Сънят ми се състоеше от три части, като и трите не са ясно разграничени, а преплетени. В съня ми имаше един Човек, който ми показваше тези епизоди и ми обясняваше какво се случва.
Всичко започва на един плаж. Времето не беше слънчево и подходящо за плажуване, по-скоро бе облачно, но не студено. На него имаше много хора, събрани на групички по двама или трима, които очевидно си прекарваха добре, бяха весели, спокойни. Само че аз усетих, че нещо не наред с тях. Привидно всички бяха добре, но изведнъж се случи нещо неочаквано. Настъпи смут, някакво безпокойство. Нещо ги притесняваше. И тогава много от хората започнаха да се превиват от болка, направо агонизираха. Човека, който беше с мен, ми показа че това се случва, защото скорпиони, скрити в дрехите на хората, по- точно в бельото им, които до преди малко са били заспали, изведнъж започнаха да ги нападат. Много от тях лежаха на пясъка, крещейки, на лицата им беше изписана болката. Техните другари не можеха да направят нищо освен да ги успокояват. Никой не можеше да им помогне. Тогава аз поисках да им помогна, но Човека с мен, постави ръката си пред мен и ми каза, че не трябва да го правя.
Войската,която идва от изток, само че тук не е в червено. |
В миг се пренесохме на друго място. Беше голям, красив, богат град. В този град Човека с мен ми показа една къща, в която трябва да отида. Аз го направих. Къщата беше красива, бяла, с външни декорации, с масивни греди, Когато влязох вътре, видях различни билки и цветя да висят по гредите, да се сушат. Посрещна ме красива жена, с тъмна коса, бяла дреха и диадема, като венец на главата. Не я познавах, но знаех че е в опасност. Затова я предупредих да напусне града възможно най- бързо, но тя не искаше да го прави. Показа ми своето богатство и ми каза, че няма от какво да се страхува, щом притежава всичко това.
Тогава Човека ми показа, че е време да тръгваме. Така и стана. Аз оставих жената в дома и и тръгнах.
Символа на второто знаме, на армията от стрелци в розово. |
Подобни на този войници ограбиха Жената. |
На масата беше оставила своята голяма торба с жълтици. Беше извадила малко от тях, като се надяваше, че ще са достатъчно за да се спаси. Тя спря да свири, мъжете се изсмяха презрително и грабнаха цялата торба, разбутаха всичко и тръгнаха. Красивата Жена бе изоставена, ограбена, сама.
Скъпи сестри и братя, надявам се Бог да ви даде мъдрост и разбиране за този сън. Аз няма да направя никакъв коментар по него, но ще се моля за разбиране и дори продължение. Ще се радвам да споделим чутото и разбраното.
Сега ви оставям в ръцете на Господ Исус Христос. Нека благодат и мир да бъдат на вас, Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар