сряда, 30 септември 2015 г.

“Изгубеният син”



“Изгубеният син” 



"Каза още: Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери." Лука 15:11-32

Може би това е най известната притча, наричаща се главно блудния син, разказва ни история, за двама братя опитващи се да угодят на техния баща и да спечелят неговото удобрение. Блудният син взема своето наследство, харчи го глупашки и набързо. Осъзнавайки как е обидил баща си и колко безполезен е живота му, той се опитва да се върне при баща си, така че да работи и да спечели пътя си към неговата добрина и благодат отново. Нито едно такова усилие обаче не е било нужно, бащината любов и приветствие връщат сина още преди да е работил и един ден за баща си. Думата “блудния” означава “ безразсъдно разточителен”, заглавие запазено за сина  поради това, как пропилява богатството си. Обаче бащата е наистина блудния в историята, защото е безотговорно екстревагантен на своята любов, прошка, милост и имущество при завръщането на сина си, щедър без изобщо да го укорява.
По възрастния син е забравен герой в историята, но той е представлявал голям интерес за публиката и фарисеите, които са слушали от първият стих на нашият разказ. Те познаваха по големият брат, който вярваше, че ще бъде предпочетен пред брат си от баща си, поради неговото усърдие да спазва правилата, той олицетворяваше тях в историята. Но по големият брат върши всичко това, за да запази любовта на баща си. Той не е бил воден от правилно желание. В тази история виждаме спасението и смирението на по-младия брат, но и съдбата на по-големият брат който вярваше в неговите действия преди всичко, е оставена нерешена в историята.

“Изгубената овца и монета”



“Изгубената овца и монета”  


"А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! И Той им разказа тази притча: Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, я вдига на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае."  Лука 15:1-10
"Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен."  Лука 18:12-14

Тези две притчи са насочение към фарисеите и книжниците, след оплакването им за това, колко много Исус е загрижен за “грешниците и  бирниците”. Исусовата любов за изгубените е било радикално отношение, за съдът на религиозните водачи през онези дни. Исус споделя, че небето отразява Неговото становище за фарисеите, казва ни как Небето се радва когато дори един грешник се покайва.
Колкото по дълго следваме Бог, толкова по лесно е да изградим себе-праведно отношение като фарисеите, за това трябва да се запитаме как реагираме, когато един грешник се покайва.
Също трябва да се запитаме, какво правим, за да последваме “изгубената овца” и “изгубената стотинка “ около нас.
Решаващо съдбоносно е за нас да имаме сърце за тези хора, да направим всичко, за да им помогнем да намерят техният път към Христос и да се радваме силно с тях, когато намерят пътят към Него!

петък, 25 септември 2015 г.

“Сол и светлина“

“Сол и светлина“


"Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша."
Лука 14:34-35
"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата." 
Матей 5:13-16


В това поучение, Исус ни сравнява със солта и светлината, като ни показва как трябва да въздействаме на света около нас. Солта е полезна и за зимника и за сезонната храна.
Носиш ли същите ползи в твоя кръг на влияние. Дали твоите “сезонни” разговори, твоите взаимоотношения, взаимодействията ти са истината и благодатта на Исус? Способен ли си да съхраниш истината, когато Христос е обсъждан около теб?
В допълнение, вярващите трябва да бъдат светлина на света, не да се крият, но да дават светлина на всеки около тях!
Ти не трябва да криеш своята светлина, като казваш, че твоето взаимоотношение с Христос е лично. Подрежда ли се това мислене с Христовите мисли тук?
Грей със светлината на Христос към онези около теб с неоспорими добри дела!

“Цената да бъдеш ученик”


“Цената да бъдеш ученик”




"А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: Този човек започна да строи, но не можа да довърши. Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик." Лука 14:25-33

Много пъти ние сме привлечени да следваме Исус с предложението “с всяка облага и безплатно”. Но вместо това, то е безплатен дар който ни коства всичко а това което получаваме в замяна е далеч по велико от каквото и да сме дали!
Ако дойдеш при Христос мислейки си, че няма да оставиш нищо, а само ще получаваш от Исус, бъди сигурен, провери сърцето си и виж дали има нещо, което не искаш да оставиш за да Го следваш ако Той поиска от теб.
Когато споделяш вярата си с приятелите си, не трябва да се страхуваш да им помогнеш да изчислят цената на вярата. Това не е да ги изплаши, но да им помогне да си създадат реална картинка за да следват Исус. Ако се опитваме да спечелим хора с евтино Евангелие, те могат да отпаднат много по-рано  отколкото ако са чули за  истинската цена да следваш Исус!

Джоузеф Принс - "Възстановяване на твоите загуби"


        "Бог не само може да възстанови това, което сте изгубили, но също така да спечелите от изгубеното!
Джоузеф Принс ще ви покаже стихове за Божието сърце на тези, които са претърпели загуби, както и Неговият принцип на възстановяване-Той винаги дава повече от това, което първоначално сте имали. Научете как можете да получите Неговото възстановяване тази година като вярваме в Исус и Неговото завършено дело. 
Той принесе Себе Си на кръста, за да ви доближи близо до Бога и да закупи всяко благословение на възстановяване което желаете. 
Каквато и да е загубата ви, започнете да търсите от Господа вашето повече-от-възстановяване днес!"



сряда, 16 септември 2015 г.

“Покана за велико угощение”


“Покана за велико угощение”


"Като чу това, един от седящите на масата заедно с Исус му каза: „Благословен е всеки, който участва в празненството в Божието царство!“ Исус му отговори: „Един човек устроил голямо празненство, на което поканил много гости. Когато дошъл уреченият час, човекът изпратил слугата си да каже на поканените: «Елате, всичко е готово.» Но всички поканени започнали да се извиняват. Първият казал: «Току-що си купих нива и трябва да отида да я огледам. Моля те, приеми моите извинения.» Друг се заоправдавал: «Току-що си купих пет чифта волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, приеми моите извинения.» Трети казал: «Току-що се ожених и не мога да дойда.» Слугата се върнал и разказал всичко на господаря си. Господарят се разгневил и му казал: «Бързо обиколи всички улици и пътеки на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.» Малко след това слугата казал: «Господарю, изпълних всичко, което ми нареди, но има още място.» Тогава господарят казал на слугата си: «Тръгни по пътищата и покрай оградите и убеждавай всички, които срещнеш, да дойдат тук, за да се напълни къщата ми. Казвам ти: нито един от онези, които първо бях поканил, няма да участва в празненството ми.»“ Лука 14:15-24 SPB

"Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: «Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!» Но те не проявили интерес и се разотишли – един на работа в полето, друг по своите дела. Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. След това царят казал на слугите си: «Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.» Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали – добри и лоши – и залата се напълнила с гости. Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. Попитал го: «Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?» Човекът не отговорил нищо. Тогава царят казал на слугите: «Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.» Да, много са поканените, но малко са избраните.“ Матей 22:1-14 SPB


Тази притча ни напомня да се смирим поради привилегията да сме призвани от Исус в Неговото семейство. Не трябва да се гордеем или да сме арогантни, като мислим че Исус е благословен с нас, но вместо това нека помним, че Той е голямото благословение за нас!
Поканените гости на угощението, главно отнасящи се за еврейския народ, показват най-голямо безразличие и злобно насилие (най-лошото е в Матей), в отговор на тяхната покана. 
Вместо това бедните, забравените и отхвърлените са тези, които евентуално вечерят на това чудесно угощение!
Трябва постоянно да предизвикваме и изпитваме себе си, да стоим смирени и с благодарни сърца за нашата покана да живеем с Христос. Да не бъдем никога безразлични, арогантни или дори гневни за великата привилегия дадена ни от Спасителя.

“Скъпоценната перла, скритото съкровище”


“Скъпоценната перла, скритото съкровище”


„Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива. Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи. Матей 13:44-46 SPB


В тези две притчи, Исус ни предизвиква да си спомним просто, колко ценно е за нас Божието Царство! Ние четем как двама мъже дават невероятно ценни неща, за да вземат нещо, което те смятат, че е дори с по голяма стойност. Когато размишляваме за това, какво сме дали, за да бъдем в Божието Царство, трябва също да си спомним и зарадваме за това, колко повече сме получили в замяна! Трябва също постоянно да изпитваме нашите сърца, за да видим дали няма неща, мечти, взаимоотношения и т.н; които държим защото вярваме, че са по важни от това, какво Бог има за нас в Неговото Царство.

