„Законът е да вършиш, вярата е да говориш.“

п-р Джоузеф Принс

№40 „Законът е да вършиш, вярата е да говориш.“

         „Бог иска да живеете християнския си живот вярвайки. Не, като работите, работите, не като, вършите, вършите, но чрез вяра. Амин?! Правилно вярване, слушате ли ме?“

Нали знаете, че всичко което учим е от Павловото откровение. Защото ние никога няма да разберем дори старият завет ако не разберем Павловото откровение. Павловото означава, откровенията на апостол Павел. Бог даде на Павел, пълно разбиране за евангелието на благодатта. И Павел написа три четвърти от новият завет. Ето какво казва Павел в Римляни 16:25-26 „А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,“ Хората мислят, че щом проповядваме благодат, не говорим за покорство, но всъщност говорим за нов вид покорство което идва. Не е да се покоряваме на закона, не е да се покоряваме на заповедите, но да се покоряваме на вярата. В Римляни 1:5 Павел казва: „чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,“ Какво е вярата, вярата е да вярваш. Така, че Бог иска да се покоряваме на вярата. Какво означава това? Бог иска да живееш християнският си живот вярвайки. Не работи, работи, не върши, върши, но вярвайки. Амин! Правилно вярване, слушате ли ме? Моята проповед днес е „вярване срещу дела“. Говорене срещу вършене. Ще ви покажа, че тези двете са различни както нощта от деня. Те не могат да са на едно място и двете. Ти или живееш чрез благодат, или живееш чрез закона. Или живееш чрез вяра, или живееш чрез дела. Точно и ясно, Библията не ни води в мрак, когато става въпрос за какво е благодат и какво са дела. В Римляни 10:4-5 „Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва. Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.““ Така, че какво е праведноста от закона? Има два вида праведност, една е праведноста от закона, другата е праведноста от вярата. Има само два вида праведност, едната е чрез дела, ти трябва да пазиш всички заповеди от Божия закон, за да те има Бог за праведен, това е праведноста от закона. Другата е праведност чрез вяра. Ти вярваш правилно и Бог те вижда праведно. Така, че какво е праведноста от закона? „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ Фокусът е в делата. Човекът който върши тези неща ще живее чрез тях. Ние всички знаем, че новият завет е че праведния ще живее чрез вяра. Отбележете, че праведния, чрез вяра ще живее. Не чрез делата си. Така, че това е вярване срещу дела. Примерът за някой който е праведен чрез вяра, много от вас знаят това че е Авраам. Бог избра Авраам да е перфектен пример за това как Той иска ние да ходим във вяра и избра Авраам да бъде пример на праведен чрез вяра. Кое беше това, което причини толкова много благословения да дойдат върху семейството му, така, че всичките му наследници до днес да са толкова благословение? „Е пастор Принс, той трябва да е бил свят човек.“ „Той трябва да е бил велик човек на святостта.“ Какво имаш в предвид под святост? „Е, той трябва да е спазвал Божиите закони.“ Ето къде ние имаме проблем. Той живя 400г. преди десетте заповеди да са дадени. Той живя дълго преди Мойсей да ходи по земята. Така, че той никога не е знаел заповедите които ние знаем. И въпреки това, Библията го нарича приятел на Бог. Всъщност ако ходеше според заповедите, се е провалил, защото два пъти излъга, за жена си. А десетте заповеди казват да не лъжем. Спомнете си първият път когато фараона искаше жена му, той беше на 75г. а жена му на 65г. и каза на жена му, моля те направи ми услуга, не казвай, че си ми жена, кажи че си ми сестра, така, че да не умра. Много е ясно. И така, царят на Египет, взе жената и я заведе в двореца си, вие знаете това. Въпреки всичко това, човека се наслади на среброто и златото което краля му даде. Не само че излъга два пъти и когато беше на 90г. когато Авимелех я искаше за своя харем и все пак Бог му помогна, Бог го защитаваше. Бог не е за лъжата, но ви казвам, че Бог не работи, чрез системата на делата за Авраам. Това беше принципът на вярването. Авраам откри нещо, от което се нуждаем аз и ти да намерим, за да изпитаме благословенията които той изпита. И какво откри Авраам, нека прочетем Римляни 4:1-5 „И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?