Улф ЕкманХарактерът на Бога - богатство и изобилие
А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето
богатство в слава в Христа Исуса (Филипяни 4:19).
Финансовата свобода не е просто
още един предмет. Тя е част от характера на Бога. Божият характер определя
качеството на духовния живот, на който ти и аз се радваме. Колкото повече
опознаваш Бога, толкова по-малко проблеми имаш в области като изцерение,
властта на вярващия, демони, говорене на непознати езици и т.н. Тези неща няма
да бъдат проблем за теб, когато разбереш кой е Бог. Важно е винаги да се
връщаме към характера на нашия Бог.
Библията ясно говори какъв Бог
имаме. В своето послание към Филипините Павел им благодари, че са го
благословили с парите си и други дарове. Той е благодарен за полученото и казва
на вярващите във Филипи, че Бог ще снабди и техните нужди. «Моят Бог е богат, -
казва той. - Моят Бог ще снабди всяка една от вашите нужди.»
Не се казва, че Бог ще ти даде
точно толкова, та да свържеш двата края. Не се казва, че Той внимателно
изчислява и премерва според нуждите ти. Казва се, че Той вижда нуждите ти и ги
посреща не според големината им, а според Своето богатство.
Бог не мери като дава, както
правим ние. Ефесяни 3:20 гласи, че Той прави «несравнено повече, отколкото
искаме или мислим». Той дава много повече, отколкото
мислим, че трябва да даде. Той дава според Своето богатство,
защото Той е богат Бог. Той дава с пълна мярка, точно както се казва в Лука
6:38: «Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стьрсена, препълнена ще
ви дават в пазухата».
Да даваш добра мярка означава да
даваш изобилно. Означава да използваш по-голяма мярка, отколкото всъщност е
необходима, най-голямата, която имаш. Натъпкана мярка означава да я напълниш
колкото се може повече и да я раздрусаш, за да поеме още малко. И когато
мярката е абсолютно пълна и дори се прибави още мъничко - тогава тя става
препълнена (преливаща).
Давайте и ще ви се дава: добра
мярка, натъпкана, стьрсена и препълнена!
А моят Бог ще снабди всяка ваша
нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.
Бог обича да дава. Точно както ти
обичаш да подаряваш на другите, Бог обича да дава на теб. Бог е радостен
дарител.
Много хора са с впечатление, че
трябва да натякват и просят Бога да им даде нещо, докато накрая Той каже: «Ето,
вземи и мълчи», само за да се отърве от тях. Някои хора правят грешката да
отглеждат своите деца по този начин. Бог гори от желание да ти дава неща и го
прави с радост. Той обича да дава, защото е богат и защото, според Йоан 3:16,
Той е дарител по природа.
«...Бог толкоз възлюби света,
щото даде своя единороден Син...». Този стих е важен - показва ни характера на
Бога. Трябва да разбереш Неговия характер относно даването, за да нямаш повече
нечиста съвест в тази сфера на живота си.
Бог е дарител
Бог има две главни характеристики в областта на даването:
първо, Той е богат Бог и, второ, Той е радостен и весел дарител.
Бог обича да дава. Той даде
най-доброто и най-прекрасното нещо, което имаше да даде и бе дълбоко
заинтересуван от Своето даване. Знаем, че Исус каза: «Крадецът дохожда само да
открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат
изобилно» (Йоан 10:10). Бог е заинтересуван от даване, а дяволът е
заинтересуван от крадене.
Съществува един религиозен начин
на мислене, който гласи, че Бог не ни дава всичко, което има, защото ние сме
неспособни да го владеем както трябва. Вместо това Той запазва благословенията
Си, докато остареем или докато отидем на небето. Това е погрешно. Ако съм
неспособен да се справям с финансиите, може да е защото не всичко в живота ми е
угодно на Бога. Ако това е причината, Бог иска да ми помогне да поставя живота
си в ред, така че да мога да използвам благословенията Му правилно. Но Той не
се въздържа да ги даде, защото се страхува, че не мога да боравя с тях.
Библията ни разкрива, че Бог е
богат; в небето има улици от злато и порти, направени от бисери. Там няма
недостиг, защото Бог е на небето, а то е съвършено и пълно отражение на Неговия
характер. Можеш да прочетеш как изглежда Рая в книгата Откровение. Има злато и
кристал, диаманти и бисери без край. Ако е грях да бъдеш богат, тогава Бог е
най-големият грешник. Това е логичното заключение от такова абсурдно мислене!
Бог е богат. Той живее в изобилие във всяка област. Неговият живот е
изобилен и това е животът, който ни е дал чрез Своя Син Исус
Христос.
Свикни с Божието Слово
Има хора, които се страхуват да използват думата «пари», а
други чувстват същото относно думата «богат». Но думата «богат» е често
използвана в Библията. Много пъти, макар и не винаги, тя е използвана пряко във
връзка с пари. Трябва да свикнеш да използваш Божието Слово без да се срамуваш.
Трябва да бъдеш балансиран и да избягваш едната или другата крайност, но да не
се срамуваш от Писанията.
Трябва да можеш да използваш думи
от Библията без да се чувстваш неудобно. Няма да спечелиш нищо като разреждаш
Божието Слово, така че не си губи времето в опити да угодиш на хдра, които така
или иначе накрая пак няма да повярват каквото им казваш. Кажи това, което Бог
казва, не повече и не по-малко. Истината е, която освобождава хората.
Бог открива Себе Си на Авраам в
Битие 17:1, като казва: «Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. И
ще направя завета Си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много».
Думата, преведена тук «Всемогъщ»,
е еврейската дума «Ел Шадай». Тази дума може да създаде впечатлението, че Бог е
велик, всемогъщ и много далечен. Думите могат да ни дадат и правилни, и
погрешни асоциации. Думите Ел Шадай означават не само всемогъщ и велик, но
означават и «Богът на изобилие». Изобилието е положение, в което имаш повече от
достатъчно. Когато си в изобилие, ти остава достатъчно, за да дадеш на другите.
Бог е всемогъщ и необятен и има повече от достатъчно сила за всички нас.
Ел Шадай всъщност означава «Многогръдният».
Макар и да звучи странно, това е буквалното значение. Бог дава живот по същия
начин, както майчината гръд дава живот и храна на новороденото дете. Ето защо
думата има обединеното значение, че Бог дава повече от достатъчно. Той е повече
от достатъчен. Той е Богът, който дава живот и изобилие. Това е нашият Бог.
Бог е сключил с теб завет
Бог сключи завет с Авраам. Той даде на разположение на
Авраам всичко, което имаше и можеше да направи. Чрез Исус Христос ти също си
станал част от този завет. Когато си в нужда, както става често, ти знаеш, че
Той е по-велик от твоите нужди и че Се е обвързал да посрещне всяка една от
тях.
Бог е обвързан от Словото Си.
Някои хора казват: «Не можеш да насилиш Бог да извърши нещо». Да, можеш. Може
да звучи прекалено силно, но е точно каквото Бог е казал. Такова е естеството
на един завет, въпреки че това не трябва да се смесва с едно плътско и
настоятелно изискващо отношение.
Нека погледнем в Марк 11:24:
«Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се
сбъдне». Думата «искам» тук е «аитео», което означава «изисквам» в оригиналния
текст. Това е много силна дума, затова е интересно да се отбележи, че Исус я
използва. Да изискаш не означава да подскачаш нагоре-надолу и да крещиш
заповеди. Това е да знаем ясно какво Бог е казал и че е направил завет с нас, в
който е предоставил всичко на наше разположение. Бог е поел инициативата, а не
ние. Той е посветил Себе Си чрез завета и е дал всичко, което има, на наше
разположение. Как можем да
знаем какво означава това? Като разберем кой е Той; Богът на
изобилие.
Бог можеше да избере да запази
изобилието Си за Себе Си. В края на краищата Той е Бог и може да прави каквото
си пожелае. Ако искаше, можеше да ни каже: «Вие няма да получите нищо. Трябва
да сте благодарни и на това, че ви позволявам да влезете в царството Ми».
Разбира се, трябва да бъдем щастливи, че сме били приети в Божието царство.
Блудният син (вж. Лука 15)
осъзна, че слугите на баща му бяха по-богати от него. И той каза: «Не съм
достоен да се наричам твой син. Ще върша всичко, стига да ми позволиш да се
върна отново у дома». Трябва и ние да се радваме, че можем да направим същото.
