ГЛАВА
5
БЛАГОВЕСТИЕТО НА МИРА
И така,
стойте ... и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира.
Ефесяни 6:14,15
Стой в Неговия мир
Следващата
част от всеоръжието е благовестието на мира. В Йоан 14:27 се казва: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви
давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.” Исус, Който е принцът на мира ни даде Своя
мир!
Тази
специфична част от всеоръжието всъщност е на краката ти. Ефесяни 6:15 казва: „... и с краката си обути с готовност чрез
благовестието на мира.” Римляни 10:15 казва: „Колко са прекрасни краката на онези, които благовестват доброто!” На
много от нас са дадени възможности да споделим благовестието на мира с наши приятели
и роднини. За това се отнася този стих. Краката ти са винаги готови да занесат
добрите новини на хората. Поради това Бог казва, че краката ти са красиви! Ти
носиш своите „благовестието на мира” обувки.
Защо
благовестието на мира? Защото Бог
знае, че е много лесно да бъдем разтревожени в умовете и сърцата си. Йоан 14:27
казва: „... Да не се смущава сърцето ви,
нито да се бои.” Филипяни 4:6 казва: „Не
се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте
прошенията си на Бога с благодарение ...” Дяволът не може да манипулира
християнин, който пребивава в мир. Не може да го направи, защото самият дявол
няма мир. В действителност той е неспокоен. Матей 12:43 казва, че злите духове
обикалят наоколо, търсейки почивка, но не намират такава.
Дяволът иска
да обърка ума ти, да тревожи сърцето ти и разбърка емоциите ти. Не е чудно, че
Библията казва в 1 Петрово 5:8, че той обикаля наколо като ревящ лъв, търсейки
кого да погълне. Но стихът преди този казва: „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” Така
че християнин, който предава грижите си на Господ не може да бъде погълнат от
дявола.
При духовното
воюване е жизнено важно да си обуеш обувките на благовестието на мира.
Войниците се отнасят към обувките и ботите си много сериозно. Всъщност по време
на война е много важно да пазят здрави краката и ботите си. Никога не знаеш
накъде ще те отнесе войната. Може да се биеш в блатиста местност или да ходиш
дни наред нагоре надолу по неравна местност. И ако не можеш да ходиш или да бягаш,
защото краката ти са наранени, цялото ти тяло ще бъде в опасност, когато врагът
нападне.
Ботите също
са полезни за мачкане на скорпиони, змии и хлебарки. Това се предполага да
правят вярващите. Лука 10:19 заявява: „Ето,
дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага;
и нищо няма да ви навреди.” Така че обуй си духовните обувки!
Мирът е твоят рефер
В
действителност, когато ходиш в мир, несъзнателно позволяваш на Бог да те води. Не
е нужно да бъдеш умен, за да следваш Бог. Често Святият Дух ни води чрез
присътвието на вътрешен мир или отсъствието му. Това е начинът, по който взимам
решения за църквата си. Някои неща звучат доста основателно, но ако нямам мир в
духа си за тях, не ги правя. Също така някои неща не звучат много мъдро, но ако
имам мир за тях, аз ги правя.
Колосяни 3:15
казва: „И нека царува в сърцата ви
Христовият мир ...” Думата „царува” тук от гръцки означава „да бъдеш
рефер”. Така че във всичко, което правиш, нека Христовият мир царува или
отсъжда като рефер. Всички сме виждали как реферът отсъжда по време на тенис.
Ако реферът каже „аут”, няма място за спор с него. Можеш цял ден да крещиш
„вътре е” без полза. Можеш да хвърлиш ракетата си като Джон Макенроу и да
крещиш „Беше вътре!”, но реферът има последната дума. Така че нека Христовият
мир царува или отсъжда като рефер в сърцето ти.
„Моят мир ви давам”
Йоан 14:27
казва: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не
се смущава сърцето ви, нито да се бои.” Години наред не разбирах напълно
какво всъщност означава думата „оставям” в този стих. Един ден изучавах думата
и открих, че тя не означава просто „да оставя след себе си“ или „да не взема
със себе си“ по начина, по който някой би казал:
„Добре, ще си оставя чантата на
теб.” Не, всъщност думата означава „завещавам”. С други думи – Исус казва:
„Завещавам ти Моя мир.”