“ Какво откри по плът, по естествен начин? Рим.4:2 „Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.“ Той не може да се хвали пред Бог, Бог знае, че той излъга. И все пак Библията казва, че той е приятел на Бог. Рим.4:3 „Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.““ В момента в който повярва в Бог, Бог го има за праведен човек. Не чрез неговите дела, не чрез спазването на закона, просто чрез вяра Бог го счете за праведен. Павел ни затвърдява принцип в който да ходим. Рим.4:4 „А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодат, а като дълг;“ Какво означава това? Означава, че ако ти изработиш твоето благословение, ако изработиш изцелението си, Бог ще трябва да ти го даде чрез благодат или чрез дела? По заслуги, защото ти си го изработил. А Бог не може да бъде длъжен към никой човек. Бог иска да даде всичко чрез благодат. Така, че ако го изработиш, ти не го получаваш чрез благодатта а чрез трудът си. И Бог иска ние да сме благодарни към благодатта, не към делата, не към задълженията. Рим.4:5 „а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.“ Така, че какъв вид вярване Бог счита за праведност? Какъв вид вяра Бог ще счете някой мъж или жена за праведен? Това е вярата не от дела, но този който вярва в Онзи, който оправдава безбожния, Бог счита него за праведен. Нека в задам въпрос. Ако Бог оправдава благочестивия, това логическо ли е? Да. Много хора четат толкова бързо, че чета, че Бог оправдава благочестивите. Ако се казва, че Бог оправдава благочестивите е много логично. Казва, се че Бог оправдава неблагочестивите. Ето защо вярата на много хора не работи, те вярват в грешни неща. Тук, Авраам повярва в Бог, Който оправдава неблагочестивите. „а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.“ Всички ние сме квалифицирани. И ти трябва да вярваш, че Бог те прави праведен. Бог прави праведен безбожния (неблагочестивия). Ако ти вярваш в това, твоята вяра се брои за праведност. От една страна Бог оправдава неблагочестивия, базирано на неговата безбожност, това не може да бъде, защото той е неблагочестив. Това е въз основа на делата на Друг. Ако ти кажеш, че Бог оправдава благочестивите, ще означава, че понеже те са благочестиви, за това и са праведни. Но тук пише, че Бог оправдава неблагочестивия. На каква основа? На основата, че Исус завърши делата. Ако ти вярваш в това, ти вярваш, че Бог те прави праведен. Ти си неблагочестив, но Бог те прави праведен. Твоята вяра Бог я счита за праведност. Така, че пак е правилно вярване, срещу правилни дела. Днес има християни, които са пропуснали да разберат какво съм споделил в миналото, дори да са разбрали в сърцата си проповедта, в сърцата си те вярват във делата. Те не вярват, те вършат, за да се направи нещо, да стане нещо. Нека ви обясня. Нали знаете, то е като, детето ти да има изпит и решаваш да му даваш по един час допълнително да учи повече, така, че в сърцето си, ти вършиш всичко това, тогава на края, преди изпита, преди детето да отиде на училище, полагаш ръце на него и казваш, в името на Исус, ти ще успееш на изпита, ти си мъдър, съвършено си запомнил всичко. Някак си твоите думи нямат сила, изглеждат толкова плоски. Знаеш ли защо? Защото всичко това си го направил по принципа на делата вместо по принципа на вярването. Когато сме на принципа на извършване на дела, в момента в който желаем да освободим вярата си, не изглежда, че работи. Защото делата и вярата са противоположни. Като олио и вода, те не се смесват. Кога беше последният път когато се довери на силата на твоите думи върху своите деца, повече от обучението което имат? Кога