствие в преуспяването на слугата Си). Трябва да унищожим съпротивата на тази истина, идваща от завист, скъперничество и бедност. Да бъдеш облечен в дрипи не е добродетел, нито е угодно на Бога. Той се наслаждава в преуспяването на слугите Си. Бог не се радва на алчността ни.

Библията казва: «Всяко растение, което моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени» (Мат. 15:13). Алчността и съзнанието за бедност са растения, които са били засаждани векове и са ти повлияли повече отколкото би си помислил. Много пъти си искал да угодиш на околните като се представяш непретен­циозен. Но много по-важно е да бъдем угодни на

Бога, който казва, че се наслаждава в преуспяването на слугите Си. Твоят правилен отклик би трябвало да бъде да позволиш на Бог да се наслаждава чрез твоето преуспяване. Когато получиш това откровение, няма да имаш повече проблеми в тази сфера.

Мъдростта носи богатства

Бог каза на цар Соломон: «Искай какво да ти дам» (3 Царе 3:5). Соломон не помоли Бога за мощ или богатства, но поиска мъдрост. И понеже поиска това, което беше по сърцето на Господ, Бог му даде богатства и почит заедно с мъдростта.

Ако търсиш Божието царство, всичко останало ще ти се прибави (вж. Мат.6:33). Всичко зависи от твоето отношение. Търси първо Божието царство, като търсиш Исус Христос и Неговото Слово. Трябва да знаеш какво казва Божието Слово за сферата на финансиите. Трябва да видиш Божието царство установено в тази област на живота ти, така че да можеш да ходиш във вяра с чиста съвест (добро съзнание).

Ако почиташ Бога с притежанията си и постоянно търсиш възможност да раздаваш неща, «...ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат с ново вино» (вж. Пр.3:9,10). Това е картина на изобилен живот. Бог е обещал да ти даде благоденствие, когато дадеш притежанията си на Негово разположение. Преуспяването е пряк резултат на твоето подчинение в тази област.

Исая 1:19 казва: «Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята». Желанието и подчинението произвеждат благословение. Дадена ти е свободна воля и способност да избираш и Бог иска покорството да действа в живота ти, като донася със себе си

Неговите благословения. Притчи 10:22 казва, че благословението Господне обогатява и с това не прибавя беди. Бог не включва само мъничко неприятности в благословението Си, за да те изпита. Когато Бог те благославя в сферата на финансите, Той ще предпази благословението Си, така че да не ти причини никакви проблеми. Той иска да ядеш благото на земята. Той го е решил в Себе Си и сега зависи само от теб да влезеш в земята чрез подчинение.

>>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Благословението на Авраам"

Улф Екман

Благословението на Авраам

Има изобилие в небето. Исус се молеше: "Да бъдем твоята воля както на небето, така и на земята" (Матей 6:10). Бедността е проклятие върху тази земя, което дойде в резултат на падането на човечествoto в грях. Това проклятие над земята предизвика човека да обработва земята с пот на челото, за да произвежда. Земята нe произвеждаше вече от самосебе си.

След известно време живеене при тези условия, Бог избра един човек на име Аврам (като промени по-късно името му в Авраам).

Тогава Господ каза на Аврама: Излез из отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ... (Битие 12:1-4).

Благословението, което Бог положи върху този човек, е известно като благословението на Авраам. Това благословение доказва достъпността си за всички поколения през цялата вечност. Затова Писанията ни казват, че сме приели благословението на Авраам чрез Христа Исуса. Ние споделяме същата вяра като Авраам, затова сме негови чада (вж. Гал. 3:7).

Бог благослови Авраам и неговото потомство. Нека погледнем начина, по който Авраам беше благословен докато бе в Египет.

Така Аврам излезе от Египет; той, жена му и всичко, що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна. Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато... Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри (Битие 13:1,2,5).

Лот беше богат, защото стоеше с Авраам. Има хора днес, които са точно като Лот. Те стоят наблизо, където могат да се наслаждават на някои благослове­ния, но нямат своя собствена вяра. Когато оставят тези, които са благословени, те загубват благослове- нията си.

Ти си бил лично благословен от Бога. Мястото, където стъпваш, е благословено. Ако ходиш с Бога, както Авраам, хората около теб ще бъдат благослове­ни, независимо дали се случва да те харесват или не.

Никога не си помагай!

И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, та не можеха да живеят заедно, то се появи спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време Ханаанците и Ферезейците населяваха тая земя.) Тогава Аврам рече на Лота; Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, раздели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. Лот прочее подигна очи та разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор,

(преди да беше разорил Господ Содома и Гомора), като Господнята градина, като Египетската земя. Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина, (Битие 13:6—11).

Авраамовите говедари започнаха да се карат, нолично Авраам беше на друг дух. Той беше благословен и познаваше Бога, на когото служеше. Той отказа да се препира с Лот за земята и стигна дотам, че му отстъпи. Тези, които ходят с Бога на изобилие, няма нужда да бъдат алчни. Лотовата алчност стана явна в тази ситуация. Отдаде му се удобен случа! за цял живот. Той почти щеше да извърши истинско убийство. Беше свободен да си помогне и направи точно това.

Никога не си помагай, било то с притежание, служение или длъжност. Някои проповедници си пробиват път наоколо и са изпълнени с желание да получават покани да говорят. Никога не трябва да привличаш внимание върху себе си. Ако имаш нещо, то ще бъде забелязано. Трябва да бъдеш като Авраам! и позволиш на другите да вземат най-доброта Ако Бог ти е обещал нещо, то ще бъде твое независимо от каквото и да било. Лот нямаше вяра в Бога, затова постъпи така и впоследствие загуби всичко, Исус каза: «Който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери».

Авраам беше богат

Авраам беше извънредно богат - с добитък, сребро и злато. Вероятно той беше най-богатият човек в Средния Изток по това време. Но неговото богатство не му попречи да служи на Бога; всъщност, той беше

единственият, който служеше на Бога.

Битие 14 ни казва как Лот се сблъска с проблеми и как бе пленен и ограбен от всичко, което имаше. И Лот, и всичките му блага бяха отнети от врага. Но Авраам не се зарадва, като чу за нещастието на Лот. «А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони неприятелите до Дан» (ст. 14). Някакви си 318 мъже можаха да прогонят врага.

Авраам имаше повече от 318 слуги. Тези слуги бяха отбрани от може би седем или осемстотин други. Може да си си представял Авраам като един старец, който се лутал из пустинята, следван от жена си Сара; те разпъвали своята малка двуместна палатка и се вмъквали заедно в нея. Това изобщо не беше така. Авраам наистина живееше в шатър, но замислял ли си се някога как е изглеждал? Поради големите си стада добитък и говеда един номад (чергар) е принуден да се мести често и тухлената къща не е точно най-практичният вид обиталище.

Разбирайки културата на номадските хора в тази част на света, знаем, че са водели добитъка си при оазиси, където може да се намери паша. Те не са можели да си построят дворци, но ако посетиш шатър на бедуин (пустинен скитник) дори и днес, ще намериш дебели пластове килими, от които всеки един струва хиляди долари. Шатрите им са пълни със злато и ковчежета за съкровища, но всичко, което виждаш отвън, са сивите кози кожи, предпазващи добре от слънчевата топлина.

Благословението е предадено

Трябва да осъзнаем, че, когато Библията казва как

Бог благослови Авраам с говеда и осли, това означава, че Бог го благослови финансово. Той благослови и умножи работата на ръцете му и го направи преуспяващ. Бог предаде това благословение на Авраамовия син Исаак.

Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него (Битие 17:19).

Заветът, който Бог направи с Авраама, продължи да включи и Исаак. Това беше вечен завет, отнасящ се за Исаак и всички, които трябваше да дойдат след него. Ние също сме участници в този завет. Битие 26 глава казва:

И настана глад по земята, освен първият глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар при филистимския цар Авимелех, защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; остани в тая земя и аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; понеже Авраам послуша гласа Ми и у пази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. Затова Исаак се настани в Герар (Битие 26:1-6).

Исаак наследи бащините си камили, осли, сребро, злато и слугите му. Когато настана глад, той естествено намисли да пътува към по-добра земя. Но вместо това Бог каза: «Не, Египет не трябва да бъде твоят източник. Египет не трябва да снабдява храна за

стадата ти или да те направи богат. Аз съм този, който ще го извърши. Стой в тая земя независимо от глада. Довери ми се и Аз ще те благословя. Това е земята, която ще ти дам». Така Исаак остана в земята и пося зърното си там. Той пося във време на глад, но, защото Господ го благослови, събра през същото лято стократно (ст. 12).

Послушанието води до влияние

Исаак бе незабавно благословен, когато се подчини на каквото Бог бе казал. Той беше единственият в страната, който получи такава жетва, и това дойде като пряк резултат от Божието благословение върху живота му. Независимо от глада и проклятието с всичките заобикалящи го трудности, Бог освободи Своето благословение върху Исаак. Битие 26:13,14 казва: «Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, докато стана твърде велик. Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги, а Филистимците му завиждаха».

Хората не бяха обърнали много внимание на стария човек Авраам, докато беше още жив. Но изведнъж се появи неговият син и достигна да бъде велик човек. Филистимците започнаха да се притесняват, когато почвата под нозете им започна да се рони, защото Исаак като ходеше казваше: «Хваля те, Отче, че тази земя принадлежи на мен. Тези хора живеят тук, но аз притежавам земята. Благодаря ти за твоето благословение».

Същото важи и за нас. Бог е казал, че цялата земя ни принадлежи и, като Исаак, ние също можем да ходим в Божиите благословения. Изведнъж сме станали мощни и влиятелни в духовния свят, както и във

всяка друга област. Църквата започва да расте. Вече не е молитвена група от три или четири човека, а сега е станала истинска църква. И Божията воля е да растем и се умножаваме, и всичко, което вършим, да оказва такова влияние на околния свят, че силата и любовта на Бога и Божието откровение и Слово действително да достигат хората.

Дяволът воюва срещу откровението в два различни! момента: когато то идва до теб и когато го предаваш. Дяволът се нервира, когато ставаш канал на Бога,  като благославяш хората с това, което Бог ти е дал.

Четем в Битие 26:15, че Филистимците се опитаха да спрат водоизточниците, като заринаха кладенците, изкопани от Авраам. «И Филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащинипщ му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.» Извършвайки това, те искаха да лишат добитъка на Исаак от водопой и в стих 18 виждаме как Исаак изкопава отново водните кладенци. Имаше постоянна борба около изворите, поради важността им за напояването на добитъка и стадата.

Дяволът ще се опита да спре притока на средства за нас, като Божии хора, така че да не сме в състояние да вършим това, което Бог иска да правим. В допълнение, ако не даваме десятък и дискус, тогава дяволът е успял да спре необходимите източници да достигнат тези, които се нуждаят от тях, за да вършат Божието дело. Ето тук се води битката. Затова е жизнено важно да сме финансово независими в Господа и да сме способни да направим и завършим всичко, което Бог желае.

Финансово благословение в завета

Благословението на Авраам бе предадено на Исаак, а после от Исаак бе предадено на Яков. В Битие 27 глава Исаак благославя Яков под заблудата, че той е Исав. Тъй като изговореното благословение не може да бъде отменено, Яков го задържа.

И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: — Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя (Битие 27:27-29).

Това беше същото благословение, което Бог даде на Авраама. Той бе благословен с тлъстината и плода на земята и с изобилие от зърно и вино; той бе изобилно благословен.

Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на тебе (Битие 28:20-22).

Тук можем да видим, че десятъкът не беше отначало заповед от закона. Той дойде преди Моисеевият закон да бъде установен и го откриваме далеч назад в дните на Авраам и първосвещеника Мелхиседек (вж. Битие 14:18-20). Принципът за десятъка съществуваше

преди да стане част от Моисеевия закон, като продължава да съществува и днес, за да се изпълни законът.

Бог е твоят защитник

Яков бе в несъгласие с по-големия си брат Исав защото го беше лишил от благословението му | хитрост. Той замина без нищо и остави зад себе си Исав с всичко, което баща им Исаак притежаваше. Той се трудеше много години, за да спечели съпругите си и бъде свободен от Лаван. Но тогава Бог започна да го благославя, независимо от неуспехите, несъвърш­енствата и многото му грешки.

