петък, 21 септември 2018 г.

Финансова Свобода - "Благословението на Авраам"

Улф Екман

Благословението на Авраам

Има изобилие в небето. Исус се молеше: "Да бъдем твоята воля както на небето, така и на земята" (Матей 6:10). Бедността е проклятие върху тази земя, което дойде в резултат на падането на човечествoto в грях. Това проклятие над земята предизвика човека да обработва земята с пот на челото, за да произвежда. Земята нe произвеждаше вече от самосебе си.
След известно време живеене при тези условия, Бог избра един човек на име Аврам (като промени по-късно името му в Авраам).
Тогава Господ каза на Аврама: Излез из отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ... (Битие 12:1-4).
Благословението, което Бог положи върху този човек, е известно като благословението на Авраам. Това благословение доказва достъпността си за всички поколения през цялата вечност. Затова Писанията ни казват, че сме приели благословението на Авраам чрез Христа Исуса. Ние споделяме същата вяра като Авраам, затова сме негови чада (вж. Гал. 3:7).
Бог благослови Авраам и неговото потомство. Нека погледнем начина, по който Авраам беше благословен докато бе в Египет.
Така Аврам излезе от Египет; той, жена му и всичко, що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна. Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато... Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри (Битие 13:1,2,5).
Лот беше богат, защото стоеше с Авраам. Има хора днес, които са точно като Лот. Те стоят наблизо, където могат да се наслаждават на някои благослове­ния, но нямат своя собствена вяра. Когато оставят тези, които са благословени, те загубват благослове- нията си.
Ти си бил лично благословен от Бога. Мястото, където стъпваш, е благословено. Ако ходиш с Бога, както Авраам, хората около теб ще бъдат благослове­ни, независимо дали се случва да те харесват или не.

Никога не си помагай!

И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, та не можеха да живеят заедно, то се появи спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време Ханаанците и Ферезейците населяваха тая земя.) Тогава Аврам рече на Лота; Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, раздели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. Лот прочее подигна очи та разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор,
(преди да беше разорил Господ Содома и Гомора), като Господнята градина, като Египетската земя. Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина, (Битие 13:6—11).
Авраамовите говедари започнаха да се карат, нолично Авраам беше на друг дух. Той беше благословен и познаваше Бога, на когото служеше. Той отказа да се препира с Лот за земята и стигна дотам, че му отстъпи. Тези, които ходят с Бога на изобилие, няма нужда да бъдат алчни. Лотовата алчност стана явна в тази ситуация. Отдаде му се удобен случа! за цял живот. Той почти щеше да извърши истинско убийство. Беше свободен да си помогне и направи точно това.
Никога не си помагай, било то с притежание, служение или длъжност. Някои проповедници си пробиват път наоколо и са изпълнени с желание да получават покани да говорят. Никога не трябва да привличаш внимание върху себе си. Ако имаш нещо, то ще бъде забелязано. Трябва да бъдеш като Авраам! и позволиш на другите да вземат най-доброта Ако Бог ти е обещал нещо, то ще бъде твое независимо от каквото и да било. Лот нямаше вяра в Бога, затова постъпи така и впоследствие загуби всичко, Исус каза: «Който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери».

Авраам беше богат

Авраам беше извънредно богат - с добитък, сребро и злато. Вероятно той беше най-богатият човек в Средния Изток по това време. Но неговото богатство не му попречи да служи на Бога; всъщност, той беше
единственият, който служеше на Бога.
Битие 14 ни казва как Лот се сблъска с проблеми и как бе пленен и ограбен от всичко, което имаше. И Лот, и всичките му блага бяха отнети от врага. Но Авраам не се зарадва, като чу за нещастието на Лот. «А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони неприятелите до Дан» (ст. 14). Някакви си 318 мъже можаха да прогонят врага.
Авраам имаше повече от 318 слуги. Тези слуги бяха отбрани от може би седем или осемстотин други. Може да си си представял Авраам като един старец, който се лутал из пустинята, следван от жена си Сара; те разпъвали своята малка двуместна палатка и се вмъквали заедно в нея. Това изобщо не беше така. Авраам наистина живееше в шатър, но замислял ли си се някога как е изглеждал? Поради големите си стада добитък и говеда един номад (чергар) е принуден да се мести често и тухлената къща не е точно най-практичният вид обиталище.
Разбирайки културата на номадските хора в тази част на света, знаем, че са водели добитъка си при оазиси, където може да се намери паша. Те не са можели да си построят дворци, но ако посетиш шатър на бедуин (пустинен скитник) дори и днес, ще намериш дебели пластове килими, от които всеки един струва хиляди долари. Шатрите им са пълни със злато и ковчежета за съкровища, но всичко, което виждаш отвън, са сивите кози кожи, предпазващи добре от слънчевата топлина.

