Пленниците
Зад първите дивизии се точеха пленниците на тази армия - едно огромно множество християни. Всички те бяха ранени и пазени от малки демони на Страх. Пленниците сякаш бяха повече на брой, отколкото самата демонична армия. Беше изненадващо, че пленниците все още бяха въоръжени с щитове и мечове, но никой не ги използваше. Бях шокиран, че толкова много бяха държани в плен от толкова малко на брой и незначителни демони на страха. Християните можеха лесно да се освободят, ако просто започнеха да използват оръжията си и тогава те може би щяха да нанесат големи щети на цялата нечестива орда. Вместо това те вървяха покорно напред.
Небето над пленниците беше потъмняло от лешояди, които носеха името Депресия. Когато кацаха на рамото на някои от пленниците, те повръщаха върху него. Повърнатото се казваше Осъждение. Всеки пленник, който биваше залян с него, ставаше и продължаваше по-бодро, но после грохваше по-слаб от всякога. Отново се чудех защо пленниците просто не убиваха тези лешояди с мечовете си, което можеха да направят много лесно.
Случваше се някои от по-слабите пленници да се спъне и падне. В момента, в който тялото му опреше в земята, останалите пленници започваха да го мушкат с мечовете си и да му се присмиват. После идваха лешоядите и поглъщаха падналите, докато бяха още живи. Останалите пленници- християни гледаха всичко това отстрани и го одобряваха, като от време на време отново промушваха падналите с мечовете си.
Наблюдавайки внимателно, осъзнах, че пленниците считаха Осъждението за Божия Истина. Освен това пленниците си въобразяваха, че маршируват в Божията армия! Ето защо не нападаха малките демони на Страх или лешоядите. Те ги считаха за Божии посланици! Поради тъмнината която облакът от лешояди причиняваше, пленниците не можеха да виждат и затова те наивно приемаха, че всичко, което им се случва, е от Господа. Те си мислеха, че онези, които се препъват са под Божието осъждение и затова ги нападаха; мислеха си, че така съдействат на Бога.
Единствената храна, с която пленниците разполагаха, беше повърнатото от лешоядите. Тези които отказваха да я ядат, скоро изгубваха сили и падаха. Онези, които се хранеха с нея, бяха укрепявани със сила, която обаче идваше от нечестивите демони. После те изгубваха сили и трябваше да пият от водите на огорчението, които постоянно им предлагаха. След като пиеха от водите на огорчението те започваха да повръщат върху другите пленници. Когато някой от пленниците почнеше да повръща върху другиго, един от демоните чакащи отстрани, го яхваше и го подкарваше към предните редици.
Още по-отблъскваща от повърнатото от лешоядите беше отвратителната слуз, която демоните уринираха и отделяха върху християните, които яздеха. Отделената слуз беше наречена Гордост Егоистични амбиции, което беше и името на тази дивизия, и т.н. Обаче слузта, отделена върху християните, ги караше да се чувстват много по-добре, отколкото начинът, по който Осъждението им въздействаше. Ето защо те вярваха, че демоните са Божии пратеници, а слузта всъщност е помазанието на Святия Дух. Бях толкова отвратен от армията на злото, че исках да умра.
Тогава чух гласа на Господа да ми казва: "Това е вражеската армия на последното време. Това е най-голямата заблуда на сатана. Той придобива най-голяма сила за разрушение, когато може да употребява християни срещу братята им. Още открай време сатана използва тази армия за злите си намерения, но никога преди не е успявал да се сдобие с толкова много пленници. Но ти не се страхувай! Аз също имам армия. От теб сега се изисква да се изправиш и да започнеш да се биеш защото няма повече безопасно място, където можеш да се скриеш и да избегнеш боя. Трябва да воюваш за Моето Царство, за Истината и за тези, които са били измамени."
