Финансова Свобода - "Разбирането на Павел за парите"

Улф Екман

Разбирането на Павел за парите

В една от предишните глави ние разгледахме какво Исус казва за богатствата и правото на собственост в случая с богатия млад управител. Установихме, че това, което Той каза, бе за определена личност в единствена ситуация. Но каквото Павел казва за парите е отправено към всички нас. Неговите послания са насърчение за църквата и затова са предназначени за всеки вярващ. Ако думите на Исус към богатия млад управител бяха общ закон или правило, Павел щеше да напише същото в посланията си чрез откровение от Бога. Но никъде в писмата му не намираме обща заповед за всички вярващи да раздадат всичко, което притежават.

Какво казва Павел на тези, които са богати? Неговите напътствия и насърчения са Словото на Бога, наша мярка и пътеводител.

На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме... (1 Тимотей 6:17).

Никога не изглупявай дотолкова, че да се довериш на нещо така несигурно каквото е богатството. Не се доверявай на чековата си книжка. Известни са случаи, когато хора, изпаднали във финансова катастрофа заради доверието си в богатство, извършват

самоубийство като се хвърлят от прозорец. Само погледни на последвалия хаос, ако заплатите на хората не дойдат на време. Това важи дори за християни, включително такива, за които се предполага, че проповядват вяра. Маските им незабавно падат и вярата им отлита. Както казва Павел тук, не се доверявай на несигурни богатства, но на Бога, «който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме».

Стих 18 продължава: «да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни». Такова трябва да е отношението на богатите. Забележи, че, когато Павел насърчава богатите, той не им казва да продадат всичко, което притежават. Вместо това той казва: «Само се доверете на правилното нещо; не на парите, а на Бог, който ви е дал това, което имате, за наслаждение». Павел не е религиозен, както много от нас си мислят!

Няма нищо лошо да се наслаждаваш на каквото имаш. Неправилно е само ако насладата ти стане егоистична и започнеш да живееш за тези неща. Виждаш ли разликата? Изглежда е по-трудно да се обясни това на журналистите, света и религиозно мислещите. Ще разбереш разликата, само ако животът ти е направляван от Святия Дух. Ако си воден от плътта си, разбирането ти ще бъде плътско. Но ако си воден от Духа, тогава можеш свободно да се радваш и наслаждаваш на това, което Бог ти е дал, като го употребяваш да даваш на другите и да се наслаждаваш ти самият. Докато се наслаждаваш, съблюдавай да пазиш отношение на щедрост и готовност да споделяш с другите. Това е в съответствие с Божието Слово. Не е опасно или погрешно да притежаваш неща. Неправилното се появява, само когато тези неща те притежават! Бог ти дава добри

дарове, за да те благослови като Свое дете, така че от своя страна ти да можеш да благославяш другите.

Пари и служение

Ако си в положение на служение в Божието царство, трябва да направиш всичко възможно да ходиш пред Бога с чиста съвест. Използвай професионален счетоводител да гарантираш, че финансовите въпроси се водят правилно.

Като Божий слуга трябва да си готов да бъдеш без заплата в определени ситуации и тогава, когато Господ ти посочва. Павел често го правеше.

Грях ли съм сторил като смирявах себе си, за да се издигнете вие, дето ви проповядвах Божието благовестие даром? Други църкви обрах, като вземах заплатата от тях, за да служа на вас; а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко упазих себе си и ще се пазя, да не ви отегча. Тако ми Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме това хвалене в Ахайските места (1 Коринтяни 11:7-10).

На други места Павел ни казва, че работникът заслужава наградата си и устата на вола не трябва да се връзва, докато вършее зърното. И така, какво иска да каже той в горния откъс? Коринтяните бяха много плътски и Павел знаеше, че имаха проблеми в отношението си към парите. Под водителството на Святия Дух той се отказа от това, което законно му принадлежеше.

Библията ни казва, че служителят на Евангелието трябва да живее от Евангелието; не да живее от

разпродажба на реклами и застраховка. Отговорност на църквата е да го поддържа. С други думи, един пастор или проповедник е на пълен работен ден и е грешно да лишаваме работника от заплатата му. Обаче могат да възникнат ситуации, в които плътски, необновени хора ни принуждават да постъпваме като Павел и да ходим без заплата.

Ето какво се опитва да каже Павел: «Вие не сте моят източник, а Бог. Моята работа е да ви проповядвам Евангелието. Но поради това, че сте толкова плътски и не разбирате, че трябва да ми помогнете, за да продължа пътуванията си, отказвам да взема дарения от вас, за да не кажете, че съм ви обрал и ограбил парите ви. Има други, които ще ме подкрепят».