Какво щеше да стане, ако Бог беше
казал: «Няма да ви помогна с нищо. Няма да изцеря нито една болест. Ще трябва с
препъване да преминете живота си»; би ли викал все още алилуя? Аз бих, защото
не съм роден, за да получа земни благословения, аз съм спасен, за да избегна
ада и да прекарам вечността в небето.
Обаче това не е природата на
нашия Бог и е неправилно да предполагаме, че Той е такъв. Не трябва да правим
нищо, но с благодарност да приемем каквото Той вече е обещал. Чрез завета Си с
нас, Всемогъщият Бог е дал Своето изобилие на наше разположение. Такъв е
смисълът на един завет.
Но преди това да може да стане
изявена реалност в твоя живот, ти трябва да дадеш себе си на разположение на
Бога. Докато не го направиш, заветът няма да те ползва. Един ден Бог може да ти
каже: «Имам нужда от твоите ръце» или «Нуждая се от езика ти», или пък «Нуждая
се от очите ти, краката
ти, живота ти, твоите пари или твоето семейство Имам нужда и
искам да направя завет с теб. Когато и да се нуждая от нещо на земята, искам да
предоставиш себе си на Мое разположение. Когато се нуждая от ръцете ти, искам
да ми ги дадеш. Когато се нуждая от устата ти, искам да ми я дадеш и искам да
ми дадеш времето си, когато имам нужда от него». Трябва да приемем това като
наша част от завета.
Ето какво значи да имаш Исус за
Господ. Това е ходене в опрощаване на греховете ни и в Божията правда, които са
ни били осигурени в Христа Исуса. Всичко, което Бог притежава, е било направено
достъпно за нас и можеш да се възползваш от Неговото изобилие, когато се
нуждаеш; по същия начин, когато Бог се нуждае от ръцете ти да изцерява, ти си
готов да ги положиш на болния заради Него.
Бог държи на обещанията Си
Бог е повече от готов да посрещне всяка твоя нужда в завета,
направен с теб. Истината е, че Той е задължен да посрещне нуждите ти. Той е
задължил Себе Си със Своя завет. По същия начин можеше да каже, че няма да ни даде
нищо, и в този случай нямаше да има никакви задължения. Но тъй като е казал
точно обратното, Той се е обвързал с обещанията Си.
Когато богословските морета се
надигат високо в разискване от този род, аз винаги обичам да цитирам това,
което Лутер е казал: «Изпълни Божиите уши със собствените Му обещания и Го
накарай да направи каквото е обещал». Можеш да напомниш на Бог това, което е
казал, защото Той е пазещ-завета Бог и иска да извърши обещаното. Той е Бог на
изобилие, даващ изобилно всичко, от което се нуждаем.
Благословен да бъде Бог и Отец на
нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно
благословение в небесни места (Ефесяни 1:3).
Бог наистина ни е благословил.
Някои казват, че това се отнася само за «духовни», а не за материални
благословения, но това е само защото те не са разбрали истинското значение на
думата «духовно». Дългогодишното влияние на гръцката философия е изкривило
тяхното разбиране за духовното. В Стария Завет виждаме, че всичко, което идва
от Бога, се счита духовно. Библията никога не противопоставя духовното на
материалното. Всичко, идващо от Бога, който е Дух, трябва да се счита духовно.
За съжаление, гръцката философия
се е промъкнала в църквата под формата на Гностицизъм, който прави разлика
между вътрешния духовен живот и външния материален живот. Външният живот е
обявен за зло и човек трябва да го отрече, ако иска да бъде наистина духовен.
Появиха се манастири и метоси, в които хората се бичуват и правят обреци за
бедност, опитвайки се да извоюват Божието одобрение. Но това е доктрина за
дела.
Христовото тяло все още страда от
последиците й днес. Това е начинът, по който съзнанието за бедност влезе в
църквата. Но Бог не разделя духовното от материалното. Той създаде човека като
едно цяло, затова винаги благославя целия човек.
Господ - мой Снабдител
Битие, 22 глава, разказва как Авраам не отказа да даде
единствения си син Исаак, но беше готов да го пожертва за Бога. По пътя нагоре
към планината, в земята Мора, Исаак попита Авраам къде е жертвата.
