Вечността трябва да определя целите Ви
Божията цел за живота ти не беше само за тук и сега - те са завинаги и вечни. Ако си мислиш че живота ти е това, което изглежда, тогава твоите цели ще бъдат за този живот.
От друга страна, ако осъзнаеш че един ден ще застанеш пред Бог, и тогава Той ще те попита, "Какво върши, когато беше на Земята? Научи ли нещата, които ти бях дал, за да научиш? Доверяваше ли се на Синът Ми?" - тогава това ще оформи целите ти.
Помагат ли ви целите, да опознавате Бог, да израствате в Него, да Му служите, да споделяте за Бог, да Го обичате и да разказвате на другите относно Бог?
Това което те питам е, примерно, как се молиш? Когато се молиш, дали се молиш на Бог да ти помогне с твоите цели или се молиш да бъдеш в целите, които Той има за теб? Ако казваш, "Боже, просто желая да правя това, за което ти си ме поставил на тази Земя," Гарантирам ти, Бог ще благослови всичко до което се докоснеш, защото Той търси хора, които да употреби, за да изпълни целите Си.
Божествените цели имат вечен смисъл. Павел ни дава пример за това, когато казва, "Ходя целенасочено с всяка стъпка"(1Кор.9:26а). Павел беше целенасочен състезател. Той отказа да се разсейва.
Библията често сравнява живота със състезание, за това искам да помислите върху това: В едно състезание финалната линия е предопределена и напредвате стъпка по стъпка към нея.
Същото е валидно и за целите. Работите върху тях стъпка по стъпка и стъпка по стъпка работите с цел.
"Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;" (1 Коринтяни 9:26)
Божествените цели имат вечен смисъл. Павел ни дава пример за това, когато казва, "Ходя целенасочено с всяка стъпка"(1Кор.9:26а). Павел беше целенасочен състезател. Той отказа да се разсейва.
Библията често сравнява живота със състезание, за това искам да помислите върху това: В едно състезание финалната линия е предопределена и напредвате стъпка по стъпка към нея.
Същото е валидно и за целите. Работите върху тях стъпка по стъпка и стъпка по стъпка работите с цел.
"Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;" (1 Коринтяни 9:26)
