"Християнски Блог | Christian Blog": притчи

Показват се публикациите с етикет притчи. Показване на всички публикации

"Злите фарисеи"

"И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. (Лука 20:9-12)

"Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина. А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му. И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му! И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха. И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях. Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк." (Матей 21:33-46)

Както много други притчи и тази е за нашата отговорност. Ще отговорим ли на желанията които Бог има за живота ни или ще отхвърлим Писанията Му в полза на нашите желания или ежедневие? Живеем ли продуктивно като работим да "принасяне" плодове, като отговор на благословението да Му служим?

Притчата ни припомня привилегията да живеем в заветни взаимоотношения с Бог, но тази привилегия винаги носи със себе си и отговорности. Наша отговорност е да се запитаме как отговаряме на посланията от Бог в живота ни?

Докато Бог може да ни говори чрез ангели, сънища, видения, през историята е доказано, че Негов основен начин на комуникация е чрез хора. Божиите хора постоянно отхвърлят пророците поради своите собствени разбирания и желания и ние сме склонни да отхвърляме или пренебрегваме хора, които говорят Божиите истини в живота ни поради същите причини.

Приятели, семейства, членове и църковни водачи не са призовани да търпят лошото ни поведение и да ни насърчават да само и само за да останем в църквата. Не, ако те наистина обичат Исус и нас, те ще се конфронтират и ще ни коригират, така че да приличаме повече на Христос.

Така че, как реагираш когато Бог се опитва да те насърчи или коригира, чрез другите хора, чрез Святия Дух или чрез Неговото слово? Смирен/а ли си и възприемчив/а, внимателно ли премисляш техните думи или си инатлив/а и непреклонен/на като камък сред своите си пътища?

(към останалите дни...)

"Талантите"

"И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза:

Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне. И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас. А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване. Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. И на него каза: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа, защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси! Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси! Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен." (Лука 19:11-27)
"Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна. Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и този, който получи двата, спечели още два. А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си. След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях. И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал; и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Матей 25:14-30)

Въпроса не е колко имате, а какво правите с това което имате. В тази притча слугите не са отговорни за това колко таланта имат, те са отговорни за това какво правят с тях.

Какви таланти, дарби, увлечения, отворени врати и т.н. ти е дал Бог? Чакате ли повече врати да се отворят, повече пари да имате, повече хора да станете, повече нуждаещи се да има, преди да направите нещо с тях? Замръзнал ли си от страх поради това, че ще се провалиш и не всичко ще се окаже перфектно?

Бог е добър Баща, Той не се вбесява когато Неговите деца излязат с вяра да използват дарбите и талантите които той им е дал за целите на Царството. Неговата корекция идва когато чакаме поради страх или желаем да имаме още повече, и накрая не вършим нищо!

Не позволявай талантите които Бог ти е дал да ги изгубиш, днес пристъпи напред и ги използвай за Царството на Бог!

(към останалите дни...)

"Фарисеят и бирника"

"Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен." (Лука 18:9-14)

Отново Исус ни предизвиква да се запитаме от къде идва праведността ни, от Христос или от нашия самоконтрол?

Важно е да се отбележи, че нашите действия са важни да живеем живот угоден на Бог, а не само да мислим благочестиво, това е нещо в което ученикът постоянства, процес наречен освещение.

Но тези действия не ни спасяват, те трябва да са резултат от нашето спасение. Нашата увереност не е в нашите действия, не че те ни спасяват, но в Христос и самият Христос. Нашите нови действия идват като отговор на незаслужената любов и прошка на Исус, а не да печелим и съхраним Неговата любов към нас.

Днес, когато идвате при Христос, идвате ли уверени и горди колко добре сте пазили закона Му или сте се смирили за това, че извън Христос не сте праведни.

Дали душата ти се хвали от добри дела или се хвали със смирената любов на Христос, която пренебрегва всичките ни недостатъци и провали за да те обича и да те примири със Себе Си?

(към останалите дни...)

"Настойчивата вдовица и неправедния съдия"

"Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:1-8)

В първият стих ни се предоставя главният урок който трябва да вземем от тази притча: винаги се моли и никога не се отказвай! В един свят на мигновени неща, можем да се разочароваме когато Бог не отговаря на нашите молитви веднага и на нашето време. Все пак не трябва да се обезкуражаваме, но да продължим да "викаме" към Него! В допълнение, трябва да бъдем убедени в Божията справедливост! Ако дори неправедния съдия в крайна сметка раздава справедливост, колко повече праведния Бог ще донесе справедливост във всяка наша ситуация?

Не се обезкуражавайте когато не виждате нещата да се случват веднага или когато сте очаквали. Молете се постоянно и вярвайте в Божията доброта!

(към останалите дни...)

“Двама сина а само единият се подчинява“

"Но какво мислите? Един човек, който имаше двама сина, отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам! – но после се разкая и отиде. Отиде и при втория и му каза същото. А той в отговор каза: Аз ще ида, господине! – и не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате." Матей 21: 28-32

Тук имаме кратка и сбита притча, която ни предизвиква да се уверим че нашите думи и намерения съвпадат с нашите действия.
Твърде често като християни, на публични места можем да използваме всички точни думи, но в личният живот да не следваме нещата за които говорим. Животът на християнина не е просто на думи в съзнанието, в сърцата ни или просто в нашите действия. Той се намира в обединяване на всички тези в единство да се учим, подчиняване и да научим другите кой е Исус Христос.
Ако твоите вътрешни намерения и външни действия се разминават, недей да се криеш зад фрази като, “никой не е съвършен” , “аз не съм съвършен, само опростен“ и най-често употребяваното “само Бог може да ме съди”. Вместо това се покай за твоята гордост, викай за благодат и милост да те преобразат и си позволи да се учиш, така че твоето вътрешно и външно, едновременно да прославят Бог.

(към останалите дни...)

“Работниците в лозето“

"Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час видя други, че стояха на пазара свободни; и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? Така последните ще бъдат първи, а първите – последни." Матей 20:1-16

Когато четете това, от коя страна искате да сте, на собственика от страната или на работниците? Откривате ли се спорещи за заплатите които не са точни или защитавате собственика за това, че плаща колкото е казал че иска?

Тази притча работи за да покаже нашите чувства по отношение на усилията ни в Божието приемане. Ефесяни 2:9 ни напомня, че “спасението не е награда за добрите неща , които сме правили така, че никой да не се хвали това”. И все пак има много, които са нетърпеливи да се похвалят за тяхната работа за Бог и да изискат “просто” плащане за такава “добра“ работа!

Стопанина в тази история е честен и справедлив; той дава на всеки работник, како е обещал, точно толкова колкото той е намерил за добре. По същият начин Бог ни показва благодат и милост, не заради нашите усилия, но заради Неговата любов!

Какъв вид работници сме, дали виждаме нашите усилия по-големи от на другите около нас и очакваме по-голяма награда? Дали виждаме другите да правят по-малко от нас и да получават същата благодат като нас и искаме да тропнем с крак и да протестираме? Или пък, благодариме на Господа че ни приема въпреки всичко? Помним ли, че Той не ни дължи нищо и все пак ни дава всичко? Няма ограничение и размер за Божията благодат и милост, за това нека не завиждаме или да се разочароваме, и да не измерваме колко е дадено на другите. Вместо това нека постоянно се радваме, че Бог ни е избрал!

(към останалите дни...)

“Богаташът и Лазар”

"Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас. А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение. Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях. А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. Лука 16:19-31

В тази притча получаваме два урока от Исус: един относно използването на нашето богатство и втори за доверието ни в Писанията.

В първата част на тази притча (ст. 19-26) виждаме, че съдбата на тези двама мъже е обърната когато те преминават от живота във вечността. Лазар, който копнееше дори за трохите от масата беше отведен от ангел да бъде с Авраам. Богаташът, който не можеше да се занимава с просяк, сега е на вечно мъчение. Тази притча не е за да ни покаже какъв е задгробният живот, но да ни покаже колко е важно как използваме богатството си, колкото и да притежаваме, да обичаме и да се грижим за тези около нас а не да угаждаме на всяко наше желание. Богатството, дори изобилие от богатство не е лошо нещо. Трябва да бъдем внимателни в това как използваме богатството си или финансите си. Дали е за грижа на царството или за плътско задоволяване?

След като богаташът осъзна грешката си, желанието му беше да предупреди братята си, така че да избегнат мъките, но Авраам му напомни, че вече има предупреждение в писанията. Мъжът е убеден, че чудно знамение ще промени мнението им, но Авараам не е съгласен. Ние трябва да избегнем същият капан, като на богаташът да търсим знаци, вместо да гледаме словото на Бог точно пред нас. Исус извършваше знамение след знамение в Негоовото служение, но не всички повярваха и го последваха. Трябва да сме благодарни, че имаме толкова много предупреждения (и още много) в Писанията, а не непрекъснато да искаме още от Създателя.

(към останалите дни...)

“Умният управител“

"Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник. Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден. И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха." Лука – 16:1-14

Тази притча има различни тълкувания сред коментаторите, но това което е ясно е че тази притча не бива да се използва за шаблон за банкиране или управляване на сметката. Вместо това трябва да видим как управителят използва светското богатство, за да направи приятели и да подобри ситуацията си, вместо да бъде роб на собственото си богатство и да сме използвани от него. Но реакцията на управителя към неговото потенциално уволнение, не заличава факта, че ще бъде уволнен поради лошо управление на своите отговорности. Ние също трябва да бъдем верни във всяка задача която ни е дадена, работа вкъщи, в църквата и т.н. Защото във всички тях представляваме Бог!

(към останалите дни...)

“Изгубеният син”

"Каза още: Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери." Лука 15:11-32

Може би това е най известната притча, наричаща се главно блудния син, разказва ни история, за двама братя опитващи се да угодят на техния баща и да спечелят неговото удобрение. Блудният син взема своето наследство, харчи го глупашки и набързо. Осъзнавайки как е обидил баща си и колко безполезен е живота му, той се опитва да се върне при баща си, така че да работи и да спечели пътя си към неговата добрина и благодат отново. Нито едно такова усилие обаче не е било нужно, бащината любов и приветствие връщат сина още преди да е работил и един ден за баща си. Думата “блудния” означава “ безразсъдно разточителен”, заглавие запазено за сина поради това, как пропилява богатството си. Обаче бащата е наистина блудния в историята, защото е безотговорно екстревагантен на своята любов, прошка, милост и имущество при завръщането на сина си, щедър без изобщо да го укорява.

По възрастния син е забравен герой в историята, но той е представлявал голям интерес за публиката и фарисеите, които са слушали от първият стих на нашият разказ. Те познаваха по големият брат, който вярваше, че ще бъде предпочетен пред брат си от баща си, поради неговото усърдие да спазва правилата, той олицетворяваше тях в историята. Но по големият брат върши всичко това, за да запази любовта на баща си. Той не е бил воден от правилно желание. В тази история виждаме спасението и смирението на по-младия брат, но и съдбата на по-големият брат който вярваше в неговите действия преди всичко, е оставена нерешена в историята.

(към останалите дни...)

“Изгубената овца и монета”

"А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! И Той им разказа тази притча: Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, я вдига на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." Лука 15:1-10

"Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен." Лука 18:12-14

Тези две притчи са насочение към фарисеите и книжниците, след оплакването им за това, колко много Исус е загрижен за “грешниците и бирниците”. Исусовата любов за изгубените е било радикално отношение, за съдът на религиозните водачи през онези дни. Исус споделя, че небето отразява Неговото становище за фарисеите, казва ни как Небето се радва когато дори един грешник се покайва.

Колкото по дълго следваме Бог, толкова по лесно е да изградим себе-праведно отношение като фарисеите, за това трябва да се запитаме как реагираме, когато един грешник се покайва.

Също трябва да се запитаме, какво правим, за да последваме “изгубената овца” и “изгубената стотинка “ около нас.

Решаващо съдбоносно е за нас да имаме сърце за тези хора, да направим всичко, за да им помогнем да намерят техният път към Христос и да се радваме силно с тях, когато намерят пътят към Него!

(към останалите дни...)

“Сол и светлина“

"Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша."

Лука 14:34-35

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата."

Матей 5:13-16

В това поучение, Исус ни сравнява със солта и светлината, като ни показва как трябва да въздействаме на света около нас. Солта е полезна и за зимника и за сезонната храна.

Носиш ли същите ползи в твоя кръг на влияние. Дали твоите “сезонни” разговори, твоите взаимоотношения, взаимодействията ти са истината и благодатта на Исус? Способен ли си да съхраниш истината, когато Христос е обсъждан около теб?

В допълнение, вярващите трябва да бъдат светлина на света, не да се крият, но да дават светлина на всеки около тях!

Ти не трябва да криеш своята светлина, като казваш, че твоето взаимоотношение с Христос е лично. Подрежда ли се това мислене с Христовите мисли тук?

Грей със светлината на Христос към онези около теб с неоспорими добри дела!

(към останалите дни...)

“Цената да бъдеш ученик”

"А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: Този човек започна да строи, но не можа да довърши. Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик." Лука 14:25-33

Много пъти ние сме привлечени да следваме Исус с предложението “с всяка облага и безплатно”. Но вместо това, то е безплатен дар който ни коства всичко а това което получаваме в замяна е далеч по велико от каквото и да сме дали!

Ако дойдеш при Христос мислейки си, че няма да оставиш нищо, а само ще получаваш от Исус, бъди сигурен, провери сърцето си и виж дали има нещо, което не искаш да оставиш за да Го следваш ако Той поиска от теб.

Когато споделяш вярата си с приятелите си, не трябва да се страхуваш да им помогнеш да изчислят цената на вярата. Това не е да ги изплаши, но да им помогне да си създадат реална картинка за да следват Исус. Ако се опитваме да спечелим хора с евтино Евангелие, те могат да отпаднат много по-рано отколкото ако са чули за истинската цена да следваш Исус!

(към останалите дни...)

“Покана за велико угощение”

"Като чу това, един от седящите на масата заедно с Исус му каза: „Благословен е всеки, който участва в празненството в Божието царство!“ Исус му отговори: „Един човек устроил голямо празненство, на което поканил много гости. Когато дошъл уреченият час, човекът изпратил слугата си да каже на поканените: «Елате, всичко е готово.» Но всички поканени започнали да се извиняват. Първият казал: «Току-що си купих нива и трябва да отида да я огледам. Моля те, приеми моите извинения.» Друг се заоправдавал: «Току-що си купих пет чифта волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, приеми моите извинения.» Трети казал: «Току-що се ожених и не мога да дойда.» Слугата се върнал и разказал всичко на господаря си. Господарят се разгневил и му казал: «Бързо обиколи всички улици и пътеки на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.» Малко след това слугата казал: «Господарю, изпълних всичко, което ми нареди, но има още място.» Тогава господарят казал на слугата си: «Тръгни по пътищата и покрай оградите и убеждавай всички, които срещнеш, да дойдат тук, за да се напълни къщата ми. Казвам ти: нито един от онези, които първо бях поканил, няма да участва в празненството ми.»“ Лука 14:15-24 SPB

"Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: «Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!» Но те не проявили интерес и се разотишли – един на работа в полето, друг по своите дела. Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. След това царят казал на слугите си: «Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.» Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали – добри и лоши – и залата се напълнила с гости. Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. Попитал го: «Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?» Човекът не отговорил нищо. Тогава царят казал на слугите: «Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.» Да, много са поканените, но малко са избраните.“ Матей 22:1-14 SPB

Тази притча ни напомня да се смирим поради привилегията да сме призвани от Исус в Неговото семейство. Не трябва да се гордеем или да сме арогантни, като мислим че Исус е благословен с нас, но вместо това нека помним, че Той е голямото благословение за нас!

Поканените гости на угощението, главно отнасящи се за еврейския народ, показват най-голямо безразличие и злобно насилие (най-лошото е в Матей), в отговор на тяхната покана.

Вместо това бедните, забравените и отхвърлените са тези, които евентуално вечерят на това чудесно угощение!

Трябва постоянно да предизвикваме и изпитваме себе си, да стоим смирени и с благодарни сърца за нашата покана да живеем с Христос. Да не бъдем никога безразлични, арогантни или дори гневни за великата привилегия дадена ни от Спасителя.

(към останалите дни...)

“Скъпоценната перла, скритото съкровище”

„Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива. Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи. Матей 13:44-46 SPB

В тези две притчи, Исус ни предизвиква да си спомним просто, колко ценно е за нас Божието Царство! Ние четем как двама мъже дават невероятно ценни неща, за да вземат нещо, което те смятат, че е дори с по голяма стойност. Когато размишляваме за това, какво сме дали, за да бъдем в Божието Царство, трябва също да си спомним и зарадваме за това, колко повече сме получили в замяна! Трябва също постоянно да изпитваме нашите сърца, за да видим дали няма неща, мечти, взаимоотношения и т.н; които държим защото вярваме, че са по важни от това, какво Бог има за нас в Неговото Царство.

(към останалите дни...)

“Квас”

"И каза още: „С какво да сравня Божието царство? То е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“ Лука 13:20-21 SPB

"След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“ Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, за да се сбъдне казаното чрез пророка: „Ще говоря с притчи и ще разкажа неща, които са били тайна, откакто е сътворен светът.“ Матей 13:33-35 SPB

Често, християните гледат на забавите, образованието, политиката или спорта и се оплакват от липсата на християни в тези сфери на влияние. В тази притча Исус обяснява, че не се нуждаем от голямо количество, за да имаме голямо влияние на нашите съседи или културата като цяло.

Вместо това ние се нуждаем от ученици, които са толкова пълни с Божието Царство в тях, че да влияят на всеки около тях!

Няма значение дали Бог те е призовал да повлияеш на политици, актьори, учени, художници, твои съседи или просто в домът ти, най добрият начин да го постигнеш е като бъдеш изпълнен с истината и любовта на Исус Христос.

