сряда, 13 юни 2018 г.

Живей призванието си: "Защо съм на тази земя?" - Ден 21

"Духовна зрялост не означава да си на края на силите си"

Имаме заповед да служим на Бога. Исус не беше двусмислен: „Вашето държание трябва да бъде като Моето, защото Аз, Месията, не дойдох да ми служат, но да служа и да дам живота Си в откуп за мнозина“ (Матей 20:28 TLB)

За Христовите, служенето не е нещо което да бъде включено в нашите графици ако ни остане време. Това е сърцевината на християнският живот. Исус дойде да „служи“ и да „даде“ – тези два глагола би трябвало да определят живота ни на Земята.

Исус учеше, че духовната зрялост не означава да си на края на силите си. Зрялостта е за служението. Ние израстваме с цел да даваме. Не е достатъчно да продължаваме да се учим повече и повече. Трябва да се държим така, както сме научили и да практикуваме това, в което твърдим че вярваме. Впечатление без израз предизвиква депресия. Изучаване без служене води до духовен застой.

Старото сравнение между Галилейското езеро и Мъртво море все още е вярно. Галилей е езеро пълно с живот защото там се влива вода. В контраст с Мъртво Море, нищо не живее там защото ако не изтичаше някъде езерото щеше да е в застой.

Последното нещо от което се нуждаят вярващите е да отидат на следващото библейско изучаване. Те вече знаят много повече отколкото прилагат на практика. Това от което се нуждаят е опит от служене, където ще упражняват техните духовни мускули.

Да служим противоречи на нашата естествена природа. В повечето време сме по-заинтересовани да ни служат отколкото ние да служим на други. Казваме, „Търся църква която ще посрещне нуждите ми и ще ме благослови.“, но не казваме, „Търся къде да служа и да съм за благословение.“.

Но докато узряваме в Христос, фокусът на живота ни би трябвало прогресивно да се измества към живот на служене. Зрелият последовател в Христос не пита, „Кой ще посрещне нуждите ми?“, но пита, „Чии нужди мога да посрещна?“.

"също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина." (Матей 20:28)