четвъртък, 26 юни 2014 г.

Джоузеф Принс - "Можеш ли да изгубиш спасението си?" - част 1

              "Бог иска да царуваш!
Когато мислим кои сме ние, какво сме ние, къде сме ние, ние имаме всяка причина да се страхуваме. Евр.6:1
Но когато става въпрос за Бог, за Неговата благодат, за Неговата доброта, за Неговата милост, за Неговата вярност, ние имаме всяка причина да пристъпим с дръзновение при трона на благодатта, за да намерим милост и благословение за душите си."
 

сряда, 18 юни 2014 г.

Джоузеф Принс - "Неговото възкресение, моето оправдание"

              Запознайте се с поредната истина от Божието слово-Библията и бъдете върху здравата основа, която не се поклаща от всеки вятър на учение. С тази поредна и затвърждаваща проповед на пастор Принс от Сингапур, Джоузеф показва истини, които не се проповядват и истини които са скрити, поради недостатъчно изучаване на Божието слово. Нека не забравяме, че Сатана воюва да скрива истините от Божието слово които ни освобождават от всеки закон и всяко връзване. Не каза ли Исус, че "ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни"... а не "..наистина свободни ама все пак, ще трябва да сте вързани..." ? Всяко нещо което те връзва не е Господ Исус Христос. Той не дойде да те върже, но да премахне всяко връзване и да можеш свободно да избереш Бог в лицето на Исус Христос и да знаеш, че въпреки всичко Той те обича! Не е ли само Той добър, тогава защо го правиме лош, след като Исус каза, че само Бог е добър...
"Сега, ти си оправдан заради възкресения Исус. И положението на възкресения Исус е вечно. Ето за това, ти не можеш да изгубиш своята праведност и положение на оправдан, защото ти си във възкресения Исус."
 