Но какво
означава думата „завещание”? Един умиращ човек може да събере децата си около
себе си и да им завещае собственост или бизнес. Това означава думата „завещавам”
– да се даде или остави наследство чрез завещание след смътта на някого. Така
че, когато на Исус Му предстоеше да отиде на кръста и да умре, Той ни завеща
Своето наследство – Неговия мир. Това не е просто някакъв си мир. Исус каза:
„Моя мир.” Това буквално беше Неговият
мир, който Той ни завеща.
Мирът, който Исус ни завеща
включва благосъстояние, здраве и просперитет.
Също така
открих още нещо за стиха. Винаги съм мислел за „мир” като за „мир в сърцето”
или „мир в ума”. Сега, това не изключва тези значения, но един ден Святият Дух
отвори очите ми. Започнах да осъзнавам, че Исус говореше на своите еврейски
приятели. Така че би трябвало да е използвал еврейската дума „шалом”. Би
трябвало да им е казал „Шалом ви оставям. Моя шалом ви давам. Аз не ви давам,
както светът дава.”
В конкорданса
на Стронг откриваме, че дефиницията на думата шалом включва „благосъстояние,
здраве и просперитет”, не просто мир като усещане. Мирът, който Исус ни остави
буквално Неговото здраве и просперитет също! Така че, когато Той каза: „Моя
шалом ви оставям.”, Той ни завеща като наследство Своето собствено здраве и
просперитет също.
Също така
погледнах думата „мир” в гръцкия речник и открих, че означава мир и покой в
контраст с кавга. Думата означава отсъствие или край на кавга. И като повлияна
от еврейската дума „шалом”, също означава състояние на здраве, спокойствие,
неразрушимо благополучие. Харесвам това! Бог иска да бъдеш постоянно в мир.
Това е, което ни остави Исус. Но винаги помни, че дяволът ще се опита да
разруши това чувство на мир.
Един ден
моята съпруга се прибра у дома от училището на дъщеря ни и ми каза, че току що
учителят я информирал, че нашата дъщеря Джесика се забавлява като преследва
едно определено момче навсякъде в училището. Не само това, но когато го хване,
тя го целува. Казах: „Какво! Моята 4-годишна дъщеря преследва момче?” Незабавно
забелязах, че сърцето ми се разтревожи. Сега, аз вече бях споделил това
специфично откровение за мира със съпругата си. Така, че когато тя видя моето
безпокойство, се обърна и ми каза: „Да не се смущава сърцето ти!” Почувствах се
добре след като тя ми го каза.
Не много
дълго след това посетих презентация за Деня на бащата в детската градина на
Джесика. Децата си играеха навън, когато съпругата ми се приближи до мен и
каза: „Скъпи, виждаш ли това момче, след което тича Джесика? Това е въпросното
момче!” Аз огледах много добре момчето. Видях как моята дъщеря го преследва и
той бяга от нея. Трябва да си призная, че това изобщо не ми хареса! Не исках
дъщеря ми да тича след никое момче! Виж, бих предпочел момчетата да тичат след
нея!
По пътя за
вкъщи спрях колата, обърнах се към дъщеря ми и казах: „Джесика, това момче е
грозно!” Тя ме погледна с големите си очи. Аз и казах: „Той дори не изглежда
като принц Чарминг!” Моята съпруга ме погледна и поклати глава. Преди да свърши
денят, аз се покаях пред Господ. Казах: „Господи, съжалявам, че нарекох това
момче грозно.” Можеш ли да повярваш, че дори пастор като мен може да се тревожи
за нещо толкова дребно? Приятелю, за малки или големи неща Бог иска да ходим в
мир.
Изцелен от безсъние, панически атаки,
синузит и гастрит
В продължение
на девет години един член от нашата църква страдаше от безсъние. Девет дълги
години той не можеше да спи. Неговият лекар му беше изписал хапчета за сън. Той
трябваше за пие по три таблетки, за да може да спи един или два часа. След това
се събуждаше и не можеше да заспи отново. Така че трябваше да пие повече
хапчета. Стигнал до там да приема шест таблетки на вечер и се пристрастил към
тях.
