вторник, 27 септември 2016 г.

Юлиана Маркевич Април 2016г.

Юлиана Маркевич

Здравейте, братя и сестри! Сънувах сън, който искам да споделя! Много реалистичен, наситен с много настроения и емоции! Често се случва, особено сега докато съм бременна. Понякога са силни кошмари, когато съм изморена, друг път са отражение на преживяното през деня. Но със сигурност знам когато Господ говори в сънищата ми!
 Аз имам цял един нов свят в сънищата си. Той е съвкупност от всички места на които съм била, от хора които съм познавала и не съм познавала, небесни създания, ангели, понякога демони. Веднъж дори сънувах самия дявол! Знам обаче когато Господ иска да ме насочи, когато иска да ми покаже нещо.
 Бях отново в селото в което прекарах първите си седем години. То беше малко родопско селце в което живееха стотина- двеста човека. За разлика от повечето села в района тук хората бяха православни християни.  Имаше прекрасна църква с висока камбанария цялата обрасла в бръшлян. Баща ми беше лекар и с майка ми бяха решили неговата санитарка да ми стане кръстница. Освен, че работеше при баща ми тя се грижеше и за църквата и за мен. Нямаше по- интересно място от тази църква. Дебелите книги написани на неразбираем език, странните изображения на светците, мириса на тамян… Но в съня аз вече бях голяма и бях в селото по друга причина. Бяха ме довели Любка и Надя- две сестри от християнската ни група, за да ми покажат една друга църква. Водеха ме по познатия път, който слизаше надолу към дерето. Някой ме викаше по име зад мен – Краси и Григор бяха пристигнали току що и тичаха да ни настигнат. Бяха с много приповдигнато настроение и подскачайки около мен казаха в един глас:
-          Юле, виждала ли си езерото? Хайде да отидем! Хайде да го видиш!
Аз знаех, че там няма езеро. За какво езеро говореха? Било много близо и за минута сме щели да стигнем. Аз се съгласих с тях и продължихме по една тясна пътечка цялата в трънак и храсти, а Любка и Надя ни чакаха на пътя. Провирайки се през клоните изведнъж пред  нас се откри прекрасна гледка. Странно, но долу под нас имаше наистина езеро. Слънцето печеше жарко и брега беше пълен с хора. Във водата имаше лодки, деца си играеха в калта, крякаха жаби. На отсрещния бряг имаше заведение с чадъри и хората пиеха разхладителни напитки.
 Изведнъж слънцето се скри и стана мрачно. Стигнахме до брега, а водата беше мръсна. Плуваха боклуци, имаше много водорасли, а през тях ме гледаха налудничаво очи на мъртви хора. Погледнах към отсрещния бряг и там се вихреше истинска забава на сатаната. Много познати лица видях в това пиршество. Стана ми мъчно! Оказах се толкова близо до брега, че цамбурнах във водата, а върху мен падна някакво одеяло и започнах бързо да потъвам в мръсната вода. Мъчех се да се освободя, но одеялото ме затискаше. Изведнъж видях Григор как скача във водата и ме измъква, но някак отстрани виждах всичко. Когато дойдох на себе си бях в една стая. Всички бяха в стаята и разговаряха. На едно малко трикрако столче седеше домакинята- възрастна жена от селото. От нея лъхаше спокойствие и мъдрост.
 Любка ме погледна и каза:
-          Ето това е което искахме да ти покажем! Това е църквата!
Усещането за спокойствие и мир беше толкова силно, че когато се събудих цял ден го носих със себе си! Господ беше дал на тези хора силата да ме измъкнат от тинята и да ми покажат един нов път, една нова църква. Да, църквата беше тази малка бедна стаичка, но наситена с толкова уют и спокойствие. Вътре нямаше икони и тамян, но имаше Дух и Сила!
„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца ми, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз посред тях.“  Матей 18:18-20
 Исус казва където, от което следва, че не е от значение къде и на какво място трябва да се случва това. Необходимо Исус да е сред нас е това двама или трима да се съберат в Негово име. От тук произлиза и това, колко е нужно християните да общуват помежду си и да създават така наречените домашни църкви.
 „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“  Евреи 10:24-25                             
АМИН