беше последният път когато си казал: Татко аз ти благодаря за помазанието на Даниел, че той е десет пъти по умен от децата в неговия клас.? Защото, Бог направи Данаил и неговите приятели десет пъти по-умни. Бог може да направи същото за твоите деца. Татко благодаря ти, че моите деца когато отидат на училище, те ще имат чуващи сърца и ще бъдат бързи да разберат какво ги учи учителя. Нека Твоята мъдрост Татко да е върху тях. И е много лесно за тях да успеят. Това е принципът на вярата. „Но аз няма да правя това. Знаеш ли защо? Аз имам повече от достатъчно обучение за тях. По време на изпитите, ще съм по близо до тях, ще им обръщам повече внимание.“ Не казвам, че обучението не е важно, не казвам, че всички тези неща не са важни, просто казвам, че ако ти освободиш твоята вяра и Бог те води за обучение на децата ти, дава, но това идва след вярването. Защото ти не можеш да направиш и двете. Рим.10:5 „Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него. Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;“ Тя не върши, тя говори. Когато Бог изговори: „Нека бъде светлина.“ Не дойде някой да каже: „Стига си говорил, ти трябва да имаш някакви дела.“ Не, Божието дело е да говори. Говоренето е Негово дело. Миналата нощ преди да заспя Святият Дух дойде и каза: „Знаеш ли защо направих говоренето да е принцип в новият завет?“ И аз казах: „Да, разбира се.“ И Господ каза, „Забелязал ли си че в старият завет не е принципът на говорене а принципът да вършене?“, Израел е под принципа на закона, и закона казва човека който върши, но да дойдем сега, е принципът на вярването чрез говорене. Аз казах, защо Господи? Господ каза, сега Моите хора са царе. Амин! Нали знаете, в двореца, всички хора които работят, те са слуги и роби, в царският дворец. Но какво върши царят? Да сте го видели да мие подът? Царят говори и то е извършено. В Откровение едно се казва, че кръвта на Исус ни уми всички от грехът и ни направи всички царе и свещеници на Бог. И двамата, царете и свещениците използват думите. Не делата. Използваме думи да хвалим Бог, както царете използват думи да променят обстоятелствата и да променят своето бъдеще. Този принцип на дела срещу вярване, работа срещу говорене е през целия нов завет. Галатяни 3:11 „А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее. А законът не действа чрез вяра, а казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.““ Така, че какъв е принципът на закона, че човека който върши, ще живее чрез делата. И така, закона не е вяра, делата не са вяра, те са естествено недостъпни. Ти не можеш да вършиш неща за благословенията на децата си и да вярваш в говоренето. Твоето говорене ще бъде празно. Кое от двете следвате? В Галатяни 3:6-9 „както Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда. Тогава знайте, че тези, които са от вяра, те са Авраамови синове.“ Знаете ли, по някакъв начин аз вярвам, че Бог е благословил Израел и благодаря на Бог за нацията Израел, но аз не вярвам в християни които отиват при не вярващи евреи и се държат с тях, като че ли знаят всичко. Защото, нека ви кажа това, въпреки че те са естествени наследници на Авраам, ти си истински син на Авраам, „тези които са от вяра, са синове на Авраам.“ И тези които са от вяра са благословение, погледнете това, Галатяни 3:9 „Така че тези, които са от вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам .“ Не като работим като Авраам, некато вършим нещата като Авраам, но като вярваме като Авраам. Тези които са чрез вяра са благословени с вярващия Авраам. Благословението на Авраам е върху моята съпруга, тя ще се подмладява, слава на Господ. Благословението на Авраам е върху мен. И как ние сме благословени, като вярващия Авраам? Ако ние вярваме. И какво е вярване? Говорене с вяра. Нека ви приближа още малко. Лука 13:10-17 „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.