РЕВОЛЮЦИЯТА НА БЛАГОДАТТА

Джоузеф Принс - РЕВОЛЮЦИЯТА НА БЛАГОДАТТА

Превод: Валентина Иванова

Contact: valentinabs0766@gmail.com

Йоан, глава първа, стих 17, моят любим стих от Писанието: Защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.

Законът беше даден, вие можете да дадете от разстояние. Благодатта и истината ДОЙДОХА чрез Исус Христос. Законът беше даден чрез слуга, благодатта дойде чрез Сина. Законът говори за това какъв трябва да бъде човек. Благодатта ни открива какъв е Бог! В първото чудо на Мойсей, той превърна водата в кръв, от което произлезе смърт. В първото чудо на благодатта, Исус превърна водата във вино, от което произлезе живот и празнуване. Под закона Бог изисква праведност от грешния банкрутирал човек, но под благодатта Бог осигурява праведност като подарък. Сега, под кой искате да сте? Така си и помислих. И все пак днес сме толкова объркани, ние смесваме закона и благодатта, ние имаме някакъв закон и някаква благодат. Исус каза: (Матей 9:17) Не можете да сложите ново вино, благодат в стари мехове, защото новото вино ще ферментира и ще загубите и двете. Сега, под закона, Бог каза: Аз никак (в никакъв случай) няма да оставя ненаказан виновния (подмина вашите престъпления), но аз ще накажа греховете ви до третото и четвърто поколение. Но под благодатта, Бог казва: Ще бъда милостив към вашата неправедност и вашите грехове няма да си спомня никога вече! Това беше промяна, това беше промяна, църква. И всичко това е заради Исус! Но ние все още проповядваме закона! Все още проповядваме: Ако се покоряваш на Бог, Бог ще те благослови, ако не се покоряваш, Бог ще те прокълне. Звучи толкова правилно, но е толкова опасно. Защото днес, на много от нас, не всичко ни е наред, но сме толкова благословени!!!

Има нещо, което получаваме не заради многобройните си дела, големите си заслуги, или защото сме достойни, нарича се благодат!

Амин. Знаете ли, когато Исус проповядва проповедта на планината, Той каза: Обичайте враговете си. Ние имаме проблем с това да обичаме съседа си, колко повече враговете си. той каза7 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го., изхвърли го далеч от себе си. Ако ръката ти те съблазнява, отрежи я. Виждали ли сте някоя църква, някой който да прави това? Църквата щеше да изглежда като огромно отделение за ампутация. Така че какво искаше да каже Исус? Исус издигна закона до неговия първоначален стандарт. Докато фарисеите бяха снижили закона, за го направят лесно изпълним. Исус каза ако погледнеш жена с лъст, ти си съгрешил. Фарисеите казваха:само ако си го направил физически, си съгрешил. Така че Исус е експерт в това да изполва закона, за да ви доведе докрая на себе си. така че да видите нуждата си от Спасител. Амин. Той нямаше предвид да си извадите окото и да си отрежете ръката. Но, пастор Принс, трябваше да дойдете по-рано. Пляскайте с вашите чуканчета, всички заедно. Поне все още имате едно око. Така че какво искаше да каже Исус? Исус проповядва проповедта на планината и ако беше останал там, на планината, нямаше да има никаква надежда за нас. но знаете ли, царят на праповедта на планината, царят слезе от планината.

Той слезе там, където имаше въздишащо, плачещо, умиращо човечество. И някак си, имаше прокажен, който уся да си пробие път в средата на тълпата. И Исус намери този прокажет и той каза: Господи, ако искаш, можеш да мие очистиш. Нямаше никакъв начин стандартите от проповедта на планината да можеха да го спасят. Исус слезе до там където бяхме ние. И Исус го докосна. Той не беше докосван през всичките тези години, не беше прегръщал децата си, той дори не можеше да бъде на публично място, прокажения е някой който е нечист. И когато е на публично място той трябва да вика: Нечист, нечист. И тук е той, пред Исус, и той казва: Господи, ако искаш, можеш да ме направиш чист. Той не се съмняваше дали Исус може. Той се съмняваше дали иска. И Исус протегна напред ръката си и каза: Аз искам! Бъди очистен!

Сега, вижте това. Под закона, прокажения, нечистия, прави чистия - нечист. Но под благодатта, Исус направи нечистия чист! Под закона, грехът е заразен. Под благодатта праведността и божията доброта са заразни. Няма нужда да се страхуваме, че бъдейки под благодат, ще станем безнравствени, защото билята казва ясно

Римляни 6:14, ако погледнете тук

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Но това което ние сме вярвали е било, че ако сме под благодат, грехът ще ви владее. Ние бяхме измамени от дявола. Словото на Бог е толкова ясно! Когато сте под благодат, а не под закон, грехът няма да господарува над вас. Думата грях там е съществително. Можете да сложите: Сатана няма да господарува над теб, болестта няма да господарува над теб, бедността няма да господарува над теб, кога? Когато не си под закона, а под благодатта.

Тази идея, че когото хората са под благодат, това ще причини безнравственост е от ада. Не може да сте под водата и да не сте мокър, както не можете да бъдете под благодат и да не сте святи.

И после винаги има хора, които ще кажат: Добре, пастор Принс, нужно е да проповядвате повече за разкаянието.

Те казват: Нужно е да проповядвате повече за разкаянието. Но знаете ли нещо. Под закона, вие първо трябваше да се разкаете, преди Бог да може да ви благослови. Но под благодатта Бог ви благославя първо и ако вие приемете Неговите благословения и доброта, добротата на Бог ще ви доведе до разкаяние (Римляни 2:4). Това е промяна. Затова защо просто не отворим сърцата на хората и нека да приемат Божията доброта. Когато приемат Божията доброта, те ще се променят. Не заради силата на волята си, но заради Неговата доброта. Амин.

Гръцката дума за разкаяние е „метаноя“, промяна на мисленето. Разкаяние не е да се удряме в гърдите и да викаме: Исус, Исусе, като олтарен зов. Можете да направите всичко това и да си тръгнете непроменен. Защото не сте чули нещо, което ще промени живота ви. Но всеки път, когато чуете Божието слово, вие чувате добрите вести, чувате колко прекрасен е Бог и Неговите планове за вас са планове за добро, а не зло, как Бог е ЗА вас (Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда. Еремия 29:11) и умовете ви започват да се променят. Защото естествените хора, те имат сурови мисли спрямо Бог. Техните мисли спрямо Бог са легалистични (придържащ се прекомерно към закон или формула) и сурови.

Бог издига служители на праведност в тези последни дни.

В миналото църквата е имала много служители, и ние имахме много съживителни събрания, без съмнение, без съмнение и те се характеризираха с проповядване срещу греха и въпреки това те са съживления, нищо по-малко. Не казвам, че хората не се спасяваха, не казвам че нямаше съживителни събрания,

но ако погледнете 2Коринтяни глава 3-та, стих 9, там се казва:

ако служението на осъждане, стана със слава, служението на праведност, го надминава много повече по слава.

Бог нарече онова служение, служение на осъждане, онези съживления които поставяха ударение върху греха, проповядващи срещу греха, Бог ги нарече служения на осъждане и Бог каза: Те бяха славни. Но вижте това: Служението на праведност ги надминава, надминава много повече в слава. Още нищо не сте видели! Бог издига служители на праведност по целия свят! Извършва се революция на благодатта. И толкова се радваме, че сме част от това. Амин. Отминаха онези дни на служение на осъждане. Това е служение на праведност.

Спомням се преди много години, в дневната ми, Бог ми говорѝ докато правех своето изучаване, седях на пода с всички мои библии и помощни материали, и Бог ми говорѝ много ясно вътре в мен. Той ми каза: Сине, изучавай пътуването на израелския народ от Египет до планината Синай, защото това е картина на чиста благодат. Въпреки че те мърмореха и се оплакваха през това време, нито един от тях не умря! Не бях чувал някой някога да е проповядвал това, по онова време. Никога не бях чел книга за това. Така че аз нервно отидох до моята библия, проверих тази част, все едно исках да докажа, че Бог греши, правили ли сте някога това? Вие никога не можете да победите Бог и аз открих, че нито един човек не умря от Египет до Синай. Въпреки че те мърмориха, те се оплакваха. Колко от вас знаят, че мърморенето и оплакването е грях? Преди Червеното море, когато армиите на фараона бързаха напред в атака срещу тях, когато  армиите бяха зад тях, а  Червеното море беше пред тях, те извикаха:

Мойсей, защо ни доведе тук, да умрем? Няма ли достатъчно гробове в Египет? Те мърмореха и се оплакваха, но никой не умря. Бог отвори морето. Следващите три дни те се справяха добре. Но после нямаше вода. Те се оплакваха, и Бог направи горчивите води, сладки. Те бяха добре за няколко дни и после се заоплакваха, че нямаше никаква храна. И Бог направи да завали не осъждане, а хляб от небето.  Изглежда, че всяко свежо мърморене водеше до свежа демонстрация на Божията доброта. Те се оплакаха отново, че нямаше никаква вода и Бог направи да потече вода от твърдата скала. И после стигнаха до подножието на планината Синай в Изход 19 и тогава казаха на Бог: Всичко, което Господ е казал, ние ще го направим. Сега, на еврейски, това е силна дума. На асер венешма, което означава: Всичко, което Бог би могъл да ни нареди, ние можем да го направим. Дори преди да чуят 10-те заповеди, глава 20, те се хвалеха дори преди да са ги чули.

Сега, човекът вярваше на своята собствена сила, на собствената си праведност, които той няма. В целия този отрязък от време Бог ги благославяше не заради това, че бяха добри, а защото Той е добър. Той беше направил път и беше им дал снабдяване не заради тяхната вярност, а заради Неговата вярност. Те излязоха от Египет заради Авраамовия завет на благодат и сега, в подножието на планината, по същество това което казваха на Бог беше: Не се отнасяй с нас, не ни съди, не се приближавай до нас, не ни благославяй основавайки се на Твоята доброта, благославяй ни заради нашето покорство. В момента, в който човекът каза че разчита на собствената си сила, забележете, Бог смени тона си, Изход 19. Бог каза: Мойсей, кажи им да не идват наблизо, изведнъж Бог сложи дистанция между Него и човека. Ако искате да ви благословя основавайки се на вашето покорство, основавайки се на вашата доброта, тогава не идвайте наблизо, планината е свята, да не би да умрете.

Той никога не беше говорил с този тон преди това. Той беше в облачния стълб през деня, и в огнения стълб през нощта. Той беше близо до тях. И все пак изведнъж, защото човекът вярваше в своята святост, на своята праведност, които той няма, Бог каза: това е сделката: Ако искате да ви благословям основавайки се на вашето покорство, не идвайте наблизо. Дори звяр не може да дойде наблизо, иначе ще умре. В следващата глава Бог им даде Големите десет! И чуйте, Бог не каза: ако нарушите една, виновни сте за нарушаването на тази една, Бог каза: ако нарушите една, виновни сте за нарушаването на всички. С други думи, ако не извършите прелюбодеяние, но откраднете, Бог ви вижда като прелюбодеец. Това е което това означава. С други думи, 10-те заповеди стоят като едно комплексно цяло. И какво се случи след това? Веднага след Синай, когато те мърмореха и се оплакваха, същия грях, който бяха извършили преди Синай, знаете ли какво се случваше, те умираха. Когато се оплакваха, те умираха. Когато се оплакваха, умираха.

Това ни казва, че те никога не трябваше да заменят завета на Авраам със завета на планината Синай.

И Бог сложи Израел, в подължение на 1500 години под закона и най-добрите от тях се провалиха, дори Давид не успя да спази закона. Законът осъжда най-добрите от нас, благодатта спасява най-лошите от нас. Алелуя за Неговата удивителна благодат. Писанието е ясно, че служението на смъртта, ако погледнете тук, 2Коринтяни 3, тук се казва в стих 7:

2 Коринтяни 3:7 Но ако служението на смъртта, написано с букви, издълбани на камък,

Забелязахте ли, служението на смъртта, Бог нарече 10-те заповеди служение на смърт, написани и издълбани върху камък. Вие не можете да ми кажете: Пастор Принс,  да  не сме под закона, означава че не сме под заповедите за принасянето на животни като жертвоприношение, не сме под празниците на Израел, защото тези закони никога не бяха гравирани върху камъни.

Служението на смъртта, за което Бог говори е свързано с 10-заповеди, защото от целия закон само те са издълбани върху камък. Бог го нарече служение на смърт. И понякога ние имаме серии от проповеди за изучаване на 10-те заповеди, убивайки хората нежно, всяка една седмица. Бог нарича това: служение на смъртта. Вижте стиха преди този:

2Коринтяни 3:6 Бог ни направи достатъчни, способни като служители на един нов завет,

Сега, ако искате да бъдете служител на стария завет, там няма никаква сила, никаква достатъчност, няма никакво снабдяване, няма никаква благодат, нима никаква харизматичност (божествена сила), никаква каризмата. Бог прави достатъчни само тези, които са служители на Новия завет. И в стиха ясно се казва:

нов завет, който е основан не на писан закон, а на Духа, защото писаният закон убива, а Духът дава живот. (2Коринтяни 3:6)

Знаете ли, че първата 50-тница, 50 дена след Пасхата, първата Пасха беше когато народът на Израел, с кръвта на агнето върху гредите на вратите, това беше първата Пасха, 50 дена след това те бяха в подножието на планината Синай и какво даде Бог? Бог даде закона и 3000 души умряха. В Новия завет, когато денят на Петдесятнеца напълно дойде (казва библията), Бог даде, не закона, а Духа на хълма Сион и 3000 бяха спасени! Буквата убива, но благодатта, Духът дава живот. Алелуя. Нека преместим нашите амвони от планината Синай на планината Сион. Ние сме на грешната планина. Бог е преместил планините! А ние все още къмпираме на планината Синай.

Не е чудно че се поклащаме. Защото тези, които се доверяват на Господа ще бъдат като планината Сион, Новия завет. Вие няма да бъдате поклатени завинаги. Не ме разбирайте погрешно. Законът е свят, законът е праведен, но той не може да ви направи праведни. Законът е непреклонен, там лежи неговия проблем. Той е като огледало. Когато погледнете в огледалото то е непреклонно и непроменимо  истинно. Ако виждате: Грозен, което аз никога не виждам, ако видите грозота, не обвинявайте огледалото. Не чупете огледалото, не удряйте огледалото, понякога поглеждате в него и то се чупи...Законът просто показва кои сте. Но няма никаква сила да изчисти вашите недостатъци. Законът е свят, но не може да ви направи святи. Ако законът се огъне дори малко, той вече не е закон. Вижте, работата е там, ако спазите Божия закон, Бог ще ви благослови ли? Да! Но по същата причина, и това е вярно: Ако нарушите дори една заповед, Бог трябва да ви прокълне. Можете ли да разберете това? Понякога ние мислим, че чрез проповядването на закона хората ще станат спазващи закона. Но библията ясно казва, че силата на греха е закона. Рядко може да чуете такова проповядване.

1Коринтяни 15:56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.

Думата сила там е дунамис от гръцки. Силата на греха е закона. Познайте, кой се опитва да върне обратно силата на закона в църквата. И той използва амвона. И не е за чудене, защото неговите служители са транформирани в служители на праведност, праведност според дела. Неговото име на еврейски е Ха-сатан, което означава обвинител по закона. Дяволът, дълго преди да може да открадне, убие или унищожи, той е обвинителят. Вие трябва да приемете обвинението му преди той да може да открадне от вас. Вие трябва да приемете обвинението му преди той да може да убие, преди той да може да унищожи. Но той не е наречен унищожител, той е наречен, обвинител. Не убиеца, а обвинителя на нашите  братя. Нужно е да познавате неговите методи. В Колосяни, глава 2-ра, там се казва, Исус прикова ръчно написаните наредби (Колосяни 2:14) на своя кръст. Сега, какво са ръчно написаните наредби. Някой каза: Никой не може да заличи Божиите ръчно написани наредби. Да, но Бог може. Бог закова закона към кръста. Знаете ли какъв е следващия стих? „Като обезоръжи началствата и властите.“ Това ви казва, че арсенала, оръжието на дявола е закона. Дявола използва закона да ви удря по главите. Той ви казва: Не си направил това достатъчно, не си направил онова достатъчно. Дори когато правите правилното нещо, то не е достатъчно. Когато направите нещо погрешно, той ви казва, че сте го направили погрешно, ако направите нещо правилно, той ви казва, че не е достатъчно. Той е обвинителя. Обвинителя.

Ние толкова се страхуваме, че когато хората не са под закона, ще станат непокорни на законите, на морала, това е плътски страх, който дявола слага в сърцата и умовете на хората. Дяволът ви казва: Без закона, вие ще станете беззаконни. Но как тогава Бог нарече Авраам свой приятел? Авраам живя повече от 400 години преди 10-те заповеди да бъдат дадени. И той беше свързан здраво с Бог, човече. Той беше наречен: Моят приятел. Бог го нарече: Моят приятел.

Ще ви кажа това. Ще има повече спасени хора, отколкото смятате. Заради Божията милост. Защото Бог каза: Повярвайте в Господ Исус и вие ще бъдете спасен и вашия дом. Вие никога не знаете, в това състояние на безсъзнание и мястото, от където някой си тръгва, Бог просто може да посети някого и да каже: Аз съм Исус. Защото моята библия ми казва, че Йоан видя, в книгата Откровение, множество, което никой човек не можеше да преброи от всеки език, от всяка нация, от всяко племе. „Което никой човек не може да преброи“, но нищо такова не се казва по отношение на тези, които отиват в ада. Изглежда, че има повече, които отиват в небето. Алелуя.

Когато Петър за първи път срещна Исус, Исус каза: Нека отидем за риба. И Петър през цялата нощ не беше уловил нищо и той каза на Господа: Заради твоята дума ще хвърля мрежата. Дърводелец! Рибар! Окей, щом ти казваш така, ще хвърля пак мрежата. Той хвърли мрежата веднъж! И мрежата се скъса. Това беше товар от риба, който скъса мрежата и направи лодката да потъва. И тогава той разбра кой е Исус. Той падна пред краката на Исус и му каза: Тръгни си от мен, аз съм грешен човек. Сега, въпрос. Кое се случи първо? Добротата на Бог или разкаянието на Петър? Добротата на Бог е която ни води до разкаяние.

Лука 18 и 19, светият дух сложи тези две писания заедно, Лука 18 и 19. Не вярвам, че тези две неща се случиха едно след друго, но светият дух ги сложи заедно в божествен ред.

В Лука 18 e богатия млад началник, в Лука 19 е Закхей. В Лука 18 богатия млад началник дойде при Исус и каза: Какво трябва да направя, какво да направя, за да наследя вечен живот? Той подчертаваше своето правене. Исус би трябвало да му даде отговор съгласно евангелието: Вярвай в мен е ще бъдеш спасен. Но Той не го направи. Какво му даде Исус? Закона! Уважавай майка си и баща си, не кради, не извършвай прелюбодеяние. Знаете ли какво направи младия човек? Той каза: Всичко това съм го спазил. Когато и да се хвалите със закона, Исус винаги се връща при вас и казва: Едно нещо ви липсва. Защото чрез закона е познаването на греха. Бог не даде закона, за да се оправдае човекът чрез него. Бог даде закона, за да може всяка уста да бъде спряна и целия свят да стане виновен пред Бог, за да могат всички хора да видят, че се нуждаят от благодат.

Исус каза: „Едно нещо ти липсва. Продай всичко, което имаш и дай на бедните и ела и ме следвай“. Това е първата заповед. Не трябва да имаш никакви други богове, дори не мамона, нито парите.  Библията ни казва, че младия човек си тръгна натъжен.

Следващаща глава: Закхей. Исус отиде в Ерихон и библията ни казва, че Закхей беше нисичък и затова се качи на едно дърво. И Исус погледна нагоре и каза: Закхей, слез долу, трябва да престоя в дома ти. И всички хора започнаха да си шепнат, защото Закхей беше бирник. Това е все едно предаваш собствения си народ. И скандала на благодатта започна. „Той ще ходи да яде с грешник! Той ще ходи в дома на Закхей.“ Никакви закони не бяха дадени! Само благодат. Към края на вечерята Закхей се изправи и каза: Който съм ограбил, връщам му четвъртократно, и половината от имота си давам на бедните. Исус се усмихна и каза: Спасение дойде в този дом.

