Джоузеф Принс - "Твоето чудо е в устата ти" - Глава 3

ГЛАВА 3

ГОВОРИ НА КАНАРАТА И ПОЛУЧИ

Реката тече

В последната глава  видяхме как водата потече от канарата в Рафидим, когато Моисй я удари със своя жезъл на съд. Тази канара беше Исус. Цялата история е една прекрасна картина на Исус на кръста.

Когато Исус умря, реката на благословения беше освободена за теб. От каквото и да се нуждаеш днес, то беше освободено за теб поради Христовата съвършена жертва, а не поради добрите ти дела. Ефесяни 2:8,9 ни казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.” Би трябвало да благодариш на Бог, че твоето спасение не зависи от покорството ти!

Тъй като си дете на Бог, няма никаква причина да се чудиш дали Той иска да те благослови. Бог завинаги уреди този въпрос на кръста! Канарата беше ударена! Водите текат!

Библията казва, че Бог ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места в Христос (Еф. 1:3). Също така казва, че Той ни е дал всичко необходимо за живота и благочестието, включително Своите твърде велики и скъпоценни обещания (2 Пет. 1:3,4). Помисли върху това – ако Бог ни е дал небесното най-добро, защо би задържал нещо от нас?

Някои от вас може да попитат: „Пастор, Принс, ако това е истина, защо все още съм болен? Защо все още съм без работа? Защо все още съм несемеен?” Ето моя отговор – не гледай на своите негативни обстоятелства. Твоята ситуация не зачерква кръста. Тя не заличава силата на кръста. Само защото има тъмни облаци, не означава, че слънцето е спряло да свети. Не, слънцето винаги свети. Понякога може да не го виждаш, но то все още си е зад облаците.

Вярата ти може да бъде сравнена с прозорец. Прозорецът пропуска светлината в стаята, но самият той не създава светлина. И така, при хора, които имат голяма вяра, прозорците са големи и пропускат много светлина. Светлината винаги си блести зад прозорците, но ние решаваме колко светлина да влезе чрез размера на прозорците ни. Въпросът е дали прозорецът ти е достатъчно голям, за да пропусне достатъчно светлина върху обстоятелствата ти.

Ако Бог ни е дал небесното най-добро, защо би задържал нещо от нас?

Когато се безпокоим и страхуваме, означава, че не се доверяваме на Бог

Защо реката едва тече или дори е пресъхнала за някои хора? Защо реката не блика и слънцето не свети ярко в живота им? Причината е, че те са изпълнени с безпокойство и страх.

Бог ми даде една илюстрация, за да ми помогне да разбера това нещо. Той ми показа червен гумен маркуч, свързан с кран. Кранът беше пуснат, но не течеше вода от маркуча. Това беше така, защото собственикът на маркуча го беше стиснал толкова силно, че не можеше да потече вода от него.

И така, можеше ли този човек да обвини водоснабдяването за това, че няма вода? Не, вода имаше, но той не можеше да я получи защото стискаше маркуча твърде силно.

Много от нас правят същото нещо. Тревожим се и се страхуваме и така нашите безпокойства и страхове стискат маркуча на Божието снабдяване. Когато се безпокоим и страхуваме, не се доверяваме на Бог. Вместо това се фокусираме по-скоро върху нашите обстоятелства, отколкото върху завършеното дело на Неговия Син. Като правим това, стискаме маркуча прекалено силно и следователно не можем да видим резултати.

Не удряй, просто говори на канарата – чудото е в твоята уста

Какво трябва да направим тогава, за да получим вода? Пусни маркуча! Дори това да означава да отпускаш хватката бавно, пръст по пръст. Спри да се тревожиш, спри да мрънкаш. И започни да се съгласяваш с Бог. Декларирай какво Той е казал в Словото Си за теб и ситуацията ти. Твоето чудо е в устата ти!

Нека да обясня това като използвам друга история от Стария завет. В Числа 20:1-12 децата на Израил за пореден път застанаха срещу Моисей, защото нямаха вода за пиене. Пасажът ни учи какво трябва да направим, когато дойдем до място, където изглежда, че реката е пресъхнала.

Четохме преди в Изход 17 за първия случай, когато израилтяните се оплакваха и Моисей отговори като удари канарата. Ситуациите в Изход 17 глава и Числа 20 глава си приличат по това, че израилтяните имаха една и съща нужда – от вода и правеха едно и също – оплакваха се. Разбраха, че няма вода и тръгнаха срещу Моисей и Аарон като казаха: „... О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! Защо изведохте Господнето общество в тази пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни? И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене?” (Чис. 20:3-5). Моисей и Аарон не спориха с тях, а отидоха към входа на шатъра за срещане и паднаха на лицата си. Както казах, когато се изправиш пред проблем, най-добре е първо да отидеш при Бог. Тогава Господната слава им се яви и Господ каза на Моисей какво да прави. Вместо да каже на Моисей да удари канарата, както направи в Изход 17 глава, Той му каза: „Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.” (Числа 20:8).

Виждаме тук, че Бог каза на Моисей да говори на канарата. Последния път му беше казал да я удари. Този път каза на Моисей да използва устата си. Но виж какво направи Моисей вместо това. Той взе „жезъла, който беше пред Господа” както му беше наредено (Чис. 20:9). Този жезъл не беше Мойсеевият жезъл на съд, а жезъла на първосвещеника Аарон (Чис. 17:10). След това той и Аарон събраха обществото пред канарата и Моисей им каза: „... Чуйте сега, вие бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара? След това той „вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти ...” (Чис. 20:10,11).

Моисей не се покори на Бог. Вместо просто да държи жезъла на Аарон и да говори на канарата, Моисей смъмри хората и за първи път ги нарече бунтовници! На всичкото отгоре не използва жезъла на Аарон както беше инструктиран, а използва своя собствен жезъл на съд и удари канарата не само веднъж, но два пъти. До такава степен му беше дошло до гуша ог хората!

Но въпреки неговото непокорство Бог все пак благослови хората. Водата потече изобилно от канарата и хората и животните се напиха. Не е ли милостив Бог?

Защо не трябва да удряш канарата

И така, беше ли непокорството на Моисей нещо незначително? Не, не беше! Когато продължим да четем пасажа, откриваме, че Господ каза на Моисей, че поради неговия грях той няма да влезе в обещаната земя заедно с децата на Израил. Той буквално щеше да бъде оставен! Бедният Моисей! Накрая той видя обещаната земя и дори видя хората си да влизат в нея, но самият той не можа да влезе.

Защо неговият грях беше толкова значим, че му коства влизането в обещаната земя? Причината беше, че канарата тук изобразява Христос. И чрез удрянето на канарата Моисей развали картината на Христос! Първото удряне на канарата 38 години по-рано насочва към разпъването на Исус на кръста. Като удари отново канарата Моисей разпъна Христос за втори път! Ето защо Господ му каза този път да говори на канарата, а не да я удря.

Христовата жертва на кръста е съвършено перфектна и напълно завършена. Когато умря, Той извика „Свърши се.” (Йоан 19:30). Какво се свърши? Неговото дело за изкупуването на нашите грехове беше свършено веднъж завинаги.

Павел казва: „... но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.” (Евр. 10:12,13). И чрез една жертва, Той усъвършенства завинаги онези, които се освещават (Евр. 10:14). Христовата „една жертва за греховете завинаги” означава, че няма нужда ти да принасяш жертва за греховете си! Бог вече изля пълната ярост на гнева Си, когато наказа всичките ти грехове върху тялото на Своя Син. Бог се е справил с твоя живот на грях. Имаш прощение на греховете си!

Така че, когато съгрешиш днес, няма нужда да молиш Исус да слиза от небето и да умира пак за твоя грях. Не е необходимо да удряш канарата отново. Христовата една жертва за греховете е валидна за цялата вечнаст!