Когато пристигна в Рим, Павел очакваше да поемат финансово останалата част от пътуването. Но не беше такъв случаят в Коринт. Това бе църква пълна с проблеми и Павел беше принуден да действа според тяхното ниво.

Колкото повече си употребяван от Господ, толкова по-мъдър трябва да бъдеш. Някои хора стават мъдри чрез човешки стандарти; те правят компромис. Не можем да си позволим да правим компромис в тази област, като отдаваме голямо внимание на това, което другите мислят. В деликатни ситуации трябва да проявяваш мъдрост и да бъдеш воден от Святия Дух. Ако съвестта ти е чиста, няма да е лесно за хората да ти препишат нещо. Но много бързо ще се забележи, ако действаш измамно с пари. Може никой друг да не знае за това, но то се забелязва в духа. Ще претърпиш спадащ успех и Бог ще бъде опозорен.

Веднага след като започнахме строежа на нашата настояща сграда тук, в «Слово на Живот», истинските

атаки започнаха. Веднъж няколко журналисти ме запитаха: «Колко печелите от касетите си?»

«Нищо», - отговорих аз.

Последва неочаквана тишина. Аз бях решил да не извличам никаква печалба от разпродажбата на касети. Парите, спечелени от многото касети, които наистина продаваме, са употребени за Евангелието. Ние не разпространяваме касети да печелим, ние го правим, за да благославяме хората, които се нуждаят от учението ни. Разбира се, нужни са пари да разпространяваме касети. Имаме служители и оборудване, и нарастващи разходи в резултат на новата сграда.

«Колко пари натрупахте от тази книга?» - ме попита единият от тях, вдигайки книгата «Вяра, която побеждава света».

«Нищо», - казах аз. - «Всичко отива за сградата».

Отново стана тихо. Те попитаха директора на издателството и получиха същия отговор. Достатъчно изумително, но тази информация излезе във вестниците, независимо че противоречеше на някои предишни статии.

За мен е чудесно да зная, че имам някои права, от които съм избрал да се откажа заради света и плътски християни.

Аз получавам заплата в качеството си на директор, учител и пастор на «Слово на Живот». Целта ми е да намалям този доход непрекъснато. Колкото по-ниска държа заплатата си, толкова повече съм принуден да се надявам на Бога. Не трябва да живеем чрез вяра само докато получим твърда заплата. Трябва да решиш да живееш с вяра до края на живота си.

Точно сега трябва да вярвам за повече пари както никога по-рано. Предишните суми, за които трябваше да вярвам, са нищо в сравнение с настоящите суми.

И Господ продължава да ни говори относно нови проекти, за които по човешки няма покритие. Съвсем наскоро Бог ни говори за проект да изпратим 40 милиона шведски крони под формата на литература, видео и аудио касети, както и някои заплатени на редовна работа евангелизатори в Съветския Съюз. Нямаме толкова пари. Още повече, че имаме нашите собствени месечни разходи, които трябва да покриваме. Но ние не се съсредоточаваме да посрещаме само своите собствени нужди. Вместо това правим каквото Бог е казал, знаейки, че Той ще снабди всяка наша нужда.

Ето така трябва да живеем. Божието Слово ни казва да бъдем пример в слово, в поведение, в любов, в дух, във вяра и в чистота (вж. 1 Тим.4:12). Трябва да бъде видимо в живота ни, че практикуваме това, което проповядваме. Хората ще бъдат привлечени като видят, че тези неща са реалност за нас. Трябва да пазиш себе си чист и да продължаваш да ходиш във вяра в тази толкова чувствителна област на парите. Сей и само чакай да видиш последвалата жътва. Бог ще те оцени и благослови, ще те покровителства, пази и помага.

Можеш да живееш чрез вяра

Първите няколко секунди при излитането на самолет са винаги най-драматичните. Веднъж отлепил се от земята, летенето е лесно. Същото се отнася за нашето ходене в Духа. Трескаво се бориш да се откъснеш от земята; да преминеш от естествения свят в свръхестественото. Но веднъж стигнеш ли там, чувстваш се у дома. Вярата ти заяква и виждаш дявола стъпкан в една или друга област. Божиите

обещания са изпълнени в по-голяма степен ти летиш.

Радвай се! Бог е извършвал финансови чудеса и преди. Той обича да извлича хората си от финансови затруднения и да ги освобождава. Конкретните, проверими Божии чудеса са извънредно свидетелство за другите.