“Квас”


“Квас”


"И каза още: „С какво да сравня Божието царство? То е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“ Лука 13:20-21 SPB

"След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“ Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, за да се сбъдне казаното чрез пророка: „Ще говоря с притчи и ще разкажа неща, които са били тайна, откакто е сътворен светът.“ Матей 13:33-35 SPB


Често, християните гледат на забавите, образованието, политиката или спорта и се оплакват от липсата на християни в тези сфери на влияние. В тази притча Исус обяснява, че не се нуждаем от голямо количество, за да имаме голямо влияние на нашите съседи или културата като цяло.
Вместо това ние се нуждаем от ученици, които са толкова пълни с Божието  Царство в тях, че да влияят на всеки около тях!
Няма значение дали Бог те е призовал да повлияеш на политици, актьори, учени, художници, твои съседи или просто в домът ти, най добрият начин да го постигнеш е като бъдеш изпълнен с истината и любовта на Исус Христос.

петък, 4 септември 2015 г.

Джоузеф Принс - "Юридическа и бащинска прошка"

       "Мартин Лутър е баща на реформацията, велик божи човек и чрез него Бог възстанови истината за оправдание чрез вяра, но има някои неща, които той е мислил, за които не знаех че е мислил, докато не отделих време да изучаване и колко е силно въздействието на това което Бог прави днес по целия свят!"

четвъртък, 3 септември 2015 г.

КЕНЕТ ХЕЙГЪН - "РАЗВИВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ" - ЧАСТ 2

КЕНЕТ ХЕЙГЪН - 

"РАЗВИВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ" - 

ЧАСТ 2


част 2 от 5


Сега, ако имате библии , първо отворете на 3та глава от евангелието от Йоан. После ще отидем на Евреи 12-та глава. Ще прочетем някои писания от 1Петър и 2Петър, но вие няма да сте много далеч от тях като отворите на Евреи 12. Така че е достатъчно да намерите тези две места :3-та глава на Йоан и Евреи 12-та глава.
Евангелието на Йоан, 3-та глава: 1.Имаше един човек от фарисеите на име Никодим, управител на юдеите:2 Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знаем, че ти си учител дошъл от Бог: защото никой човек не може да прави тези чудеса, които ти вършиш, освен ако Бог не е с него. 3 Исус отговори и му каза, Истина, истина, Аз ти казвам, Освен ако не се  роди някой отново, той не може да види царството на Бог. 4 Никодим Му казва: Как може човек да се роди когато е стар? може ли втори път да влезе в утробата на майка си, и да бъде роден? 5 Исус отговори: Истина, истина, Аз ти казвам, Освен ако човек не се роди от вода и  от Духът, той  не може да влезе в царството на Бог. 6. Това което е родено от плътта е плът; и това което родено от Духът е дух.
Искам да обърнете внимание по-специално на 6-ти стих: Това което е родено от плътта е плът; и това което родено от Духът е дух.
7 Не се учудвай, че аз ти казах: Вие трябва да се родите отново.8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива: така е с всеки, който се е родил от Духа. 9 Никодим му отговори и му каза: Как могат да бъдат тези неща? 10 Исус му отговори и му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина, Аз ти казвам, Ние говорим което наистина знаем, и свидетелствуваме за това, което сме видели; и вие не приемате свидетелството ни. 2 Ако за земните неща ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните неща?13 И никой не се е изкачил до небето, освен този, който слезе  от небето, сиреч, Човешкият Син който е в небесата.
Искам да обърнете внимание по-специално на 6-ти стих: Това което е родено от плътта е плът; и това което родено от Духът е дух.
Сега отворете на Евреи 12, искам да обърнете внимание на два стиха. Стих 9 и после по-специално- стих 23. Аз ще прочета няколко стиха от глава 12:
9 Освен това, имали сме бащи от нашата плът - той говори за по-рано споменатия стих, който казва че роденото от плътта е плът, а това което е родено от Духът е дух -, имали сме бащи от нашата плът, които са ни коригирали, и сме ги уважавали: няма ли още повече да се покоряваме на Бащата на духовете, и да живеем?
Искам да обърнете внимание на израза: Баща на духовете. И сега, ще започнем с 18-ти стих, 12-та глава за да разберем по-пълно какво иска да каже той. Той пише на еврейски християни, помните нали:
18 Защото вие не сте пристъпили до планина - говорейки за планината Синай-, която може да бъде докосната, и която е пламнала в огън, нито до чернота, и тъмнота,  и силна буря, 19 нито до тръбен звук и глас от думи; такъв, щото ония, които го чуха, умоляваха да не им се говори повече нито дума; 20. /защото не можеха да издържат  онова, което беше заповядано.И дори ако животно се допре до планината ще бъде убито с камъни или пронизано със стрела. 21 и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: Извънредно много съм уплашен и треперя./ 22 но вие сте дошли до хълма Сион -забележете не при планината Синай-, и до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при неизброимото общество (приятели(  от ангели, 23 при всеобщото събрание и църквата на първородният син, които са записани в  небето, при Бога, Съдията на всички,и  при духовете на праведните хора , направени перфектни
Обърнете внимание на написаното в стих 23: при духовете на праведните хора, направени перфектни. Перфектни тук иска да каже: духове, коита са станали напълно развите, зрели, с други думи става въпрос за духовно израстване.
24 И при Исус посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
И после искам да забележите в 1Петър, 1-ва глава, 23-ти стих:
23 тъй като се родихте отново, не от тленно семе, а от нетленно чрез думата на Бог, която живее и остава завинаги.
(нетленно - което не може да бъде заблудено, отклонено от правия път, не може да се разложи, разпадне или разруши)
Аз искам да прочета това отново:
тъй като се родихте отново, не от тленно семе, а от нетленно чрез думата на Бог, която живее и остава завинаги.
После в 2Петър 1, искам да обърнете внимание, добре ние просто ще прочетем от 1-ви до 4-ти стих:
1 Симон Петър, служител и апостол на  Исус Христос, до тези, които  са получили заедно с нас, еднаква с нашата скъпоценна вяра чрез праведността  на Бог и нашият Спасител Исус Христос.2 Благодат и мир да се умножи за вас чрез знанието за  Бог и за  Исус, нашия Господ.
Алелуя. Как се умножават благодатта и мира за нас?- Чрез знанието за Бог и за Исус нашия Господ.
3 според както неговата божествена сила ни е дала- О, аз харесвам това- всички неща - Той няма да ни ги даде в бъдеще, Той вече ни ги е дал!- според както неговата божествена сила ни е дала всички неща, които принадлежат на живота и богоприличието , -Не харесвате ли това?-Според както неговата Неговата божествена сила ще ни даде всички неща, когато отидем на небето? -Не, не, вече е направено- ни е дала на нас всички неща, всички неща, които ппринадлежат на живота и богоприличието. Как са ни дадени?- чрез знанието за този, който ни е призовал към слава и към добиването на всички добри качества.
4 чрез който ни се подариха извънредно многобройни и скъпоценни обещания: така че чрез тях за да станете участници в божественото естество, като сте избягали от покварата, която е в света, произтичаща от страстите.
В тази поредица от уроци ние говорим, първо относно развитието на човешкия дух, забелязохте че един от текстовете казва: според както неговата божествена сила ни е дала всички неща които принадлежат на живота. Тук не става въпрос за естествения човешки живот, става въпрос за вечния живот, живот подобен на божия живот, живот който сме получили. Забележете че Бог ни е дал всички неща, които принадлежат на живота и богоподобието, чрез познанието ни за Бог. Повтарям някои неща, за да добавя обяснения за тях. Сигурен съм в едно: че знанието ни за влиянието на живота на Бог и на вечния живот върху човешкия дух е още в детската си възраст. Ние все още не сме го разбрали напълно. Бог е създал човека според собствения си образ. Бог е дух, казва Исус, и Бог, който е дух създаде човекът по образ и подобие на себе си. Така че човекът е в същия клас на съществуване с Бог. Нещо което ще ви помогне във вашето мислене върху това: не поставяйте тялото на първо място, не поставяйте ума на първо място, мислете от духовна гледна точка. Вие сте духовно същество! Вие имате душа и живеете в тяло. Но вие сте духовно същество, защото вие сте създадени по образ и подобие на Бог, а Бог е дух.  Значи вие неизбежно сте дух. Ако вие имате повече съзнание за ума, тогава вие развивате ума си, което е добре, но понякога тялото ви и духа ви са пренебрегнати. Ако вие имате повече съзнание за тялото, вие развивате тялото си, но понякога ума ви и духа ви не се развиват. Ако имате само съзнание за ума и тяло, тогава можете да развиете ума си или може да развиете тялото си, но не развивате духа си. Вие би трябвало да поставите духа си преди тялото и преди ума  и да развиете духа. Когато Адам падна в грях в градината, неговият дух стана отчужден, отделен от Бог. Вие ще забележите и ще откриете това в човека, в Римляни 7:9, Павел казва:
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът се съживи, а пък аз умрях.
Забелязахте че Павел казва, че "Бог е Баща на духовете. Това което е родено от плътта е плът, а това което е родено от духа е дух". И естествено с нашите тела участваме в природата на нашите земни родители, но откъде идват нашите духове? Те идват от Бог. И това за което Павел говори тук в Римляни 7:9 - аз бях жив, той говори че някога духът му е бил жив за Бог, преди той да порастне достатъчно и да започне да разбира разликата между правилно и грешно, преди да достигне възрастта в която започва да става отговорен за постъпките си -" но когато дойде заповедта, грехът се съживи", греховната природа която е била в неговата плът, не в неговият дух, се съживява и той умира. Това иска да каже, че неговият дух се отчуждава, отдалечава се от Бог, отделя се от Бог. Спомням си, вече го споменах,  когато бях малко момче, моят дух беше жив за Бог. Аз казвах: Ще бъда проповедник...Излизах навън още като малко момче, само 4-годишен и проповядвах на зелките, 5-годишен проповядвах на бобените растения, после, когато станах на около 9 години, заповедта дойде, грехът се съживи и аз умрях. От около 9-годишен, 10,11,12,13,14 до 15 годишен, моят дух, макар че бях започнал да ходя и на църква, моят дух не беше вече жив за Бога, беше отчужден от Бог. Исках да стана адвокат, но в момента в който моят дух беше роден отново и духа ми се върна назад към добрите си отношения с Бог, тази нощ в която бях роден отново аз казах на Господ. Добре Господи, ти ме вдигни от тук /защото бях прикован на легло/ и аз ще отида да проповядвам. Хвалете Господа. Той ме излекува и аз отидох да проповядвам. От тогава минаха повече от 44 години. Алелуя  на Исус!