В Битие 31:7-9 Яков казва на съпругите си: «...баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене».

Тук има един принцип, който трябва да запомним: ако си благословен, а ти си, не трябва никога да се опитваш да придобиеш нещо насила. Ако си бил малтретиран, не трябва да се защитаваш. Бързо ще осъзнаеш, че колкото повече служиш на Бога и общуваш с Господ и колкото повече влияеш върху живота на другите, толкова повече хората ще се опитват да се отнасят зле с теб и да те експлоатират. Трябва да научиш това и предварително да решиш да не се разочароваш или ядосваш на хора, които искат само да те използват.

Ако стоиш в близко общение с Господ, Бог винаги

ще обърне тези ситуации в добри. Дори ако, като Йосиф, си хвърлен от братята си в кладенец и продаден като роб в Египет, и завършиш в затвор, един ден ще се намериш с фараоновия пръстен на ръката си, ако това е било Божият план. Съпругата ти ще бъде точно такава, каквато Бог е казал и обещал, ако застанеш здраво на видението, което ти е дал, останеш в благословенията Му и очакваш да видиш това, което е обещал, отколкото да се наскърбяваш, разочароваш или сърдиш на хората. Йосиф е прекрасен пример за човек, който предпази сърцето си от омраза, завист, горчивина и разочарование към тези, отнесли се зле с него.

Златото принадлежи на Божиите хора

Накрая Яков, изпълнен със страх, се завръща да срещне Исав. Яков нямаше нищо, когато напусна дома. Когато се завърна отново, той имаше толкова много, че можеше да раздели всичко на две големи групи от камили, осли, стада и пр. и да пожертва едната в опит да подкупи Исав и спечели благоволе­нието му. Но Исав беше вече благосклонно разположен към Яков, той не искаше дарове. Неговите имоти също бяха нарастнали.

Съвършенството не е необходимо условие за Божиите благословения. Това, което в действителност е важно, е становището на човешкото сърце. Ако сърцето е право, Божиите благословения ще потекат незабавно.

Благословението, което Авраам получи, бе предадено на неговия син Исаак, после на Яков и накрая на целия Израилски народ. Това беше благословението на Авраам и неговото потомство Израил. Знаем нещастието, което Израил преживя по-късно в Египет.

Но също знаем, че Бог ги освободи. "И изведе людете си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя» (Пс.105:37 - от английски: «ни един немощен между племената").

Думата «немощен» означава отпаднал (безсилен,  недъгав) или болен. Безсилието и болестта са едно и също нещо. Нито един от Израилевите племена не бе  немощен или болен, когато излязоха от Египет. Бог беше изцерил абсолютно всеки един от тях, който бе ял от жертвеното агне. Това бе преобраз на Исус Христос, невинното Божие агне, който умря и взе Себе Си нашите болести и немощи: «... и с неговите рани ние се изцерихме».

Обаче изцерението и опрощаването на греховете не са единствените неща, включени в освобождението.’ Четем, че Бог ги изведе из Египет със злато и сребро. Накрая египтяните дадоха на израилтяните златото и среброто си, само за да ги накарат да напусна»! страната и спрат язвите. За кратко време от историята си Египет бе под извънредно проклятие. Египтяните видяха ясно разликата между благословения и неблагословения. Давайки златото си на Израил, те илюстрираха факта, че богатството на грешниците а запазва за праведните (Пр. 13:22).

По-късно златото бе употребено за построяването на скинията в пустинята чрез доброволните дарения на хората. Нещо бе построено със златото, което Бог донесе сред людете Си. Същият принцип е валиден и днес.

Не забравяй източника на богатството!

А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака

и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш, внимавай на себе си да не забравяш Господа, който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. От Господа твоя Бог да се боиш, нему да служиш и в Неговото име да се кълнеш (Второзаконие 6:10-13).

Израилевите чада живееха в нищета, глад, робство и подтисничество в Египетската земя. Не им бе позволено да хвалят своя Бог. Но тогава Бог ги освободи и ги заведе в земя, в която имаха всичко, от което се нуждаеха, във всяка област на живота си; земя, в която Бог посрещна нуждите им с изобилие.

Никъде в Стария Завет Бог не предупреждава Израилевите чада да се пазят от забогатяване. Той ги предупреждава само да не забравят Този, който им дава богатства.

Във Второзаконие 8:4 Господ напомня на народа Си, че дрехите им не се износиха, нито нозете им отекоха за четиридесет години. Бог се грижеше свръхестествено за облеклото им през тези четиридесет години. Бог промисляше за тях чудесно, докато бяха в пустинята и не бяха способни да си предат или тъкат дрехи. Това не беше съвършената Божия воля; Той не искаше те да прекарат 40 години в пустинята. Илия доказа, че същото това разстояние можеше да се пропътува само за 40 дни, когато се предвижи от Израил надолу до Хорив (1 Царе 19:8).

Поради своето непокорство Израилевите чада се лутаха 40 години. Независимо от това, Господ все още бе техният снабдител. Той ги снабди с храна от небето, водеше ги при извори и предпази дрехите им

от износване. И така, Неговата съвършена воля Я тях бе те да живеят изобилен живот в обещаната земя, където щеше да има непрестанно богата жътва от всичко посято. Това е картината на изобилен живот.

Да не би, като ядеш и се наситиш, и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; който те преведе през голямата и страшна пустиня, дето ,имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; който ти извади вода из кременливият камък; който те храни в пустинята с манна, храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; и да не би да речеш в сърцето си, Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа твоя Бог, защото той е, който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес (Второзаконие 8:12-18).

С други думи, това означава, че вечният завет, сключен с Авраам и неговото потомство, Исаак, Яков и Израил, включваше силата за придобиване на богатство. И когато придобиеш това богатство, което ще стане, защото Бог е обещал с клетва да пази завета Си, не трябва да забравяш, че Той е твоят източник. Библията не казва, че колкото си по-беден толкова си по-смирен и по-добре можеш да служиш и прославяш Бога. Не, тя казва, че ходиш в пазене на завета и според него Бог ще те благослови дори във финансовата област на твоя живот. Бог ще бъде

прославен, когато Му се довериш, но нищо няма да стане без да дадеш дължимото Му доверие.