Вижте това: В Лука 18, Исус даде на богатия млад началник закона и за него беше трудно да даде и долар, под благодатта Исус не даде никакви закони, а единствено благодат и портфейла на човека се отвори, дома му се отвори, сърцето му се отвори, всичко свързано със Закхей се отвори.

Аз трябва да внимавам, защото когато съпругата ми е под благодат, тя е готова да даде всичко което имаме, страхувам се че някой ден ще даде и мен.

Благодатта ви прави щедри. Благодатта отваря сърцето ви. Някои лидери и някои пастори толкова се страхуват от благодатта, казват си: Ако проповядвам благодат хората ще спрат да дават. Нищо не е по-далеч от истината. Те ще дават и ще дават по правилните причини. Не от страх от проклятието, не, те ще дават, защото благодатта на Бог е върху тях в изобилие. Амин.

Знаете ли, хора, ние добавихме към благовестието. То казва: Исус Христос умря на кръста, за да ни даде подаръка на праведност. Той стана нашия грях, за да можем ние да станем Неговата праведност.  (2Коринтяни 5:21)Той стана проклет, за да сме ние благословени (Галатяни 3:13). Той стана беден, на кръста, за да можем ние да бъдем богати (2Коринтяни 8:9). Той понесе короната от тръни, за да можем ние да имаме короната на мир (Исая 53:5). И въпреки това ние добавихме неща към благовестието. Винаги е Исус плюс нещо. Исус плюс възстановяване на това, което сме взели. Чували ли сте това учение?

Не е достатъчно да сте спасен, вие трябва да върнете обратно всяко нещо, което сте си присвоили. Ако сте крадец, вие трябва да върнете всичко, което сте откраднали. Това е невъзможно на практика. Представяте ли си крадеца на кръста, когато Исус беше прикован там. Крадецът се обръща към Исус и казва: Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си. И Исус му казва: Ще те спася, ако върнеш всичко което си откраднал. Крадецът казва: Щях, Господи, но съм нещо малко закован тук.

Не, не беше това, което се случи. Крадецът каза: Господи, спомни си за мен. Исус му отговори: Днес ще бъдеш с мен в рая.

Алелуя. Славете неговато прекрасно име! Алелуя! Това е нашия Бог! Това е нашия цар! Той измина дълъг път за нас. Исус е удивителен. Характера на Бог е такъв, че не се вмества в нашите човешки разсъждения. Той обича, когато взимаме от Него.

Точно както Марта и Мария. Когато Исус дойде в къщата на Марта, Марта отиде в кухнята и тя беше заета да приготвя храната. Докато Мария седна пре краката на Исус. Според тогавашните обичаи, това, което направи Мария беше грубо, а това, което направи Марта беше правилно. Но Божието виждане беше различно. Той искаше Мария да е точно там където беше, взимайки от него, слушайки думите му. И Марта дойде, и тя беше стресирана, тя беше навъсена, и тя беше ядосана: Господи, не те ли интересува, че сестра ми ме остави сама да прислужвам. Тя обвини двама с едно изречение. Не те ли е грижа, моята сестра! Тя обвини Господа и сестра си. Знаете ли, когато сте под стрес, вие обвинявате всеки друг, но не и себе си. И Исус я погледна и каза: Марта, Марта, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно нещо, кажете: едно нещо е нужно! Знаете ли защо Марта се тревожеше за толкова много неща, защото тя не правеше едното нещо, което Мария направи.

Не, вие не вярвате в това. Много от вас вярват: Поне няколко неща са нужни, не е само едно нещо. Но Исус каза: Едно нещо е необходимо. И Мария избра добрата част. Която няма да бъде отнета от нея. Амин.

Коя сестра накара Исус да се чувства като Бог? Марта, която го видя в човешката му умора, искаща да му даде нещо, или Мария, която взе, взе и взе от Него, от неуморимата пълнота, която продължаваше да е там, под облицовката на умората. Защото Той дойде не за да му служат, а за да служи.

Когато Той беше уморен до кладенеца в Сихар, дойде жена, грешница. Библията казва, че тя дойде следобеда, защото искаше да избегне другите жени и клюкарстването им сутринта. Така че тя дойде следобеда, но Исус беше там. И библията ни казва, че учениците бяха отишли да купят храна, и тя взе от Исус и си тръгна. Тя взе от Исус, и си тръгна и вече нямаше съзнание за себе си, имаше съзнание за Исус, казвайки на хората в Самария: Елате да видите този човек, който ме разказа всичко за моя живот. Забелязахте ли, те беше освободена от съзнанието да мисли само за себе си. Защо? Защото тя взе от Исус. Когато учениците се върнаха с храната, те искаха да дадат на Исус да яде. Но те видяха, че Исус изглежда отново пълен със сили, той изглеждаше различно от тогава, когато го оставиха до кладенеца. Той изглеждаше зареден, Той изглеждаше свеж. И те започнаха да се питат: Дали някой не му е дал храна?

Виждате ли, с Господа, когато вземете от Него, вие му давате нови сили, когато вземете от Него е все едно Го правите по-силен. Давид го каза така: Какво ще дам на Господ за всички добри неща, които ми е дал. Как Бог се чувства оценен, Давид даде отговора. Аз ще взема чашата на спасението! Отговора е винаги: да вземем още от Господа, Бог обича, когато вземате от Него. Вземете своето излекуване, вземете своето снабдяване, вземете Неговата доброта, взимайте, взимайте, взимайте. Амин. И после ще давате, давате и давате. Защото докато не вземете, вие нямате нищо, което да дадете. По отношение на хората, хоризонтално погледнато, е по-благословено да дадете и после да получите, но с Бог, вертикално погледнато е по-благословено да приемате и Той иска да приемате (получавате).

Понякога ние идваме при Исус, за да получим нещо, което да дадем на някой друг. Ние идваме да изтеглим вода, вместо да пием. Вие можете да извадите вода и все пак да умрете от жажда!!!

Но Исус каза: Ако дойдете при мен и пиете, пия е лично използване на ресурса. Елате при мен и пийте и от вас ще потекат реки от жива вода за другите.

Искам да завърша с това. Един път те доведоха жена хваната в прелюбодейство и я хвърлиха, толкова грубо в краката на Исус, докато Той учеше хората в храма. И фарисеите казаха: Учителю, хванахме тази жена в самото дело на прелюбодейство (Йоан 8:4). Мойсей казва, че такава жена трябва да бъде убита с камъни. Какво казваш ти? Хваната в самото дело на прелюбодейство, тя вероятно не беше дори напълно облечена. Сега, според това, което знам за прелюбодейството, трябва да е извършено от двама. Но къде е мъжът? Вероятно е бил някой от фарисеите. „Учителю, това е което казва Мойсей.“ Ако Исус кажеше, не я пребивайте с камъни, те щяха да кажат: Ти нарушаваш закона на Мойсей. Ако беше казал: Пребийте я, всички около Него щяха да са объркани, защото Той проповядваше за благодат и любов. Така че те си мислеха, че са хванали Исус. Той не каза нищо. Знаете ли какво направи Той? Наведе се и с пръста си започна да пише по земята. На какво е картина това? Между другото предверието на храма беше каменно, Това не беше пръст, това бяха кобалтови камъни. Бог пише на камък. С това Той казва: Вие ми говорите за закона? Аз съм Този, който даде закона. Но тъй като идвате със закона...Исус отприщи цялата светлина на закона върху всички тях, чрез това което каза: Този, който е без грях, нека хвърли първия камък. Вижте, Той не наруши закона, Той потвърди закона. Само този, който е безгрешен да хвърли първия камък. И един по един, те пуснаха камъните, Исус пак се наведе и започна да пише по земята. Бог даде 10-те заповеди 2 пъти, Бог писа върху камък два пъти. Първият път заповедите не стигнаха дори да подножието на планината. Мойсей ги счупи. И Бог каза: Мойсей, ела пак тук. И Мойсей прекара още 40 дена на планината Синай и Бог му даде други две каменни плочи. Но този път Бог каза, сложи ги под умилостивилището на ковчега. Милостта тържествува над осъждането (Яков 2:13).

