Лука 12:13-21
"И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството. А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил да съдя или деля между вас? И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели. А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога."
Дошли да слушат Исус, тези двама братя както много хора днес, използват Бог за техните си цели. Желанието за богатство е заложено във всеки човек. Да си богат не означава да имаш много пари, това е алчност. Малко или много, колкото и да го отричаме, в телесните ни части, грехът се наслаждава на алчността и за това ще трябва да се борим с този дух, и това грешно желание. Много е важно за християнина да раздели богатство от алчност. Библията ни казва, че любовта към парите е корен на всяко зло. Да обичаш парите е идолослужение и в един момент идолът обладава умът. Нека желаем да сме богати, но да се отречем от всяка алчност и любов към парите. Нека Господ ни даде мъдрост, за да можем да разбираме що е алчност и що е богатство.
Изявявайки се този, нечист дух алчност, Исус веднага го разпознава. Исус няма нищо общо с алчността, нито пък е дошъл да заеме нечия страна, освен Божията, която е добра и щедра към всеки човек.
Наистина хората си мислят, че да имат имотно състояние и финанси, това означава че са добре. Но ние всички знаем за хора придобили голямо състояние през живота си, които в един миг време умират без Христос, не спасени. Алчността погубва човешката душа. Да, Господ иска да сме богати, но ако това е примка за човека, Той желае да си останем така. Има ли гордост, егоизъм, алчност и желание за величие, не трябва да ламтим за повече. Малко са хората, които са чисти от тези греховни желания и могат да са голямо благословение за другите.
Колко е крехък човешкият живот, приличащ на мекото сърце на Бог. Не ни ли е създал Господ точно с тази цел, да Го представляваме с Неговата вечна любов? Не сме ли Негов образ на нежност и крехкост, какъвто е Той самият? Рано или късно, както цар Соломон, всеки човек ще осъзнае крехкото си и безсмислено съществуване без Бога в този свят. Дали е просяк-скитник или президент, всички са от една и съща плът и ще осъзнаят нуждата им от Бога и Господа, Исус Христос.
Алчността на богаташа в тази притча разказана от Исус е заключила сърцето му за Божията любов и любовта към парите е заела това място. В този момент, бог за този човек е любовта към парите и имота. Заключен в затвора на алчността, богаташът не може да види в сърцето си друго решение, като да раздаде поне на роднините си, но само как да го запази за себе си. Виждаме, че егоизма е основа на алчността.
Дали и в самите нас няма егоизъм от такъв размер? Дали и ние не сме се вкопчили в "нашето" и да мислим само как да го умножим, за да бъдем добре? Но не това ще ни излекува и опази, защото само Бог може да ни направи щастливи и здрави.
Манията за величие и сигурност, плюс уважението на хората и тяхната хвалба, да се гордеем повече и така да бъдем повече от другите хора е накарала този богаташ да трупа и трупа цял живот, натрупвайки богатства за своят мъртъв от вътре и от вън, труп. Тук ясно се вижда безумието на този човек. Една много тъжна история с незавършен край, за да може всеки да си направи извод и сметка.
Този богаташ, стигнал до саможивство, е твърде окаян. Навярно всички тези нечисти неща в живота му като, егоизъм и алчност, са го отделили физически и душевно от неговите близки и приятели. Точно такава е целта на дявола за всеки човек, както в тази епична история за човека, алчността и Бога.
Всички ние бихме желали да чуваме само "добри" неща според нашите стандарти, но Господ каза: "Истината ще ви освободи." Нека всеки се замисли дали е тръгнал по пътя на този богаташ и дали няма същите нечисти желания в себе си, и нека се отрече от тях и да ги изгони в името на Исус Христос. Нека внимава и се пази от тези неща щом се появят отново, и така да бъде освободен от тази истина излизаща от Божиите уста.
Желанието на всеки алчен човек е да пропилее богатството си по своите си желания. Целта на алчността е да задоволява плътта и егоизма, докато целта на щедростта е да помага на другите. Добре че Бог е щедър а не алчен, защото иначе всички и всичко това, което съществува, нямаше да съществува. Божията премъдрост е оценила твърде високо щедростта и твърде ниско и незначително алчността.
Живеещ като много хора днес, този богаташ, в алчността си и желанието си за величие, забравя че един ден ще умре. Всеки човек обладан от алчността се самозабравя докато не стане прекалено късно. Но да благодарим на Господ, защото дори тогава Той ще ни предупреди за приближаващата се опасност. "Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?"