Богатството - белег за царска власт

Римляни 5:17 ни казва, че сме били поставени да царуваме в живота чрез Исус Христос. Ние сме царе и свещеници и Бог ни е направил избрано царско свещенство (вж. 1 Петър 2:9). Като Давид, царят е този, който царува, управлява и упражнява власт. Но друго нещо, което го характеризираше като цар, бе неговото преуспяване. Четем за това в Първо Летописи, 29-та глава.

Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви разноцветни камъни, и голямо количество мрамори. При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро... (Летописи 29:2,3).

Тук можем ясно да видим, че, като цар, Давид ходеше в кралска власт и преуспяваше. Той даде за построяването на Храма от изобилието на своето собствено сребро и злато; той направи разлика между своите собствени лични притежания и тези, които бяха за построяване на Храма.

Давид беше цар във всяко отношение. Той бе цар от гледна точка на своето могъщество, от гледна точка на своето взаимоотношение с Господа и от страна на своето финансово преуспяване. Ние също сме царе и свещеници на Господ. Ние даваме каквото

имаме и, като го поставяме изцяло на разположение на Бога, Той може да върши с него каквото желае.

Благословения...

Четем относно благословението на Авраам с допелнителни подробности във Второзаконие, 28 глава Според Галатяните 3:13,14 знаем, че сме били благословени с благословението на Авраам и че Исус Христос е станал проклет заради нас, така че благословението на Авраам да може да дойде върху езичниците и да можем да получим обещанието за Духа. Това означава, че получаваме Духа, за да приемем изобилен живот. Чрез Святия Дух Христовото тяло може да участва в благословенията на Новия Завет.

Ако следваш Бог и ходиш в подчинение, ако си посветен Нему и Го обичаш над всичко друго, тогава всичките благословения, споменати във Второзаконие 28, ще дойдат върху теб, стига да не откажеш да ги приемеш. Нито ще ги получиш, ако не вярваш, че те са там за теб. Но «...Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоя Бог ще те въздигне над всичките народи на света. И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе...».

На еврейски думата «почиват» означава нещо, което не можеш да спреш; то е хвърлено върху теб подобно на термичен снаряд - продължава да преследва, докато стигне мишената си.

Следват дълъг списък на благословения, които ще дойдат върху теб: «Благословен ще бъдеш в града и , благословен ще бъдеш на полето. Благословен ще

плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът на добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овцете ти» (ст. 3,4). Всичко това е свързано с работата и с прехраната ти. Нещата, споменати тук, са били най-главните източници на доход по онова време.

Ефесяни 4:28 казва: «Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда».

Ако работиш непрекъснато, а получаваш само толкова колкото да свържеш двата края, нямаш нищо да споделиш с тези в нужда. Работата ти би трябвало да бъде толкова благословена, че да имаш изобилие, от което да можеш да даваш за всяко добро дело.

Второзаконие 28:5 казва: «благословен кошът ти и нощвата ти». Това се отнася за храната ти.

Стихове 6 и 7 казват: «Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат отпред тебе». Това се отнася за победа над атаките в живота ти, случаите, когато дяволът идва да открадне, убие и разруши, и вземе това, което Бог ти е дал. Но този, който е в тебе, е по-велик от онзи, който е в света (вж. 1 Йоан 4:4).

Стихове 8 и 9 казват: «Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава. Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища».

Стихове 11 и 12 казват: «Господ ще те направи да изобилстваш с блага!..». Йоан 16:24 казва: «Досега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна». Бог иска радостта ти да бъде пълна в Него. Всъщност, продължавайки във Второзаконие 28:11, Той казва, че ще ти даде изобилно: «... в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, която Бог се е клел на бащите ти да ти я даде. Господ ще ти отвори доброто си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем». Ако и да не си достигнал още дотам, това е твоята крайна цел.

...и проклятия

Току-що видяхме, че Божиите благословения се отнасят за всяка сфера на твоя живот: семейството ти, финансиите ти, здравето ти и т.н. Всяка област на живота ти ще бъде благословена, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. Но ако не слушаш гласа Му, ще попаднеш под проклятие. Господ знае, че проклятието, което е в света, ще дойде върху нас, ако изберем да не се подчиним, като следваме своите собствени пътища или пътищата на света. Във Второзаконие 28 има дълъг списък на различните видове проклятия. Ще споменем само някои от тях.

Стих 29 споменава, че ще има грабежи. Стих 30 казва: «...лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му». Това означава да бъдеш в нужда.

Стих 33 казва: «Народ, когото не познаваш, изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове Да работиш тежко без да постигаш резултати

проклятие.

Стих 38 продължава, като казва: «Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш...».Това значи да не ти остава нищо, което да складираш.

В стих 42 четем: «Всичките ти дървета и плода на земята ти щурецът ще ги пояде».

В стих 44 предишните роли са сменени; чужденецът ще ти дава на заем, а не ти.

Стих 48 казва: «...затова ще слугуваш на неприяте­лите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби». Това бе положението за хората в Египет. Когато изоставиш Божиите благословения, проклятията на «Египет» ще дойдат върху теб още веднъж и ще се намериш в нужда от всичко. Това не е Божията воля, но «защото не послужи на Господа твоя Бог радостно и весело във времето на благоденствието си...», те ще дойдат върху теб.

Бъди благодарен!

Но Божията воля е да живееш в преуспяване и Му служиш с веселие и радост от сърце. Първата тенденция към грях е неблагодарността. Затова не трябва да забравяш да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал, без протест или недоволство.

Важно е да славиш Господ за това, което ти дава, защото поради неблагодарност човекът падна в грях. Ако поддържаш радост, благодарност и правилно отношение - независимо от това как може да изглеждат обстоятелствата - Бог ще те благослови в умножено количество. Дори ще можеш да се радваш на тези благословения без да ставаш материалист. Те ще бъдат благословение за теб и другите и Бог ще може да те

употреби действено, когато се отнася за споделяне с тези в нужда и за финансово подкрепяне на Еванегелието. Ти ще бъдеш благословение и така Бог ще се прослави.