Христовата жертва на кръста е съвършено перфектна и напълно завършена.

Какво означава да удариш канарата днес?

Всеки християнин ще се съгласи, че не е необходимо Исус да слиза от небето и да умира отново за нашите грехове. Но наистина ли разбираме какво означава днес да разпънеш Христос отново?

Нека те попитам – когато паднеш в грях, какво правиш? Ако умоляваш Бог да ти прости и ако наново призовеш кръвта на Икук, която отново да те направи праведен, това означава, че разпъваш Христос отново.

Ако току що си бил съкратен и умоляваш Бог да те благослови с нова работа – разпъваш Христос отново.

Нека ти обясня. И в двата случая казваш, че делото на Исус не е завършено. Казваш, че Неговата кръв не е премахнала всичките ти грехове. Казваш, че Христовата смърт на кръста не е достатъчно добра за Бог, за да освободи пълнотата на Своите благословения за теб. Всъщност казваш, че Той трябва да бъде разпънат отново, за да довърши това, което не е довършил!

Не, напротив! Исус умря за греха веднъж завинаги и Бог е повече от доволен от тази смърт! Днес Бог е толкова удовлетворен от това, което Неговият Син извърши, че е много по-склонен да те благослови, отколкото ти си склонен да бъдеш благословен!

Някои от вас все още може да имат въпроси като: „Пастор, Принс, Вярвам, че Бог иска да ме благослови, но не може, защото имам някои неизповядани и непростени грехове.” За съжаление много християни днес все още са толкова в съзнание за грях, вместо в съзнание за Сина, че пропускат толкова много от Божиите благословения.

Нека изясня този въпрос относно прощаването на греховете. В Стария завет децата на Израил трябваше постоянно да принасят жертви за грехове година след година, защото кръвта от биволи и кози просто не би могла да им осигури вечно изкупление и вечна праведност (Евр. 10:1-4). Но Исус чрез Собствената Си кръв придоби вечно изкупление за нас (Евр. 9:12). Неговата кръв ни направи праведни завинаги, защото кръвта Му е винаги ефективна.

Ако човек принася жертва за грях, тя никога не е достатъчна. Но ако Бог принася жертва за грях – ако Той принася самия Себе Си – ще осигури ли нещо, което е временно и което утре трябва отново да бъде жертвано? Ако дори след като Исус е принесъл Своята кръв, все още прибягваме към това да „принасяме жертви” като умоляваме за прошка, бичуваме себе си или вършим добри дела всеки път, когато съгрешим, всъщност принизяваме кръвта на Божия Син към тази на биволи и кози! И също казваме, че Христос Канарата трябва да бъде удряна многократно за греховете ни!

Каква ирония откривам в това – в Стария завет греховете на израилтяните биваха покрити за една година, а ние в Новия завет изглежда да сме по-зле. Днес една християнска деноминация вярва, че греховете им са покрити за една седмица до тяхната следваща изповед! Друга деноминация вярва, че греховете им са покрити за един ден – изповядват всеки грях, за който могат да се сетят, всяка вечер преди да заспят! И можеш ли да повярваш, че някои християни действат сякаш кръвта на Исус не може да покрие греховете им дори за ден? Сутринта вярват, че са простени. Следобед вярват, че са изгубили тази прошка и праведността си, защото някъде по пътя са се издънили. Така че умоляват Бог за прошка и Го молят да ги направи отново праведни!

Чуй ме, приятелю, няма такова нещо като праведен-на-сутринта, неправеден-вечерта християнин! Няма такава доктрина в Библията! Ако си християнин, ти си простена личност, праведна личност. Не можеш да бъдеш християнин и да бъдеш непростен или неправеден. Единствените непростени и неправедни хора на земята са тези, които не са се възползвали от прошката в Христос. Щом си в Христос, ти си в прошката, ти си праведността!

Бог е много по-склонен да те благослови, отколкото ти си склонен да бъдеш благословен!

Как трябва да говорим на канарата?

Бог не иска повече да си в съзнание за грях. Той не иска да продължаваш да изповядваш греховете си сякаш Неговият Син не ги е премахнал напълно. Бог не иска да продължаваш да Му напомняш за греховете си – тези същите грехове, които Той вече е забравил (Евр. 8:12, 10:17).

Ти вече не си под старозаветното свещеничество на повторение на жертвоприношенията, които никога не могат да отмахнат грехове. Сега си под първосвещеничеството на Исус, Един, Който принесе една жертва за греховете веднъж завинаги.

Така че, когато се изправиш пред проблем, как трябва да постъпиш? Просто говори на Канарата. Не трябва да удряш Канарата, както Моисей направи в непокорството си.

Какво имам предвид с „удряне на Канарата”? Е, някои хора удрят Канарата като казват: „О, Исус, може ли да ми простиш този грях? О, Исус, ела и ми покажи знак! Нека знам, че Си ми простил!” Други Го удрят като Му се молят да им помогне: „О, Боже, имай милост към мен! Ще направя всичко, което кажеш! Само ми помогни, моля те!” Това не е говорене на Канарата. Това е удряне на Канарата.

И така, ето какво имам предвид под говорене на Канарата – говорим на Канарата като казваме „Алелуя! Хваля те, Господи Исусе! Благодаря ти, че поради Твоята кръв имам прошка на греховете. Благодаря ти, че поради кръста Ти няма да зачетеш този грях против мен! Ти си моята Канара и моята почивка, сигурна помощ във време на беда.”

Говориш на Канарата чрез съгласие с Божието слово като казваш какво Той е казал за теб и ситуацията ти в Словото Си. Това е истинска изповед! Гръцката дума за „изповед” е homologeo. Означава „да кажеш същото като друг, да се съгласиш с него. ” С други думи – ние се съгласяваме с Бог като казваме какво е казал в Словото Си.

Така че, ако днес си болен, какво казваш? Ще се съгласиш ли с диагнозата на твоя лекар и ще изповядваш ли болестта си? Не, съгласяваш се с Бог и изповядваш своето изцеление! Казваш: „Благодаря ти, Господи, че в Твоите рани аз съм изцелен! (Исая 53:5) Ще ме наситиш с дългоденствие и ще ми покажеш спасението, което вършиш.” (Пс. 91:16)

Днес, ако имаш финансова нужда, какво ще кажеш? Ще се съгласиш ли с банковия отчет и ще изповядаш ли липсата си? Не, съгласяваш се с Бог и изповядваш своето изобилие в Христос! Казваш: „А моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” (Фил. 4:19)

Ако се чувстваш неправеден, защото точно си изпушил последната цигара, какво ще кажеш? Ще изповядаш ли своята неправедност и грях? Не, бъди последователен! Трябва да се съгласиш с Бог и да кажеш: „Аз съм Божията праведност в Христос! (2 Кор. 5:21) Поради кръвта на Исус всичките ми грехове бяха простени!” (Кол. 2:13) Приеми изобилната благодат на Бог, размърдай се и царувай над този грях!

Един от моите лидери на хвалението, Рони, бил заклет пушач. Започнал да пуши като млад тийнейджър.

Когато започнал да посещава църквата ни през април 2001 година, той все още бил окован в този навик. Една неделя, когато ме чул да проповядвам: „Ти си храм на Бог”, внезапно осъзнал колко праведен и чист го е направил Исус. И си казал: „Ако съм толкова чист, защо си причинявам това?”

Така че започнал своя „приключвам пушенето кампания”. Накъсал остатъка от цигари, които носел, но по някаква причина колегите му компенсирали това като му предлагали още повече цигари. След това той започнал да си купува цигари с по-голямо съдържание на никотин и се докарал до там, че си купувал още повече цигари, за да задоволи нуждата си от никотин!