“ Тази жена за 18г. не е могла да се изправя. Тя е разпознавала хората по техните обувки. И така, Исус поучава в синагогата. Вярата идва чрез слушане. Говорене с вяра. Когато отидете в Израел, и посетите някои синагоги, всички синагоги които посетите ще са обновени, нови синагоги. Има само една много древна от времето на Исус, намира се в Капернаум и все още стои. Знаете ли защо все още стои? Защото Бог я е оставил като паметник, защото този който я е построил, е бил римски стотник в когото Исус е видял голяма вяра, той е построил тази синагога и Господ я е оставил. Все още не е унищожена, все още си е същата. Когато отидете там, ще видите всички мъже които са сядали долу, но жените са сядали отстрани, по-горе, по-далеч, не са сядали като днес с мъжете си, седели са отделно. Представете си, че тази жена е била прегърбена за 18г; и тогава Исус влиза в синагогата, и като повечето хора днес, те всички искат да видят Исус. „Я да видя как изглежда Исус.“ и т.м.п. Къде си мислите, че е била жената? Прегърбена, зад някого зад тълпата. Но погледнете следващият задълбочен стих. Лк. 13:12 „А Иисус, като я видя, я повика и ? каза: Жено, освободена си от своята немощ.“ Ще ви задам въпрос. Как Исус я видя? Той е бил долу по средата със всички мъже. Жената е била горе, зад всички жени които са гледали през балконите, нали? И Исус можа да я види. Ще ви кажа нещо: „В момента в който повярваш, Бог те вижда.“
Независимо къде си ти. Амин църкво? Ще ви докажа, че тази дама е невероятен вярващ, тя стои по различен начин. ЛК. 13:13 „И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.“ Не е ли невероятно, първото лице което тя видя след 18г; беше лицето на Божият Син. Сега внимавайте към следващото изказване което Исус каза. Лк. 13:14-15 „А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?“ Не смятате ли че Исус е наистина готин? Казва ни нещата както са си, Амин? Тази жена вярва и ще ви покажа защо вярва. Лк.13:16 „А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?“ В момента в който повярваш, Бог не те оставя под проклятие! Под болест! Под беднотия! „А този син на Авраам да не бъде ли освободен?“ „А тази дъщеря на Авраам да не бъде ли освободена?“ Забележете, че тя не е обикновен грешник. Всички там бяха грешници освен Исус. Но тя беше необикновен грешник, защо? Вярата дойде в сърцето й и в момента в който тя стана дъщеря на Авраам. Тези които са чрез вяра са синове и дъщери на Авраам. „дъщеря на Авраам, която Сатана е държал“ помислете над това. Лк.13:17 „И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.“ Нека просто ви кажа. Много хора слушаха Исус, дори и фарисеите слушаха Исус, но не дойде вяра в тях. Библията казва, че вярата идва чрез слушане. Но това е специално слушане, ти трябва да слушаш когато Бог те учи. Защото жените които бяха там слушаха, фарисеите слушаха, дори и управителя на синагогата слушаше, но отбележете неговия отговор. Аз вярвам, че тази жена, понеже не можеше да види Исус, тя слушаше гласът Му и Неговите думи и тя повярва в сърцето си: „Господи Исусе, аз вярвам на това което каза. Аз вярвам, че Ти Си моя праведност. Ти Си Христос, Синът на живият Бог и Исус спря да проповядва, и каза: „Има жена там горе, доведете я тук.“ Бог отговаря когато има вяра. За 18г. Бог я обича, Бог Го е грижа за нея.

Но Бог не се движи чрез нуждата, Бог се движи чрез вяра. Когато Бог те погледне във вяра казва: „А този син/дъщеря на Авраам да няма ли повишение в работата?“ „А това дете на Авраам да не напредва ли в училище?“ „А тази дъщеря на Авраам, да не бъде ли освободена от тази болест?“ „А този син на Авраам, да не бъде ли благословен?“ Ето така Бог гледа на вас. Това е небесно задължение за синовете и дъщерите на Авраам. Запомнете, че тези които са чрез вяра са благословени с вярващия Авраам. Кое от двете избирате днес? Принципа на вярването или принципа на делата? Принципа на изговаряне или принципа на вършене. Кое от двете? Изборът е твой.

>>>други проповеди на п-р Джоузеф Принс<<<