Благословението е предадено

Трябва да осъзнаем, че, когато Библията казва как
Бог благослови Авраам с говеда и осли, това означава, че Бог го благослови финансово. Той благослови и умножи работата на ръцете му и го направи преуспяващ. Бог предаде това благословение на Авраамовия син Исаак.
Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него (Битие 17:19).
Заветът, който Бог направи с Авраама, продължи да включи и Исаак. Това беше вечен завет, отнасящ се за Исаак и всички, които трябваше да дойдат след него. Ние също сме участници в този завет. Битие 26 глава казва:
И настана глад по земята, освен първият глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар при филистимския цар Авимелех, защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; остани в тая земя и аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; понеже Авраам послуша гласа Ми и у пази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. Затова Исаак се настани в Герар (Битие 26:1-6).
Исаак наследи бащините си камили, осли, сребро, злато и слугите му. Когато настана глад, той естествено намисли да пътува към по-добра земя. Но вместо това Бог каза: «Не, Египет не трябва да бъде твоят източник. Египет не трябва да снабдява храна за
стадата ти или да те направи богат. Аз съм този, който ще го извърши. Стой в тая земя независимо от глада. Довери ми се и Аз ще те благословя. Това е земята, която ще ти дам». Така Исаак остана в земята и пося зърното си там. Той пося във време на глад, но, защото Господ го благослови, събра през същото лято стократно (ст. 12).

Послушанието води до влияние

Исаак бе незабавно благословен, когато се подчини на каквото Бог бе казал. Той беше единственият в страната, който получи такава жетва, и това дойде като пряк резултат от Божието благословение върху живота му. Независимо от глада и проклятието с всичките заобикалящи го трудности, Бог освободи Своето благословение върху Исаак. Битие 26:13,14 казва: «Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, докато стана твърде велик. Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги, а Филистимците му завиждаха».
Хората не бяха обърнали много внимание на стария човек Авраам, докато беше още жив. Но изведнъж се появи неговият син и достигна да бъде велик човек. Филистимците започнаха да се притесняват, когато почвата под нозете им започна да се рони, защото Исаак като ходеше казваше: «Хваля те, Отче, че тази земя принадлежи на мен. Тези хора живеят тук, но аз притежавам земята. Благодаря ти за твоето благословение».
Същото важи и за нас. Бог е казал, че цялата земя ни принадлежи и, като Исаак, ние също можем да ходим в Божиите благословения. Изведнъж сме станали мощни и влиятелни в духовния свят, както и във
всяка друга област. Църквата започва да расте. Вече не е молитвена група от три или четири човека, а сега е станала истинска църква. И Божията воля е да растем и се умножаваме, и всичко, което вършим, да оказва такова влияние на околния свят, че силата и любовта на Бога и Божието откровение и Слово действително да достигат хората.
Дяволът воюва срещу откровението в два различни! момента: когато то идва до теб и когато го предаваш. Дяволът се нервира, когато ставаш канал на Бога,  като благославяш хората с това, което Бог ти е дал.
Четем в Битие 26:15, че Филистимците се опитаха да спрат водоизточниците, като заринаха кладенците, изкопани от Авраам. «И Филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащинипщ му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.» Извършвайки това, те искаха да лишат добитъка на Исаак от водопой и в стих 18 виждаме как Исаак изкопава отново водните кладенци. Имаше постоянна борба около изворите, поради важността им за напояването на добитъка и стадата.
Дяволът ще се опита да спре притока на средства за нас, като Божии хора, така че да не сме в състояние да вършим това, което Бог иска да правим. В допълнение, ако не даваме десятък и дискус, тогава дяволът е успял да спре необходимите източници да достигнат тези, които се нуждаят от тях, за да вършат Божието дело. Ето тук се води битката. Затова е жизнено важно да сме финансово независими в Господа и да сме способни да направим и завършим всичко, което Бог желае.

Финансово благословение в завета

Благословението на Авраам бе предадено на Исаак, а после от Исаак бе предадено на Яков. В Битие 27 глава Исаак благославя Яков под заблудата, че той е Исав. Тъй като изговореното благословение не може да бъде отменено, Яков го задържа.
И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: — Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя (Битие 27:27-29).
Това беше същото благословение, което Бог даде на Авраама. Той бе благословен с тлъстината и плода на земята и с изобилие от зърно и вино; той бе изобилно благословен.
Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на тебе (Битие 28:20-22).
Тук можем да видим, че десятъкът не беше отначало заповед от закона. Той дойде преди Моисеевият закон да бъде установен и го откриваме далеч назад в дните на Авраам и първосвещеника Мелхиседек (вж. Битие 14:18-20). Принципът за десятъка съществуваше
преди да стане част от Моисеевия закон, като продължава да съществува и днес, за да се изпълни законът.

Бог е твоят защитник

Яков бе в несъгласие с по-големия си брат Исав защото го беше лишил от благословението му | хитрост. Той замина без нищо и остави зад себе си Исав с всичко, което баща им Исаак притежаваше. Той се трудеше много години, за да спечели съпругите си и бъде свободен от Лаван. Но тогава Бог започна да го благославя, независимо от неуспехите, несъвърш­енствата и многото му грешки.
В Битие 31:7-9 Яков казва на съпругите си: «...баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене».
Тук има един принцип, който трябва да запомним: ако си благословен, а ти си, не трябва никога да се опитваш да придобиеш нещо насила. Ако си бил малтретиран, не трябва да се защитаваш. Бързо ще осъзнаеш, че колкото повече служиш на Бога и общуваш с Господ и колкото повече влияеш върху живота на другите, толкова повече хората ще се опитват да се отнасят зле с теб и да те експлоатират. Трябва да научиш това и предварително да решиш да не се разочароваш или ядосваш на хора, които искат само да те използват.
Ако стоиш в близко общение с Господ, Бог винаги
ще обърне тези ситуации в добри. Дори ако, като Йосиф, си хвърлен от братята си в кладенец и продаден като роб в Египет, и завършиш в затвор, един ден ще се намериш с фараоновия пръстен на ръката си, ако това е било Божият план. Съпругата ти ще бъде точно такава, каквато Бог е казал и обещал, ако застанеш здраво на видението, което ти е дал, останеш в благословенията Му и очакваш да видиш това, което е обещал, отколкото да се наскърбяваш, разочароваш или сърдиш на хората. Йосиф е прекрасен пример за човек, който предпази сърцето си от омраза, завист, горчивина и разочарование към тези, отнесли се зле с него.

Златото принадлежи на Божиите хора

Накрая Яков, изпълнен със страх, се завръща да срещне Исав. Яков нямаше нищо, когато напусна дома. Когато се завърна отново, той имаше толкова много, че можеше да раздели всичко на две големи групи от камили, осли, стада и пр. и да пожертва едната в опит да подкупи Исав и спечели благоволе­нието му. Но Исав беше вече благосклонно разположен към Яков, той не искаше дарове. Неговите имоти също бяха нарастнали.
Съвършенството не е необходимо условие за Божиите благословения. Това, което в действителност е важно, е становището на човешкото сърце. Ако сърцето е право, Божиите благословения ще потекат незабавно.
Благословението, което Авраам получи, бе предадено на неговия син Исаак, после на Яков и накрая на целия Израилски народ. Това беше благословението на Авраам и неговото потомство Израил. Знаем нещастието, което Израил преживя по-късно в Египет.
Но също знаем, че Бог ги освободи. "И изведе людете си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя» (Пс.105:37 - от английски: «ни един немощен между племената").
Думата «немощен» означава отпаднал (безсилен,  недъгав) или болен. Безсилието и болестта са едно и също нещо. Нито един от Израилевите племена не бе  немощен или болен, когато излязоха от Египет. Бог беше изцерил абсолютно всеки един от тях, който бе ял от жертвеното агне. Това бе преобраз на Исус Христос, невинното Божие агне, който умря и взе Себе Си нашите болести и немощи: «... и с неговите рани ние се изцерихме».
Обаче изцерението и опрощаването на греховете не са единствените неща, включени в освобождението.’ Четем, че Бог ги изведе из Египет със злато и сребро. Накрая египтяните дадоха на израилтяните златото и среброто си, само за да ги накарат да напусна»! страната и спрат язвите. За кратко време от историята си Египет бе под извънредно проклятие. Египтяните видяха ясно разликата между благословения и неблагословения. Давайки златото си на Израил, те илюстрираха факта, че богатството на грешниците а запазва за праведните (Пр. 13:22).
По-късно златото бе употребено за построяването на скинията в пустинята чрез доброволните дарения на хората. Нещо бе построено със златото, което Бог донесе сред людете Си. Същият принцип е валиден и днес.