Откровението за финансово преуспяване не може да бъде спряно. Когато Божиите хора са най-после свободни в тази област, ние ще имаме това, от което се нуждаем, за да спечелим света.

Бог каза на Авраам, че чрез вяра земята ще бъде негово наследство (вж. Битие 12:1 и Евреи 11:8). Това, от което се нуждаем днес, е освобождение от финансово робство. Бедността е робство, вид финансово робство, от което Исус е обещал да ни освободи. Той дойде да освободи пленниците, включително и тези, обвързани финансово. Той донесе добрите вести на бедните. Какво е добра новина за бедния? Богатства и преуспяване, разбира се. И, слава на Бога, тези добри вести са за нас! Нямаме право да пропиляваме ресурсите или да ги използваме за своите плътски страсти, но ще правим с тях точно това, което Бог желае: да превземем света за Евангелието.

Ключа е да си доволен

Нашето становище трябва да бъде същото като на Павел: Готов съм да се отказвам от неща, не е необходимо винаги да получавам. Тъжно е да виждаш хора, предназначени да служат на Бога, които са вкопчени в парите. Този вид просене се среща по целия свят.

Павел ни предупреждава против такова отношение: «...човеци с развратен ум и лишени от истината,

които мислят, че благочестието е средство за печалба» (1 Тим.6:5). Такива хора си мислят, че могат да печелят пари чрез благочестието. За съжаление има ги и днес. Те са открили начини, по които да печелят пари от Бога, и се мамят с хитрите си продажни тактики. Противно е да срещаме такива индивиди, чиято нечистота лесно се забелязва. Ефесяни 5:3 казва, че блудство, нечистота и алчност не трябва дори и да се споменават между нас. Бог мрази алчността. Тя пречи на хората да ходят в Неговите благословения. В Първо Тимотей 6:6 Павел казва: «А благочестието със задоволство е голяма печалба». Задоволството е отношение, независещо от това колко имаш. Ключът за получаване на повече е да бъдем доволни с каквото вече имаме.

Благочестието със задоволство е позиция, в която не желая нищо друго освен да служа на Бога. Аз не живея, само за да получа нещо. Аз искам единствено да доставя удоволствие на Бога. Псалом 75 ни казва, че възвеличаването идва от Господа. Бог използва тези, които са доволни, а не тези, които са лениви и чакат за своя голям «шанс» или «пробив».

В Първо Тимотей 6:7,8 Павел продължава, като казва: «Защото нищо не сме внесли в света нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно».

Ключът за успеха е да общуваме с Бога и да бъдем доволни.

Такова беше отношението на Павел и то е изискване за християнския живот. «Като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчни.» Някои хора са се опитали да изменят този стих така, че да означава, че ние не се нуждаем от нищо друго освен от абсолютния жизнен минимум. Обаче Павел не казва

това. Той говори за едно отношение на задоволство. По-късно в същата глава той казва, че Бог е благословил богатия с всичко, за да се наслаждава. Павел не си противоречи. Той разкрива важността на правилното виждане за богатствата. Не започвай да «стоиш във вяра», за да получиш нещата на другите хора. Това не е нищо друго, но пожелаване нещата на ближния ти.

Стихове 9 и 10 казват: «А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби».

Павел не казва, че парите сами по себе си са коренът на всяко зло. Има някои идеологии, които твърдят, че парите и притежанията са коренът на всяко зло. Библията напълно се противопоставя на подобно виждане. Тя е ясна относно това: няма нищо грешно в парите и притежанията. Любовта към тях е коренът на всякакво зло. Водените от желание и лъст за пари и вещи ще бъдат отклонени от вярата и пронизани от много скърби.

Ако хората се хванат за вестта за финансовото преуспяване заради егоистична печалба, според Биб­лията те ще се пронижат от много скърби. Невъзможно е да накараме това учение да заработи, докато живеем плътски. Първо отношението ти трябва да е правилно.

Пари и правителство

Нека прочетем в Ефесяни 4:28: «Който е крал, да не краде вече...». Кражбата е външното изявление на

алчността. Има много различни начини да се краде. Човек може да счупи витрината на магазина и да вземе благата вътре, а друг може да го направи по по-сложен начин. Някой може да лъже с таксите върху дохода си, да направи лъжливи удръжки или да назове неща с други имена, когато представя декларация.

Нямам право да кажа: «Държавата ми е откраднала толкова много, така че мога да си взема част от това обратно». Библията ни казва да плащаме данъци. Когато плащаш данъците си, хвали Бога и кажи: «Тези са парите, които държавата казва, че дължа. Давам им ги доброволно. Никой не ми ги взима. Боже, моля тези пари да бъдат употребени за благоразумни цели, а не за да финансират делата на дявола. Парите ми ще се използват да съдействат на Божието дело. Ще се използват за доброто на хората; за болници, помощ за инвалидите и пр. В името на Исус аз благославям моя данъчен влог. Аз го отделям за разширяването на Божието царство чрез данъчната система».

Правейки това, ще спреш да се оплакваш относно данъците си. Можеш да продължиш да се молиш за повече справедливост в системата, но докато дойде този ден ти ще трябва да продължаваш да плащаш данъци.

«Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на тогова, който има нужда».

Според Библията работата трябва да ти осигурява достатъчно пари да посрещаш своите нужди и нуждите на другите.

Ако живееш в общество с такава данъчна система, която прави невъзможно за теб да имаш достатъчно

излишък, за да даваш на другите - нещо не е наред. Трябва да се молиш Господ да промени системата. Божията воля е да имаш достатъчно да даваш на другите.

 >>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Позволи на Бог да те благослови"

Улф Екман

Позволи на Бог да те благослови

Ние всички сме много различни. Когато Бог желае да те учи как да ходиш с вяра. Той ще започне в тази област на живота ти, в която си най-податлив на поучение. Животът се състои от няколко различни «полета», които са най-плодородни. Но Неговата крайна цел е да може да работи във всяка област на твоя живот.

Възможно е да ходиш във вяра и да бъдеш благословен в една област, докато в друга област действаш по светски. Например, аз може да обичам Исус, но да бъда изключително стиснат. Това е защото все още не съм получил откровение от Божието Слово в тази област. Не съм осъзнал, че същият принцип, който успешно прилагам в първата област, може да се приложи и в другите. «Праведният чрез вяра ще живее» (Рим. 1:17). Този принцип се отнася за всички области на живота ни, дори да отнеме известно време докато видим действието му. Това е така, защото сме били възпитани в светския начин на мислене; бедност, алчност и страх.

Разбира се, не трябва да бъдем лекомислени и разточителни. Освен да бъдем мъдри управители, трябва да сме наясно с тенденцията да бъдем управлявани от дух на бедност и робство, който държи хората в плен. Много хора, желаещи да спестят парите си за Господа (без в действителност да ги

изразходват за Божиите цели), го правят от неверие и всъщност пречат на Бог да ги благослови.

Грябва да дадеш място на Бога във всяка област на живота си. Ти прославяш Бог, като Му позволяваш да те благославя. Възможно е да бъдеш радостен дарител, а беден получател. Бог иска да можеш да получаваш без срам. Отдай славата на Него, бъди благодарен за полученото и никога не се чувствай виновен заради каквото ти дава.

Кой получава славата, когато ти си благословен? Бог се прославя, когато свидетелстваш на всички какво Той е направил за теб. Дяволът не обича това, ето защо той държи хората пленници в тази област с бедност и робство. Хората често оправдават бедността си като казват, че не трябва да бъдат екстравагантни. Но светско е да мислиш, че си екстравагантен заради, че ходиш в Божиите благослове­ния.

Някои хора не смеят да позволят на Бог да ги благослови от страх какво могат да си помислят другите. Но когато получа нещо от Бога, аз Му благодаря за това. Аз не се чувствам засрамен или смутен, но се моля за защитата на кръвта от гонение.

Веднъж, когато дяволът се опита да ме атакува в тази област, Господ ми даде Слово, което гласеше:

«Благословението на Господа обогатява; и трудът не му прибавя нищо» (Пр. 10:22). Аз казах на Бога: «Ако това е наистина благословение от Тебе, тогава аз отказвам да приема каквито и да са притеснения, мъки или атаки. В името на Исус аз моля за Твоята защита». След като се помолих за божествена защита, атаката започна постепенно да утихва. Бог е добър и Той може да осигури защита и протекция на това, което ни дава.

Бог няма недостиг, така че да не може да снабди всяка твоя нужда и желание. Твоето участие е да го приемеш чрез вяра и после да стоиш във вяра за него. Трябва да работиш за това и да бъдеш подготвен, също така, за някои атаки. Бог не иска да бъдеш нито алчен, нито да живееш в разглезване. Неговата единствена воля е да имаш в изобилие от каквото се нуждаеш.

Бог не те лишава от добри неща

Трябва да решиш в себе си да бъдеш готов да приемеш благословенията, които Бог има за теб; защото заедно с благословенията ще дойдат и гоненията. Веднага след стократното благословение следват стократната завист и съмнение. Но ако си сигурен във факта, че отношението ти е правилно, можеш да хвалиш Бога независимо от каквото и да било. Няма нищо по-добро от това да знаеш, че съвестта ти е чиста.