Авраам отговори като каза: «Бог
ще си промисли агнето за всеизгаряне» (стих 8). В стих 14 четем, че Авраам назова мястото «Господ ще промисли».
Еврейската дума, преведена на
български (английски) като «Господ ще промисли» е Йеова Ире. На английски е
използван глаголът «снабди» (промисли), макар Че по-точният превод е
«Бог е снабдителят». Това е собствено име на еврейски, Господ мой Снабдител, и
е едно от седемте заветни имена в Стария Завет, които разкриват характера на
Бога.
Интересно е да забележим, че
името, което следва Ел Шадай, Бог на изобилие, е Йеова Ире, Господ мой
Снабдител. С други думи, това е второто име, което Бог употребява, за да открие
Себе Си. Първото нещо, което Той направи, след като изведе Израилевите чада от
Египет, бе да се увери, че те взеха златото и среброто, принадлежащи на
египтяните. Той промисли за тях, а това е първото и най-важно откровение
относно характера на Бога. Когато напускаха Египет, Той каза също: «Аз съм
Господ, който те изцерява» (Изход 15:26).
Тук можем да видим снабдяването и
изцерението като основните откровения за истинската природа на Бога. Дяволът,
може би повече от всичко друго, се е опитвал да скрие от Христовото тяло тези
страни от характера на Бога. Господ е нашият снабдител. Той е Бог на изобилие.
Бог е богат Бог и Той е радостен дарител. Тези неща са ни разкрити от имената
Му. Защото Неговото име е Бог, който цери. затова Той изцерява, лекува и
възстановява. Защото Неговото име е Господ твой Снабдител, затова промисля за
теб според Своето изобилие и славно богатство в Христа Исуса. Това е вечната неизменяема природа на Бога.
Важно е да
получиш откровение от Божието Слово относно характера на Бога. Като разбереш
характера на Бога и завета, ще започнеш да разбираш как
мисли
Той. А това разбиране е важно.
Може
да има случаи във всекидневния ти живот, когато се нуждаеш да знаеш волята на
Бога, но не можеш да намериш стихове, които се отнасят за твоята конкретна
ситуация. Но ако знаеш Божието Слово и си наясно с Неговия характер
- винаги ще
знаеш
волята Му. Това ще произведе смелост и
свобода от осъждение в твоя живот.
Трябва да обявим война на
осъждението, което измъчва живота на толкова много християни. Божията воля е да
вървим във всяко Негово обещание, изпълнени със смелост, увереност и любов.
Като принасяме много плод и приемаме обещанията Му, Бог се прославя. Трябва да
разберем това. Не е смирение да отказваме да приемем осигуреното от Бога за
нас. Дори и да изглежда понякога като истинско смирение, то не е нищо друго
освен гордост, глупост и лъжесмирение.
Това, което светът нарича
гордост, често е това, което Библията нарича смирение и смелост. Смирението е
просто подчинение на човешкото мислене на Божия начин на мислене, докато
гордостта отказва да се подчини. Едно нещо е да откажеш Божиите обещания поради
незнание, но да ги откажеш, дори когато истината ти е била разкрита, не е нищо
друго освен гордост, независимо колко «смирено» и «скромно» да звучи. Някои от
най-гордите хора могат да изглеждат смирени. Но не е важен видът ни, а
становището ни към Божието Слово. Исус каза:
«Който има моите заповеди и ги пази, той ме люби» (Йоан
14:21). Не е достатъчно само да говорим за Неговите заповеди.
Характерът на Бога е разкрит в Творението
Творението е изявление на Божията природа. Бог винаги
създава и работи в съгласие със Своята природа. Неговата околна среда е
формирана от характера Му, затова разкрива Неговата природа. Нека видим какво е
създал.
И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени
влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния простор (Битие 1:20).
Обърни внимание на думата
«изобилно». Бог изявява характера Си в това, което създава. Той не създаде само
три или четири рибки, Той ги създаде изобилно. Бог винаги върши нещата точно.
Ако спреш да поразгледаш околния ни свят, микроскопичния и видимия, има
предостатъчно количество и изобилие във всяка сфера.
Има милиони цветя, които остават
незабелязани от човека. Човешките власти и комитети ие могат да се съгласят с
това, като претендират: «Безполезно е да има много цветя, които никой не вижда.
