“Плевелите сред добрите растения и сортирането на рибата”
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Матей 13:24-30)
Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие; и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. (13:36-43)
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). (13:47-51)
В тези две притчи , ни се показва, че посещаемостта на църква, дори дългото посещаване на църква, не винаги е равносилно на обновено сърце и взаимоотношение с Исус. Така че, ние трябва да изпитваме сърцата си, за да сме сигурни, че сме в Христа а не да изпитваме нашите братя християни за спасение.
Казвал ли си си някога, “Оу, аз винаги съм бил християнин” или “ Оу, аз винаги ходя на църква” когато са те питали за твоето свидетелство? Дали твоето знание за Писанието е по важно от твоята връзка с Исус? Дали се чувстваш удобно в твоето нехайство или нарушаване на заповеди докато се очаква да развиваш желание за святост? Дали просто се опитваш да “останеш спасен“, вместо да правиш ученици и да напредваш в Божието царство?
Тези притчи не са извинение да отбягваш чистотата и очевидният грях в църквата. Църковните водачи би трябвало да откриват такива животи.
Вместо да ставаме духовни детективи и да търсим “плевели” в църквата ни и в църквите около нас, ние трябва да изследваме нашето сърце, за да видим дали не са пораснали някакви плевели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар