"Злите фарисеи"
"И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. (Лука 20:9-12)
"Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина. А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му. И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му! И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха. И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях. Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк." (Матей 21:33-46)
Както много други притчи и тази е за нашата отговорност. Ще отговорим ли на желанията които Бог има за живота ни или ще отхвърлим Писанията Му в полза на нашите желания или ежедневие? Живеем ли продуктивно като работим да "принасяне" плодове, като отговор на благословението да Му служим?
Притчата ни припомня привилегията да живеем в заветни взаимоотношения с Бог, но тази привилегия винаги носи със себе си и отговорности. Наша отговорност е да се запитаме как отговаряме на посланията от Бог в живота ни?
Докато Бог може да ни говори чрез ангели, сънища, видения, през историята е доказано, че Негов основен начин на комуникация е чрез хора. Божиите хора постоянно отхвърлят пророците поради своите собствени разбирания и желания и ние сме склонни да отхвърляме или пренебрегваме хора, които говорят Божиите истини в живота ни поради същите причини.
Приятели, семейства, членове и църковни водачи не са призовани да търпят лошото ни поведение и да ни насърчават да само и само за да останем в църквата. Не, ако те наистина обичат Исус и нас, те ще се конфронтират и ще ни коригират, така че да приличаме повече на Христос.
Така че, как реагираш когато Бог се опитва да те насърчи или коригира, чрез другите хора, чрез Святия Дух или чрез Неговото слово? Смирен/а ли си и възприемчив/а, внимателно ли премисляш техните думи или си инатлив/а и непреклонен/на като камък сред своите си пътища?
Няма коментари:
Публикуване на коментар