„За вътрешна наслада, погледни на вън, към Исус“



П-р Джоузеф Принс

 #39 „За вътрешна наслада, погледни на вън, към Исус“


                Ще ви покажа днес три неща за любовта на Бог. Тези три неща напълно ще ви утвърдят. Обещавам ви, че тези три неща ще ви направят силни вярващи. Защото храната с която се храним е любовта на Бог. Три неща за любовта на Бог. Номер едно – проявата на Божията любов, как ние я изявяваме в живота си. Номер две – съвършенството на любовта на Бог. И номер три – ще говорим за размерите на Божията любов.
                Проявата на Божията любов. Има прекрасен урок, който Божият Дух ми говори да ви покажа на всички, и аз мисля, че трябва да знаете това, защото дали сме емоционални или обективни, има силна истина тук, но трябва да отидем на контекста и ще започнем от там.
                Изявата на Божията любов.
Рим. 5:5 „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“ Има хора които четат този стих, по следния начин: „защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“, така че когато те видят, че любовта на Бог е вложена в сърцата ни чрез Святият Дух, те започват да гледат буквално, започват да гледат интроспективно, какво означава интроспективно, започваш да се питаш: „Дали чувствам любовта на Бог? Дали чувствам че обичам Бог? Дали чувствам че Бог ме обича?“ Един човек казал: „Чаках тридесет години Святият Дух да ми покажеше Неговата любов в сърцето ми.“ Така, че те гледат на този стих като заключение, следа, но това е резултат. Забележете, че Святият Дух незабавно след като казва, че любовта на Бог е изляна в сърцата ни, ни казва къде да търсим тази любов., къде да осъществим тази любов.
                Рим. 5:8 „Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.“ Това сме ти и аз. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ Осми стих е изява на Божията любов, кога? в сърцата ни ли? не ! „към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ Когато бяхме още грешници! Бог ни обичаше когато бяхме не обичливи. Бог ни обичаше когато бяхме грозни. Във всичките ни грехове. Във всичкия наш срам. Бог ни обичаше. Сега, погледнете далеч от сърцето си, погледнете далеч от себе си! Ако гледате сърцето си, се вкопчвате в себе си и това е сигурният път към депресията. Всеки път когато гледаш вътре в себе си е сигурен път към депресия. Ти се обвързваш да бъдеш депресиран. Начинът да се освободиш от това е да бъдеш вкопчен в Христос, да се вкопчите в това какво Той прави и какво е направил по-специално вече. В момента в който Святият Дух говори за любовта на Бог която е изляна в сърцата ни, говори веднага за това какво Христос направи. Той ти казва, „Ето как ще преживееш любовта в сърцето ти, като знаеш какво се случи на кръста.“. Това е дело на Исус, Бог никога не смесва делата на Христос с делата на Духът. Делото на Духът е субективно, не се тревожете за това. Убедете се, че знаете делата на Христос. Защото когато знаем делата на Христос, Духът изработва делата си в теб, тогава Той работи в теб. Така, че ако продължавате да гледате, „Дали имам радост?“ „Дали имам мир?“ „Воден ли съм от Духът?“, начинът да бъдете водени от Духът е като държите очите си върху Исус, и ще бъдете водени несъзнателно. Ще сте на правилното място в правилното време. Така, че за вътрешно удоволствие, погледнете извън себе си към Христос. Така, любовта на Бог в сърцата ни е резултат, не причина, за това Святият Дух ни описва, за да не гледаме интроспективно. Така че видяхме изявата на Божията любов.
                Съвършенството на Божията любов.
                1 Йн 4:17 „В това се усъвършенствува любовта сред нас, като имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.“ Преводът не е в нас а сред нас. Има хора които казва „Ти трябва да имаш различна Библия от моята.“ „Както е Той.“ Къде е Той сега? Е, Той умря за нашите грехове, възкресен е и е с Отец, Той е дясната ръка на Отец. Ето къде е сега Той точно сега. „Както е Той“ коронясан със слава и чест. Както е Той, Той каза „Всичката власт ми е дадена на небето и на земята.“ „Както е Той.“ Точно сега! Далече над всяко началство и власт. Той чист ли е от всеки грях? Да. Така, че и ние сме чисти в този свят. Той чист ли е от всичкото наказание и осъждение? Така, че и ние сме в този свят. Той възлюбен ли е? Така, че и ние сме в този свят. Хранят ли се малките ви сърца с това? Това са думите на вашия Баща. Това е непоклатимото Слово което ние четем и то казва: „както е Той, така сме и ние в тоя свят“. И защо Бог казва това? За да имаме дръзновение в съдния ден. Денят на съдът ще е ден в който Бог осъжда злото, няма да е ден в който Бог ще оставя нещата да преминават вече. Бог ще вземе под внимание злото, всяко зло, в съдния ден, но ние ще имаме дръзновение когато застанем пред Бог. Защо? „както е Той, така сме и ние в тоя свят“. Без повече осъждение. Веднъж вече Христос беше разпънат на кръста за греховете и осъждението, не за Неговите грехове беше осъден, но за нашите грехове бе осъден. Къде е сега Той? Той е свободен от всяко осъждане. „както е Той, така сме и ние в тоя свят“. Дали това е главно в светът днес? Имаме ли дръзновение в съдния ден? Дали е това мястото където повечето вярващи са днес? Дали вярват, че те са както Христос е така са и те в този свят? Приятели мои, това е трудно за днешните християни, те всъщност лишават Господ от неговата любов. Това е като: „Искам да обичам Матей (името на синът му), така, че купувам много скъп пръстен или каквото и да било, да му покажа моята любов и му го подарявам.“ По късно разбирам, че го е изпуснал, че го е захвърлил някъде и след това го е загубил, не ми и казва даже, забравил е да ми каже. Колко от вас разбират, че това ме наранява. Как моята любов е задоволена перфектно? Как е използвана, как? Всеки път когато синът ми носи пръстена си, това е знак, означава че татко ме обича. Колко разбират, че това с пръстена предизвиква любовта ми да бъде перфектна? Божията любов е вече перфектна. Но сред нас не е перфектна. Ще бъде перфектна когато осъзнаем, че както е Христос, така сме и ние в този свят. Много вярващи не разбират че Бог не гледа на тях вече, Бог гледа на Исус Христос, на своята дясна ръка, за да те осъди. Когато Бог те осъжда, Той не гледа теб, Той поглежда към Исус. Въпросът ти не трябва да е „Дали съм приет от Бог?“ а „Дали Христос е приет от Бог?“. Защото „както е Той, така сме и ние в тоя свят“. Въпросът не е вече, дали съм обичан? А Христос обичан ли е? Защото ти си в Христос и както е Той, така сме и ние в тоя свят. Въпросът не е вече „Чудя се дали вчера има нещо грешно с мен?“ „Чудя се дали Бог е доволен от мен? Може би Бог ще ми удари шамар.“ Дори, че сме харизматици, ние сме много субективни. „Днес  моят килим леко се е обърнал, дали Бог не иска да ми каже нещо с това?“ Знаете ли, че започваме да гледаме всички тези неща, вместо да гледаме към кръста! Вместо да гледаме към Христос седящ от дясната страна на Отец където Исус е както сме и ние в този свят. Христос е на място където поема любовта на Бог, така сме и ние в този свят. Веднъж разберем ли това църкво.