>>>към другите части<<<

Джоузеф Принс - "Духовна Война - Молене в Духа"

ДУХОВНА ВОЙНА – МОЛЕНЕ В ДУХА – НАЙ-ВЪРХОВНОТО ОРЪЖИЕ НА БОГ ЗА НАС

       "Искам да споделя с вас нещо, което Господ ми каза съвсем наскоро: Да събера първо всички лидери на църквата, а след това и цялата църква, за да започнем всички да се молим все повече и повече на езици, да се молим все повече и повече на небесния език. Господ ми каза това. И всеки един ден, Той започна да отваря очите ми за чудесни истини свързани с моленето на езици в Новия завет..."

Финансова Свобода - "Характерът на Бога - богатство и изобилие"

Улф Екман

Характерът на Бога - богатство и изобилие

А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса (Филипяни 4:19).

Финансовата свобода не е просто още един предмет. Тя е част от характера на Бога. Божият характер определя качеството на духовния живот, на който ти и аз се радваме. Колкото повече опознаваш Бога, толкова по-малко проблеми имаш в области като изцерение, властта на вярващия, демони, говорене на непознати езици и т.н. Тези неща няма да бъдат проблем за теб, когато разбереш кой е Бог. Важно е винаги да се връщаме към характера на нашия Бог.

Библията ясно говори какъв Бог имаме. В своето послание към Филипините Павел им благодари, че са го благословили с парите си и други дарове. Той е благодарен за полученото и казва на вярващите във Филипи, че Бог ще снабди и техните нужди. «Моят Бог е богат, - казва той. - Моят Бог ще снабди всяка една от вашите нужди.»

Не се казва, че Бог ще ти даде точно толкова, та да свържеш двата края. Не се казва, че Той внимателно изчислява и премерва според нуждите ти. Казва се, че Той вижда нуждите ти и ги посреща не според големината им, а според Своето богатство.

Бог не мери като дава, както правим ние. Ефесяни 3:20 гласи, че Той прави «несравнено повече, отколкото искаме или мислим». Той дава много повече, отколкото

мислим, че трябва да даде. Той дава според Своето богатство, защото Той е богат Бог. Той дава с пълна мярка, точно както се казва в Лука 6:38: «Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стьрсена, препълнена ще ви дават в пазухата».

Да даваш добра мярка означава да даваш изобилно. Означава да използваш по-голяма мярка, отколкото всъщност е необходима, най-голямата, която имаш. Натъпкана мярка означава да я напълниш колкото се може повече и да я раздрусаш, за да поеме още малко. И когато мярката е абсолютно пълна и дори се прибави още мъничко - тогава тя става препълнена (преливаща).

Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стьрсена и препълнена!

А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.

Бог обича да дава. Точно както ти обичаш да подаряваш на другите, Бог обича да дава на теб. Бог е радостен дарител.

Много хора са с впечатление, че трябва да натякват и просят Бога да им даде нещо, докато накрая Той каже: «Ето, вземи и мълчи», само за да се отърве от тях. Някои хора правят грешката да отглеждат своите деца по този начин. Бог гори от желание да ти дава неща и го прави с радост. Той обича да дава, защото е богат и защото, според Йоан 3:16, Той е дарител по природа.

«...Бог толкоз възлюби света, щото даде своя единороден Син...». Този стих е важен - показва ни характера на Бога. Трябва да разбереш Неговия характер относно даването, за да нямаш повече нечиста съвест в тази сфера на живота си.

Бог е дарител

Бог има две главни характеристики в областта на даването: първо, Той е богат Бог и, второ, Той е радостен и весел дарител.

Бог обича да дава. Той даде най-доброто и най-прекрасното нещо, което имаше да даде и бе дълбоко заинтересуван от Своето даване. Знаем, че Исус каза: «Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно» (Йоан 10:10). Бог е заинтересуван от даване, а дяволът е заинтересуван от крадене.

Съществува един религиозен начин на мислене, който гласи, че Бог не ни дава всичко, което има, защото ние сме неспособни да го владеем както трябва. Вместо това Той запазва благословенията Си, докато остареем или докато отидем на небето. Това е погрешно. Ако съм неспособен да се справям с финансиите, може да е защото не всичко в живота ми е угодно на Бога. Ако това е причината, Бог иска да ми помогне да поставя живота си в ред, така че да мога да използвам благословенията Му правилно. Но Той не се въздържа да ги даде, защото се страхува, че не мога да боравя с тях.

Библията ни разкрива, че Бог е богат; в небето има улици от злато и порти, направени от бисери. Там няма недостиг, защото Бог е на небето, а то е съвършено и пълно отражение на Неговия характер. Можеш да прочетеш как изглежда Рая в книгата Откровение. Има злато и кристал, диаманти и бисери без край. Ако е грях да бъдеш богат, тогава Бог е най-големият грешник. Това е логичното заключение от такова абсурдно мислене! Бог е богат. Той живее в изобилие във всяка област. Неговият живот е

изобилен и това е животът, който ни е дал чрез Своя Син Исус Христос.

Свикни с Божието Слово

Има хора, които се страхуват да използват думата «пари», а други чувстват същото относно думата «богат». Но думата «богат» е често използвана в Библията. Много пъти, макар и не винаги, тя е използвана пряко във връзка с пари. Трябва да свикнеш да използваш Божието Слово без да се срамуваш. Трябва да бъдеш балансиран и да избягваш едната или другата крайност, но да не се срамуваш от Писанията.

Трябва да можеш да използваш думи от Библията без да се чувстваш неудобно. Няма да спечелиш нищо като разреждаш Божието Слово, така че не си губи времето в опити да угодиш на хдра, които така или иначе накрая пак няма да повярват каквото им казваш. Кажи това, което Бог казва, не повече и не по-малко. Истината е, която освобождава хората.

Бог открива Себе Си на Авраам в Битие 17:1, като казва: «Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много».

Думата, преведена тук «Всемогъщ», е еврейската дума «Ел Шадай». Тази дума може да създаде впечатлението, че Бог е велик, всемогъщ и много далечен. Думите могат да ни дадат и правилни, и погрешни асоциации. Думите Ел Шадай означават не само всемогъщ и велик, но означават и «Богът на изобилие». Изобилието е положение, в което имаш повече от достатъчно. Когато си в изобилие, ти остава достатъчно, за да дадеш на другите. Бог е всемогъщ и необятен и има повече от достатъчно сила за всички нас.

Ел Шадай всъщност означава «Многогръдният». Макар и да звучи странно, това е буквалното значение. Бог дава живот по същия начин, както майчината гръд дава живот и храна на новороденото дете. Ето защо думата има обединеното значение, че Бог дава повече от достатъчно. Той е повече от достатъчен. Той е Богът, който дава живот и изобилие. Това е нашият Бог.

Бог е сключил с теб завет

Бог сключи завет с Авраам. Той даде на разположение на Авраам всичко, което имаше и можеше да направи. Чрез Исус Христос ти също си станал част от този завет. Когато си в нужда, както става често, ти знаеш, че Той е по-велик от твоите нужди и че Се е обвързал да посрещне всяка една от тях.

Бог е обвързан от Словото Си. Някои хора казват: «Не можеш да насилиш Бог да извърши нещо». Да, можеш. Може да звучи прекалено силно, но е точно каквото Бог е казал. Такова е естеството на един завет, въпреки че това не трябва да се смесва с едно плътско и настоятелно изискващо отношение.

Нека погледнем в Марк 11:24: «Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне». Думата «искам» тук е «аитео», което означава «изисквам» в оригиналния текст. Това е много силна дума, затова е интересно да се отбележи, че Исус я използва. Да изискаш не означава да подскачаш нагоре-надолу и да крещиш заповеди. Това е да знаем ясно какво Бог е казал и че е направил завет с нас, в който е предоставил всичко на наше разположение. Бог е поел инициативата, а не ние. Той е посветил Себе Си чрез завета и е дал всичко, което има, на наше разположение. Как можем да

знаем какво означава това? Като разберем кой е Той; Богът на изобилие.

Бог можеше да избере да запази изобилието Си за Себе Си. В края на краищата Той е Бог и може да прави каквото си пожелае. Ако искаше, можеше да ни каже: «Вие няма да получите нищо. Трябва да сте благодарни и на това, че ви позволявам да влезете в царството Ми». Разбира се, трябва да бъдем щастливи, че сме били приети в Божието царство.

Блудният син (вж. Лука 15) осъзна, че слугите на баща му бяха по-богати от него. И той каза: «Не съм достоен да се наричам твой син. Ще върша всичко, стига да ми позволиш да се върна отново у дома». Трябва и ние да се радваме, че можем да направим същото.

Какво щеше да стане, ако Бог беше казал: «Няма да ви помогна с нищо. Няма да изцеря нито една болест. Ще трябва с препъване да преминете живота си»; би ли викал все още алилуя? Аз бих, защото не съм роден, за да получа земни благословения, аз съм спасен, за да избегна ада и да прекарам вечността в небето.

Обаче това не е природата на нашия Бог и е неправилно да предполагаме, че Той е такъв. Не трябва да правим нищо, но с благодарност да приемем каквото Той вече е обещал. Чрез завета Си с нас, Всемогъщият Бог е дал Своето изобилие на наше разположение. Такъв е смисълът на един завет.

Но преди това да може да стане изявена реалност в твоя живот, ти трябва да дадеш себе си на разположение на Бога. Докато не го направиш, заветът няма да те ползва. Един ден Бог може да ти каже: «Имам нужда от твоите ръце» или «Нуждая се от езика ти», или пък «Нуждая се от очите ти, краката

ти, живота ти, твоите пари или твоето семейство Имам нужда и искам да направя завет с теб. Когато и да се нуждая от нещо на земята, искам д_а предоставиш себе си на Мое разположение. Когато се нуждая от ръцете ти, искам да ми ги дадеш. Когато се нуждая от устата ти, искам да ми я дадеш и искам да ми дадеш времето си, когато имам нужда от него». Трябва да приемем това като наша част от завета.

Ето какво значи да имаш Исус за Господ. Това е ходене в опрощаване на греховете ни и в Божията правда, които са ни били осигурени в Христа Исуса. Всичко, което Бог притежава, е било направено достъпно за нас и можеш да се възползваш от Неговото изобилие, когато се нуждаеш; по същия начин, когато Бог се нуждае от ръцете ти да изцерява, ти си готов да ги положиш на болния заради Него.

Бог държи на обещанията Си

Бог е повече от готов да посрещне всяка твоя нужда в завета, направен с теб. Истината е, че Той е задължен да посрещне нуждите ти. Той е задължил Себе Си със Своя завет. По същия начин можеше да каже, че няма да ни даде нищо, и в този случай нямаше да има никакви задължения. Но тъй като е казал точно обратното, Той се е обвързал с обещанията Си.

Когато богословските морета се надигат високо в разискване от този род, аз винаги обичам да цитирам това, което Лутер е казал: «Изпълни Божиите уши със собствените Му обещания и Го накарай да направи каквото е обещал». Можеш да напомниш на Бог това, което е казал, защото Той е пазещ-завета Бог и иска да извърши обещаното. Той е Бог на изобилие, даващ изобилно всичко, от което се нуждаем.

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места (Ефесяни 1:3).

Бог наистина ни е благословил. Някои казват, че това се отнася само за «духовни», а не за материални благословения, но това е само защото те не са разбрали истинското значение на думата «духовно». Дългогодишното влияние на гръцката философия е изкривило тяхното разбиране за духовното. В Стария Завет виждаме, че всичко, което идва от Бога, се счита духовно. Библията никога не противопоставя духовното на материалното. Всичко, идващо от Бога, който е Дух, трябва да се счита духовно.

За съжаление, гръцката философия се е промъкнала в църквата под формата на Гностицизъм, който прави разлика между вътрешния духовен живот и външния материален живот. Външният живот е обявен за зло и човек трябва да го отрече, ако иска да бъде наистина духовен. Появиха се манастири и метоси, в които хората се бичуват и правят обреци за бедност, опитвайки се да извоюват Божието одобрение. Но това е доктрина за дела.

Христовото тяло все още страда от последиците й днес. Това е начинът, по който съзнанието за бедност влезе в църквата. Но Бог не разделя духовното от материалното. Той създаде човека като едно цяло, затова винаги благославя целия човек.

