вторник, 29 декември 2015 г.

"Красимир Вишев, лично свидетелство "


Здравейте, казвам се Красимир Вишев и живея в град Елин Пелин.
Преди да срещна Исус, живеех както всеки обикновен човек. Обичах удоволствията, като наркотиците, цигарите, алкохола, партитата, купоните, алкохола, компютърните игри бяха основното нещо което правех. За мен Бог беше твърде далече, зад всички галактики на края на Космоса. Не вярвах че има Бог, вярвах в еволюцията, която изключва съществуването на Бог изобщо. Винаги съм искал да имам добър живот и всичко да е както трябва, но в света не стоят нещата така както си ги представях. Хората живеят лъжейки се едни други и мамейки се. Където и да отидех, хората бяха едни и същи, безсилни да вършат добро. Аз самият бях такъв, исках да правя добро, но все лошо вършех а и нямах тази възможност, да помагам на другите. Бях прекалено горделив, за да приема помощ от някого а егоист, когато можех да помогна на някого. Общо взето, дори и да не го показвах, не обичах другите, до такава степен бях наранен от обстоятелствата в живота ми, че единственото нещо което можех, бе да наранявам хората около мен и да ги отблъсквам. Живеех без родители и единствените близки хора, ми бяха приятелите, роднините ми, които проявяваха интерес към мен бяха далече, нямах тази възможност да се виждам често с тях. Каквито и усилия да полагах, живота ми не се оправяше а вървеше бавно, на долу, на долу, но една личност във Вселената е имала различен план за мен, различен от това което си представях, но в своята основа, да имам добър живот и да бъда добър човек, плановете ни се препокриваха.
Един ден, докато се прибирах в апартамента, една възрастна жена ме спря, започна да плаче и ми повтаряше, че била обещала на майка ми, че ако майка ми я няма, тя щяла да се грижи за мен, но така и не ме била потърсила всичките тези пет години, от смъртта на майка ми. Покани ме на вечеря, на следващия ден в тях и аз приех с удоволствие, да видя човек загрижен за мен, който дори не съм и познавал. И така гостувах й три пъти а на третия път имаше, и една друга приятелка на майка ми, която я познавах и си я спомнях, че през годините ми беше помагала в живота. Тогава за пръв път участвах в молитва, до този момент изобщо не знаех какво представлява това. Изведнъж земята под мен започна да се тресе и някаква сила изпълни стаята в която бяхме тримата. От този ден нататък разбрах че Бог съществува и, че не е толкова далеч, колкото си го представях.
Мина се известно време и се запознах с едно християнско семейство, което всъщност е роднина с бабата, която ме срещна на улицата. Нейният син и съпругата му започнаха да проявяват интерес към мен, и да ме канят на гости в тях. Спомням си че винаги на Рождество имах подарък за празника. Това семейство много ми помагаше и не исках да ги нараня, понеже взимах наркотици и т.м.п. работи. Спомням си че се опитвах да чета Библията, но колкото повече четях, толкова по недостоен се чувствах поради греха в който живеех. Тогава си казах, ще поживея две години както си искам да ми омръзне и след това ще видя дали има Бог, и ако го има, ще живея с Него.
През тези две години всичко вървеше супер. По късно разбрах за една колежка в кухнята, която е християнка, че когато не са й плащали, Господ й казал да остане на работа, за да се моли за Краси. На края на тези две години, като че ли светът под краката ми се срина а аз бях забравил какво съм си казал. Една сутрин след нощна смяна се прибрах много нервиран и отчаян, като се чудех какво става. Тогава чух своята мисъл, като глас, който каза: Ще си поживея две години и след това ще следвам Бог ако Го намеря. Застанах на колене в къщи и не знаех какво да говоря на Бог, помолих се каквото ми дойде на ум, станах и си пуснах аудио библия на компютъра да слушам евангелието от Матей. Тогава вече знаех, че трябва да чета Новият Завет а не Стария ако исках да разбера нещо, не обичах много да чета. Изведнъж една огромна река от Небето, пълна с любов, започна да се влива в мен и от този ден на татък близо четиредест дни, това нещо не спря, направо не знаех къде се намирам. Тази любов ме пълнеше ден и нощ, през това време не ме интересуваше нищо, дори бях спрял да се подстригвам или бръсна, беше ми толкова хубаво, че не ме интересуваше нищо, докато това нещо не спря а аз бях толкова свикнал с него, че не ми правеше впечатление вече. Нали знаете какви сме хората, свикваме с даденостите, като че ли винаги сме ги имали а забравяме че някой ни ги е дал и Този Някой се казва Господ Исус Христос. Тогава разбрах, че Господ много ме обича и видях Неговата вярност към мен през тези две години, че нищо не ми е липсвало и реших, че щом Той е бил верен с мен, значи и аз трябва да бъда верен на думите ми: ако Го намеря, ще Го следвам завинаги. Така и направих, след един месец спрях цигарите и започнах да ходя в евангелска църква. Отидох при християнското семейство което ме обичаше, да им споделя новината, че съм решил вече да живея за Исус Христос а те се зарадваха твърде много и се освежиха физически и двамата грейнаха като слънцето. Спомням си че тогава се помолихме а сърцето ми щеше да изскочи, никога през живота ми не беше биело толкова силно, навярно беше с десет оборота в секунда и така за около десет секунди, направо не разбрах какво стана, но всичко след молитвата беше  наред.
След срещата ми с Господ, живота ми и аз самият започна драстично да се променя и моите желания станаха различни от това, което желаех преди. Днес в живота ми няма наркотици, цигари и алкохол, и други неща които знам че са грешни продължават да си заминават от мен. Самото желание да съгрешавам си отиде и желанията за наркотици или компютърни игри, както и други подобни, с времето изчезнаха, тези неща вече не ме радваха, но напротив, докарваха ми наранявания, започнах да чувствам погнуса от тях. Сега живея спокойно, сигурно и с голяма радост вътре в мен. Обичам другите хора, имам възможността да им помагам, както и силата да върша добрини. Събирам се с други християни и заедно се молим и четем Библията, споделяме трудностите си в живота, както и опитности, за това как сме се преборили с разни проблеми и опитности свързани с живота ни за Исус. Изобщо, християнският живот е едно голямо семейство, замесено в едно голямо приключение. За разлика от преди, сега редовно чета Библията и разговарям с Господ Исус, когато желая или когато имам нужда от помощ, в молитва. В живота ми започнаха да се случват и чудеса, като се започне от изцеляване от болести до наредени случки, ситуации и събития от Господ, с две думи, няма случайни неща. Случва ми се да ходя на празнични събирания на евангелски църкви по София или други градове, където има много песни с които пеят за прослава на Господа, всичко това ми доставя огромна радост и мир, за разлика от преди да повярвам в Исус Христос. Преди да повярвам, често бях много нервен и раздразнителен, докато сега чувствам любов и мир, който не идва от мен, но е дар от Господа. Преди харесвах злото и се смеех на злините, докато сега чувствам съжаление към хората, които са били като мен. Днес вече знам, че по-важно от спасението на човешката душа от Ада, няма, за това живея живота си за Господа, понеже това е смисленото, вечността. Господ е Единственият, Който иска и може да помогне в какъвто и проблем да се намирам или каквато и нужда да имам.  Всичко в този свят е временно, но важното е къде човек ще бъде във вечността, в Небето или в Ада. Знам, че Исус е умрял поради моите грехове и поради греховете на всички хора, за да ме спаси от Ада и по-хубава новина от това за мен няма. Господ умря за да ме спаси за цялата вечност, период, който никой човек на Земята не може да си представи.