Когато хората започват да спекулират и да изчисляват колко пари печелиш и откъде идват, важно е съвестта ти да бъде чиста. Би било вредно за Божието царство, да не кажа и разстройващо, ако техните обвинения и подозрения в края на краищата се окажат верни.

Бог ще те благослови финансово в бъдещите години. Няма ограничения колко ще те благослови, когато се грижиш за работите си внимателно и не допускаш да бъдеш алчен. На кого трябва да принадлежат богатствата на света? На тези, които са с чисти ръце и са способни да боравят правилно с източниците.

Желанието на Бога е да ти повери много пари в идните дни, за да направи възможно за теб да

извършиш каквото Той е заповядал. Бог те благославя поради две основни причини: защото си слуга и защото си Негово дете. «И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!» (Мат.7:11).

Във всяка сфера на живота ти Божиите благословения са израз на Бащината любов и грижа като Негово дете. Не позволявай лъжи да те принуждават да се лишаваш от добрите неща, които Бог щедро ти дава. Не говорим за алчно пожелаване на купища пари. Няма нищо общо с това. Но означава просто да приемеш всичко, което Бог има за теб. Той ти позволява много повече, отколкото дори ти самият си позволяваш.

 >>>към другите части<<<

Финансова Свобода - "Богатият млад управител - какво отказа той?"

Улф Екман

Богатият млад управител - какво отказа той?

Четем разказа за богатия млад управител в десетата глава на Евангелието от Марк. Важно е да обмислим целия контекст, тъй като тук има стихове, които често са били използвани извън контекста. Думите на Исус към богатия млад управител са били използвани от много, за да докажат, че притежаването на много богатства е грешно за християните. Някои са го направили заповед, която всеки християнин трябва да следва: продай всичко, което имаш, и тогава можеш да следваш Исус. Но какво точно казва тук Исус?

Нека започнем да четем от стих 17: «И когато излизаше на път, някой се завтече и коленичи пред Него, и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?»

Въпросът произлезе от чувството на този човек за непълнота, но той не бе наистина готов да направи това, което Исус каза. Разпознавайки това, Исус отговори с въпрос, за да изпита мотивите на човека: «А Исус му рече: Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Знаеш заповедите: «Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си». А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. А Исус като го погледна, възлюби го...».

Исус разбра точно къде беше човекът. Той видя, че бе честен мъж, който искаше да върши каквото е правилно. Незадоволеността, която чувстваше отвътре, го накара да се обърне към Исус, въпреки че не беше готов наистина да плати изискваната цена. Казано е тук, че Исус го възлюби. Поради тази причина, Той му каза истината: «Едно ти не достига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето».

Не обобщавай!

Основно правило при четене на Библията е първо да се разбере контекста на писанието (цитата). Тук Исус говори на един богат млад управител. Той третира специфичния проблем на този млад човек. Не е задължително да имаш същия проблем. Библейските случки са описани най-вече да илюстрират или изяснят преди всичко определен предмет, а не няколко различни теми. Могат обаче да се отнесат до различни обстоятелства в живота ти. Това не е обща заповед. Ако беше така, щеше да е включена в Проповедта на хълма или във Великото поръчение, когато Исус говори на голям брой хора наведнъж.

Без това разбиране е лесно да се направи обща грешка и да се заключи, че не можеш да следваш Исус, ако не продадеш всичко, което притежаваш, и го раздадеш на бедните. Би означавало, че не следваш Исус, ако имаш материални притежания. Библията ни казва да оставим всичко да бъде потвърдено от устата на двама или трима свидетели. Нека писанието тълкува себе си. Да погледнем по-отблизо и видим дали Исус казва, че собствеността въобще е грешна. В този случай, Той е първият, който ще се провали

при проверката, след като знаем, че имаше материални притежания.

Понякога могат да възникнат проблеми от лични свидетелства в тази област. Хората се опитват да направят закон от нещата, които лично са чули от Бога и са им донесли свобода. Когато Бог ти говори, бъди сигурен, че правиш всичко, което ти казва. Бог иска да види отношението на сърцето ти. Това бе намерението на Исус с богатия млад управител. Той бе обвързан от многото си имот и Исус му каза: «... продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди та ме следвай. Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот» (ст. 21,22). Той бе обзет с притежанията си. Надяваше се на това, което притежаваше, и, понеже притежаваше толкова много, му беше трудно да остави всичко зад себе си.

