“Работниците в лозето“
"Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час видя други, че стояха на пазара свободни; и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? Така последните ще бъдат първи, а първите – последни." Матей 20:1-16
Когато четете това, от коя страна искате да сте, на собственика от страната или на работниците? Откривате ли се спорещи за заплатите които не са точни или защитавате собственика за това, че плаща колкото е казал че иска?
Тази притча работи за да покаже нашите чувства по отношение на усилията ни в Божието приемане. Ефесяни 2:9 ни напомня, че “спасението не е награда за добрите неща , които сме правили така, че никой да не се хвали това”. И все пак има много, които са нетърпеливи да се похвалят за тяхната работа за Бог и да изискат “просто” плащане за такава “добра“ работа!
Стопанина в тази история е честен и справедлив; той дава на всеки работник, како е обещал, точно толкова колкото той е намерил за добре. По същият начин Бог ни показва благодат и милост, не заради нашите усилия, но заради Неговата любов!
Какъв вид работници сме, дали виждаме нашите усилия по-големи от на другите около нас и очакваме по-голяма награда? Дали виждаме другите да правят по-малко от нас и да получават същата благодат като нас и искаме да тропнем с крак и да протестираме? Или пък, благодариме на Господа че ни приема въпреки всичко? Помним ли, че Той не ни дължи нищо и все пак ни дава всичко? Няма ограничение и размер за Божията благодат и милост, за това нека не завиждаме или да се разочароваме, и да не измерваме колко е дадено на другите. Вместо това нека постоянно се радваме, че Бог ни е избрал!
Няма коментари:
Публикуване на коментар