Говорихме за Сърдечния глад, който е в сърцето на всеки човек, дори в човека който не е спасен. Този глад на сърцето никога не може да бъде задоволен от света. Той кара хората да вършат много неща, те търсят удовлетворение. Но този сърдечен глад, този духовен глад, който е вътре във всеки човек и е може би една от най-отличителните черти на човека, не може никога да бъде задоволен, докато той не открие Бог, докато духът му не се върне обратно в добрите отношения с нашия баща- Бог! Ние знаем че вие и аз сме родени отново! Аз харесвам това, както е писал Петър, родени отново не от тленно  семе, а от нетленно чрез Божията дума  която живее и остава завинаги. Но след като сме родени отново ние се нуждаем да развием нашия дух, нуждаем се да израстнем духовно. За това става въпрос когато той казва: " духовете на праведните хора , направени перфектни" Всъщност тази дума, някои преводи я превеждат така: Духовете на праведните хора, направени зрели.
После в Ефесяни, глава 4:11, библията ни казва че когато Исус се е изкачил далече над всички небеса:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители-С каква цел им даде това?-12.За усъвършенстване на светиите, за работата на служението, за обучение и полза на Христовото тяло: 13.Докато ние всички стигнем в единство на вярата и в знанието за Сина на Бога, до перфектния човек, до мярката на ръста на пълнотата на Христос 14 за да не бъдем отсега нататък деца, подмятани насам натам, и завличани от всеки вятър на учение, чрез заблудата на човека ,  и коварното  лукавство,чрез което те лъжат в очакване да измамят;15 Но говорейки истината в любов, да можете да израстнете във всички неща в него, който е главата, или Христос,
Той иска да израстнем, той иска да се развием. Това е духовен растеж, това е духовно развитие. Тези служенения са дадени, за да се усъвършенстват светиите.
13 Докато ние всички заедно, в единство на вярата, и на знанието за Сина на Бога достигнем до перфектния човек-Някои преводи казват вместо "перфектния човек", "зрелия човек". С други думи това за което се говори е за човек израстнал духовно, така както човек може да израстне физически. Могат ли духовете ни да израстнат, могат ли духовете ни да се развият? Благодарим на Бог, могат! Ние знаем как да развием човешкото тяло, знаем как да развием интелекта, докато хората се превърнат в умствени гимнастици, ние развиваме човешкото тяло докато хората се превърнат във физически атлети, но твърде много пъти няма никой който да ни научи, дори в църквата има твърде много развитие на душата, интелектуално развитие, но не и достатъчно духовно развитие. И никой не ни е казал да развием духовете си. Първото което трябва да разберете, за да развиете духа си, е че духът ви сте самият вие. Започнете с това. Духът ви е вашето действителното Аз. Тялото ви не е действителното ви Аз. Външният човек..., има вътрешен човек. Библията говори за външен човек и за вътрешен човек. Павел говори за това:  Имам желание да си тръгна, - говорещ за физическо умиране- Имам желание да си тръгна и да бъда с Христос защото, това би било много по-добре -Кой ще си тръгне?- Той, не неговото тяло, а той ще си тръгне.Отново Павел казва в 1Коринтяни 9:27
27 Но аз пазя тялото си послушно и го водя до подчинение
Кой го пази? Аз го пазя, казва Павел. Аз го водя!- ако тялото е вашето действително Аз, вие ще кажете: Аз пазя себе си в послушание и аз се водя до подчинение, но Павел не казва това. Той казва: Аз пазя тялото си послушно, аз го водя до подчинение. Води тялото си до подчинение на какво? - на неговия дух. Стихът продължава:
да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен
За какво говори Павел? За това че духът ви е действителното ви Аз. И този духовен човек ще продължи да живее, когато физическото тяло е мъртво. Брат Синиър беше тук и брат Деуис даде своето свидетелство за това как е получил сърдечен удар и умрял и когато напуснал тялото си, той разказа че минал през някаква долина. Видял Градът и започнал да бяга за да стигне по-бързо там. И някъде по това време чул нукой да го вика: Господин Деуис, господин Деуис! Виждате ли, лекарите са се научили и те могат вече да докажат с научни факти, че има живот след смъртта. И така, той отворил очи докато лекарите правели масаж на сърцето му за да го накарат да започне да бие отново. Сърцето му спряло да бие за минута или две или три, и докторът започнал да го вика обратно. И той казал на доктора: Защо ме повикахте обратно. Той не искал да се връща. Той е бягал за да стигне по-бързо до Града.
Четох във вестника, а после лекарят се свърза с мен, лекар кардиолог от Тенеси . Те извършвали някакъв вид сърдечна операция и този млад човек починал. Започнали да масажират сърцето му и след малко то започнало да бие отново. И този лекар, аз четох във вестника, а после го гледах и по телевизията, после той се свърза с мен- искаше да опише и моя случай на излекуване в книга и го направи, той написа книга за това. И този лекар, кардиолог каза, че този млад човек...Аз имах някакво преживяване преди време, но ще ви разкажа по-късно, този млад човек дошъл на себе си и започнал да вика, той бил в паника: Докторе, не ме оставяйте да си тръгна, не ме оставяйте! Отидох в ада.Не ме пускайте да отида пак. Дръжте ме тук! Отидох до ада!- Бил в паника. Казал им че отива пак там. Докторът разказва за този случай във вестника като казва, че той самият не е спасен, макар да е член на църква.Той каза: Това ме уплаши до смърт!-Той каза: Това ме уплаши до смърт! Този приятел е бил в паника. Той казвал: Не ме пускайте да тръгна.Боже господи, отидох до ада, не ме оставяйте да тръгна, не ме оставяйте да тръгна, не ме оставяйте да тръгна.  После започнал да казва на доктора: Докторе, молете се за мен, ако знаете как да се молите, молете се с мен. Докторът казал: от дълго време не съм ходил на църква, но преди бях свикнал да казвам молитви и накрая събрал сили да каже някаква молитва с него. Стабилизирали младежа и той оцелял. Докторът каза: Прибрах се в къщи, уплашен до смърт. Прибрах се в къщи и избърсах праха от моята библия, имах една, и започнах да я чета. И колкото повече я четях, този доктор разказва, всичко това е било точно там, в библията, това е което библията казва през цялото време. И той казва: Ние сме доказали, ние сме  наблюдавал много подобни случаи при връщане на хора обратно към живот. Християните, разказва той, са винаги в мир. Те отиват в мирна долина. Те виждат град. Те не искат да се връщат. Другите крещят и плачат, тези които връщаме обратно. -Аз знам точно за какво говорят. Защото на 22рия ден на Април 1933 в южната спалня на улица Нолидж 45 в град Макени, Тексас, в 7.30 вечерта сърцето ми спря и аз изскочих от тялото си, така както човек скача от дървен трамплин в плувен  басеин и започнах да слизам надолу, надолу, надолу, надолу, надолу от светлините на света, все едно се спускаш в кладенец. Накрая светлините на света останаха някъде над мен и тъмнината ме обгърна отвсякъде. Тъмнина по-тъмна от най-тъмната нощ, която някога е виждал човек, тъмнина която е толкова плътна, че ти се струва, че ако сложиш ръка пред лицето си, няма да можеш да я видиш. Тъмнината е толкова плътна, че ти се струва, че ако имаш нож можеш да отрежеш парче от нея. Колкото по-надолу отивах толкова по-тъмно ставаше, толкова по-тъмно ставаше, докато накрая под мен започнах да виждам пламъчета от светлина, блещукаща върху стената от тъмнина. За кратък миг достигнах дъното на рова и видях пред себе си портите на Ада. Видях над входа на Ада големи гигантски ръце обгърнати от  пламък с бял гребен. И нещо ме бутна, бутане на което не можеш да се противопоставиш. Аз знаех че съм извън тялото си. Знаех всичко, както го знаех когато бях в тялото си. Павел казва в 2 Коринтяни 12:
2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиринадесет години, (дали в тялото , не мога да кажа, дали извън тялото, не мога да кажа: Бог знае),
Всички изследователи на библията са съгласни, че Павел говори за собственото си преживяване.
3 И такъв човек, познавам, (дали в тялото ли, или извън тялото, не мога да кажа: Бог знае), 4 който бе грабнат в рая, и чу неизговорими думи, които за човека не е законно да изговори
Павел не може да каже дали е бил в тялото си или извън него. Доколкото се отнася за вас, като умрете, вие самият няма да можете да кажете дали сте в тялото или извън тялото. Казвам ви това, за да докажа чрез библията, че действителният човек, вашият дух е реалното ви Аз. И бидейки дух, той е вечен. Духовете никога не умират. Духовете са вечни. Независимо дали са добри духове или лоши духове. Те са вечни. Единствената разлика е че едните живеят в едно място, а другите в друго. Получаване на вечен живот означава получаване живота и природата на Бог в моя дух, което променя моя дух, прави ме нов човек в Исус Христос. Алелуя за Бог!
Когато стигнах дъното на ямата и пламъците осветиха лицето ми, ме посрещна някакво същество, за да ме екскортира до вътрешността през портите на Ада, които бяха отворени. Възнамерявах да окажа съпротива,ако мога, за да не ме заведе съществото вътре. Бях забавил спускането си, то не беше спряло, но се беше забавило. Когато го направих, съществото което беше от дясната ми страна ме хвана за дясната ръка, за да ме екскортира до вътрешността. Преди всичко, аз не знаех това, и не го знаех и много години след това, че библията казва в Исая 14:9