Истинското значение на отказването

Отказването (оставянето) има своето съответно място в живота на християнина, но преди всичко то е отношение. То не означава да се отървеш от всичко, което притежаваш, то е просто постоянно желание да даваш. По този начин оставаш свободен да вършиш Божията воля при всички обстоятелства. Това е едната страна на отказването (оставянето).

Другата страна на същия предмет е тази: винаги се плаща да се откажеш. Бог не очаква само да зарежеш нещо без никакъв смисъл. Вместо това Той иска да се откажеш от някои неща, така че да може да ти даде нещо друго в замяна. Това е една страна на въпроса, който едва сме разгледали.

Предварително описахме значението на завета. Двама партньори поставят себе си на разположение един на друг и правят средствата си достъпни за другия, ако има нужда от тях.

Такова е Библейското значение на отказването (оставянето); поставям всичките си способности и всичко, което имам и съм, на разположение на Бога, за да го използва, когато желае. Той може да прави с мен, каквото Му е угодно; устата ми, ръцете ми, всичко, което имам. По същия начин, ако имам нужда от Неговите способности или средства, тези неща са били поставени на мое разположение. Но докато не дам себе си на Негово разположение, няма да мога да се възползвам от тях.

Това бе урокът, на който Исус искаше да научи богатия млад управител: ако продадеш земните си притежания, незабавно ще получиш съкровище на небето. Но само защото съкровището ти е на небето не означава, че трябва да чакаш докато отидеш там, за да го използваш. Това просто означава, че съкровището ти е запазено на небето за теб. Направил си вложение на небето, а не земна банкова сметка. Библията казва, че си бил роден в «наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата...» (1 Петър 1:4). Това наследство е неоскверняемо от молец, прах и инфлация на този свят и нещо повече 4 то е достъпно за теб точно сега.

Гарантирам ти, че Исус не говори за нищо друго освен материални блага, до които имаш достъп точно тук на земята. Трябва само да продължим да четем в същата глава и открием, че тези неща не са само за тогава, когато отидем на небето.

В случая на богатия млад управител, той първо

трябваше да се освободи от нещата, които го обвързваха, за да се спаси и последва Исус Христос. И така, като направи това, той би натрупал голямо съкровище на небето; съкровище, което би било достъпно за него на земята.

«Тогава Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влезат в Божието царство ония, които уповават на богатството!» (Марк 10:23).

Трудно е за тези, които са обзети от пари (парите ги притежават), да влезат в Божието царство. Това е, за което Исус говори. Проблемът на богатия млад управител беше в робството му от парите, въпреки че човек може да бъде обвързан от кариера, знание, приятели и т.н. Повече приятели, по-високо обществено положение, по-големи доходи и ставаш по-обвър- зан - ако лично позволиш това да стане така. Дяволът ще използва тези неща, за да ти каже: «Само погледни какво ще загубиш, ако бъдеш спасен!» Това е, което те затруднява да влезеш в Божието царство. Но Исус никога не казва, че ще загубиш всички тези неща като станеш християнин. Той предлага нови предимства и нов начин на живот.

«А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство. А те чрезмерно се удивиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?» (ст. 24-26).

Учениците трябва да са се солидаризирали с богатия млад управител по някакъв начин. С други думи, те не се считаха за прекалено бедни, нито пък и бяха. Петър в никакъв случай не бе беден. Той беше рибар с други, които работеха за него. Нито произходът

на Йоан беше беден. Йоан също бе рибар, който управляваше компанията на баща си и имаше високопоставени приятели и роднини в Юдейския съвет.

«Като ги погледна, Исус каза: За хората е невъзможно, но за Бога не е, защото за Бога всичко е възможно.» Бог е този, който спасява хората. Ако желаем да му дадем тази отговорност, всеки може да бъде спасен.

Плодът на отказването

Едно по-внимателно разглеждане на Марк, 10 глава, ни разкрива, че голяма част от главата е единственото място, където събитията се случват последователно. Често сме разделяли главата и сме завършвали разказа за богатия млад управител с 27 стих. Нека разгледаме още веднъж какво се случи. Богатият млад управител се приближава към Исус. Исус му проговаря и той си отива натъжен и наскърбен. Учениците се чудят за случилото се и Исус започва да го обяснява. Учениците са изумени, когато Исус им казва, че е трудно или дори невъзможно богаташ да влезе в небесното царство, но че за Бога всичко е възможно. Тогава Петър му казва: «Ето, ние оставихме всичко и те последвахме». Смисълът, който се подразбира от въпроса на Петър бе: «Какво получаваме за това?» Не е ли типично за Петър, си мислим, толкова плътско и нетактично! Но това е само защото, за разлика от учениците, ние не сме свикнали да мислим от гледна точка на завета. А те знаеха смисъла на завета; че означаваше взаимно задължение и отговорност. Те можеха смело да кажат: «Ние направихме това, което изиска от нас, Исусе. Ние се отказахме от всичко и

сега искаме да знаем какво получаваме в замяна». Възможно е учениците да останеха с Исус, дори ако им беше казал, че няма да получат награда. В края на краищата те го следваха, защото Го обичаха и вярваха, че Той е Месията, не защото искаха много неща. В същото време те разбираха впримчването в завета и това бе мотивът зад въпроса на Петър. Не вярвам, че въпросът му бе плътски или че той изчисляваше размера на наградата си.

«Исус каза: Истина ви казвам, няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мене и заради благовестието и да не получи стократно...».

Вероятно си мислиш, че това стократно възвръщане се отнася за прощението на греховете. Разбира се, това е по-важно от всичко друго. Никой не е толкова глупав да заменя спасението си за кола или да откаже да следва Исус като каже: «Не искам да бъда спасен. Предпочитам да разчитам на притежанията си».

Точно такава бе грешката на богатия млад управител. В глупостта и невежеството си той предпочете тленните богатства, които накрая може да се разрушат, из гният или изгорят. Библията ни казва, че всичко, което притежаваме, в края на краищата ще изчезне. Само три неща са вечни: Бог, Словото Му и хората, й тези са нещата, на които трябва да залагаме.

Този човек направи грешка, като се опита ца вложи и запази нещо, което накрая щеше да загуби. Исус му каза, че ако направи обратното - да стане по-малко зависим от светските си блага и е готов да ги остави - ще получи стократно в замяна. Нито една банка в целия свят няма да ти осигури такова добро възвръщане на твоя влог. С една голяма сума пари и високи лихвени проценти можеш да спечелиш не повече от

10-13 %. Но Исус казва, че ако се откажеш от нещо заради Него, ще получиш сто пъти по толкова в замяна.

Небето - най-добрият склад

Някои хора си мислят, че ще получим стократно възвръщане, когато отидем на небето. Струва си да пренебрегнем всичко в този настоящ живот, за да придобием богатство на небето. Но Исус не каза това. Той каза: «... няма човек... който да не получи стократно сега...». Тази награда наистина идва от небето, но ние можем да започнем да й се наслаждаваме в този настоящ живот! Не е необходимо да отидем чак на небето, за да вземем каквото е за нас. Небесните богатства са направени достъпни за нас точно тук и сега. Небето е нашият склад (вж. Второзаконие 28:12).

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който според голямата си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които чрез Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, което е готово да се открие в последно време (1 Петър 1:3-5).

Четейки това, може да сме склонни да мислим, че макар и да сме били спасени, новородени и получили жива надежда, тази надежда е, че, когато отидем на небето, ще намерим наследство, което ни очаква. Но Библията не казва това. Стихът не означава, че ще получиш наследство само когато отидеш на небето.

Наследството, което си получил, е предназначено и за небето, и за земята. То е описано тук като нетленно наследство. То е безкрайно наследство, което

остава чисто и неосквернено. Не си го получил по незаконен начин. То е запазено за теб в небето, най-доброто място, където можеш да складираш нещо. Там нито един крадец не може да пробие и никой не може да открадне това, което имаш в небето, дотогава, докато не позволяваш на дявола да ти го отнеме, като те накара да повярваш на лъжите му. Ето защо Павел се моли в Ефесяни 1:17-23 да получиш дух на откровение, така че да разбереш наследството си между светиите.

Ще разберем по-добре това, ако се върнем към Марк, десетата глава. Стих 29 гласи: «Исус каза: Истина ви казвам, няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради благовестието и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи (Той започва с материални придобивки) и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви заедно с гонения, а в бъдещия век вечен живот».

Исус каза, че има богатство, което те очаква на небето. Всички сме чували това, но не сме слушали толкова много, че същото наследство е достъпно за нас точно сега. Можем да се наслаждаваме на наследството си в този живот, като оставим каквото Исус иска да оставим.

Стократно възвръщане

Когато се откажем от нещо в покорство пред Бога - независимо какво е то - Исус е обещал, че ще пс лучим стократно възвръщане сега, в настоящето врем* Това е вярно, без значение дали са братя, сестри, i айки, деца, земи или къщи, включително, разбира ге, и обзавеждането на къщата. Това обещание ясно се

отнася за твоите земни притежания. То се отнася също точно посред гонения.