                1 Йн 4:18 „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.“ Това не е твоята любов, ако беше твоята любов, там щеше да има страх. Ако искаш да бъдеш обичан от Бог повече от колкото те обича сега, никога няма да бъдеш, Той те обича повече от колкото знаеш. Но да осъзнаеш колко е голяма тази любов, ще ти отнеме целият живот. Божията любов е съвършена, „перфектната любов пропъжда всеки страх“, когато осъзнаеш, този стих е свързан с предишният „както е Той, така сме и ние в този свят“. Бог гледа към Исус да измери теб, не е ли прекрасно. Бог казва: „Знаеш ли колко си обичан? Както е Христос, така си и ти.“ Ще ви покажа една илюстрация, за да разберете по-добре „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание,“ Да кажем, че ще летя за почивните дни. И представете си, че казвам на жена ми, „ще се върна в събота, и бъди готова, ще се върна по еди кое си време. И аз пристигам на летището и питам жена ми, къде е Джесика (дъщеря му)? О, моментът в който тя чу че се връщаш, тя толкова се уплаши и сега тя се крие в стаята си от страх от теб. Не знам какво стана, в момента в който тя чу че се връщаш се уплаши толкова много и се скри в стаята си и отказа да дойде.“ Сега, помислете за малко, какво се случва със сърцето ми? Това разряза сърцето ми. Ако ти си ми приятел и стоиш те мен, ще кажеш: „Олеле.“ „Този е насилник на деца.“ Лошо свидетелство е хората да те гледат а теб да те е страх от Бог в този смисъл. Ти нямаш никакво дръзновение. Когато говорим за Него нямаме дръзновение. Когато се молим за хора нямаме дръзновение. Знаеш ли какво, когато хората те погледнат започват да си мислят, че Той те малтретира. Това е което те мислят. Заболява те дълбоко когато осъзнаеш, че този когото обичаш няма дръзновение. Този когото обичаш се крие. За тези от вас които се чудят, каква е мярката на Божията любов, колко ни обича Бог?
Исус се моли в градината, с първосвещеническата молитва, Исус каза: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.Йоан 17:22-23 Така, отговорена ли е тази молитва? Йоан писа в 1 Йоан „както е Той, така сме и ние“, дали Бог отговори на молитвата на Синът? Това е преди Исус да умре, преди градината, нали? Така, че Отец чу тази молитва, дали отговори? Дали Отец ни направи всички едно в Исус? Така, че както е Той, така сме и ние в този свят. Това е славата на Бог! Забележете това, че Исус иска Отец да убеди тях, че Отец ги обича както обича Исус. Божията любов за теб и мен е със същите размери с които Отец обича Исус. Можете ли да преглътнете това? Можете ли да поемете това? Ако не разбирате, имайте вяра! Четете Писанието с вяра. Не четете Писанието само с вашите знания и логика! Четете Писанието във вяра! Библията казва, че Бог те обича токова колкото обича Христос.  И с този стих ще се приближим.
                Йоан 17:23 „Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.“ Когато говорим за Божията любов, кой е най-известния стих? Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:“ Много хора казват „Бог толкова възлюби света…“, знаете ли, това е пропуснат стих, когато цитираме от Библията, трябва да цитираме точно. Йоан 3:16 казва „Защото Бог толкова…“, отбележете си, че е „защото Бог толкова…“. Знаете ли защо „Защото“ е там? Заради продължението от предишния стих. Не мислим за това понякога. Този стих показва отговора на предишния стих. Така, че това е продължение на предишния стих. Да погледнем предишния стих.
                Йоан 3:14-15 „И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.“ Освен ако не разбирате медната змия, не разбирате как да вярвате в Исус, повтаря се в Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:“ Ето защо Бог толкова възлюби света. Бронзовата змия на сребърната змия на кръста е картинка на Исус на кръста, което е картина на Божията любов за теб и мен. На какво е картина бронзовата змия в историята с Мойсей в Числа 21? Хората се оплакваха от манната, казваха че този хляб е твърде лек. И тогава дойдоха змии и започнаха да ги хапят. Днес хапят ли те змии? Дали страдаш от симптоми на зараза? Симптоми на проклятие? Дали не те е нападнала беднотия или твоето семейство? Страдаш ли от някакъв вид депресия? Дали си под влиянието на змията, дали те е ухапала по някакъв начин? Какво е решението? Бог каза на Мойсей да сложи бронзова змия на прът, на кръст и да го издигне и всеки който гледа, просто гледа и очаква, ще бъде излекуван, здрав. Тези които гледаха тяхната болка, всички умряха. Тези които отказаха да погледнат умряха. Тези които гледаха раните и болката, те умряха. Но Библията казва, че тези които гледаха към змията оживяха. Защо бронзова змия? Защото бронзът говори за осъждение. Ще ви приближа още повече. Защо Бог използва бронзова змия, защо не бронзово агне? Защо картинка на змия на кръст а не агне? Сребърното агне взима това което си направил, бронзовата змия взима това което си ти. Не е комплимент нали? На кръста Исус стана това което си ти. Змия. Когато видите някои колеги, те са като змии, това е нормално и естествено. Ние всички сме змии. Без Исус ние сме всички змии. Ние сме всички грешници. Няма достатъчно добра плът. Плътта мрази Бог. Бог изпрати Своя Син, ние взехме Неговия Син в нашите грехове, ако вие бяхте там, щяхте да направите същото. Не казвайте, че щяхте да бъдете различни. Плътта естествено мрази Бог. Когато Исус умря, взеха копие и го забодоха от едната му страна. Удивително е, че на края на копието, е човешката омраза, която направи това. От другата страна, на кръста е Божията любов изпускаща кръв и вода. Така, че на кръста Исус стана каквото си ти, за да може ти да станеш какъвто е Той. Проблема не е просто грехът, ние сме фабрики, нашите сърца, нашата плът. Бог го приключи на кръста. Колко от вас разбират Рим. 8:4, че Бог осъди грехът в плътта ни. Бог не може да опрости плътта, Бог осъди плътта. Къде? На кръста. Ето защо не гледайте себе си, гледайте към Христос, Христос днес е новата ви самоличност. Христос днес е кои сте вие пред Бог. Христос е всичко което може някога да желаете и Той те представя, сложете пред вас Господ Исус Христос и се зарадвайте! Той стана което си ти на кръста, за да може ти да си каквото е Той пред Отец днес. Той стана каквото си ти, змия, осъдена, прокълната змия на кръста. Ако погледнеш на своята доброта, един ден ще се обърнеш и твоята плът ще те ухапе. Дори малко бебе, което обичаш толкова много, може да се прокрадне мисъл когато го къпеш да го удавиш, това не е дявола, това е плътта. Ако гледате през балкон и сте нормален уважаван човек, се чувствате все едно искате да скочите. Има нещо в нашата плът което се обръща и ни ухапва. Но днес когато видим плътска изява, зарадвайте се, защото Бог я е осъдил. Бог не гледа на плътта ти вече. Не гледайте вашата плът, гледайте към Христос Който е дясната ръка на Отец. Спрете да гледате колко покварени сте, това не е духовност. Бог не гледа на плът вече, Той гледа на перфектния Мъж от дясната Му страна. Вие също трябва да гледате същия Човек. Когато ти и Бог гледате същия човек, вие имате общение с Бог. Не гледайте себе си, не гледайте дали имате мир или радост или т.м.п; мирът не идва така, погледнете извън себе си към Христос.

вторник, 17 юни 2014 г.

Ето едни истински важни книги!

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=242423&title=%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5.%20%D0%A2%D0%BE%D0%BC%201-2

БИТИЕ



Г. Х.  МАКИНТОШ

  

ГЛАВА   ПЪРВА   —   1


Светият дух разтваря тази книга по един твърде изненадващ начин. Без никакво предисловие, Той ни отвежда пред Бога, пред същностната пълнота на неговото Същество и ни Го показва посред онази сцена, в която единствен Той осъществява творението. Чуваме как Бог разбива тишината, която обвива земята, виждаме Го да сияе сред мрака, който я обгръща, за да сътвори за Самия себе си една сфера, в която да може да изяви Своята вечна мощ и божественост.
Тук нищо не може да послужи за задоволяване на едно празно любопитство, нищо, което да възбуди човешкото умозрение ; това е възвишеността и реалността на божественната истина, в нейното морално могъщество, въздействуващо върху сърцето и върху разума. Духът Божи не желае да предостави храна за човешкото любопитство или пък да го задоволи посредством остроумни теории. Геолозите могат да изследват земните недра и да вадят от там материали, посредсвом които да претендират, че допълват или пък противоречат на Божественото Слово ; те могат да опират умозаключенията си върху останки от вкаменелости ; послушният последовател обаче се придържа към вдъхновените текстове : чете, вярва, боготвори. Нека и ние да следваме в същия дух изучаването на тази книга и нека успеем по този начин „ревностно“ да схванем какво означава „да Го търся настойчиво в храма Му“ ! (Псал. 26/27:4).
„В начало Бог сътвори небето и земята“ (1:1). Първите слова от свещенната книга ни изправят пред Този, който е непресъхващият извор на всяко истинско благословение. Светият Дух не се отдава на старателни разсъждения, за да докаже съществуването на Бога ; Той изобщо не се впуска в този път ! : Бог се разкрива, дава да бъде опознат чрез делата Си. „Небесата разказват за Божествената слава и пространството известява творението на Неговите ръце“ (Псал.19:1). „Всичките Ти творения ще Те прославят, о Боже !“ (Псал.145:10). Само недоверчивият човек и атеистът търсят умствени доказателства за съществуването на Този, който чрез словото на Своята уста, извиква световете да съществувам и разкри самия Себе си като върховно мъдър, Всемогъщ, вечен Бог. Кой друг, освен Бог, би могъл да сътвори каквото и да било ? Той е Този, който „изчисля броя на войнството им ; Той всички тях ги нарича по име. Поради голямото могъщество и велика сила, у Него нищо не липсва“ (Исай 40:26). „Боговете на народите са идоли, но Бог сътвори небесата“.
В книга Йов, глави 38-41-ва, сам Бог припомня за творението като неопровержимо доказателство за Неговото върховенство. Това припомняне, като предоставя на разума най-ясната и убедителна демонстрация за Божието всемогъщество, докосва същевременно сърцето с учудващата си, благосклонна снизходителност. Всичко в Него е божествено : величествеността и любовта, могъществото и нежността.
„А земята беше безводна и пуста ; тъмнина се разстилаше над бездната“ (1:2). Ето всъщност едно поле, в което единствено Бог може да действува. Човекът, безспорно поради гордостта на сърцето си, се показва твърде склонен да се намеси в Божието творение, в онези сфери на действие от много по-висш ред ; но тук човекът няма още никакво място, чак до момента когато, като всичко друго, ще стане обект на творческата мощ. Бог е сам в делото на сътворението. От вечната светлина на своето обиталище, Той гледа, разглежда внимателно тази пуста и лишена от форми сфера, върху която с размах ще осъществи Своите чудесни планове и съвети, и където второто лице на Троицата ще живее, работи и умре, за да покаже пред учудените очи на целия свят, славните съвършенства на Божеството. Всичко беше мрак и хаос ; но Бог е Богът на светлината и на реда. „Бог е светлина и няма върху него никакъв мрак“ (1 Йоан 1:5). Мракът, независимо от естеството му, физическо и морално, интелектуално или духовно, не може да съществува пред Неговото лице. „Божият Дух се носеше над водната повърхност“ (1:2). Приготовляваше вече сцената на бъдещите си действия ; една сцена, тънеща в мрак, но която предлагаше широко поле за действие на Бога на светлината и на живота : единствено Бог можеше да разпръсква този мрак и да накара там да избликне живота ; да въдвори ред на мястото на хаоса, да положи едно пространство между водите, за да може там животът да се развива без страх от смъртта. Там, това бяха такива действия, които са достойни за Бога. „Рече Бог : да бъде светлина. И биде светлина“ (1:3). „Той проговори и нещото се осъществи ; Той заповяда, и то застана там“ (Псал. 33:9). Невярващият иска да узнае : как ? къде ? кога ? - но Духът казва : „Чрез вяра проумяваме, че световете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото“ (Евреи 11:3). И напук на пренебрежителната усмивка на философите, този отговор задоволява последователя на Божията школа.
Бог не иска да прави от нас астрономи или геолози, нито да ни занимава с онези подробности, които музеят или телескопът излагат пред очите на всекиго. Божията цел е да ни изправи пред Своето присъствие, като Негови обожатели, със сърца и разбирания поучени и направлявани от Неговото свято Слово. Философът може да презира онова, което нарича вулгарни и тесни предразсъдъци на набожния последовател на Словото ; той може да се гордее с телескопа си, посредством който мери небесното пространство, или да се хвали с откритията, които прави в земните недра ; - що се отнася до нас, ние не се нуждаем от „възраженията на лъжовната наука“ (1 Тимотей 6:20). Ние считаме за напълно сигурно, че всички истински открития, направени или „за небесните пространства или за земната твърд, или за водите под земната повръхност“ се намират в хармония с това, което е казано в Божието Слово ; всичко останало, претендиращо, че е откритие, заслужава единствено всецяло да бъде отхвърлено. Сърцето трябва да бъде напълно сигурно във всеобхватността, в автопортрета, в съвършенството, във величествеността и в пълното и цялостно вдъхновение на тази свята вместимост. Това ще бъде единствената ефикасна защита срещу рационализма и суеверието. Едно безпогрешно познание на Словото и едно пълно подчинение на неговото съдържание, са двете неща, от които се нуждаем в наше време. И нека Бог, в Своята благодат, да уголеми още повече всред нас това познание и това подчинение !
„Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината нарече ден, а тъмнината - нощ“ (1:4-5). Тук ни са дадени онези два важни символа, с които Словото така често си служи. Наличието на Светлина поражда деня ; отсъствието `и поражда нощта. Същото се извършва и в историята на душите. Има ги „децата на светлината“ (1 Солуняни 5:5 ; Ефесяни 5:28) и „децата на мрака“ ; разликата е тържествена и ясно очертана. Всички онези, които светлината на живота е осветила, всички онези, които „горният Изток“ е посетил спасително (Лука 1:78), всички онези, получили светлината на познанието на Божията слава в лицто на Исус Христос (2 Коринтяни 4:6), каквито и да са, се числят към първата категория и са „деца на светлината и на деня“ (1 Солуняни 5:5). И напротив, всички онези, които са в мрака, в заслепението и неверието (2 Коринтяни 4:4) на природата, и чиито сърца не са били просветлени посредством вярата от лъчите на слънцето на справедливостта (Мала. 4:2), продължават да са погребани в тъмнината на духовната нощ и са деца на мрака, деца на нощта.
