Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации

Юлиана Маркевич Април 2016г.

Юлиана Маркевич

Здравейте, братя и сестри! Сънувах сън, който искам да споделя! Много реалистичен, наситен с много настроения и емоции! Често се случва, особено сега докато съм бременна. Понякога са силни кошмари, когато съм изморена, друг път са отражение на преживяното през деня. Но със сигурност знам когато Господ говори в сънищата ми!
 Аз имам цял един нов свят в сънищата си. Той е съвкупност от всички места на които съм била, от хора които съм познавала и не съм познавала, небесни създания, ангели, понякога демони. Веднъж дори сънувах самия дявол! Знам обаче когато Господ иска да ме насочи, когато иска да ми покаже нещо.
 Бях отново в селото в което прекарах първите си седем години. То беше малко родопско селце в което живееха стотина- двеста човека. За разлика от повечето села в района тук хората бяха православни християни.  Имаше прекрасна църква с висока камбанария цялата обрасла в бръшлян. Баща ми беше лекар и с майка ми бяха решили неговата санитарка да ми стане кръстница. Освен, че работеше при баща ми тя се грижеше и за църквата и за мен. Нямаше по- интересно място от тази църква. Дебелите книги написани на неразбираем език, странните изображения на светците, мириса на тамян… Но в съня аз вече бях голяма и бях в селото по друга причина. Бяха ме довели Любка и Надя- две сестри от християнската ни група, за да ми покажат една друга църква. Водеха ме по познатия път, който слизаше надолу към дерето. Някой ме викаше по име зад мен – Краси и Григор бяха пристигнали току що и тичаха да ни настигнат. Бяха с много приповдигнато настроение и подскачайки около мен казаха в един глас:
-          Юле, виждала ли си езерото? Хайде да отидем! Хайде да го видиш!
Аз знаех, че там няма езеро. За какво езеро говореха? Било много близо и за минута сме щели да стигнем. Аз се съгласих с тях и продължихме по една тясна пътечка цялата в трънак и храсти, а Любка и Надя ни чакаха на пътя. Провирайки се през клоните изведнъж пред  нас се откри прекрасна гледка. Странно, но долу под нас имаше наистина езеро. Слънцето печеше жарко и брега беше пълен с хора. Във водата имаше лодки, деца си играеха в калта, крякаха жаби. На отсрещния бряг имаше заведение с чадъри и хората пиеха разхладителни напитки.
 Изведнъж слънцето се скри и стана мрачно. Стигнахме до брега, а водата беше мръсна. Плуваха боклуци, имаше много водорасли, а през тях ме гледаха налудничаво очи на мъртви хора. Погледнах към отсрещния бряг и там се вихреше истинска забава на сатаната. Много познати лица видях в това пиршество. Стана ми мъчно! Оказах се толкова близо до брега, че цамбурнах във водата, а върху мен падна някакво одеяло и започнах бързо да потъвам в мръсната вода. Мъчех се да се освободя, но одеялото ме затискаше. Изведнъж видях Григор как скача във водата и ме измъква, но някак отстрани виждах всичко. Когато дойдох на себе си бях в една стая. Всички бяха в стаята и разговаряха. На едно малко трикрако столче седеше домакинята- възрастна жена от селото. От нея лъхаше спокойствие и мъдрост.
 Любка ме погледна и каза:
-          Ето това е което искахме да ти покажем! Това е църквата!
Усещането за спокойствие и мир беше толкова силно, че когато се събудих цял ден го носих със себе си! Господ беше дал на тези хора силата да ме измъкнат от тинята и да ми покажат един нов път, една нова църква. Да, църквата беше тази малка бедна стаичка, но наситена с толкова уют и спокойствие. Вътре нямаше икони и тамян, но имаше Дух и Сила!
„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца ми, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз посред тях.“  Матей 18:18-20
 Исус казва където, от което следва, че не е от значение къде и на какво място трябва да се случва това. Необходимо Исус да е сред нас е това двама или трима да се съберат в Негово име. От тук произлиза и това, колко е нужно християните да общуват помежду си и да създават така наречените домашни църкви.
 „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“  Евреи 10:24-25                             
АМИН

"От къде идва спасението?"


"От къде идва спасението?"



Видях на сън река, която изглеждаше подобна, като на снимката. От началото и,  идваха хора, които бяха голи, различни по националност мъже и жени които бяха в легнало положение, тоест нямаха контрол над движенията си, просто течението ги носеше и те бяха безсилни.  Реката имаше скокче по средата като на снимката, а в края имаше банцик, който поглъщаше.  Когато хората стигаха до скокчето се прегрупираха по двама или трима положени в дървени кутии. Там вече паниката се умножаваше и хората се опитваха по всякакъв начин да се измъкнат, дори с общи усилия, но просто течението ги носеше и те падаха, след това банцик ги поглъщаше. Някой от всички тези хора се върнаха назад с тези усилия, които положиха , но почти всички загинаха. Всичко това наблюдавах от страни с брат в Христа от едната страна и един невярващ  човек от другата. С вярващия знаехме какво се  случва , но не можехме да направим нищо. Изведнъж се чу глас , който попита един от човеците. “ ОТ КЪДЕ ИДВА СПАСЕНИЕТО?” Аз и брата до мен знаехме отговора, но трябваше да оставим човек,  да отговори сам.  И той каза "ОТ КРЪСТА, ОТ КРЪСТА НА ИСУС ХРИСТОС" Ние се зарадвахме , а невярващия попита “ Защо от кръста?” Докато аз му обяснявах, заради жертвата на Христос, на кръста, Той понесе нашето осъждение и грях и ние вече сме спасени, не заради нашите дала, а заради Неговото ДЕЛО, човекът  стана събра на дъски кутията в която се намираше и я взе под мишница, вече имаше дрехи и стана и си тръгна от това място, докато останалите безсилни с последни сили се бореха , този човек само изповяда делото на кръста и вече нищо нямаше власт над него!!!


   Аз ще ви кажа това: Спрете да полагате усилия и да трупате дела, за вашето спасение, защото Исус Христос , извърши вече делото , което се изискваше. Ако постоянно се опитваме да бъдем праведни сами по себе си.  Ще изпитваме само разочорование, защото е непосилно за нас да изпълним целият закон, за това Исус Христос дойде и го изпълни! Алелуия!! Слава на Бога за това! Ще задам риторичен въпрос..  Защо хората бяха голи?
  "Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш." (‭Откровение‬ ‭3‬:‭17-18‬ BG1940)‬‬‬. ‬‬‬‬‬‬
 Относно банцика в края на реката..... "И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби." (‭Матей‬ ‭22‬:‭12-13‬ BG1940)  ‬‬‬‬‬‬
 Аз съм насърчена от този сън, затова , че всъщност от мен не се изисква нищо, просто трябва да вляза в почивката на Господа и центъра да бъде завършеното  дело на  Исус Христос на кръста. Да  взема от Него бели дрехи, което значи праведност и всичко останало ще дойде от само себе си, никой, който е в благодатта на Христа няма желание да съгрешава защото...
 "Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде; И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече." (‭Еремия‬ ‭31‬:‭33-34‬ BG1940) Амин! 
‬‬‬
   Ще се радвам ако някой допълни нещо, което му е открито.