Господ - мой Снабдител

Битие, 22 глава, разказва как Авраам не отказа да даде единствения си син Исаак, но беше готов да го пожертва за Бога. По пътя нагоре към планината, в земята Мора, Исаак попита Авраам къде е жертвата.

Авраам отговори като каза: «Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне» (стих 8). В стих 14 четем, че Авраам назова мястото «Господ ще промисли».

Еврейската дума, преведена на български (английски) като «Господ ще промисли» е Йеова Ире. На английски е използван глаголът «снабди» (промисли), макар _Че по-точният превод е «Бог е снабдителят». Това е собствено име на еврейски, Господ мой Снабдител, и е едно от седемте заветни имена в Стария Завет, които разкриват характера на Бога.

Интересно е да забележим, че името, което следва Ел Шадай, Бог на изобилие, е Йеова Ире, Господ мой Снабдител. С други думи, това е второто име, което Бог употребява, за да открие Себе Си. Първото нещо, което Той направи, след като изведе Израилевите чада от Египет, бе да се увери, че те взеха златото и среброто, принадлежащи на египтяните. Той промисли за тях, а това е първото и най-важно откровение относно характера на Бога. Когато напускаха Египет, Той каза също: «Аз съм Господ, който те изцерява» (Изход 15:26).

Тук можем да видим снабдяването и изцерението като основните откровения за истинската природа на Бога. Дяволът, може би повече от всичко друго, се е опитвал да скрие от Христовото тяло тези страни от характера на Бога. Господ е нашият снабдител. Той е Бог на изобилие. Бог е богат Бог и Той е радостен дарител. Тези неща са ни разкрити от имената Му. Защото Неговото име е Бог, който цери. затова Той изцерява, лекува и възстановява. Защото Неговото име е Господ твой Снабдител, затова промисля за теб според Своето изобилие и славно богатство в Христа Исуса. Това е вечната  неизменяема природа на Бога.

Важно е да получиш откровение от Божието Слово относно характера на Бога. Като разбереш характера на Бога и     завета,  ще започнеш да разбираш как

мисли Той. А това разбиране  е важно.

Може да има случаи във всекидневния ти живот, когато се нуждаеш да знаеш волята на Бога, но не можеш да намериш стихове, които се отнасят за твоята конкретна ситуация. Но ако знаеш Божието Слово и си наясно   с Неговия      характер - винаги ще

знаеш волята Му. Това ще произведе смелост и

свобода от осъждение в твоя живот.

Трябва да обявим война на осъждението, което измъчва живота на толкова много християни. Божията воля е да вървим във всяко Негово обещание, изпълнени със смелост, увереност и любов. Като принасяме много плод и приемаме обещанията Му, Бог се прославя. Трябва да разберем това. Не е смирение да отказваме да приемем осигуреното от Бога за нас. Дори и да изглежда понякога като истинско смирение, то не е нищо друго освен гордост, глупост и лъжесмирение.

Това, което светът нарича гордост, често е това, което Библията нарича смирение и смелост. Смире­нието е просто подчинение на човешкото мислене на Божия начин на мислене, докато гордостта отказва да се подчини. Едно нещо е да откажеш Божиите обещания поради незнание, но да ги откажеш, дори когато истината ти е била разкрита, не е нищо друго освен гордост, независимо колко «смирено» и «скромно» да звучи. Някои от най-гордите хора могат да изглеждат смирени. Но не е важен видът ни, а становището ни към Божието Слово. Исус каза:

«Който има моите заповеди и ги пази, той ме люби» (Йоан 14:21). Не е достатъчно само да говорим з_а Неговите заповеди.

Характерът на Бога е разкрит в Творението

Творението е изявление на Божията природа. Бог винаги създава и работи в съгласие със Своята природа. Неговата околна среда е формирана от характера Му, затова разкрива Неговата природа. Нека видим какво е създал.

И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния простор (Битие 1:20).

Обърни внимание на думата «изобилно». Бог изявява характера Си в това, което създава. Той не създаде само три или четири рибки, Той ги създаде изобилно. Бог винаги върши нещата точно. Ако спреш да поразгледаш околния ни свят, микроскопичния и видимия, има предостатъчно количество и изобилие във всяка сфера.

Има милиони цветя, които остават незабелязани от човека. Човешките власти и комитети ие могат да се съгласят с това, като претендират: «Безполезно е да има много цветя, които никой не вижда. Трябва да направим нещо по този въпрос. Нека там да асфалтираме и да пренесем цветята в центъра на града». Но Бог не е такъв. Той има ресурсите да позволи изобилие.

Още като дете исках да видя Хималаите. Преди няколко години имах възможността да посетя Бангладеш, а по-късно Непал. Непал, Тибет и Хималаите са известни като върха на планетата. Докато бях там, Бог ми каза: «Това е най-добрата

гледка на света. Погледни само планините!» Беше грандиозно. Не можех да се нагледам и, когато си отидох, все още имах картината на тези планини в съзнанието си. Нещо се беше случило. Бог беше вложил трайна картина от тази планинска верига в духа ми и оттогава ми е много по-лесно да мисля неограничено.

Ако си откровен с Него, Бог ще използва творението Си да направи нещо в и за теб. Библията ни казва, че Той говори чрез създанието Си. Защо мислиш Той създаде всичките тези планински вериги и върхове, ако не, за да ни предизвика да направим същото - в духа? Защо мислиш Той създаде такива изумително сложни цветя, някои от които са почти невидими? Той иска да разберем колко много повече е заинтересован от подробностите на всяка минута от нашия живот.

Някои теолози казват, че е грешно да мислим, че Бог се грижи за малките, всекидневни случки в живота ни. Но нашият Бог се грижи. Моят Бог е Бог на изобилие, който посреща всяка една от моите нужди - и малките подробности, и големите проблеми.

Бог изявява Своята природа и характер чрез Творението. Той разкрива, че е Бог на изобилие. Той е в състояние да създаде неща в изобилие; Той не е оскъден в нищо.

Четем за творението в Битие 1:31: «И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро». Когато Бог свърши, Той сложи Своя печат на одобрение върху творението: «Произведено в небето!»