Читателю, спри се тук и се запитай пред лицето на Този, който чете в сърцата, към коя то тези две групи от лица принадлежиш самият ти. Не мами самия себе си, защото за тебе това е въпрос на живот и на смърт. Ти можеш да си беден, презиран, невеж, но ако посредством Духа си свързан с Божия син, който е „светлината на света“ (Йоан 8:12), ти си дете на светлината, на което е съдено скоро да заблести скоро в онази небесна сфера, в която „Жертвеното Агне“ (Откровение 5:6) е, и ще бъде завинаги слънцето и центъра. Това обаче не се дължи на тебе : това е резултатът от намеренията и действията на Самия Господ Бог, който те е дарил със светлина, живот, радост и мир в Исуса Христа, посредством жертвата Му. Но ако си чужд на действеното и освещаващо влияние на божествената светлина, ако очите ти не са прогледнали да съзерцават красотата на Христос, Синът Божи, тогава, въпреки всичко, и да бил би притежавал цялото знание на един Нютон, и всичките съкровища на човешката философия ; да би бил декориран с всичките титли, които би могъл да получиш от светските училища, ти пак ще си останеш „дете на мрака“ и на нощта“ (1 Солуняни 5:5), и ако умреш така, завинаги ще останеш обгърнат от мрака и ужаса на вечната нощ ! Не продължавай по-нататък преди да бъдеш сигурен „от деня“ ли си , или „от нощта“.
„И рече Бог : да бъдат светила в небесните простори, за да отделят деня от нощта и да бъдат знакове и за сезони, и за дни, и за години и да бъдат те светила в небесните простори, за да светят на земята. Така и стана. И направи Бог двете големи светила ; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото да управлява нОщта ; направи [1] и звездите“ (1:14-16). Слънцето е едновременно център на светлината и център на нашата планетна система. Планетите се въртят около тази звезда и от нея получават светлина. Следователно, слънцето може да бъде считано като сътворение на Този, който за да зарадва сърцата на хората, които имат страх от Господ, ще се въздигне скоро, донасяйки изцелението върху своите крила (Малахия 4:2). Хубостта на този символ, ще бъде явна за всеки, който след нощните бдения е могъл да наблюдава изгряването на слънцето, което позлатява изтока с пламтящите си лъчи ; нощните мъгли и сенки се разпръскват и като че ли цялото създание поздравява завръщането на дневното светило. Скоро също ще изгрее и слънцето на Справедливостта, сенките на нощта ще изчезнат и цялото създание ще се възрадва, виждайки зората на безоблачно утро (Втора кинга царства 23:4) , на вечния ден на Славата.
Луната, нямаща собствена светлина, я взема изцяло от слънцето и постоянно я отразява, стига само земята и нейното влияние да не се намесят. Слънцето едва се е скрило зад хоризонта и ето че луната се появява, за да поеме лъчите му и да ги отрази върху потъналия в мрак свят ; а ако се случи тя да се появи денем, тогава едва я забелязваме поради слънчевия блясък. Светът, както вече казахме, също пречи понякога на появата на тази светлина ; тъмни облаци, гъсти мъгли, студени изпарения се издигат от повърхността на земята и скриват от зрението ни сребристата светлина на тази „луна“, която ни напомня за Църквата, както и слънцето е едно красиво олицетворение на Христос. Христос, изворът на светлината, е невидим сега : „нощта твърде е напреднала“ (Римляни 13:12) ; светът не вижда Исус, но Църквата Го вижда и тя има отговорността да отразява светлината Му върху потъналия в мрак свят. Църквата е единственият канал, по който може да бъде предадено на света познанието за Христос : „Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички човеци“, казва апостолът ; и още : „Вие сте Христово писмо“ (2 Коринтяни 3:2,3). Каква голяма отговорност носи Църквата ! И тя не е ли длъжна винаги да проявява бдителност срещу всичко, което би `и попречило да отразява небесната светлина на Христос, по всичките `и пътища ? Но как би могла да отразява тази светлина ? Като бъде оставена да блести върху самата себе си в целия си блясък. Ако Църквата вървеше в Христовата светлина, тя непременно би отразявала тази светлина и така би била запазена в положението, което `и подобава. Луната си няма собствена светлина. Същото е и с Църквата. А и призванието `и не е да осветява света със собствена слава ; тя просто е призвана да отразява светлината, която получава. Нейният дълг е грижливо да проучва пътя, който Господ измина докато беше на земята и да следва по стъпките Му с помощта на Светия Дух, който я обитава.
Но уви ! Земята, с нейните облаци, мъгли и изпарения и пречи ; тя скрива светлината и помрачава посланието, така че светът едва долавя няколко щрихи от характера на Христос в лицата на тези, които се зоват в Неговото име ; често дори вижда в тях по-скоро унизителния контраст, отколкото приликата с Христос. Да опознаваме Христос повече с молитвен дух, за да бъдем способни да Му подражаваме по-добре !
Звездите са далечни светлини, които блестят в други сфери ; ние виждаме тяхното блещукане ; при това, те нямат никаква връзка с нашата слънчева система. „Звезда от звездите се различава по слава“ (1 Коринтяни  15:41). Така ще бъде в царството на Сина, което ще настане : славно Слънце, Той сам ще заблести с блясък чист и вечен и Църквата предано ще отразява лъчите Му навсякъде около себе си, а Светиите ще заблестят всеки сам за себе си с по един специален блясък, с който справедливият Съдия ги сподоби като награда за вярната им служба по време на мрачната нощ, траяла при отсъствието Му. Тази мисъл би трябвало да ни окуражава да крачим с повече усърдие и енергия по следите на нашия отсъствуващ Господ (виж Лука 19:12-19).
Следват по-низкостоящите части на създанието : морето и земята пораждат в изобилие живи същества. Някои лица си мислят, че им е разрешено да считат действията във всеки от шестте дни като типове на различни управления и като основни принципи за действие, които ги управляват и характеризират ; но каквато и да е истината във връзка с това, когато изучаваме Светото Писание, ние трябва да бъдем осторожни срещу всичко, което може да е продукт на човешките въображение и спекулация ; що се отнася до мене, аз не се чувствувам свободен да се впусна по този път на интерпретация и ще се огранича да предам това, което считам за ясно и директно поучение на свещенния текст.
След като дотук всичко беше изяснено, липсваше само един управник : „И рече Бог : Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие ; и нека той да господства над морските риби и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори ; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог ; като им рече : Плодете се и множете се, изпълвайте земята и владейте я ; господствувайте над морските риби, над небесните птици и над всички живи същества, които се движат по земята“ (1:26-28). Читателят ще забележи, че след като е говорило за човека в единствено число, Писанието започва да говори за него в множествено число ; след като е казало : „Той го създаде“, то казва : „Той ги създаде“ и „Бог ги благослови“ (Стихове 27 и 28).
Всъщност, за направата на жената се говори в следващата глава, въпреки че още тук Бог „ги“ благославя и „им“ поверява власт над всичко. Останалите по-нисши същества на създанието са поставени под общата им власт : Ева е благословена с всичките благословии в Адам, и пак чрез него, тя получава цялото си достойнство. И въпреки че още не е призована към съществуване, в Божиите намерения, тя вече е считана като част от мъжа : „Твоите очи видяха безформената ми същност ; в твоите книги са записани всичките ми части ; от ден на ден те се оформяха още тогава, когато нито една от тях ни съществуваше“ (Псалми 139:16). Същото се отнася за Църквата, съпругата на втория Адам (1 Коринтяни 15:45 ; Ефесяни 5:29-32). Изначално и всякога тя е била виждана в Христос, нейният водител и повелител, както е писано в Глава 1:4 на Посланието до Ефесяните : „Според както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатъци пред Него в любовта“. Преди още един единствен член на Църквата да е поел живителната глътка въздух, те всички вече бяха във вечната Божия промисъл, „предопределени да бъдат според образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29). Божите намерения превърнаха Църквата (= Събранието) необходима част от мистичния човек ; ето защо то е наречено „пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко“ (Ефесяни 1:23), и това достойнство, имащо огромно значение, разкрива авторитета, важността и славата на Събранието.