Ако оставиш къща, тогава според Божието Слово - аз чета само каквото пише - можеш да очакваш стократно възвръщане. Вероятно си мислиш, че съм самонадеян. Истината е, че е егоистично да не искаш 100 къщи. Има хора по целия свят, които могат да живеят в тях. Има бездомни деца в Индия. Защо да не запазиш една за себе си и основеш детски домове с останалите в 99 различни страни .

Ето какво иска да каже Исус: спри да мислиш само за себе си. Тогава ще видиш тези принципи в непрекъснато действие.

Еклисиаст 11:1 казва: «Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш». Ще получиш много повече отколкото си дал и то ще идва под формата на почти всичко и от всяка възможна посока. И ще бъде придружено с гонения.

Учението на Исус за оставянето на материалните блага, разбира се, може да се отнесе и до други области. Например, ако си проповедник, може да получиш дяла си от гонението и да ти затворят вратата под носа. Но само защото ти отказваш да правиш компромис с проповедта си, ще получиш стократно в тази област. Сто врати ще се отворят за теб, само защото си се отказал от една врата, за да се покориш на Бога.

Веднъж трябваше да откажа на поканата да проповядвам в един голям европейски град. Беше болезнено решение, но аз знаех, че трябваше да стоя у дома и да върша административни задачи, нещо, което не обичам особено много. Само след няколко дни ми се отдаде възможност да проповядвам по сателитната телевизия, която щеше да достигне почти

10 страни по едно и също време. Господ ми каза: «Нямаше да мога да отворя тази врата за теб, ако не беше отказал другата покана». Бях шокиран като осъзнах колко е прецизно.

Исус ни показва, че за всяка ситуация, в която си готов да оставиш и се откажеш от нещо, ще получиш стократно в замяна. Чиста глупост е да не искаш да се откажеш от някои неща. Само гордост и престиж пречат на вярващите да навлязат в свръхестественото течение, в което имат достъп до Божиите източници и могат напълно да се наслаждават на наследството си.

Исус обещава не само изобилен живот, когато отидем на небето, Той обещава стократно възвръщане тук на земята. Това се отнася не само за братя, сестри, роднини и нещата, които смятаме за духовни. Всъщност Исус започва списъка си с къщи и завършва със земи, като и двете са много реални, материални неща.

Това, което всъщност се има впредвид, като наричаме нещо духовио, е, че то идва от Бога. Той «ни е благословил с всяко духовно благословете в небесни места в Христа...». Гностиците твърдят, че всичката материя е зла, но материалните неща, които Бог благославя, Той ги нарича добри. Ако идва от Него, трябва да Го хвалиш за това без да се чувстваш виновен и засрамен.

След изучаването на разказа за богатия млад управител разбираме, че Исус говори пряко в специфична ситуация. Казаното от Него се отнася за тези, които са в същата ситуация днес. Ако този млад управител се бе отказал от всичко, което притежаваше, заради Исус и Евангелието, той щеше да стане сто пъти по-богат. Точйо това каза Исус

малко по-късно. Няма нито един, дори младия богат управител, с когото Исус току-що привърши да разговаря, който да не получи стократно възвръщане сега, в настоящето време.

С други думи, ако младият богат управител бе направил каквото му каза Исус, той щеше да получи стократно повече от оставеното. Поради това, че не разбираше завета, той пропусна възможността. Не можа да разбере, че Исус му предлагаше нещо, далеч надминаващо всяко предложение за бизнес, чуто някога от него. То беше там, точно пред очите му, но поради алчността си той напълно се провали. Той се държеше за това, което имаше, без да осъзнае какво можеше да получи.

Много хора днес правят точно същото нещо. Те казват: «Не брой пиленцата си преди да са се излюпили». Но това е нелепо становище, основано само на страх.

Библията казва: «Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради мене и за благовестието, ще го спаси» (Марк 8:35). Тази е разликата между страха и вярата. Страхът е скъпернически, страхува се от последствията и винаги се опитва да се закрепи за нещо. Страхът трябва да види преди да може да повярва. От друга страна, вярата е основана на знанието относно това, което Бог е обещал. Затова вярата може лесно да осъзнае нещата. Авраам спокойно можа да даде най- плодородната земя на Лот, след като Бог вече беше произнесъл: «Земята е твоя!» (вж. Бит. 13:9).

Оставянето е лесно, когато знаеш какво е казал Бог. Той ти е казал, че от което се откажеш, винаги ще се върне. Ще получиш точно това, което е обещал да даде. Той никога няма да те остави, но ще бъде с теб, за да се погрижи обещанията Му да бъдат изпълнени в живота ти.

>>>към другите части<<<