Трябва да направим нещо по този въпрос. Нека там да асфалтираме и да пренесем
цветята в центъра на града». Но Бог не е такъв. Той има ресурсите да позволи
изобилие.
Още като дете исках да видя
Хималаите. Преди няколко години имах възможността да посетя Бангладеш, а
по-късно Непал. Непал, Тибет и Хималаите са известни като върха на планетата.
Докато бях там, Бог ми каза: «Това е най-добрата
гледка на света. Погледни само планините!» Беше грандиозно.
Не можех да се нагледам и, когато си отидох, все още имах картината на тези
планини в съзнанието си. Нещо се беше случило. Бог беше вложил трайна картина
от тази планинска верига в духа ми и оттогава ми е много по-лесно да мисля
неограничено.
Ако си откровен с Него, Бог ще
използва творението Си да направи нещо в и за теб. Библията ни казва, че Той
говори чрез създанието Си. Защо мислиш Той създаде всичките тези планински
вериги и върхове, ако не, за да ни предизвика да направим същото - в духа? Защо
мислиш Той създаде такива изумително сложни цветя, някои от които са почти
невидими? Той иска да разберем колко много повече е заинтересован от
подробностите на всяка минута от нашия живот.
Някои теолози казват, че е грешно
да мислим, че Бог се грижи за малките, всекидневни случки в живота ни. Но
нашият Бог се грижи. Моят Бог е Бог на изобилие, който посреща всяка една от
моите нужди - и малките подробности, и големите проблеми.
Бог изявява Своята природа и
характер чрез Творението. Той разкрива, че е Бог на изобилие. Той е в състояние
да създаде неща в изобилие; Той не е оскъден в нищо.
Четем за творението в Битие 1:31:
«И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро». Когато Бог
свърши, Той сложи Своя печат на одобрение върху творението: «Произведено в
небето!»
Бог вложи злато и други
благородни метали в планините. Той даде способност за възпроизводство в земята
и постави човекът над нея да се грижи за нея и използва. Като направи всичко
това, Той каза:
«Добро е». Дяволът, от друга страна, ни казва, ц, творението
с зло - «Внимавай! Опаснд е!» Но Бог го нарече добро и го прие. Важно е и ние
да имаме същото виждане относно създадените материална неща. Те не са зли, лоши
или опасни; те са добри.
В Битие 2:8 четем, че Бог засади
градина. Той я насади на изток в Едем и там постави човека, когото
бе сътворил. Интересно е да забележим, че името на градината беше Едем. На
еврейски тази дума означава богатства, изобилие и наслада. Това беше околната
среда, в която Бог постави човека.
Бог създаде красотата
С други думи, Бог постави Адам в Едемската градина, една
природна среда на богатства, изобилие и наслада. Битие 2:9 казва: «И Господ Бог
направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за
храна».
Бог никога не е разглеждал
красотата и добрия вкус като забрана (табу). Дяволът е извратил тези неща. Той
е направил хората хедонистични и плътски, живеещи само чрез чувствата си и
напълно поробени от сладострастие. В резултат на това, християните са
откликнали със страх, като са отхвърлили всичко, което стимулира петте сетива.
Трудно им е да си позволят дг се радват на неща и, страхувайки се да не станат
«светски», живеят оскъден живот.
Бог
не иска да бъдеш алчен, нито да живееш само според чувствата си. Но Той не иска
и да се откъснеш от това, което е създал. Имаше време в ранния ми християнски
живот, когато си мислех, че е грешно да върша почти всичко. Вярвах, че да
заслужа Бог да ме благослови, е извънредно трудно, но открих,
че това съвсем не е така. Бог създаде красивите цветове и
самата красота и затова няма нищо против ти да ги използваш. Бог иска да те
насърчи и освободи в тази област.
Свободата извън Исус Христос е
разрушителна сила. Ние не трябва да използваме свободата си да даваме воля на
плътта, но, ако си изпълнен със Святия Дух, обичаш Исус и си Го направил твой
Господ, имаш правото да използваш и да се радваш и благославяш другите с
всичко, което Бог ти е дал. Това беше Божието намерение за твоя живот още от
началото.