Не забравяй източника на богатството!

А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака
и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш, внимавай на себе си да не забравяш Господа, който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. От Господа твоя Бог да се боиш, нему да служиш и в Неговото име да се кълнеш (Второзаконие 6:10-13).
Израилевите чада живееха в нищета, глад, робство и подтисничество в Египетската земя. Не им бе позволено да хвалят своя Бог. Но тогава Бог ги освободи и ги заведе в земя, в която имаха всичко, от което се нуждаеха, във всяка област на живота си; земя, в която Бог посрещна нуждите им с изобилие.
Никъде в Стария Завет Бог не предупреждава Израилевите чада да се пазят от забогатяване. Той ги предупреждава само да не забравят Този, който им дава богатства.
Във Второзаконие 8:4 Господ напомня на народа Си, че дрехите им не се износиха, нито нозете им отекоха за четиридесет години. Бог се грижеше свръхестествено за облеклото им през тези четиридесет години. Бог промисляше за тях чудесно, докато бяха в пустинята и не бяха способни да си предат или тъкат дрехи. Това не беше съвършената Божия воля; Той не искаше те да прекарат 40 години в пустинята. Илия доказа, че същото това разстояние можеше да се пропътува само за 40 дни, когато се предвижи от Израил надолу до Хорив (1 Царе 19:8).
Поради своето непокорство Израилевите чада се лутаха 40 години. Независимо от това, Господ все още бе техният снабдител. Той ги снабди с храна от небето, водеше ги при извори и предпази дрехите им
от износване. И така, Неговата съвършена воля Я тях бе те да живеят изобилен живот в обещаната земя, където щеше да има непрестанно богата жътва от всичко посято. Това е картината на изобилен живот.
Да не би, като ядеш и се наситиш, и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; който те преведе през голямата и страшна пустиня, дето ,имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; който ти извади вода из кременливият камък; който те храни в пустинята с манна, храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; и да не би да речеш в сърцето си, Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа твоя Бог, защото той е, който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес (Второзаконие 8:12-18).
С други думи, това означава, че вечният завет, сключен с Авраам и неговото потомство, Исаак, Яков и Израил, включваше силата за придобиване на богатство. И когато придобиеш това богатство, което ще стане, защото Бог е обещал с клетва да пази завета Си, не трябва да забравяш, че Той е твоят източник. Библията не казва, че колкото си по-беден толкова си по-смирен и по-добре можеш да служиш и прославяш Бога. Не, тя казва, че ходиш в пазене на завета и според него Бог ще те благослови дори във финансовата област на твоя живот. Бог ще бъде
прославен, когато Му се довериш, но нищо няма да стане без да дадеш дължимото Му доверие.

Богатството - белег за царска власт

Римляни 5:17 ни казва, че сме били поставени да царуваме в живота чрез Исус Христос. Ние сме царе и свещеници и Бог ни е направил избрано царско свещенство (вж. 1 Петър 2:9). Като Давид, царят е този, който царува, управлява и упражнява власт. Но друго нещо, което го характеризираше като цар, бе неговото преуспяване. Четем за това в Първо Летописи, 29-та глава.
Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви разноцветни камъни, и голямо количество мрамори. При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро... (Летописи 29:2,3).
Тук можем ясно да видим, че, като цар, Давид ходеше в кралска власт и преуспяваше. Той даде за построяването на Храма от изобилието на своето собствено сребро и злато; той направи разлика между своите собствени лични притежания и тези, които бяха за построяване на Храма.
Давид беше цар във всяко отношение. Той бе цар от гледна точка на своето могъщество, от гледна точка на своето взаимоотношение с Господа и от страна на своето финансово преуспяване. Ние също сме царе и свещеници на Господ. Ние даваме каквото
имаме и, като го поставяме изцяло на разположение на Бога, Той може да върши с него каквото желае.

Благословения...

Четем относно благословението на Авраам с допелнителни подробности във Второзаконие, 28 глава Според Галатяните 3:13,14 знаем, че сме били благословени с благословението на Авраам и че Исус Христос е станал проклет заради нас, така че благословението на Авраам да може да дойде върху езичниците и да можем да получим обещанието за Духа. Това означава, че получаваме Духа, за да приемем изобилен живот. Чрез Святия Дух Христовото тяло може да участва в благословенията на Новия Завет.
Ако следваш Бог и ходиш в подчинение, ако си посветен Нему и Го обичаш над всичко друго, тогава всичките благословения, споменати във Второзаконие 28, ще дойдат върху теб, стига да не откажеш да ги приемеш. Нито ще ги получиш, ако не вярваш, че те са там за теб. Но «...Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоя Бог ще те въздигне над всичките народи на света. И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе...».
На еврейски думата «почиват» означава нещо, което не можеш да спреш; то е хвърлено върху теб подобно на термичен снаряд - продължава да преследва, докато стигне мишената си.
Следват дълъг списък на благословения, които ще дойдат върху теб: «Благословен ще бъдеш в града и , благословен ще бъдеш на полето. Благословен ще
плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът на добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овцете ти» (ст. 3,4). Всичко това е свързано с работата и с прехраната ти. Нещата, споменати тук, са били най-главните източници на доход по онова време.
Ефесяни 4:28 казва: «Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда».
Ако работиш непрекъснато, а получаваш само толкова колкото да свържеш двата края, нямаш нищо да споделиш с тези в нужда. Работата ти би трябвало да бъде толкова благословена, че да имаш изобилие, от което да можеш да даваш за всяко добро дело.
Второзаконие 28:5 казва: «благословен кошът ти и нощвата ти». Това се отнася за храната ти.
Стихове 6 и 7 казват: «Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат отпред тебе». Това се отнася за победа над атаките в живота ти, случаите, когато дяволът идва да открадне, убие и разруши, и вземе това, което Бог ти е дал. Но този, който е в тебе, е по-велик от онзи, който е в света (вж. 1 Йоан 4:4).
Стихове 8 и 9 казват: «Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава. Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища».
Стихове 11 и 12 казват: «Господ ще те направи да изобилстваш с блага!..». Йоан 16:24 казва: «Досега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна». Бог иска радостта ти да бъде пълна в Него. Всъщност, продължавайки във Второзаконие 28:11, Той казва, че ще ти даде изобилно: «... в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, която Бог се е клел на бащите ти да ти я даде. Господ ще ти отвори доброто си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем». Ако и да не си достигнал още дотам, това е твоята крайна цел.

...и проклятия

Току-що видяхме, че Божиите благословения се отнасят за всяка сфера на твоя живот: семейството ти, финансиите ти, здравето ти и т.н. Всяка област на живота ти ще бъде благословена, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. Но ако не слушаш гласа Му, ще попаднеш под проклятие. Господ знае, че проклятието, което е в света, ще дойде върху нас, ако изберем да не се подчиним, като следваме своите собствени пътища или пътищата на света. Във Второзаконие 28 има дълъг списък на различните видове проклятия. Ще споменем само някои от тях.
Стих 29 споменава, че ще има грабежи. Стих 30 казва: «...лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му». Това означава да бъдеш в нужда.
Стих 33 казва: «Народ, когото не познаваш, изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове Да работиш тежко без да постигаш резултати
проклятие.
Стих 38 продължава, като казва: «Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш...».Това значи да не ти остава нищо, което да складираш.
В стих 42 четем: «Всичките ти дървета и плода на земята ти щурецът ще ги пояде».
В стих 44 предишните роли са сменени; чужденецът ще ти дава на заем, а не ти.
Стих 48 казва: «...затова ще слугуваш на неприяте­лите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби». Това бе положението за хората в Египет. Когато изоставиш Божиите благословения, проклятията на «Египет» ще дойдат върху теб още веднъж и ще се намериш в нужда от всичко. Това не е Божията воля, но «защото не послужи на Господа твоя Бог радостно и весело във времето на благоденствието си...», те ще дойдат върху теб.

Бъди благодарен!

Но Божията воля е да живееш в преуспяване и Му служиш с веселие и радост от сърце. Първата тенденция към грях е неблагодарността. Затова не трябва да забравяш да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал, без протест или недоволство.
Важно е да славиш Господ за това, което ти дава, защото поради неблагодарност човекът падна в грях. Ако поддържаш радост, благодарност и правилно отношение - независимо от това как може да изглеждат обстоятелствата - Бог ще те благослови в умножено количество. Дори ще можеш да се радваш на тези благословения без да ставаш материалист. Те ще бъдат благословение за теб и другите и Бог ще може да те

употреби действено, когато се отнася за споделяне с тези в нужда и за финансово подкрепяне на Еванегелието. Ти ще бъдеш благословение и така Бог ще се прослави.