Вече твърде много сме свикнали да гледаме на изкуплението, като на нещо нямащо за цел друго, освен благослова и сигурността на душата, поотделно за всекиго ; тази гледна точка обаче е твърде ограничена. Абсолютна истина е, че доколкото се отсася до участта на отделния индивид, то тя се намира в пълна сигурност и нека Бог да бъде благословен ; но това е най-малката част от същността на изкуплението. Една много по-висша от тази истина е, че Христовата Слава е тясно свързана със съществуването на Църковното събрание. Ако според авторитетното твърдение на Светото Писание, имам правото да се считам за съставна част на онова, което фактически е необходимо на Христос, не мога да се съмнявам, че в Него не се намира в изобилие всичко онова, от което лично бих се нуждаел. А Църковното събрание е необходимо на Христос. „Не е добро за човек да бъде сам ; да му сътворим помощник, който му отговаря“ (2:18), и още : „Защото мъжът не е от жената, а жената - от мъжа ; защото не мъжът беше създаден заради жената, а жената - заради мъжа. Обаче в Господа нито жената е без мъжа, нито мъжът е без жената. Защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената ; а всичко е от Бога“ (1 Коринтяни 11:8-12). Следователно, не се касае единствено да узнаем дали Бог може да спаси един нещастен грешник, лишен от сили ; и още - дали Бог може да заличи греховете и да приеме в Себе Си грешника според Божествената справедливост ; Бог е казал : „Не е добро за човек да бъде сам“ и не е оставил „първия човек“ (1 Коринтяни 15:45, 47) без „помощник, който му отговаря“ ; следователно - Той няма да остави без подходящ помощник и втория човек. Без Ева в първото създание би имало една празнота ; без Църквата, без Съпругата, би имало празнота в новото създание.
Да видим сега по какъв начин Ева бе призвана да съществува, въпреки че така избързваме към следващата глава. В цялото създание за Адам не съществувал помощник, който да му подобава : трябвало да го обхване дълбока дрямка и от една част от него самия да бъде сътворена помощницата, която ще дали с него властта и благослова. „И даде Господ Бог на човека дълбок сън ; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И направи [2] Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът : този път това е кост от костите ми и плът от плътта ми ; тя ще се нарича жена (иша), защото е взета от мъжа (иш)“ (2:21-23).
Считайки, според Писанието, Адам и Ева като един прототип на Христос, виждаме, че Христовата смърт е трябвало да бъде свършен факт, преди Църковното Събрание да съществува, въпреки това, в Божията промисъл, Църквата беше видяна и избрана в Христа, още преди създаването на света (Ефесяни  1:4). Има голяма разлика между тайните Божий намерения и разкриването и изпълнението на същите тези намерения. За да се осъществи Божият замисъл относно съставните части на Църквата, на пръво място е необходимо Синът да бъде отхвърлен и разпънат на крът, та да се възкачи после в небесата и Светият Дух, изпратен от Него, да слезе, за да съедини в едно тяло всички вярващи, посредством Неговото кръщение. Това не ще рече, че преди смърта на Христос не е имало оживени и спасени души : Адам, не се съмняваме в това, е бил спасен, както и хиляди други след него, благодарение на Христовата жертва, и то още преди тя да бъде извършена. Но спасението на душите, взети всяка една поотделно, и формирането на Църковното събрание от Светия Дух като едно отделно тяло, са две съвсем различни неща ; на практика обаче не се държи достатъчно сметка за това. Единственото място, което принадлежи на Църквата, нейната особена връзка с „втория Човек, с Господ, дошъл от небето“, привилегиите, които я отличават и достойнството с което е облечена, ако действително бяха познати и реализирани от могъществото на Светия Дух, щяха да дадат най-прекрасните плодове (Ефесяни 5:22 - 33).
Типът, който имаме тук, пред нас, сам ни дава представа за резултатите, които биха придружили едно истинско разбиране за позицията на Църквата и на връзките `и с Христос. Каква само обич Ева дължеше на Адам ! В каква ли близост не беше тя с него, в какво интимно общение ? С достойнство и слава, тя бе свързана изцяло с него. Той не властвуваше над нея, но заедно с нея. Той бе владетел на цялото създание ; Ева беше едно заедно с него. И много повече, както вече казахме : тя бе видяна и благословена в него. „Човекът“ беше обектът на Божиите намерения, а „жената“ бе необходима на мъжа, ето защо и беше създадена. Мъжът се появява пръв и жената е видяна в него ; после бива направена от него. Никой друг тип не е нито по-интересен, нито по-поучителен в нейната същност ; не защото е възможно някоя доктрина да бъде основана въз основа на типа, но когато доктрината е изцяло и ясно изложена в други части на Писанието, тогава ние вече сме подготвени да разберем, да оценим и да се възхитим от този тип.
В Псалм 8-ми намираме едно чудесно описание на човека, властвуващ над Божиите творения : „Като гледам Твоите небеса - дело на Твоите ръце, месечината и звездите, които Си поставил, казвам си : що е човек, та го помниш, и син човешки, та го спохождаш ? Създал си го малко по-низш от ангелите : със слава и чест си го увенчал, поставил си го да владее над делата на Твоите ръце ; всичко си покорил под нозете му : овце и волове, и зверовете полски, птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища“. Тук мъжът се появява сам и за жената не се споменава, защото жената е видяна в мъжа.
Не съществува никакво пряко разкритие относно Църковното тайнство в книгите на Стария Завет ; апостолът изрично заявява, говорейки за това тайнство : „Която в други поколения не беше известна на човешките синове, както сега се откри на Неговите свети апостоли и пророци от Новия Завет чрез Духа“ (Ефесяни 3:1-11). Ето защо в Псалм 8-ми се говори единствено за мъжа, но знаем, че мъжът и жената са взети и разбирани заедно, под една и съща глава. Всичко това ще има своя точен антитип в следващите векове ; тогава вторият Мъж, Господ дошъл от небето, ще седи на своя трон и заедно с Църквата, неговата Съпруга, ще царствува над възобновеното създание. Тази Църква е родена от гроба на Христос, тя е част от „Неговото тяло“, от „Неговата плът и кости“. Той, Главата ; тя, тялото (Ефесяни 1:22 ; Колосяни 1:18), правят заедно един Човека. Бидейки така част от Христос, Църквата ще заеме в слава едно подобаващо се единствено на нея масто. Никое друго създание не бе така свръзано с Адам както Ева, защото и никое друго не беше като нея част от него. Така и Църквата ще заеме най-близкото до Исус място в бъдещата слава.
Това не е само онова, което Църквата ще бъде, но и това, което е, което заслужава нашето възхищение. Сега тя е тялото, на което Христос е главата, „шефът“ ; тя е храмът (Ефесяни  1:21,22 ; 1 Коринтяни 3:16), в който Бог обитава. Какво само не бихме били, ако такива са сегашното достойнство и бъдещата слава на онова, на което, благодарение на Бога, ние сме част ! Това, което най-вече ни подобава, е едно свято вървене напред, един живот изпълнен с преданност към Бога, с откъсване заради Бога и свято издигане. Ще можем ли да се домогнем до тези неща с мощ, чрез Светия Дух, за да можем по-дълбоко да почувствуваме какви трябва да бъдат характера и поведението, които подобават на високото призвание, което сме повикани да заемем, „за да може, след като очите на сърцето ни бъдат просветлени, да знаем каква е надеждата на Неговото призоваване, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиите и какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила, с която Той подействува в Христос като Го възкреси от мъртвите ; и Го сложи да седне от дясната си страна, на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за Църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко“ (Ефесяни 1:18-23).



[1]  Оригиналният текст на Писанието използува глагола „създавам“ единствено в ст. 1, 21 и 27 в гл. 1 по отношение на съзиданието а) на небето и на земята, б) на големите животни, и  в) на човека. Що се отнася до останалата част главата, в нея е използуван глалолот „правя“.
[2]  Тази дума е същата, като думата ЛсъграждамЛ, ЛградяЛ, използувана в Ефесяни 2:20 и 22. "ce mot est le même mot que le mot édifier utilisé en Eph.2: 20 et 22"

               (Това са двете части на книга, която се нарежда на първите места в твоята християнска библиотека! Препоръчвам ги от личен опит! Моля нека всеки който ги знае, да даде одобрението си.)

четвъртък, 12 юни 2014 г.

„Тайната на просперитета скрита в еврейските думи.“



П-р Джоузеф Принс

„Тайната на просперитета скрита в еврейските думи.“

„Десятъка не е за всеки. А за тези които виждат Бог като Главата. Защото това е цялата идея на десятъка. Понеже Бог наистина не се нуждае от нашия десятък. Но ние се нуждаем да даваме, заради себе си. Разбирате ли това църкво? Това ти дава сигурност за по-големи благословения.“

Днес ще споделя еврейски думи за благосъстояние, просперитет. Ще ви покажа началото на началото на Библията. Най-първата дума. В Бит. 1:1 се казва:

В началото. Това е най-първата дума в цялата библия. Тази дума, „баррашиит“, води всичко останало. Ако премахнете първата буква „беф“, имате „рашшит“:

Което означава, „първи плодове“. Ако сложите „беф“ от пред, се получава „в началото“. Христос е пръв плод, нали? Така, че, в твоите финанси, първото нещо което трябва да направиш е да дадеш първия плод на Бог. Бог заслужава първия плод. Десятъка. И тази дума, „първи плодове“, се появява във Втор. 18:4 „Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.“ „Нему“, тук не е вашия пастор, ок? „Нему“, е нашия Господ Исус Христос. Така, че Господ ни казва, давай десятък, дай първия плод на Господа. И ти ще имаш ново начало за финансите си. Така, че погледнете, първите плодове отиват при Исус, амин. В Битие, където, Аврам, след като спечели войната, срещу царете на народите, той победи с Бог. Той победи четирима царе с Бог. Това беше чудо. Причината поради която започна тази война, не беше заради злато или сребро а за да спаси неговия племенник, който е отвлечен от тях.  И той спаси племенника си Лот и в същото време, понеже бяха победени, всички заловени хора от Содом и Гомор бяха много щастливи. Те страдаха и царя на Содом дойде, и предложи на Аврам да задържи всичката плячка от войната. Дори и плячката която принадлежи на неговата страна, Содом и Гомор, той казва: „Ти можеш да я задържиш. Само ми дай хората.“. Вижте след кого е дявола, царят на този свят преследва душите. Така, че той му казва: „Ще те направя богат.“. Аврам обаче му казва: „Не, не, аз не искам твоя начин. За да не кажеш: „Аз направих Аврам богат.““. Аврам знаеше, че ще бъде богат. Но не иска славата да отива при царя на Содом. Така, че той дава своя десятък, Библията казва: Бит. 14:20 „благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.“ Така, че мистерията, кой е Този Мелхиседек? Мелхиседек е човек в Евр. 7:3-8 Библията казва: „без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник. А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният се благославя от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.“ Знаете ли на кого даде десятък? На Господ. Начинът по който Господ взема десятък е като се съберат всички десятъци в хамбара. Ще ви покажа думата „начало“ отново. Когато махнем „беф“, първата буква става думата десятък „рашшит“. Какво е „беф“? „Беф“ е картина на „дом“. Бетлехем. Бетшамеш, дом на хляб. Дом на слънцето. Така, че с други думи, десятъка трябва да отиде в домът. Тогава, когато ги дадете на Исус, идва „беф“.


               Когато дадете десятъка на Исус, това което правите е да го дадете на дома на Бог. Десятъка представлява твоята кръв, пот и сълзи които си дал през изминалия месец, това е част от твоята заплата, десет процента от заплатата ти. Това е като: „Боже, аз го давам на теб Исусе, ти си моя Мелхиседек.“. И какво стана след като Арвам направи това? Библията казва: „Аврам получи видение.“ Бог му каза: „Аз съм твоята вълнуващо велика награда.“ И думата „вълнуващо“, проверете в иврит, буквално означава, „Аз съм твоята вълнуващо велика заплата.“
                Знаете ли, че никой не е толкова богат колкото Авраам и неговото семе? Списание „Таймс“, 9.Септ.1999г. на първата страница, най-богатият живял човек. То беше Соломон. Той е от семето на Авраам, както сте и вие. Мислете върху това, единствено Соломон беше тримилярдер. И така, Библията казва:

Евр. 7:8 „И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.“ Пгледнете, какво означава това? В единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия Той Който получава тях. Така, че с други думи, когато даваш десятък на Господа, десятъка който се използва да благослови тези мисионери, пастори, работници, които са тук да доставят духовна храна, и духовно служение на живота ти. Тук смъртните човеци получават десятък, там Той получава тях. Но как да обясним последната фраза: „от които се свидетелства, че Той живее.“ Десятъка е свидетел, че Исус е жив. Господ ме заведе при историята за Йосиф. От всички характери които приличат на Исус Христос, Йосиф е най-близкия характер с Исус. Той беше възлобен на баща му, мразен от братята му, беше предаден от братята си, както Исус беше предаден и беше разпънат. Продадоха Исус за 30 сребърни монети, Йосиф го продадоха за 20 сребърни монети. Библията ни казва, че дори когато беше отхвърлен от братята си, той стана хляб за живот на езичниците, на египтяните, не за евреите. Докато евреите страдаха в Ханаан без храна, езичниците се наслаждаваха на мъдростта и разбирателството и ползата от живота на Йосиф. За 2000г. евреите отхвърлят Исус Христос и за 2000г. те страдат. Това е мистерията на тяхното страдание. Но църквата става булката на Исус Христос и булката на Йосиф е езичничка. Така, че виждаме историята на евангелието, скрито в историята на Йосиф. Сега да видим момента в който се разкрива на своите братя, те всички са уплашени, но тогава той им прощава, прегръща ги… и тогава какво? „Отидете и вземете баща ми.“ Да проследим историята тук. Баща му през всичките тези години си мисли, че неговия син е мъртъв. След като продават Йосиф, те слагат кръв върху дрехата на Йосиф и казват на баща им, познай чия е тази дреха и кръв. И баща им заплакал и казал, навярно звяр го е разкъсал. И през  всичките тези години, бащата е мислел, че синът му е мъртъв. Всички тези години, Израел мисли, че Исус е мъртъв.
Бит. 45:17-28 „И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате. При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.“ Бог ни казва в тези последни дни: „Благата на цял  свят са ваши.“ „И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени. И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.“ На иврит буквално означава, да не си завиждат по пътя. Това е пророческо и за нас днес, не си завиждайте едни на други, има повече от достатъчно в Исус Христос. „И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова. И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.“  Те му казва, Йосиф е жив, но той не вярва. Така, че в тези последни дни, колкото и да им казвате на евреите, че Исус е жив, знаете ли какво, те няма да ви повярват. И сърцето на Яков примря, защото не вярваше. „Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.“ Колите които са пълни с блага от Египет, духът на баща им Яков се съживи. Съживления се случват, когато хората виждат Божиите благословения в живота ви. Някои хора няма да бъдат убедени чрез проповядване, те ще бъдат убедени чрез виждане в тези последни дни. И вижте това, Библията казва, сърцето на Яков примря, нали? Но колкото повече започваше да вярва, че синът му е жив, казва: „И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.“ Забелязахте ли промяната на имената? Няма нищо незначително в Библията. Същият човек, Яков, не е Израел. Яков е естественото му име, Израел е името дадено му от Бог. Като принц на Бог, нали? Така, че в момента в който не вярваше, Бог го нарича: „сърцето на Яков примря“, но в момента в който той повярва, неговото истинско име, даденото му име, „И рече Израел: Доволно е; син ми Йосиф е още жив“ Сега да се върнем обратно на Евр. 7:8 „И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.“ Десятъкът е свидетел, че Той е жив.
                Когато хората видят благословенията в живота ви от Бог, понеже си давате десятъка, знаете ли какво ще кажат? „Твоят Исус е жив!“ И този епизод се случва на края в историята на Йосиф, което означава в последните времена. Това е нашето време. Сега ще ви покажа, друга красива дума за „десятък“. Има няколко думи за „десятък“, както е „първи плодове“, то „първи плодове е „рашшит“, но тук в Битие, където се казва, че Аврам даде десятък, е тази дума:

„Маасер“, това е буквалната дума за десятък. Аврам даде „маасер“ на Мелхиседек, Исус Христос. Нали знаете думата, благосъстояние, „ашир“:


Забележете, че „мем“ го няма. С други думи, богатство, благосъстояние е добро. Не ни казва как да бъдем „ашер“, да бъдем богати. Думата „ашир“, е с корен от „ашия“, един от синовете на Яков, и „ашир“ означава „щастие“. Това което казвам е че това не е лошо богатство, това не е тъжно богатство, това е щастливо богатство. Това е тайната как да станем богати, това е тайна в еврейските думи:
 „Аин“ 
 „Шин“  
 „Рашш“

                       Така, „шин“, където и да отидете в Израел, във всички хотелски стаи, има  дърво с три вдлъбнатини, знаете ли чие име е това, Божието име Шадай, „шин“ за Шадай. Просто една буква означава Шадай. Бог. Всемогъщият Бог. Всеснабдяващият. Картинката на „аин“ е око. Първата буква е око, средната буква е Бог и последната е „раш“. „Раш“ е „хей“, Водача, първия. Така, че когато окото ти гледа Бог като водач в твоя живот, ти си богат! И как да го правя това, като даваш десятък. Като даваш десятък, ти казваш на Бог че Той е главата на живота ти. Ти никога няма да си способен да даваш десятък докато не видиш Бог като твой водач. Като твоя глава, като първа личност в твоя живот. Всичките тези говорения за десятъка, без откровение, че Бог е пръв, Бог е най-добрия, че Бог е източника на всичките ти благословения, ти никога няма да си даваш десятъка. Рим. 11:16 „Защото ако първия плод е свят, то и целия сбор е свят; и ако коренът е свят и клоните ще са.“ Какво е думата „свят“? Свято означава отделено. Така, че като дума това не е нещо специално, но святост означава, когато хората те погледнат, ти си свят, означава, ти си отделен от света. Когато светът е депресиран, ти си спокоен. Когато са стресирани, ти не си, амин? Ти не си депресиран, защото си съсредоточен и непоклатим си на Скалата на всички времена. Те нямат Скалата. Ти я имаш. Така, че е лошо свидетелство, когато ти като християнин, не гледаш каква е позицията ти в Христос, не размишляваш за позицията си в Христос, не мислиш за благосъстоянието което имаш а отиваш към нещо за което светът страда. Това не е добро свидетелство. И това е което прави християните, тъжни, болни и разорени. Те не се запознават с тяхната позиция. Те не наследяват тяхното наследство в Христос. Искам да ви предизвикам. Сложете Бог на първо място, защото Рим. 11:16 „Защото ако първия плод е свят, то и целия сбор е свят; и ако коренът е свят и клоните ще са.“, не ви говоря за определени неща като пари, това е принцип, каквото и да било, пари, време, брак, първородното ти, най-доброто от живота ти, каквото и да е. Ако първия плод е свят… как го правим свят, като го даваме на Бог… то останалото ще е свято. Ако клоните на дървото изглеждат зелени а корените на са здрави, познайте какво, въпрос на време е и клоните да станат кафяви и ще умре, защото ако корена е чист, здрав, свят, такива ще бъдат и клоните. Сега Бог ти казва: „Твоят десятък от каквото и да било е корен.“ Така, че сложи Исус на първо място. И начинът по който го правим практически е да Му даваме десятък. Нека ви приближа още малко към този стих.

                Има хора които казват, че Бог ще ги прокълне ако не си дават десятъка. Не. Те ви лъжат, това не е истина. Нека ви кажа това. Ако вие не вземете своя пръв плод от парите ви, как ще направите парите си святи?, колко от вас знаят, че това което е свято, дявола не може да го докосне? Колко от вас искат всичките ви пари да са святи? Не е нужно да давате всичките си на Бог. Бог казва, че ако първия плод е свят, и останалото е свято. Тези които учат, че Бог ви проклина, не могат да намерят нито един стих от Писанието. „Но в Малахия пише.“ Не, в Малахия, се казва, че вие сте прокълнати заради проклятието, не се казва: „Аз ви проклех.“ Бог им казва, знаете ли какво? Всичко на този свят, икономика и др. е обект на проклятие, така, че когато не отделяш първия плод на Бог, тогава и останалото което е под действието на светските сили на тъмнината е обект на проклятието, заради силите на тъмнината. Но ако вие го направите свято, никой дявол не може да го докосне. Мислите, ли че Бог наистина се нуждае от парите ви? Какво иска Той? Да го поставите на първо място! Мое лично мнение е, че нищо не е толкова близо до нашите сърца както са парите. Парите са много близко до сърцата на хората. И Бог знае, че ако си способен да Му дадеш десет процента на Него, Той знае, че ти си спасен. Защото ви казвам, че любовта към парите е корен на всяко зло. Единствения начин да разрушиш това зло е като даваш десятък. Вижте, Бог знае, че ако Той увеличи благосъстоянието ти, ти ще си отишъл в Лас Вегас. Ще се обърнеш към жена си и ще кажеш: Коя си ти? Знате ли защо? Защото личността ви не се разбира с благословенията. Бог иска такъв характер… Сподобен ли си да Ме сложиш на първо място? Знаете ли, има хора които не могат да дават десятък и ще трябва да вложат много усилия, но знаете ли какво? Когато дадат, духът на любов към парите ще бъде унищожен! И следващия път те няма да могат да дочакат, за да дадат десятък. Така, че даването на десятък не е за всеки. То е за тези които виждат Бог като глава. Защото това е цялата идея на десятъка. Защото Бог не се нуждае от нашия десятък. Но ние се нуждаем да даваме десятък, заради себе си. И когато Бог ме благославя, аз по този начин оценявам Божията добрина, но не и парите, не просперитета, елате до това място, където Исус е Всичко!

вторник, 3 юни 2014 г.

Джоузеф Принс - "Доброто мнение на Бог за теб, няма да се промени, никога!"

          "Бог винаги вижда най-доброто в теб! В това откровение от Джоузеф Принс, разбери как Бог те приема в Христос, Възлюбения, и те е направил Негово любимо дете. Тази благословена позиция ти дава всички основания да очакваш добри неща, да ти се случват! Научи също как праведното ти положение в Христос остава непроменено, независимо от твоите променящи се чувства, за теб или предизвикателства пред които се изправяш. Радвай се, знаейки, че във всяка една област, на слабост или, на провал, Божието добро мнение за теб, никога, не се променя. Вместо това, Неговата благодат преизобилства за теб, за да ти донесе проявата на славата Му, в твоя живот!"