Джоузеф Принс - "Духовно воюване" - Глава 4

ГЛАВА 4
НАГРЪДНИКЪТ НА ПРАВЕДНОСТ

... и облечени в правдата за бронен нагръдник ...

                                                          Ефесяни 6:14

Твоята праведност е дар

Втората част от всеоръжието, спомената в 6 глава на Ефесяни, е нагръдникът на праведност. Какъв е този нагръдник? Той е за предпазване на сърцето ти. Виж, ако получиш рана на ръката или крака си, ще оцелееш. Но, ако бъдеш прободен в сърцето, ще умреш. Когато дяволът те атакува, той иска да разруши вярата ти. Така че какво прави? Той се насочва към твоето сърце, към твоето духовно сърце.

1 Йоан 3:21 казва: „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога ...” Така че дяволът атакува сърцето ти с обвинения. Той ще ти каже неща като тези: „Наричаш се християнин? Такъв си лицемер. Ти си отвратителен християнин. Ти си християнин отстъпник. Не се молиш и не постиш достатъчно. Не четеш достатъчно глави от Библията.” Или пък може да ти каже: „Ти вчера каза нещо лошо. А миналата седмица взе грешно решение.” С дявола нещата винаги опират до това какво си направил или не си направил. За да бъде предпазено сърцето ти от такива обвинения, трябва да знаеш какво е и какво не е Божията праведност. Тя не е основана на това какво си направил правилно или погрешно. Не, да бъдеш праведен пред Бог е дар. В Римляни 5:17 Павел ни го казва: „... то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара, т.е. правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос ...”  Така че праведността е дар и е основан на това, което Исус направи. Нещо повече, в 9:24 на Даниил се казва, че Исус ни е въвел във „вечна праведност“. Това означава, че не можеш да загубиш тази праведност. Тя е вечна!

Да кажем, че се събудиш сутринта и се почувстваш потиснат. Има моменти, когато всички се събуждаме и се чувстваме потиснати. След това скачаш в колата си и докато караш на път за работа откриваш, че трафикът е много натоварен. Внезапно някой ти засича пътя. Ти губиш търпение, застигаш го и му крещиш. Като вярващ знаеш, че не би трябвало да правиш това. Тогава идва дяволът и те осъжда. Е, праведен ли си още? Може и да не се чувстваш такъв, но все още си праведен, защото праведността ти е дар, който не е основан на това, което ти си направил, а на това, което Христос извърши. Така че, ако ядосано си крещял на някого днес, знай, че не си изгубил праведното стоене пред Бог. Твоята праведност е дар от Бог.

Някои християни все още вярват, че трябва да се научим да управляваме нашите дела да са изцяло праведни. С други думи – те казват, че праведността е какво вършим. Ако вярваш, че праведността зависи от това какво правиш, тогава всичко, което дяволът трябва да направи е да ти посочи нещо, което си направил погрешно и ще се чувстваш осъден. Приятелю, ако праведността зависеше от това какво правиш, дяволът ще те побеждава през цялото време. Дори ако си направил някои неща правилно, той ще ти каже, че не е достатъчно добре или пък ще ти посочи нещо грешно, което си направил. Или казано по друг начин – той те поразява, защото зависиш от собствените си дела.

Ако вярваш, че праведността ти зависи от това, което правиш, дяволът ще те тормози по всяко време.

Така че трябва да знаеш, че праведността не е основана на това какво вършиш, а на това, което Исус извърши. Бог ти я дава като дар поради Исус и ти казва: „Дори когато се провалиш, аз все още те виждам праведен.” Това е единствения вид праведност, чрез която ще можеш да продължиш напред. Колкото повече осъзнаваш, че праведността ти е дар от Бог, основан върху покорството на Христос, а не на твоето собствено, толкова повече ще можеш да променяш лошия си характер, нервност и гордост. Нека те попитам: „Като знаеш, че си се провалил и все още си праведен пред Бог, това кара ли те да искаш да съгрешаваш повече? Не, изобщо не! Всъщност ще обичаш Бог повече! Щом се събудиш за този факт, че си праведен независимо от провалите си, няма да искаш да съгрешаваш. Павел каза на коринтяните: „... Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте ...” (1 Кор. 15:34) Когато се събудиш за праведността, когато познаеш колко праведен си в Христос, няма да искаш да съгрешаваш.

Бъди осъден за праведност, не за грях

В Йоан 16:8 Исус каза за Святия Дух: „И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд ...”  За какъв грях става дума? За греха неверие: „... за грях, защото не вярват в Мене ...” (Йоан 16:19) Преди да станеш християнин, вече си бил обвинен за този грях. След това се покая и повярва в Исус. Така че не се налага Святият Дух пак да те обвинява за този грях. За какво те обвинява тогава Той? Той обвинява теб, вярващия, за правда, не за грях!

Нека да обясня. Когато Исус беше на земята, хората можеха да се видят одобрени и приети в Неговите очи. Сека, нека си представим, че Йоан, най-младият от 12-те ученици, вижда красиво еврейско момиче да минава и се заглежда по нея по-дълго, отколкото би трябвало. Когато осъзнава това, възкликва: „О, Боже! Не трябваше да се заглеждам по нея така!” Той се обръща и поглежда към Исус. Исус гледа право в него. И Йоан все още вижда приемане в очите на Исус! Какво се е случило току що? Йоан току що е бил осъден за праведност! Той все още е приет от Исус, Който е там с него. Но известно време след това Исус се връща, за да бъде със Своя Баща и Йоан повече не Го вижда. Така че сега кой ще осъди Йоан за праведност, особено когато се проваля? Святият Дух ще го направи. Днес Той е на земята, за да осъжда вярващите не за грях, а за праведност: „... за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате ...” (Йоан 16:10)

За съжаление някои хистияни все още вярват, че Святият Дух е „осъдител” за техите грехове. Те Го правят да изглежда като заядливец, който им търси грешките, а никой не иска да живее с такава особа!

Бъди установен в Неговата праведност

Евреи 10:15-17 ни казва, че Святият Дух ни свидетелства, че Бог няма да помни повече нашите грехове. Ударението тук е върху прошката на греховете. Сега сме установени в това – всички наши грехове са простени. Така че днес нямаме сметка да бъдем депресирани, тъжни или опресирани. Всичките ни грехове са простени!

Като вярващ трябва да бъдеш установен в своята прошка и праведност в Христос. Ако не си установен в тези неща, никога не си познал Христос или Бог лично, или не си познал силата на Неговото възкресение. Във Филипяни 3:9,10 Павел казва: „... без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение ...” Ако искаш да ходиш в силата на Неговото възкресение, трябва да бъдеш установен в знанието, че си Божията правда в Христос и тази праведност не е основана на твоите действия, а на Неговите – какво Христос направи.

Исая 54:14 заявява: „С правда ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението ...” Между другото угнетението включва болестите. Деяния 10:38 казва: „... как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.” Болестите са угнетяване. Така че, когато Исая казва: „... далеч ще бъдеш от угнетението ...”, това също означава, че ще бъдеш далеч от болестите!

Понякога виждаме симптоми на проклятие в живота си. Може да се изправим пред депресия, обезсърчение, ограничени ресурси или дори болест. Това са симптоми на проклятие и щом ги усетиш трябва да имаш изходен път. Изходният път е този – бъди в съзнание за своето правилно стоене пред Бог. Точно там на място декларирай: „Аз съм Божията праведност в Христос!”

Сега, в коя праведност трябва да бъдем установени? В нашата праведност ли? Не! Ако беше в нашата праведност, тогава щяхме да си задаваме въпроси като този: „Колко дълго трябва да се моля?” и „Колко глави от Библията да чета всеки ден?” Не, Исая 54:17 заявява: „... и правдата им е от Мене, казва Господ.” И Римляни 5:17 ни припомня, че тази праведност е дар: „... то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара, т.е. правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос ...”  

Бъди в съзнание за праведност

Говорихме, че когато приемем Исус, приемаме дара на праведност. Гръцката дума за „приемам” – lambano – означава продължаващо приемане. Означава ли това, че можем да загубим праведността си? Не! Но можем да загубим съзнание за нея. Когато се провалиш, е моментът да lambano своята праведност. Време е да кажеш: „Аз съм Божията праведност в Христос!” В момента, в който го кажеш, нещо се случва с теб. Като балон, който е бил потопен във вода, ти бързо изскачаш на повърхността. Дяволът не може да те държи потопен дълго. Ти изскачаш отново, защото си се събудил за своята праведност. Тя не е нещо, което си спечелил. Тя е нещо, което ти е било дадено, защото имаш Исус.

На някои християни не им е ясно, че им е бил даден дарът на праведност. Важно е да разбереш, че само защото имаш Исус не означава, че ще ходиш в благословенията на тази праведност. Може да имаш праведност и все пак да бъдеш стресиран и опресиран, защото не си в съзнание за това, което имаш.

Не можеш да станеш неправеден

Знаеш ли, че щом си направен праведен, не можеш да станеш неправеден? Прилича на гъсеница, която се превръща в пъстроцветна пеперуда. Гъсеницата преминава в друг етап от живота си, когато се превърне в пеперуда. Не може да се превърне обратно в гъсеница. Тя е пеперуда до края на живота си.

Щом си направен праведен, не можеш да станеш неправеден.

Ти вече беше гъсеница. С други думи – вече беше грешник. Един ден ти мина през опитността на новорождението. Преобрази се в пеперуда. С други думи – беше новороден като християнин. Не си повече гъсеница. Не си повече грешник. Така че не можеш да ходиш наоколо и да казваш: „Аз съм грешник, спасен по благодат.” Защо? Защото някога беше грешник, но повече не си! Някога беше гъсеница, но повече не си!

От време на време пеперудата може да лети върху купчина боклук вместо върху красиво цвете в градината. Тя все още ли е пеперуда? Разбира се! Не се трансформира отново в гъсеница, само защото е кацнала на някакъв боклук. И тя няма да остане дълго върху купчината боклук, защото няма да и хареса – това просто не е в нейната природа да харесва боклук и да се мотае около него. По същия начин християнинът понякога съгрешава с определени неща, но това не го прави отново грешник, защото  вече се е преобразил в ново създание. Той просто е християнин, който е направил грешни неща. Обратното също е истина – ако грешник прави добри дела, това не го прави християнин.

Приятелю, когато знаем, че сме праведни, ще царуваме с Христос (Римляни 5:17). И когато ходим в Неговата праведност, угнетението ще бъде далеч от нас (Исая 54:14). Искаш ли да царуваш в живота? Тогава задълбочи разбирането си относно това, че си праведен в Христос. И носи този нагръдник на праведност с увереност!


Превод: Василка Благоева и Илина Чипилска