Кампанията му по спиране на цигарите не вървяла на добре и той не можел да изхвърли навика. Но вместо да вярва, че е неправеден и да изповядва греха си, той все още вярвал и изповядвал, че е храм на Бог и е Божията праведност в Христос.

Няколко седмици по-късно по време на една служба проповядвах за благодатта на Бог. Казах: „Когато вие не можете, Бог може!” Така че след службата този млад човек се прибрал у дома и докато пушел цигара, се молил и казал на Бог: „Господи, не мога да спра да пуша, но знам, че Ти можеш да ме спреш.”

На следващия ден взел пакета с цигарите, извадил една и я помирисал, за да се наслади на аромата и. След това я запалил. Но като дръпнал от дима, продъли той : „Брррр ... гадост!”

Цигарата, за която някога жадувал, се превърнала в най-отвратителното нещо, което някога бил опитвал! Той хвърлил цигарата на земята и я смачкал. Също така скъсал пакета с цигари и ги хвърлил в коша за боклук.

След като направил това, усетил вътре  в себе си чувство на обновление – сякаш никога преди в живота си не бил пушил цигари! Незабавно осъзнал, че това било свръхестествената работа на Бог в него.

Този човек преживял вътрешна трансформация не като изповядвал своята неправедност и грях на Бог, като го умолявал за прошка, а чрез изповядване на праведността си в Христос и приемането на Божията изобилна благодат и дара на помилване. С други думи – той не удрял Канарата, а и говорил и приел Неговото благословение.

Възлюбени, говори на своята Канара, Първосвещеника на твоята изповед (Евр. 3:1) и водите ще потекат. Твоето чудо е в устата ти!

 

Говориш на Канарата чрез съгласяването и говоренето на Божието слово.

Една картина на издигнатия Христос

Някои от вас може би се чудят какво общо има историята в Числа 20 глава с начина, по който си говорите с Исус днес. По какъв начин този пасаж от Писанията се отнася за църквата и издигнатия Христос? Е, Числа 20 глава ни разкрива втората прекрасна картина на нашия Господ, която искам да видиш. Но вместо разпънатия Христос, ще видиш днешния издигнат Христос и Неговата църква.

Картина на Христос като издигнатата Канара. Еврейската дума за първата канара, спомената в Изход 17 глава е различна от еврейската дума за втората канара, спомената в Числа 20 глава. Първата канара е tsur, което значи голям скален блок. Втората канара е sela, което означава издигната или висока, възвишена канара, подобно на стръмна скала.

Някои от вас може би са посещавали Петра в Йордания и са видели високи скали там. Името Петра е гръцката дума за „канара”. В Библията мястото е наречено Sela, което е същта еврейска дума за „възвисена канара”.

И така, защо всичко това е важно? Добре, първата канара (tsur) говори за умиращия на кръста Исус. Той слезе до мястото, където бяхме ние и беше наказан за нашите грехове. Ето защо беше казано на Моисей да удари тази канара.

Втората канара (sela) говори за възкръсналия и възвисен Исус, седящ от дясната страна на Отец. Ето защо при втория случай на Моисей беше казано да говори на тази канара, а не да я удря.

Днес Исус е възвишената Канара. Той не е повече на кръста или в гроба, а е от дясната страна на Отец. Ние само трябва да Му говорим и водите ще потекат. Не трябва да Го удряме отново, за да потекат благословенията в живота ни.

Картина на църквата, говореща за издигнатия Христос. Първата канара беше ударена пред израилевите старейшини, за да ни покаже, че разпъването на Исус на кръста се състоя в присъствието на представителите на Израел. Но втората канара беше ударена пред обществото.

Господ каза на Моисей: „Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.” (Числа 20:8).

И така, на какво е картина обществото? Картина на църквата, разбира се. Хората, събрани чрез Божиите лидери пред възвишената Канара е картина на църквата. Така че църквата, по същия начин, както беше наредено на Моисей, просто говори на възвишената Канара за водата, от която се нуждае. Не е нужно отново да се удари Канарата.