9 Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе за да те посрещне, когато дойдеш: разтърси мъртвият заради теб
И така, това същество ме посрещна, беше някакъв вид духовно същество, не знам какво, аз никога не го погледнах. Никога не погледнах към това същество, не можех. Очите ми бяха приковани в пламъците на Ада. И когато започнах да правя усилие да спра, то ме хвана за ръка, за да ме ескортира до вътрешността. Когато го направи се чу глас който проговори - някъде над тъмнината.Аз не знам какво каза, беше мъжки глас или глас на човек, аз вярвам че е бил Бог или Исус. Не знам какво каза, защото не беше на английски език, беше чужд език, беше на чуждестранен език. Не знам колко думи каза, защото е трудно да се разбере на непозната език.  Каза от 6 до 8, може би 12 думи и когато тези думи бяха изговорени, това място се разтърси все едно имаше земетресение и този глас отекна в подземието на ада и съществото отдръпна ръката от моята ръка и имаше неустоимо дръпване като всмукване на гърба ми, аз не се завъртях, не вървях, понесох се, докато се върнах в тъмнината, далеч от портите, от входа на Ада. Върнах се обратно в тъмнината и после, бях дръпнат както  магнит дръпва метала, Бях дръпнат и отидох нагоре, нагоре през тъмнината, преди да стигна до върха, извън нещото, аз можах да видя светлините на земята над мен. Приличаше все едно излизаш от кладенец или от дълбока пещера. И аз стигнах до покрития вход, извън моята спалня и минах направо през стената. Отидох направо в тялото си, както човек вмъква крака си в обувката си сутрин. Когато влязох в тялото си, точно преди да вляза в тялото си, аз видях тялото си лежащо на леглото, видях  баба ми, взела ме в прегръдките си, държаща главата ми и мокрейки лицето ми с влажна кърпа. Аз просто скочих в тялото си и така вече можех да контактувам с нея. Този доктор, за който ви разказах по-горе, ми каза: Много пъти тези хора, които умират на операционната маса и които връщаме обратно, казват, че са били над тялото си и са виждали всичко, което правим. Те са ни чували когато ги викаме обратно /това е нещо което лекарите са научили, имат семинари за това, учат се да викат духовете на хората/. Господин Дуейс, господин Дуейс, казвал доктара, върнете се обратно. И той се върнал обратно. Самите лекари са започнали да научават нещо за духовните неща. И така, когато се върнах в тялото си, тогава можех да контактувам с баба, чрез този глас. И аз не знам от къде го знаех,/ вашият дух знае неща, които главата ви не знае/ и аз казах: Отивам отново. Мислех си че няма да се върна обратно. Казах и: Искам да кажа довиждане на мама.Тя каза: Сине, аз и казах че си починал, че си си отищъл. И тя избяга навън викайки и молейки се... По това време я чух.Тя идваше насам от южната страна на къщата и можех да я чуя как се моли на висок глас. Баба  я извика по име 2 или 3 пъти, но тя не я чу и баба ми каза: Ще отида да я повикам. Аз и казах: Не, не, не ме оставяй!- По някакъв начин ти искаш някой да е с теб - Не ме оставяй!- не исках да съм сам със себе си.- Стой с мен!-Аз и казах: Просто кажи на мама, че съм казал довиждане. Кажи на мама, че я обичам. Кажи на мама, че аз оценявам това че е останала с нас, когато татко ни напусна, опитвайки се да ни осигури всичко необходимо за добър живот докато това съсипа здравето и, и аз казах: кажи на мама че я обичам и че ако съм бил причина за един сив косъм в косата и или за една бръчка по лицето и, кажи и че съжалявам, кажи на мама довиждане от мен. После казах на баба: Ти беше като втора майка за мен, когато здравето на мама се влоши, искам да знаеш че го оценявам и те обичам. Моята баба винаги казваше: Целуни ме точно там, целуни ме точно там. И аз я целувах по бузата. И и казах Довиждане! И сърцето ми спря. И аз изскочих от тялото си. И започнах да слизам надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, приличаше че цяла вечност се нося надолу, докато светлините на земята избледняха и около мен се настани тъмнина. И аз имах съвсем същото преживяване като първият път, и онова същество ме хвана за ръката за да ме ескортира до входа. И гласът каза каквото каза, не знам какво каза, но той отдръпна ръката си и аз бях издърпан от портите на ада и се върнах обратно. Единствената разлика този път беше че вместо да се озова до входа на къщата, се озовах до долната страна на леглото си. Видях тялото си да лежи там мъртво, видях баба ми държаща главата ми в ръцете си, аз скочих от края на леглото вътре в тялото си през устата си. Бях вътре в тялото си, все едн да си облечеш палтото, и тогава можех да контактувам с тази реалност. Казах: Бабо, /аз не знаех как го правех, в света има поговорка: "третият път е магия"/ и аз казах: отивам отново - не знам откъде знаех, че отивам отново. Моят дух го знаеше: аз отивам отново. Това е третият път и аз няма да се върна. Тя ми отговори: Сине, аз не знаех че ще се върнеш и този път. Аз казах: Бабо, къде е дядо, искам да му кажа довиждане. Баба ми каза: Сине, знаеш че дядо ти отиде да събере наема от някои от нашите къщи. Аз казах: Вярно, бях забравил. Кажи на дядо довиждане, кажи му че го обичам, никога не съм имал баща, той беше най близкото до  баща което съм имал и оценявам, че ми е дал дом, когато не съм имал никакъв. После оставих няколко думи за моя по-голям брат Даб, за сестра ми и за най-младият ми брат, който беше на 9 години и сърцето ми спря. И аз изскочих от тялото си. И започнах да се спускам надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу докато светлините на земята избледняха над мен и тъмнината ме обгърна. И в тъмнината аз изплаках: Господи, аз принадлежа на църквата, кръстен съм  във вода. Започнах да се ослушвам за отговор. Но единственото което можех да чуя беше моят собствен глас, който ечеше в тъмнината. Затова извиках малко по-високо: Господи, аз принадлежа на църквата, бях кръстен във вода. През цялото време продължавах да слизам надолу, надолу. Ослушах се, нямаше никакъв отговор. Само ехото от моят собствен глас се носеше в пустошта на преизподнята. Тогава буквално изпищях: Господи, Господи- аз се опитвах да му кажа че не трябва да отивам в тази посока - Аз бях покръстен във вода и принадлежа на църквата. -Имаше само тишина. Стигнах до дъното на рова. Дойдох до портите на ада. Онова същество ме хвана за ръката, за да ме ескортира до вътрешността. Онзи глас проговори от небето и то си махна ръката от мене. Аз бях издърпан обратно от тъмнината и преди да започна да се изкачвам нагоре, започнах да се моля, моят дух, вътрешният човек. Разказах ви това за да ви кажа, че духът е истинският човек. Духът е истинският човек. Аз бях грешник, аз станах чужд на Бог, познавах го когато бях малко дете, бях жив без закона, жив за Бог някога, но когато заповедтта дойде, грехът се съживи и аз умрях. Духовната смърт е разделяне от Бог, моят дух стана отделен от Бог. И така аз започнах моята молитва, вътрешния човек, реалния човек е дух и аз започнах моята молитва, там в тъмнината и тогава когато се върнах, този път, когото се върнах, бях отстрани на леглото. Единствената разлика е че първият път бях до портала на къщата, вторият път до долната страна на леглото, на третия- отстрани на леглото. И аз скочих в тялото си  и моите устни продължиха молитвата точно там докъдето бях, в средата на изречението. Аз се молех на висок глас. Молех се толкова високо, че ми казаха че са ме чули през две пресечки наоколо. Някой каза, аз чувам проповедници да казват следното от време на време: Спасете се дори да е само затова да не отидете в ада. Те не биха искали да отидете там. Аз знам. Аз бях като този млад човек, за когото разказваше доктора, бях в паника. Благодаря всяка нощ на Бог, че не отидох в ада.  Хвалете Бог завинаги. Има ад за отбягване и има рай за достигане. И така продължих молитвата на глас от там докъдето бях стигнал. Помолих Бог да ми прости греховете и да ме изчисти от всичко което е грешно. Алелуя. Стори ми се че два тона тежест падна от гърдите ми. Бремето на греха си беше отишло. Аз станах ново създание в Исус Христос. Погледнах часовника на дядо и той показваше 8 без 20. Отидох до ада 3 пъти между 7.30 до 8 без 20 и бях роден отново в 8 без 20. Алелуя! Вътрешният човек, вътрешният човек е действителното ви аз. Това искам да разберете. Духът е истинското ви аз. Бог е бащата на духовете, Бог се занимава с духовете.
