"Сънят на Любов Николова"

 

Сънят на Любов Николова

от град Елин Пелин на 08-11-2012г.

 

Намираме се на една прожекция в някое читалище. Залата беше пълна и хората внимателно слушаха откриването на филма „Магдалена” – освободена от срама. Изведнъж някой отвори вратата и извика: „Елате и вижте какво става на вън!”. Когато излезнах от залата, видях мрак на земята.

Слънцето и луната изчезнаха, хората в паника, тичаха на пред, на зад, тъмнината беше на всякъде. Те питаха" "Какво става?". Тогава чух глас казващ: „Това е краят на света. А картините които виждате, това е вечният живот.” И видях небето слезнало до половината долу и се появиха картини. На тях имаше хубава природа и овце, бели и чисти. На другата, красива поляна с хубави цветя, на другата имаше трима мъже седнали около една маса.

Те седяха със скръстени крака обърнати към хората на земята. Усмивките и лицата им бяха много приветливи. Аз попитах кои са тези хора и чух глас, че са "Петър, Йоан и Яков.". Зарадвах се на това което чух. И много ми се искаше да отида при тях. На следващата картина видях много хора, те бяха по-различни от тези които са на Земята. Носеха роби от различни цветове. Жените бяха със забрадки – покрити глави.

И отново глас казваше: „Това е вечен живот. Това е вечен живот.” Същият глас ми каза да се изправя и да кажа на хората, че "На Земята е вече краят на света, а вечният живот е това което виждате."