Всичко това
започнало, когато бил съкратен от работа през 1995 година и не можал да си
намери постоянна работа след това. Без подходяща работа не можел да снабдява
достатъчно семейството си и това го стресирало.
Освен това
човекът страдаше от лош синузит с натрупана слуз зад скулите, която не можеше
да изчисти. Беше претърпял три операции, за да оправи проблема, но без успех.
Лявата му скула постоянно беше инфектирана и той трябваше да купува скъпи
антибиотици, за да се махне инфекцията. Също така трябваше редовно да посещава болницата,
за да изтеглят слузта с пункции. Парите му постепенно се бяха стопили!
Поради
антибиотиците, които трябваше да пие той започнал да страда от гастрит. Стресът
му нараснал и не можел да спи нормално. Психиатърът му казал, че страда от
стрес и депресия и му изписал още лекарства. Всеки ден той приемал повече от 30
таблетки за депресия, стрес, безсъние, гастрит и инфекция!
Бивайки
разорен, човекът отишъл в строителния бизнес, като се надявал ситуацията да се
подобри. Не се подобрила. Натрупал още повече стрес на работата и започнал да
иска да умре както спи. След това започнал да преживява панически пристъпи.
Винаги, когато го връхлитали не можел да излезе от дома си, да шофира или да
прави каквото и да било. Съпругата му трябвало да си остане вкъщи, за да се
грижи за него. Така че семейството му също страдало. И въпреки че не се хранел
добре, странно, но започнал да качва килограми. Напълнял от 46 на 56 килограма!
След това
през април 2003 година почувствал Господ да му казва просто да се моли на
езици. Той се покорил и започнал редовно да се моли на езици, въпреки че
изговарял няколко срички първоначално.
Човекът ми
каза: „Пастор, Принс, в момента, в който започнах да говоря тези няколко срички
на езици, почувствах покой!” Каза, че това чувство за мир го вдъхновило да се
моли още повече на езици. Колкото повече се молел на езици, толкова повече
усещал мир. Така че продължил да се моли на езици. Проблемът със синузита му
започнал да отшумява и също бил изцелен от гастрит.
Той продължи:
„Всеки ден правех две неща – молех се на езици и слушах записи с твоите
проповеди.” Винаги, когато се осмелявал да шофира на близки разстояния, пускал
записите в колата си.
Полека лека
го напуснали страховете и паническите атаки. Започнал да спи нормално без
хапчета за сън! Господ дори му казал как трябва да яде – два пъти на ден, но да
яде всичко, което желае. Днес той отново е с нормалните си килограми!
След това
Господ го водил да започне бизнес. Поради това, че в предишната работа натрупал
стрес, той нямал желание да се връща на нея. Господ го попитал: „Какво имаш в
ръката си?”
Той
отговорил: „Нямам нищо друго освен способността и желанието да поправям
компютри.”
Господ казал:
„Ето това имаш в ръцете си!”
Така че той
започнал да предлага услуги за поправка на компютри. Днез бизнесът му
процъфтява и е благословен финансово. Също така е благословен с добро здраве и
може да прекарва качествено време със семейството. Съпругата му казва, че е
открила нов съпруг, а трите му деца казват, че са открили нов баща!
Този човек се
научил да открива покой и да стои в мир. Как? В Исая 28:11,12 се казва: „Наистина с гъгниви устни и с друг език ще
говори на този народ онзи, който им беше казал: Тази е почивката ви; и успокоявайте уморения; и това е освежаването ви ...” Това е един от
малкото старозаветни стихове, който се отнася за говоренето на езици. Исая
нарича говоренето на езици „почивка” и „освежаване”. Когато този брат страдал
от панически атаки и не знаел какво да прави, просто се молел на езици и
Святият Дух му давал свръхестествен ми да пази сърцето му.
Само Исус дава траен мир
Светът,
разбира се, също обещава мир. Той казва: „Ако слушаш релаксираща нюейдж музика,
изгасиш лампите, запалиш тамян и медитираш, ти също ще се почувстваш спокоен.”
Обаче познай?
Всичко това е просто на емоционално ниво. Щом музиката спре, тамянът угасне и
светнеш лампата – мирът свършва. Защо? Защото всичко това е външен мир, а не
вътрешен
Само Исус
дава истински и траен вътрешен мир. И Христовият мир е силен, постоянен и
неповлияващ се от външни обстоятелства. Ако твоят мир се влияе от външни
обстоятелства, то тогава не е мир.
Петър знаеше
какво е истински мир. Той беше арестуван, хвърлен в затвора и окован с вериги.
Но „... църквата принасяше пред Бога
усърдна молитва за него.” (Д.А. 12:5). Вярвам, че това означава, че
църквата се е молела на езици за него. Те се молеха постоянно за неговото
освобождение. През нощта докато Петър спеше „...
ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър
по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете
му.” (Д.А. 12:7). Виж, Петър трябва да е спял доста дълбоко, та ангелът да
го побутне, за да го събуди! Този ангел – това небесно същество – дойде от
присъствието на Бог в отговор на молитвата, а човекът спеше през нощта на
своето изпитание и вероятна екзекуция! Това е истински мир, приятелю!
Някои от вас
не могат да спят вечерта преди предстоящата презентация, която трабва да
направят на работа. Някои от вас не могат да спят преди лекарят да се произнесе
за състоянието им. На Петър му предстоеше да бъде съден и вероятно екзекутиран
на следващия ден и все пак той можеше да спи толкова добре! Ако беше зависил от
ароматерапевтични масла, не би открил мир, защото затворът трябва да е вонял!
Ако зависеше от релаксираща музика, нямаше на намери мир, защото е чувал
стенанията и проклятията на затворниците!
Не, Петър
стоеше на мира, който Исус му беше завещал и спеше спокойно. Това ми напомня за
друг Човек, Който спеше в лодката насред силна буря (Марк 4:38). Всички
останали около Него се бяха паникьосали и все пак, като Петър в затвора, Исус
спеше!
Мирът на Исус е силен, постоянен
и не се влияе от външни обстоятелства.
„Бъди спокоен”
Ако детето ти
умре в ръцете ти, това ще засегне ли мира ти? Това се случи на една жена от
Стария завет. Четвърта глава от 4 Царе ни казва, че Елисей даде обещание на
жената от Сунам, която нямаше деца. Божият човек и каза: „Догодина по това време ще имаш син в обятията си.” (4 Царе 4:16).
И жената зачена и роди син, когато настъпи посоченото време.
Един ден той отиде
при баща си на полето и се разболя. Бащата взе момчето и го занесе на майката.
Момчето седя на коленете на майка си до вечерта и умря.
Приятелю, Бог
може да ти даде нещо и след това дяволът да го атакува. Как ще отговориш?
Жената сложи момчето да легне на леглото на Божия човек, затвори вратата и
излезе. Каква майка! Повечето майки ще държат детето и ще плачат и плачат!
Такъв би бил естествения отговор.
Но тя извика
съпруга си и му каза: „Изпрати, моля те,
един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и
да се върна.” ( 4 Царе 4:22). Нейният
съпруг и каза: „Защо отиваш при него
днес? Не е нито нов месец, нито събота ...” А тя каза: „Бъди спокоен.” (4 Царе 4:23). На
еврейски тя изговори само една дума „шалом”! В контекст това означаваше „Всичко
ще бъде добре!”
И така, тя
оседла магарето, отпътува и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато
Елисей я видя отдалече, каза на слугата си Гиезий: „... Ето там сунамката! Сега тичай да я посрещнеш и и кажи: Добре ли
си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето?” Сунамката отговори „Добре.” (4 Царе 4:25,26). Лъжеше ли тя?
Не, защото подражаваше на Бог, Който повиква в действително съществуване неща,
които не съществуват. (Рим. 4:17) Ако продължим да четем, ще разберем, че
Елисей отиде при мъртвото дете и го възкреси чрез Божията сила.
Приятелю, тази жена познаваше мира, който светът нарича необикновен. Никаква
нюейдж медитация или ароматерапия не биха могли да и дадат този мир! Исус ни
завеща Своя мир. Той е наше наследство. Бог иска ти и аз да бъдем постоянно в
състояние на шалом, необезпокоени, в ненарушено благополучие, да бъдем здрави и
проспериращи. Бъди спокоен – в Христос!Превод: Василка Благоева и Илина Чипилска
Няма коментари:
Публикуване на коментар