И така. Аз бях прикован на легло. Докторът каза че трябва да умра. Да ви кажа истината относно това, през тази нощ в която мислеха че ще умра, както каза баба ми:Аз не очаквах въобще че ще се върнеш обратно. Баба ми каза: Сине, ти знаеш че имам голям опит с хора близо до смъртта -моят прадядо беше лекар, доктор Еилиъм Дрейк и тя е работила с него. Спомням си като малко момче, защото ние нямахме толкова много лекари, колкото имаме сега, много пъти през нощта идваха хора да я викат, защото тя знаеше много неща които докторите знаеха през онези дни. Тя ми каза: Аз имах много опит в грижите за болните, аз имах богат опит в онези отдавнашни времена, тук в щата Тексас когато трябваше да  подготвим хората колкото се може по-добре за ковчега, приготвяне на хората за ковчега, тези коато са починали. Но, тя ми каза, Аз научих повече за смъртта с тебе, отколкото от който и да е друг случай. И тогава през лятото на 1933 имаше 3-седмичен период, в който аз бях в безсъзнание. И после два периода от по 2 седмици в които бях в безсъзнание. И тогава, когато дойдох в съзнание попитах колко е часа, мислех че са минали 10 минути, а те ми казаха кой ден сме. Слушайте ме внимателно, това може да ви помогне и да ви окуражи в много сфери, защото аз бях там. Когато бях в безсъзнание, / както ви казах когато дойдох в съзнание мислех че са минали 10 минути/ моето тяло не функционираше, умът ми от гледна точка на този свят  не функционираше, аз не говорех с никого в този свят, не можех да виждам, бях в кома, в безсъзнание от физическа гледна точка, но моят дух през всичкото това време говореше с Бог. Духът ми беше в контакт с него. Лекарите научават сега и те ще потвърдят, защото аз също чувах думите които бяха произнасяни около леглото ми. Докторите научават сега, говорил съм с някои от тях, те научиха и те ще ви кажат: когато някой се намира в последния стадий преди смъртта, защото много от тях се връщат, не говорете за смърт докато сте около тях дори ако са в безсъзнание, защото духът им ще улови това. Хората трябва да са внимателни, когато говорят около болни хора, хора, които дори са в безсъзнание. Духът ми беше в контакт с Бог. Моят дух, защото всъщност вашият дух е вашето реално аз, говореше с Бог докато бях в безсъзнание. Казвам ви това, това е посоката в която Господ иска да вървя и аз вървя, моят път не е свършил още.
На 16 август 1933 аз бях спасен, роден отново от 22 април 1933, 16 август се падаше четвъртък, спомняте ли си това /смях/, е ако не знаехте, сега го знаете, току що ви го казах, през целия този ден аз знаех, че умирах.Аз знам, аз съм умирал, аз знаех че умирам. Изглежда беше 106 градуса /по Фаренхайт, 41 по Целзий/, температурите лесно стигаха 106 градуса там долу, в Тексас през август. Нямахме никакъв климатик през 1933 година. Тогава в най-добрия случай имаше вентилатор, за да раздвижва въздуха. Държахме вратите и прозорците отворени, за да може въздухът да циркулира, ако въобще се движеше. Трябва да е било 106 градуса. Ставаше около 100 по пладне. В същото време моето тяло беше толкова студено, че ме бяха завили с одеала. Тялото ми беше толкова студено, че слагаха топли тухли увити във вестник  и бутилки с топла вода в одеалата ми, за да ме стоплят и аз бях обвит във всички тези одеала и горещи тухли, защото тялото ми беше студено като лед. В 1.30 следобеда когато най-малкият ми брат 9-годишен стоеше до леглото ми, смъртта нанесе последните си удари върху мен.  И аз казах на брат си: Бягай да извикаш мама, умирам и искам да и кажа довиждане. И той излетя от стаята като куршум. Когато той напусна стаята, цялата стая светна, по-светла от слънцето светещо върху снега, знаете как снега блести когато слънцето го огрее, цялата стая светна, цялата стая се изпълни с облак, който беше светъл и бляскав и аз напуснах тялото си и отидох в облака. Видях мъничка частица от светът на славата. Мислех че това е продължило няколко секунди, защото следващото нещо което си спомням беше че този облак на слава започна да напуска стаята и аз можех да виждам. Бях на върха на  къщата и можех да виждам долу стаята си, това беше което и доктора ми разказваше, тези хора, които минават през смъртта, разказват че са наблюдавали отгоре как докторите са работели по тялото да го съживят. И аз видях тялото си лежащо там и видях мама, тя държеше ръката ми в нейната и аз слязох надолу и влязох в тялото си и тогава можех да говоря на мама. Казах и: Мамо, няма да умра сега. Тя си помислила че искам да кажа че няма да умра в този момент, в тази минута.- Няма да умра сега. Ще живея и ще върша работата на Бог, защото там горе, в тази слава аз чух глас, който говореше, този път на английски език, вярвам че беше Исус. Аз не го видях, само го чух, беше мъжки глас, който каза : Върни се обратно, върни се обратно, върни се обратно на земята. Не можеш да дойдеш още, твоята работа на земята не е свършена. И аз слязах надолу. Когато говорех по радиото, за мен това преживяване беше твърде тайно, дори не съм казвал че съм отишъл до ада, това беше твърде ужасно. Не говорех за това докато Бог не ми каза да го направя, на никого не съм разказал и за следващите си преживявания, те бяха толково тайни, толкова тайни в продължение на много, много години, много, много години. Предполагам че в продължение на 10, 12 или 15 години не съм споменавал на жива душа за тези неща. Мислех понякога за това, и после Бог ми каза да отида да кажа. И така, аз започнах да казвам. Наскоро, проповядвах по радиото, преди мама да почине и говорих за вътрешния човек, за вечния човек и за действителния човек, духът ви е истинското ви аз, и така аз разказах това преживяване, библията и след това лично преживяване. После видях мама и тя ми каза: Сине, аз не знаех за това, -вижте, аз никога не и казах,- докато не те чух да го разказваш по радиото. Но по начина по който го разказваш прилича, че те е нямало няколко секунди, ти смяташ че са били 10тина секунди? - Да, така мислех- Тя ми каза: Ти никога не си ме чул да разказвам за тази история видяно от моята страна и от страната на баба ти - Брат ти се втурна в кухнята викайки: Мамо, мамо, Кен умира, Кен умира. И тя каза, -аз бях по-близо до вратата на кухнята. Втурнах се през дневната, за да стигна до твоята спалня, но не можах да вляза там. Спалнята ти беше пълна с нещо, това беше което видях. Не можех да вляза вътре. Разпознах присъствието на Бог и седнах на масата в дневната и наведох глава за да се моля. -Баба дошла след нея, вратата била отворена, тя се втурнала през нея, и отскочила назад като топка която се удря в стена. Тя казала на мама: Лили, не мога да видя Кен, не мога да видя тялото му, стаята е пълна с облак като дебел воал, който е бял и блестящ, не мога да видя мебелите, не мога да видя умрелия, не мога да видя нищо, стаята е пълна с това. -Това е славата на Бог.- И тя каза: Тогава баба ти се засили от средата на дневната и се спусна да бяга към стаята ти и се блъсна в отворената врата и после отскочи от нея. За трети път се засили от кухнята, прекоси дневната и се блъсна в отворената врата и отскочи назад. Тя изглеждаше толкова изтощена, мама каза, от божието присъствие, че се хвана  здраво за външната част на вратата. Тя каза: Това се случи за 10 минути. Ти говореше все едно че е било 10 секунди, а това продължи 10 минути преди да успеем да влезем в стаята. Бяха 10 минути, не можахме да влезем в стаята преди да изчезне облака. И веднага щом изчезна облака ние влязохме, аз те хванах за ръката и ти беше мъртъв, и някъде по това време ти каза: Мамо, аз няма да умра сега" Разказах ви това, за да ви кажа това: Действителният човек, вашият дух е истинското ви аз. Това е частта от вас която контактува с Бог. Това е частта от вас която е създадена отново,  ново същество в Исус Христос и която получава вечен живот. Това е частта от вас, която трябва да ви управлява. Този вътрешен човек трябва да ви управлява. Не вашето тяло, не вашият мозък, духът ви трябва да ви управлява. Това е нещо което се старая да правя през всичките тези години, да оставя духът ми да ме управлява. Този дух, това е частта от вас която ви дава индивидуалност , която ви дава цвят.
Друга интересна история по тази линия от която бихте се заинтерисували, говорим за духовни неща и духът ви е истинското ви аз. Първият път когато се преместихме, беше в Тулса, купихме там една стара сграда и построихме там малка църква за около 300 човека  и там провеждахме семинари, сега сме пораснали до църква от 3000 човека. По време на един от семинарите, сестра Уилкерсън, Бог я използваше за пророкуване, тя всъщност е пророк. Но тя не е някой който се бута, дотогава не беше казала нищо. Когато за пръв път дойдох в Тулса през 1963 тя дойде на едно от събранията, аз не знаех коя е. Без да я познавам, когато я видях в събранието, казах: Тази лейди там има нещо да ни казва, излезте и ни кажете. Аз знаех в духа си. Тя стана и започна да пророкува. Тя никога не говореше преди да и кажа. Бог не би скрил от лидера на събранието какво смята да прави, ако лидерът е чувствителен. Аз и казах: Давайте. Аз знаех че тя има какво да каже. И така аз и казах: Сестра Уилкерсън, продължавайте и се подчинете на Бог, просто продължавайте и се подчинете на Бог. Тя стана и започна да пророкува. И тя пророкува различни неща, но тя пророкува също относно мен, че ще имам преживяване с Бог, че ще бъда взет в небесата и че ще има някой с мен като свидетел. Ако Бог е казал че нещо ще се случи не го мислете, не се тревожете, не се опитвайте да карате нещата да се случат. След време, единствената сестра която имах почина и тя умря на възраст 55 години от рак. не би трябвало, но тя почина. 