Това слово от Бога ми подейства толкова насърчително, че веднага започнах да викам към пленниците, че са били заблудени и си мислех, че те ще ме послушат. Като направих това, сякаш цялата армия обърна поглед към мен. Страхът и депресията, които бяха върху тях, се насочиха към мен. Продължавах да викам, тъй като мислех, че християните ще се събудят и ще осъзнаят какво става. Вместо това много от тях се пресегнаха за стрелите си и започнаха да се целят в мен. Останалите пленници се колебаеха по какъв начин да ме възприемат. Моментално осъзнах, че бях допуснал голяма грешка с преждевременното си и прибързано решение.
В книгата си "Последната битка", Рик Джойнър описва преживяни видения от Господа, които имат за цел да изобличат плановете на Сатана. Това е само едно подзаглавие от цялата книга, можете да си изтеглите книгата от Интернет. Искам да споделя впечатления върху този откъс.
Преди да започне да говори за Пленници, Рик Джойнер описва Орда на Сатана и след това продължава.
Виждаме, че пленените християни са пазени с демони на страх, тоест страхът ги контролира. Спомняме ли си думите на Павел, "Ние не сме приели дух на страх, но на Сила, Любов и Здрав разум."? Какъвто и да е страхът, той не е от Господа. Твоят Баща и Господ не иска да се страхуваш от Него! Дявола иска да те контролира чрез страх, Бог желае да живееш чрез Любов, както споменахме думите вдъхновени от Святият Дух на Павел. Не приемайте страхът, изгонете го в името на Исус Христос! Използвайте мечовете и щитовете си против този зъл господар, страхът!
Някои хора си мислят, че Господ Исус ги води в живота чрез страх, и както споменава Рик Джойнер, че пленените християни вървят покорно пред страхът, така много хора се заблуждават, че Бог иска да се страхуват от Него и в заблудата си, те се покоряват на демоните на СТРАХА. Така те са водени от армията на Сатана.
След страха, Рик Джойнер описва ДЕПРЕСИЯТА и ОСЪЖДЕНИЕТО, че вървят ръка за ръка. Ще перифразирам, след като християните уловени от СТРАХЪТ отслабнат духом и телесно, идва на ход депресията, която атакува чрез осъждение и в резултат на това, конкретната личност мисли, че поради нейни грешки, Бог я наказва и осъжда. Това скъпи приятели означава ДЕМОН(малък бог), тоест, когато човек възприема различно духовно същество от Самият Бог като свой бог, тогава това е ДЕМОН(малък бог). В тази част на видението, виждаме дори, че някои християни възприемат СТРАХЪТ и ОСЪЖДЕНИЕТО като средство на Бог да ги "наказва" и в следствие на това, малко или много те са депресирани християни. Скъпи братко и сестро, Исус Христос вече беше наказан за твоите провали, от тук на татък Бог ще те учи чрез Своята любов! Можеш ли да си зададеш въпроса, има ли на Небето СТРАХ, ДЕПРЕСИЯ и ОСЪЖДЕНИЕ? Тогава защо си мислиш, че Бог използва силите на дявола за да те учи в правия път? Видял/а ли си някъде Исус да използва тези сили? Замисли се над това. Използвал ли е Исус някога СТРАХ, ДЕПРЕСИЯ или ОСЪЖДЕНИЕ, за да учи Своите ученици?!!!
Ще завърша с това и ще ви оставя да поразмишлявате за останалата част от това видение.
Потънали в заблудата, много християни, вместо да помогнат на своите сломени братя и сестри, те мислейки че Бог им е причинил този погром, ще започнат да изваждат стихове от Библията за осъждане, обвинение и наказание, и вместо да ги окуражът, те ще ги убият със собствените си мечове, Божието Слово. Много хора не вярват, че Божието слово - Библията може да се използва за зло, но когато хората вадят стихове извън контекста на Писанията, това е напълно възможно, както ако някой дойде и чуе само част от разговора ми, може да си извади напълно погрешни изводи. Не забравяйте скъпи братя и сестри, че Сатана използва словото срещу Исус в пустинята, но то беше извадено извън контекста, за това, не се хвалете колко пъти сте чели Библията, но задайте си въпроса, как сте я чели, с разбиране, бавно но славно, или като домашна работа, просто да я прочетете, назубрите и след това като заблудените християни в това видение, да използвате наученото, за да скапете нечий живот а дори и своят собствен...