Картина на Исус като наш Първосвещеник. Когато канарата беше ударена за първи път, Аарон не е споменат. Но при второто удряне на канарата той е споменат. Защо е така? Когато Исус беше на кръста (първата канара – tsur), Той все още не беше станал наш Първосвещеник, така че Аарон не е споменат при първото удряне на канарата. Исус стана наш първосвещеник (втората канара – sela) след Своето възкресение. Ето защо Аарон, първосвещеникът, е споменат при второто удряне на канарата. То ни насочва към първосвещеническото служение на днешния Исус!

Исус се върна при Отец, за да стане наш Първосвещеник. Самият той поръси Собствената Си кръв (Евр. 9:11,12). Той е Първосвещеникът на Собствената Си жертва. Какъв по-добър пъросвещеник би могъл да ни представя освен самия Исус! Каква по-добра жертва за грях би могло да има от Христовата Собствена кръв!

В Стария завет проблемът не бяха греховете на хората. Проблемът беше ако има недостатък в жертвата, или първосвещеникът не е на нужната висота. Ако жертвата беше добра, но първосвещеникът – нечист и лош – цялата нация оставаше непростена пред Бог. Ако първосвещеникът беше чист и добър, но жертвата с недостатък – отново хората оставаха непростени.

Благодаря на Бога за Исус – съвършения Първосвещеник и съвършената жертва!

Картина на възкресенския живот на Исус. Моисей взе „жезъла, който беше пред Господа” (Чис. 20:9). Това не беше неговият жезъл на съд, който използва преди това, за да удари канарата, а жезълът на Аарон, който по чудотворен начин беше напъпил, цъфнал и родил бадеми за една нощ (Чис. 17:8-11).

По-напред, в 16 глава, децата на Израел се бяха разбунтували против лидеерството на Аарон. Така че в 17 глава Бог направи чудо с жезъла на Аарон, за да потвърди на хората, че именно Той е помазал Аарон.

На какво е картина това чудо? То е картина на възкресенски живот! Жезълът е клон, отсечен от дърво. Щом отсечеш един клон, той загива поради това, че не може повече да се храни от дървото. Фактът, че на Аароновия жезъл имаше листа, цветове и плод, означава, че беше роден живот независимо от смъртта. Това е картина на Христовата смърт и възкресение „за една нощ”.

Исус умря за нашите грехове, но беше възкрен на третия ден за нашето оправдание (Рим. 4:25). Неговата смърт ни донесе живот. По същия начин Аароновия „възкресен” жезъл е жезъл на благодат, защото сочи към начина, по който Бог „отсече” Исус, така че ние да можем да имаме изобилен живот.

Между другото в Израел бадемът е първият плод, който се появява след зимата. Зимата е картина на смърт, което отново ни демонстрира тази удивителна картина как е бил роден живот независимо от смъртта, плодородие в края на глад и безплодие.

Първосвещеникът винаги е символ на благодат

Има и друг аспект относно Аарон в същата картина – той беше първосвещеник, а първосвещеникът винаги е символ на благодат, защото винаги посредничи или представя хората. Първосвещеникът представя хората пред Бог (по същия начин, както пророците представят Бог на хората). Тук отново виждаме, че Аароновия жезъл представя благодат.

След всичко казано до тук, сега по-добре можем да разберем защо Бог искаше Моисей да вземе Аароновия жезъл и да говори на канарата пред хората. Бог искаше да покаже благодат на хората. Бог искаше те да разберат, че недоволството им е простено и че Той иска да посрещне нуждите им.

Приятели, Бог ни разкрива отново и отново, че иска да постъпи с нас възоснова на Своята благодат. Той иска да върши чудеса сред нас възоснова на благодатта Си. Това са добри новини, защото означават, че ние не трябва да умоляваме или да заработваме Неговите благословения! Те просто са основани на Неговата благодат!

 

Бог иска да знаеш, че ти е простил за недоволството ти.

 Превод: Василка Благоева и Илина Чипилска