2 години преди да почине Бог започна да ми казва, че тя ще умре. Започнах да се моля за нея надявайки се Бог да промени това. Бог ми каза: Не, не ме моли. Тя ще умре, не ме моли. Трябваше да кажа същото на роднините си,  истината. Бог ми каза: Преди 5 години ти се моли за нея, за да я изкараш от смъртта, сам Исус ми се появи във видение за да ми каже какво ще се случи. Тя един път имаше рак и беше излекувана, докторът ми каза: Няма никаква връзка между двата, каквато и да е. И тогава Господ ми се яви и ми каза, че ще и даде още 5 години защото съм го помолил. Той ми каза: Тя имаше 5 години, спасена, изпълнена със Светия дух, член на църква която прокламира изкуплението ни от Исус Христос, учителка в неделното училище. Но тя не се опита да изгради собствената си вяра, тя не е направила и едно нещо относно това. Един път не е слушала някоя от твоите радиопрограми, не е прочела нито една от твоите книги, не е слушала една от твоите касети, тя не е направила нищо за да изгради собствената си вяра.- Както Смит Уигълсуъртх казва: Ако чакате да започнете да изграждате вярата си когато вече ви е нужна, вие сте твърде закъснял.- Така че дори не ме моли! Аз трябва да проповядвам истината дори когато става дума за моите роднини. Ние всички бяхме около леглото и когато тя почина. Тръгнахме от къщата на сестра ми и останахме да преспим в една малка къща, която имахме в същия град. Минаваше полунощ. Жена ми се приготви да си ляга. На жените им отнема повече време да се приготвят за лягане. Отнема им повече време да се приготвят и сутринта, знаете. Те имат да слагат повече неща по себе си отколкото ние. И разбира се , изглеждат по-добре от нас. Трябва да признаете това. Тя е в банята миеща лицето си и каквото там правят жените.....за час, час и половина /смях/ Не, не е толкова дълго, но понякога ни се струва толкова, нали? Мъже, знаете ли за какво говоря?!/смях/ Останалите от вас не са женени./смях/ И вие ще откриете това в някой от тези дни. И така, аз лежах в леглото си, разбирате как е когато единствената ви сестра си е отишла, чувствате голяма загуба и аз запачнах да си мисля. Спомних си когато славата на Бог беше изпълнила стаята. Всъщност когато тя почина аз погледнах нагоре, защото знаех че тя е тръгнала нагоре. Понякога Бог може да ви даде бегъл поглед, да зърнете за момент какво се случва. А може и да не ви даде. Понякога съм поглеждал в друг свят. Така че аз знаех, че тя е отишла нагоре. Знаех че тя гледа надолу към нас както аз бях направил и ни вижда събрани около леглото и, и би искала да говори с нас ако можеше. И аз си мислех затова легнал на леглото, когато изведнъж докато бях с напълно отворени очи, представете си това,и виждах мислено всички нас около леглото и и нея гледаща надолу към нас, изведнъж се издигнах като че ли пътувах през въздуха. Това беше вътрешният ми човек, духът ми, аз тръгнах нагоре. Имах преживяването, за което сестра Уилкерсън беше пророкувала, аз тръгнах нагоре. Стигнах до небето. Приличаше ми че пътувам през въздуха с висока скорост. Стигнах до небето. И видях сестра ми и Исус да си говорят. И аз вървях към нея. Исус я гледаше, те бяха обърнати с лице един към друг и аз вървях към нея. Той погледна към мен както когато двама души си говорят и някой минава покрай тях, ти го поглеждаш, той те поглежда докато минаваш, не знам какво говореше, той говореше на нея. Чух звука на гласа му, но не различих думите, не бях толкова наблизо. Той гледаше към мен и когато той погледна, тя разбра че има някой и се огледа наоколо. Когато се обърна ме видя и каза: Кен, не се чувствай толкова зле затова че не можа да се молиш с молитва на вяра за мен.- Аз опитах, аз съм победител, аз не съм губещ. Ще обърна ада и земята с краката нагоре....и аз го направих. Чувствах се зле. Аз винаги получавам отговори на молитвите ми за моите роднини. Аз се молих за повече от един да не умрат. Но този път не можах да го направя.- Не се чувствай толкова зле- каза тя- че не можа да се молиш за мен с молитва на вяра.-  Имаше причина това да е така.- Тя не ми каза каква.- Имаше причина това да е така. Тя каза:  Аз страдах много. Но сега когато всичко свърши не бих се върнала на земята, ако можех. Не бих се върнала ако можех. Ако ми се даде такава възможност, бих казала- Не, няма да се върна обратно.Искам да остана тук...Вече бях видял баба и дядо. Първата дума на дядо беше: Как е Лили?-/това е майка ми/ Сестра ми каза: Няма да мине дълго време и тя ще дойде при нас- и така стана, не след дълго тя отиде при тях. После той каза: Видях Ан. Ан беше негова дъщеря, която почина на 25 години в резултат на автомобилен инцидент. Първото нещо което Ан каза беше: Как е Бил? Това беше съпругът и. Сестра ми каза: Аз не казах на Ан, че Бил се е оженил повторно. Тук е откровениуето за което исках да ви кажа, което ме благослови и това за което сеста Уилкерсън пророкува. Това е откровението.Тя каза: Хората тук не се интерисуват за естествените неща, не ги интерисува колко пари имате в банката, дали сте си купили нова кола или нови дрехи, те се интерисуват от духовния живот, от духа. И те знаят какво става във вашия живот на духовно ниво. Това е откровението което получих. Те знаят дали имате духовен прогрес или не. По-късно си спомних какво беше казал Павел. Отворете на Евреи 12:1
1 По тази причина, виждайки, че ние също сме заобиколени с такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тежест, и греха, който толкова лесно ни атакува от всички страни, и нека бягаме с търпение в надбягването, което е сложено пред нас,
Ако изучавате това от гръцки език, това за което Павел говори тук е както когато един човек бяга в състезание и хората събрани на трибуната стоят и те гледат. Той говори за тези хора които вече са пробягали тяхното състезание, успели са и са преминали от другата страна. И те ни гледат как пробягваме нашето състезание. Алелуя за Исус. Гледащи ни от небето. Ако има обичани хора, които са на небето, те ви гледат. Благословен да е Бог. Те подскачат от радост за вас, искат да спечелите това състезание. Тя каза: Те не се интерисуват от естествените неща, но те знаят относно духовните. Библията казва, че ангелите в небето се радват за един грешник, който се разкайва. В такъв случай небето знае кога един грешник се разкайва, не мислите ли?Алелуя за Исус. И после тя каза: Кен, ти не можа да се молиш за мен с молитва на вяра, има причина за това, но ти можеш да помогнеш на Джойс, това беше една от нейните дъщери, мисля около 30-годишна. Тя беше на лечение с 30 инжекции, ходеше наоколо като робот. И така, тя ми каза: Можеш да помогнеш на Джойс. - Видях себе си на събрание в църквата на брат Удън, полагах ръце върху Джоис.- И така, в събота погребахме сестра ми, а в неделя сутринта бяхме  на събрание в църквата, където проповядваше брат Удън. Той ме помоли да изляза да проповядвам. Не му отговорих нищо. В неделя вечерта бяхме там заедно всички и моето семейство също. Брат Удън влезе и ми каза: Ела седни на платформата с нас. Нека да ви кажа нещо важно. Винаги когато Бог ми каже нещо важно, аз оставям Той да го направи. Няма да тичам и да казвам на хората и на пастора на църквата: Бог ми каза аз да проповядвам тази вечер. Бог ме изпрати тук със съобщение. 999.99 от 1000 пъти тези хора са сгрешили. Оставете Бог да го направи. Аз не казах на брат Удън, че имам нещо от Бог, аз не казах на жива душа. Като ме помоли да отида да седна при тях, аз му казах: Не, благодаря ти, но ще остана тук до жена ми. Той отиде до платформата, пак се върна и пак ме помоли: Ела да седнеш на платформата с нас, бих те помолил да проповядваш, но знам през какво мина последните няколко дена, но ела и седни с нас. Аз му отговорих: Не, ще остана тук отзад с жена си. Трети път, той дойде и каза: Не знам какво е, но Бог иска да кажеш нещо или да направиш нещо, не знам какво е, но ела тук. Аз Казах: Добре, щом казваш.- Все още не му бях казал нищо. Виждате ли, трябва да оставите Бог да го направи. Пасторът на църквата, след като изпяха песните, събраха даренията и той стана да говори, каза: Брат Хейгън е тук, мислехме да го помолим да проповядва и т.н. ,но вие го знаете какъв е, той не би казал нищо, но аз знам в духа си, че Бог иска той да каже нещо или да направи нещо. И каквото и да е, аз просто ще го оставя на него. Нека той каже каквото иска да каже. И аз разказах част от това преживяване. И какво сестра ми ми каза. И казах: Джой, еле при мен. И съпругът и я доведе тук долу. Тя беше в друг свят. 30 инжекции за лечение. Аз се видях във видението да полагам ръце върху нея. Когато положих ръце върху нея се чух да извиквам 3 духа и те я напуснаха мигновено и лицето и се проясни мигновено, хората погледнаха към нея и бяха шокирани, защото лицето и не беше вече като лице на зомби, а светло и блестящо. Тя се усмихваше. Дяволите си бяха отишли. Алелуя за Исус. Сестра ми каза нещо което да кажа на и на други хора от семейството и някои от децата и т.н. Аз знаех кога ще се посветят на Господа, както каза сестра ми, ние тук горе знаем за нещата, които са свързани с духовното. Не възнамерявах да навлизам толкова навътре в тези неща, но исках да затвърдя факта, че духът ви е вашето действително аз. Кажете го високо: Моят дух е реалното ми аз.-Кажете го отново: Моят дух е реалното ми аз! -Още един път: Моят дух е реалното ми аз! - Алелуя! Хвалете Бог завинаги.
Спомняте ли си какво каза Исус?- Знаете ли, забавно е. Хвалете Бог! Просто излизаш и следваш духа на Господа, да видиш накъде той те води.Аз не съм ограничен от записките си, аз имам някакви записки. Но когато духът започва да ме води, аз просто вървя с него. Амин. И  това което казах е свързано с това което учим -развитие на духа. Отворете на Йоан 16:13- Исус говори за Светия дух.