(към останалите дни...)

“Синапово зърно”

"Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня? Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. (Лука 13:18-19)

"Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си. То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. (Матей 13:31-32)

"Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. (Марк 4:30-34)

Няма значение колко малко започва, ако продължително развиваш Божието царство в сърцето си, Бог ще те направи да влияеш на всичко около теб. Това не означава, че всеки християнин ще има същото ниво на обществено служение, но в нашата лична благодат и дарби ние ще растем във въздействие така , че ако ти си разочарован от големината на вярата ти, големината на църквата ти или от обема на твоето евангелско влияние, не реагирай презирайки тези малки начала! Продължи да развиваш Божието царство в сърцето си. Бъди целенасочен, не пасивен, за израстване на твоето взаимоотношение с Исус.

(към останалите дни...)

“Плевелите сред добрите растения, сортирането на рибата”

“Плевелите сред добрите растения и сортирането на рибата”

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Матей 13:24-30)

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие; и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. (13:36-43)

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). (13:47-51)

В тези две притчи , ни се показва, че посещаемостта на църква, дори дългото посещаване на църква, не винаги е равносилно на обновено сърце и взаимоотношение с Исус. Така че, ние трябва да изпитваме сърцата си, за да сме сигурни, че сме в Христа а не да изпитваме нашите братя християни за спасение.

Казвал ли си си някога, “Оу, аз винаги съм бил християнин” или “ Оу, аз винаги ходя на църква” когато са те питали за твоето свидетелство? Дали твоето знание за Писанието е по важно от твоята връзка с Исус? Дали се чувстваш удобно в твоето нехайство или нарушаване на заповеди докато се очаква да развиваш желание за святост? Дали просто се опитваш да “останеш спасен“, вместо да правиш ученици и да напредваш в Божието царство?

Тези притчи не са извинение да отбягваш чистотата и очевидният грях в църквата. Църковните водачи би трябвало да откриват такива животи.

Вместо да ставаме духовни детективи и да търсим “плевели” в църквата ни и в църквите около нас, ние трябва да изследваме нашето сърце, за да видим дали не са пораснали някакви плевели.

(към останалите дни...)

“Безплодното дърво”

"Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята? А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш." Лука 13:6-9

"А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и й каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна. И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята? А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане. И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите." Матей 21:18-22

"И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения. (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)" Марк 11:25-26

В Матей и Марк виждаме паралелни истории, в които Исус проклина безплодното дърво а в Лука виждаме подобна притча за човек, който насажда дърво което не дава плод, което се очаква да дава плод. Докато всичките дървета не са от една и съща история, те и трите ни говорят за дърво, което се очаква да даде плод, но не дава. В Матей и Марк ни се разказва за дърво, което има листа, това означава , че има вид на здраво дърво, но все още не е дало плод. Много пъти в Евангелията ние сме предизвикани и се очаква от нас да дадем плод в нашия живот. Не трябва просто да изсъхнем или просто да изглеждаме здрави, но всъщност да произведем нещо в нашите животи. Трябва да изпитаме живота си, за да разберем дали произвеждаме плод, който променя животи, плодът да правим ученици, плодът да достигнем изгубените.

(към останалите дни...)

“Мъдрите и глупавите слуги”

Лука 19:41-48 "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп". И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат."

Матей 24:45-51 "Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби."

В тази история Исус говори за Неговото второ и крайно завръщане и използва историята, за да ни попита как Той ще ни завари, Неговите последователи, когато се завърне?

Ако Исус се завърне днес, дали ще ни намери изпълнявайки вярно крайната задача, която ни даде да правим ученици?

Дали ще ни завари вярно, да управляваме своите дарби и таланти за Божието царство? Или ще те намери мързелив в тези задачи? Дали ще те завари да казваш аз имам много време преди Той да се върне, ще се заема с това накрая!?

Никога не е лошо време да правим ученици, да учиш другите да се покоряват на Неговите заповеди. Убеди се , че си верен и чувствителен в святост за евнтуалното завръщане на Госпдода.

(към останалите дни...)

"Богатият човек строящ по големи хамбари"

Лука 12:13-34 "И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас? И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."

В този пасаж Исус контрастира богатството на света с вечният живот; богато взаимоотношение с Бог.

Дали твоята загриженост и безпокойство за материално богатство са станали по-големи от копнежа за Бог?

Кои са областите от твоя живот, към които си се привързал а те отдалечават от Бог?

Убеди се, че търсиш Божието царство преди всичко!

(към останалите дни...)