Ако твоите мотиви са непорочни и
имаш копнеж да следваш Исус Христос, не е трудно да се разделиш с неща, когато
си подбуден от Бога да го направиш. Твоите притежания не те владеят или
обвързват. Божието намерение за теб беше да ядеш от дърветата, които бяха добри
за храна и приятни за гледане. Едно от първите неща, казани за градината, е, че
дърветата бяха красиви наглед.
Бог няма липса (недостиг)
И река изтичаше от Едем да напоява градината, от дето се
разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която
обикаля цялата Евилатска земя, дето има злато. И златото на оная земя е добро;
там има още бделий и ониксов камък (Битие 2:10-12).
Бог не предупреди Адам и Ева да
не ходят в тази земя или да им каже, че ще паднат в грях поради златото и
скъпоценните камъни там. Бог беше този, който постави тези неща в земята, и
всъщност тук Той описва местоположението им. Дори казва, че златото е добро.
Златото е добро, когато се използва
с пра вил на цел. То не е грешно само по себе си противен
случай Бог не би го създал. Небето е пълно със злато. Храмът в Ерусалим бе
препълнен със злато Алчността за злато е грях - да тъпчеш другите, За
да го постигнеш. Златото не е грешно, то е просто един благороден метал!
Металите са създадени от Бога и вложени в земята така, че да можем да ги открием
и използваме за Негова слава.
Когато Бог погледна на творението
Си преди Падението, Той видя, че беше добро. Като каза това, Той имаше
впредвид, че бе съвършено и без недостиг. Когато Бог създаде света и човека,
нямаше такова нещо като бедност. Бедността е абсолютно чужда на Божията
природа, който е Бог на изобилие. Той създава неща в съответствие със Своята
собствена природа: претъпкано, стърсено и препълнено.
Преди да дойде крадецът не
съществуваше бедност. Когато някой краде от теб, винаги ставаш по-беден и
търпиш загуба. Поради това Исус нарича дявола крадец. Той краде, убива и руши.
Бедността не съществуваше преди Падението, но след Падението навлязоха духовна
и физическа смърт, болест, недостиг, самотност, омраза, убийство, бедност и
т.н. Тези неща дойдоха в света като пряк резултат от греха. Бедността не дойде
от Бога. Нямаше бедност в Едемската градина, в противен случай Бог би я нарекъл
бедност, недостиг и недохранване. Вместо това Той постави човека в градина на
изобилие, богатства и наслада- А в новото небе и новата земя не ще съществува
никакъв недостиг.
По-високо ниво на бедност
Има Проклятие върху земята и
цялото творение и,
ако не беше Исус, щяхме да се съсипваме, само за да оцелеем.
Когато се завърнах от Америка
през 1982 г., където завърших Библейско училище, първото нещо, което дяволът ми
каза, бе: «Тук можеш да проповядваш вяра и изцерение, но не и финансии, защото
хората ще мислят, че си американизиран, така че не споменавай нищо за пари!»
Точно когато щях да приема тази
мисъл, аз разпознах от къде идва тя. Тогава Господ ми проговори и каза: «В
Швеция трябва да проповядваш преуспяване повече от всичко друго». ,
Бях изумен от това. Швеция е една
от най-високо развитите страни в света. Наистина никой не е беден тук. Но Бог
ми показа хората, колко износени бяха дрехите им и как трудно можеха да
посрещна г основните си жизнени нужди. Бог каза: «Виж ги! Те са в нужда». Той
ми напомни за много хора, които бяха затънали до уши от сметки в кредитните си
карти. «Швеция е бедна страна и бедността й е на много по-високо ниво от много
други страни» - каза Бог.
Вестниците съобщават за голям
брой хора в Швеция, които живеят в бедност и нужда. Цената на храната е висока,
купуването на изплащане е намаляло и хората са обвързани с кредитните си карти.
Те купуват и вземат на заем глупаво, като свършват в по-голямо робство и под
тежкия товар на финансовото иго.
Знаем, че в последните времена
дяволът иска да направи целия свят част от една обща кредитна смет ка и накрая
да сложи номера й на челата на хората. Ние, от друга страна, ще продължим да
поучаваме относно финансовото преуспяване, като ставаме все по-зависими от Ел
Шадай.