Бог вложи злато и други благородни метали в планините. Той даде способност за възпроизводство в земята и постави човекът над нея да се грижи за нея и използва. Като направи всичко това, Той каза:

«Добро е». Дяволът, от друга страна, ни казва, ц, творението с зло - «Внимавай! Опаснд е!» Но Бог го нарече добро и го прие. Важно е и ние да имаме същото виждане относно създадените материална неща. Те не са зли, лоши или опасни; те са добри.

В Битие 2:8 четем, че Бог засади градина. Той _я насади на изток в Едем и там постави човека, когото бе сътворил. Интересно е да забележим, че името на градината беше Едем. На еврейски тази дума означава богатства, изобилие и наслада. Това беше околната среда, в която Бог постави човека.

Бог създаде красотата

С други думи, Бог постави Адам в Едемската градина, една природна среда на богатства, изобилие и наслада. Битие 2:9 казва: «И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна».

Бог никога не е разглеждал красотата и добрия вкус като забрана (табу). Дяволът е извратил тези неща. Той е направил хората хедонистични и плътски, живеещи само чрез чувствата си и напълно поробени от сладострастие. В резултат на това, християните са откликнали със страх, като са отхвърлили всичко, което стимулира петте сетива. Трудно им е да си позволят дг се радват на неща и, страхувайки се да не станат «светски», живеят оскъден живот.

Бог не иска да бъдеш алчен, нито да живееш само според чувствата си. Но Той не иска и да се откъснеш от това, което е създал. Имаше време в ранния ми християнски живот, когато си мислех, че е грешно да върша почти всичко. Вярвах, че да заслужа Бог да ме благослови, е извънредно трудно, но открих,

че това съвсем не е така. Бог създаде красивите цветове и самата красота и затова няма нищо против ти да ги използваш. Бог иска да те насърчи и освободи в тази област.

Свободата извън Исус Христос е разрушителна сила. Ние не трябва да използваме свободата си да даваме воля на плътта, но, ако си изпълнен със Святия Дух, обичаш Исус и си Го направил твой Господ, имаш правото да използваш и да се радваш и благославяш другите с всичко, което Бог ти е дал. Това беше Божието намерение за твоя живот още от началото.

Ако твоите мотиви са непорочни и имаш копнеж да следваш Исус Христос, не е трудно да се разделиш с неща, когато си подбуден от Бога да го направиш. Твоите притежания не те владеят или обвързват. Божието намерение за теб беше да ядеш от дърветата, които бяха добри за храна и приятни за гледане. Едно от първите неща, казани за градината, е, че дърветата бяха красиви наглед.

Бог няма липса (недостиг)

И река изтичаше от Едем да напоява градината, от дето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, дето има злато. И златото на оная земя е добро; там има още бделий и ониксов камък (Битие 2:10-12).

Бог не предупреди Адам и Ева да не ходят в тази земя или да им каже, че ще паднат в грях поради златото и скъпоценните камъни там. Бог беше този, който постави тези неща в земята, и всъщност тук Той описва местоположението им. Дори казва, че златото е добро. Златото е добро, когато се използва

с пра вил на цел. То не е грешно само по себе си противен случай Бог не би го създал. Небето е пълно със злато. Храмът в Ерусалим бе препълнен със злато Алчността за злато е грях - да тъпчеш другите, _За да го постигнеш. Златото не е грешно, то е просто един благороден метал! Металите са създадени от Бога и вложени в земята така, че да можем да ги открием и използваме за Негова слава.

Когато Бог погледна на творението Си преди Падението, Той видя, че беше добро. Като каза това, Той имаше впредвид, че бе съвършено и без недостиг. Когато Бог създаде света и човека, нямаше такова нещо като бедност. Бедността е абсолютно чужда на Божията природа, който е Бог на изобилие. Той създава неща в съответствие със Своята собствена природа: претъпкано, стърсено и препълнено.

Преди да дойде крадецът не съществуваше бедност. Когато някой краде от теб, винаги ставаш по-беден и търпиш загуба. Поради това Исус нарича дявола крадец. Той краде, убива и руши. Бедността не съществуваше преди Падението, но след Падението навлязоха духовна и физическа смърт, болест, недостиг, самотност, омраза, убийство, бедност и т.н. Тези неща дойдоха в света като пряк резултат от греха. Бедността не дойде от Бога. Нямаше бедност в Едемската градина, в противен случай Бог би я нарекъл бедност, недостиг и недохранване. Вместо това Той постави човека в градина на изобилие, богатства и наслада- А в новото небе и новата земя не ще съществува никакъв недостиг.

По-високо ниво на бедност

Има Проклятие върху земята и цялото творение и,

ако не беше Исус, щяхме да се съсипваме, само за да оцелеем.

Когато се завърнах от Америка през 1982 г., където завърших Библейско училище, първото нещо, което дяволът ми каза, бе: «Тук можеш да проповядваш вяра и изцерение, но не и финансии, защото хората ще мислят, че си американизиран, така че не споменавай нищо за пари!»

Точно когато щях да приема тази мисъл, аз разпознах от къде идва тя. Тогава Господ ми проговори и каза: «В Швеция трябва да проповядваш преуспяване повече от всичко друго». ,

Бях изумен от това. Швеция е една от най-високо развитите страни в света. Наистина никой не е беден тук. Но Бог ми показа хората, колко износени бяха дрехите им и как трудно можеха да посрещна г основните си жизнени нужди. Бог каза: «Виж ги! Те са в нужда». Той ми напомни за много хора, които бяха затънали до уши от сметки в кредитните си карти. «Швеция е бедна страна и бедността й е на много по-високо ниво от много други страни» - каза Бог.

Вестниците съобщават за голям брой хора в Швеция, които живеят в бедност и нужда. Цената на храната е висока, купуването на изплащане е намаляло и хората са обвързани с кредитните си карти. Те купуват и вземат на заем глупаво, като свършват в по-голямо робство и под тежкия товар на финансовото иго.

Знаем, че в последните времена дяволът иска да направи целия свят част от една обща кредитна смет ка и накрая да сложи номера й на челата на хората. Ние, от друга страна, ще продължим да поучаваме относно финансовото преуспяване, като ставаме все по-зависими от Ел Шадай.

>>>към другите части<<<
"Моля подкрепете нашето служение."