Това е причината ,заради която библията казва: да паднеш от благодатта. Забележете: Благодатта е по-високо от закона (Галатяни 5:4). Исус, след като каза: хвърлете първия камък, за втори път се наведе и започна да пише по земята. Чрез този символичен акт той свидетелстваше, че е Той, който даде закона.

Имаше един, който беше безгрешен, който можеше да вземе камък през този ден. Неговото име е Исус!

Фарисеите щяха да убият тази жена с камъни, ако можеха, но не можеха. Исус, от друга страна, можеше, но не го направи. Алелуя!!! Това е нашия Бог! Това е нашия Спасител. Библията ни казва: Един по един, те си тръгнаха, бидейки убедени от собствената си съвест от най-стария до най-младия. Знаете ли, това ме удиви, че най-старите си тръгнаха първи. Винаги съм си мислеле, че когато човек остарее, има все по-малко проблеми със съзнанието за грях. Но всъщност става по-лошо колкото по-възрастен ставя човек. Така че всички си  тръгнаха, от най-стария до най-младия и останаха само Исус и жената. Исус отиде при нея, най-вероятно тя плачеше и Исус ѝ каза: Жено, къде са тези, които те обвиниха? И за пръв път тя погледна нагоре с очи пълни със сълзи и каза: Няма никой, Господи. И Той каза: Нито Аз те осъждам. Върви и не съгрешавай повече.

Чуйте внимателно. Църквата проповядва това в обратен ред. Църквата казва: Върви и не съгрешавай повече, първо, и после, ние няма да те осъждаме. Но Исус ѝ даде подаръка на “НИКАКВО ОСЪЖДАНЕ“, което ѝ даде сила да върви и да не съгрешава повече. Ако ние проповядваме “НИКАКВО ОСЪЖДАНЕ“, хората ще получат сила  да вървят и да не съгрешават повече. Алелуя! Какъв Спасител! Аз вярвам, че когато тази жена си тръгна, целия товар на греховете ѝ падна от раменете ѝ. Исус се усмихна и каза: Татко, още един човек сложен в моята сметка. За нейния грях Той щеше да плати на кръста. Защото причината поради която няма никакво осъждане за вас и мен днес, колкото и прекрасна да е тази истина, не е заради това, че Бог омаловажава греха. Бог е свят. Той е три пъти свят (Исая 6:3). Той е удивителен Бог! Но той е свят Бог! Но всеки грях беше абсобриран, понесен в тялото на Исус. И когато беше разпънат на кръста, Той взе вашите грехове и моите грехове и святостта на Бог отприщи Неговия гняв е свято възмущение срещу цялото беззаконие, срещу всички грехове и удар след удар на проклятие, на беззаконие падна върху Исус, Той изразходи  цялото Божие осъждане и извика: Свършено е!!! Алелуя.

И сега, причината, заради която сега, сегашно време няма никакво осъждане за теб и мен, дори когато съгрешим, не е защото Бог омаловажава греха, а е защото Божията святост не може да накаже един и същи грях два пъти! (Дори и в човешкия съд съществува закон за забрана на дублирана престъпност - Закона за дабъл джепади, където се казва, че човек не може да бъде обвинен два пъти за едно и също престъпление.) Когато съгрешите, погледнете към кръста и кажете: Господи, благодаря ти, платено е. Ако не направите това, нещо вътре във вас, вашето днк е много умно, когато вие осъдите себе си, изглежда все едно клетките на вашето тяло казват: Той иска да осъди себе си, той иска да се нарани. Нека да създадем болест. Докторите наричат тези болести психосоматични, автоимунни разстройства, тялото ви се бори срещу себе си. Християните днес са болни, не заради греха, за него Бог се е погрижил, те са болни заради осъждането. Осъждането убива. Така че какво да направите като съгрешите? Вместо да гледате към себе си, погледнете извън себе си, към кръста и кажете: Татко, благодаря Ти, там, на кръста е моето осъждане, там е моето биене. И всички клетки във вашето тяло ще си кажат: Мир, момчета, отпуснете се. Цената е платена. Делото е свършено!!! Свършено е!!! Алелуя!!! Всичко е наред. И вие вървите по пътя на вашата святост, цялостност, възстановяване, живот и здраве. Какъв Спасител.

Отдайте му хвала!