13 Howbeit when he, the Spirit of truth, is come, he will guide you into all truth: for he shall not speak of himself; but  he shall hear, that shall he speak: and he will shew you things to come.
13 Все пак когато той, Духът на истината, дойде, той ще ви води  в цялата истина /в друг превод се казва- той ще ви води в цялата реалност/: защото той няма да говори от себе си; но каквото чува, това ще говори: и той ще ви покаже нещата които ще дойдат.
Той ще ви покаже нещата които ще дойдат - това е духовно развитие, нали. Вижте той, Светият дух ще вземе неща от Исус и Бог Бащата и ще ни ги открие на нас. Нека да ви кажа това в заключение. Нещо което научих-  не винаги съм го вярвал и когато за първи път започнах да го виждам в духа не можех лесно да го приема. И въпреки това, това е истина, абсолютна истина. Видях това в някои области, после видях същото нещо в областта на божественото изцеление - че да се занимаваш с болни е да се занимаваш с техните духове. Аз видях това през 1949 година - отнася се за Светия дух. Вижте, аз получих Светия дух чрез вяра, никой не се беше молил за мен, всъщност някои хора се молиха.., но аз знаех че не е нужно да минавам през период на чакане, но не казах нищо относно това. Бях в петдесятна църква в продължение на 2 години, но никога не съм се молил да получа Светия дух, но  другите го правеха, тъй като искаха. Нямах нищо против. После видях това- че това което правим, че това което те правят  във връзка с изпълването на хората със Светия дух е да се занимават с тях на умствена или физическа основа, опитвайки се да получат някаква реакция на техния ум или на тялото им. Някои пъти казваха на хората: Викай по-силно, така че Бог да те чуе. Е, това не е действие на вашия дух, това е действие на вашето тяло. Ако Бог ви чува защото говорите по-високо, тогава защо не вземете микрофона и не увеличите звука на аудио системата до максимум и да викате колкото се може по-високо. Виждал съм хора, които са казвали на други: Вдигнете си ръцете по-високо, за да може Бог да ви чуе - това е физическо действие. Ако хората са чути от Бог, защото са си вдигнали ръцете по-нависоко, защо не се качат на покрива на сградата, това ще бъде наистина високо. Виждал съм всякакви неща. Аз започнах да се занимавам с духа на човека. Бог е Баща на духовете. Опитайте се да получите колкото се може по-малка реакция на ума и тялото. Занимавайте се с духовете. Аз не им казвах какво правя, ако им бях казал нямаше да го приемат. И започнах да придобивам хора, които се  изпълниха със Святия дух, цели групи от хора започваха да говорят езици, идваха хора т.нар хронически търсачи- хора които бяха търсили в продължение на 30, 40, 50, дори 60 години и те всички започваха да говорят езици - защото аз се бях научил как да доведа до действие техните духове. Ние четохме това- Той е баща на духовете. Забелязали ли сте колко често в Светото писание се говори за дух, духове. Той е баща на духовете. Когато се занимавате с болни, занимавайте се с духа им. Не им казвайте на тях това, защото те вероятно няма да го приемат, просто го направете без да им казвате. Вижте, приятели, излекуването е духовно. Понякога виждате в християнските походи, когато полагам ръце на болни, понякога им казвам: тази сила в теб, излезе от теб. Защо? Аз знам.Първо тази изцелителна сила излезе от моите ръце и отиде в човека на когото служа. Но защо излезе от него? Първо, аз знам това, те не са я приели. Ако аз имах- нямам ги, но да кажем че ги имах -  100 доларови банкноти и 200 доларови банкноти и кажа: на първия който дойде ще дам 100 долара и някой дойде и ги вземе, аз няма ли да знам, че съм ги дал? Духовните неща са толкова реални колкото са материалните неща. Духовните неща са толкова реални колкото тази банкнота е реална. Духовните неща са точно толкова реални. Ако аз ви бях казал: вземи този микрофон и води хора, не мислите ли че аз мога да кажа кога той е взел микрофона. Ако някой ви каже: Не си нося библията тази вечер и вие му кажете: Ето, вземи моята библия и я ползвай.- Няма ли да можете да кажете кога той е взел вашата библия и я е получил? Разбира се че можете! ДУХОВНИТЕ НЕЩА СА ТОЛКОВА РЕАЛНИ КОЛКОТО СА И МАТЕРИАЛНИТЕ. Вашият дух е който  се държи за Бог, вашият дух е който сграбчва излекуването. Излекуването е духовно, защото Бог е дух. И аз казвах на тези хора, при които силата излизаше от тях и се връщаше при мен: ти се опитваш да задържиш това с ума си, ти не можеш да го получиш, то не е умствено. Изцелението не е умствено, защото болестта не е умствена. някой ще каже: Има умствена болест. Аз казах: Болестта не  умствена. Болестта не е физическа. Тя се проявява на физическо ниво, но всички болести, всички заболявания са духовни. Сега слушате ли ме?
Сега, болестите са сложени върху духа на Исус, Бог не ги сложи върху тялото на Исус. Той не беше болен буквално, болестите бяха сложени върху духа му. Библията казва:
"Той самият взе нашите заболявания, и болестите ни понесе." Понесе ли ги той в тялото си? - Не! Той щеше да е болен, буквално, ако беше така. Не, те бяха сложени върху неговият дух. Така че аз казвах на тези хора: Дръж ума си мълчалив върху Исус. Със сърцето е - това е вашият дух-с което се вярва. Пази ума си мълчалив и следващия път когато това дойде към теб, получи го. И в повечето случаи, не винаги, но в повечето случаи, те получаваха изцелението си. Ние се занимаваме с духове. Бог е дух. Болестта беше сложена върху духа на Исус. Неговият дух беше направен да има рак с вашия рак, неговият дух беше направен болен със всички болести на света. Той беше направен грях. Той беше направен болен, казва библията."Думата" (словото) лекува вашия дух. Псалм 107:20 казва: "Той изпрати думата си и ги излекува". Тя лекува вашия ум и вашето тяло. Обърнете внимание в писанието четохме относно получаването на това знание чрез "думата", ние никога не сме дали правилното място на думата на Бог в нашето мислене. Думата е Бог говорещ на нас. Думата, живееща в нас - означава, че тя функционира в нас, тя действа в нас. Ние се превръщаме в изпълнители на думата. Алелуя за Исус. Бог сложи върху Него беззаконието на всички ни.  Вижте Исая 53:4
4. Наистина той изтърпя нашите болезнени страдания, и понесе нашите скърби: обаче ние го сметнахме за ударен, поразен от Бог, и наскърбен.
Ако проучвате тези стихове ще видите ,че на еврейски се казва:
Наистина той изтърпя/понесе/ нашите болести, и понесе нашите болки: обаче ние го сметнахме за ударен, поразен от Бог, и наскърбен.
Тук не става дума за римските войници, които го приковават на кръста. Това е нещо, което Бог е направил. Това е дух, не плът.Ние го сметнахме за ударен, ударен с нашите болести, поразен с нашите болести, наскърбен с нашите болести. Матей казва, Исая казва:
17 За да може да се изпълни което беше говорено от Исая профета, казвайки Самият той, Самият той!!! взе нашите физически слабости и болки, и понесе нашите болести
Дали ги е взел върху плътта си, дали плътта му някога е имала тумори? Не, не!! Самият той взе нашите физически слабости и болки, и понесе нашите болести.Дали плътта му е понесла нашите болести?Дали тялото му е понесло нашите болести? Не, не! Бил е духът му! Бил е духът му! Болестта и духовна. Когато разберем това, ние ще подходим към болестта от духовна гледна точка. Когато имате излекуване на духа, телата на хората сами ще отговорят на това, не се тревожете. Знайте това, че Той е понесъл, взел вашите физически слабости и болки и това че той е понесъл вашите болести. Алелуя! Знайте, че неговият дух понесе този тумор, че неговият дух понесе вашите болести / неправилно функциониране на орган, част, структура или система на тялото, причинени от генетични грешки или грешки при развитието, от инфекция, отрова, хранителен дисбаланс или неблагоприятна околна среда,болести/ Вярвайте в това във вашия дух. Вярвайте в това в сърцето си. Алелуя за Исус.  И аз чух Духа на Бог в мен да казва на моя дух: Сега, сега, ти идваш близо до ново откровение от Думата, което е било там през цялото време и когато духа ти схване, улови откровението за това какво Той е направил, тялото ти инстиктивно ще отговори.И ти който си бил куц, ще се изправиш и ще тръгнеш направо пред всички, без никой да положи ръце върху теб в молитва, и ти който си с тумор, туморът ще изчезне, и ти който си бил болен, болестта ти ще се разпръсне и ще изчезне и ти ще се изправиш в здраве и физическо и духовно, защото Бог е на работа вътре в теб. Бог който работи в теб, го прави и това му доставя удоволствие. Защото за Него е удоволствие ти да ходиш в духовна зрелост. Да, да се храни духа ти с Думата на Бог, докато израстнеш в познанието за Сина на Бог, в познанието на откровението  /откриването/ на истината, което принадлежи на теб, и ти ще тичаш и няма да бъдеш уморен, ще ходиш и няма да отслабнеш нито физически, нито духовно, защото Господ е силата на твоя живот и твоя дял /от наследството ти/ завинаги. Неговата сила е твоята сила, неговото здраве е твоето здраве, неговата сила е твоята сила, неговата дума е твоята дума. Станете и го хвалете, защото Бог е който работи сред всички вас. Алелуя за Исус!


Използван е българският превод на английската версия на Кинг Джеймс на библията
(следва продължение...)