Улф Екман
Богатият млад управител - какво отказа той?
Четем разказа за богатия млад управител в десетата глава на
Евангелието от Марк. Важно е да обмислим целия контекст, тъй като тук има
стихове, които често са били използвани извън контекста. Думите на Исус към
богатия млад управител са били използвани от много, за да докажат, че
притежаването на много богатства е грешно за християните. Някои са го направили
заповед, която всеки християнин трябва да следва: продай всичко, което имаш, и
тогава можеш да следваш Исус. Но какво точно казва тук Исус?
Нека започнем да четем от стих
17: «И когато излизаше на път, някой се завтече и коленичи пред Него, и Го
попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?»
Въпросът произлезе от чувството на
този човек за непълнота, но той не бе наистина готов да направи това, което
Исус каза. Разпознавайки това, Исус отговори с въпрос, за да изпита мотивите на
човека: «А Исус му рече: Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
Знаеш заповедите: «Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не
лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си». А той Му рече:
Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. А Исус като го погледна,
възлюби го...».
Исус разбра точно къде беше
човекът. Той видя, че бе честен мъж, който искаше да върши каквото е правилно.
Незадоволеността, която чувстваше отвътре, го накара да се обърне към Исус,
въпреки че не беше готов наистина да плати изискваната цена. Казано е тук, че
Исус го възлюби. Поради тази причина, Той му каза истината: «Едно ти не
достига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на
небето».
Не обобщавай!
Основно правило при четене на Библията е първо да се разбере
контекста на писанието (цитата). Тук Исус говори на един богат млад управител.
Той третира специфичния проблем на този млад човек. Не е задължително да имаш
същия проблем. Библейските случки са описани най-вече да илюстрират или изяснят
преди всичко определен предмет, а не няколко различни теми. Могат обаче да се
отнесат до различни обстоятелства в живота ти. Това не е обща заповед. Ако беше
така, щеше да е включена в Проповедта на хълма или във Великото поръчение,
когато Исус говори на голям брой хора наведнъж.
Без това разбиране е лесно да се
направи обща грешка и да се заключи, че не можеш да следваш Исус, ако не
продадеш всичко, което притежаваш, и го раздадеш на бедните. Би означавало, че
не следваш Исус, ако имаш материални притежания. Библията ни казва да оставим
всичко да бъде потвърдено от устата на двама или трима свидетели. Нека
писанието тълкува себе си. Да погледнем по-отблизо и видим дали Исус казва, че
собствеността въобще е грешна. В този случай, Той е първият, който ще се
провали
при проверката, след като знаем, че имаше материални притежания.
Понякога могат да възникнат
проблеми от лични свидетелства в тази област. Хората се опитват да направят
закон от нещата, които лично са чули от Бога и са им донесли свобода. Когато
Бог ти говори, бъди сигурен, че правиш всичко, което ти казва. Бог иска да види
отношението на сърцето ти. Това бе намерението на Исус с богатия млад
управител. Той бе обвързан от многото си имот и Исус му каза: «... продай все
що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди та ме
следвай. Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше
човек с много имот» (ст. 21,22). Той бе обзет с притежанията си. Надяваше се на
това, което притежаваше, и, понеже притежаваше толкова много, му беше трудно да
остави всичко зад себе си.
Истинското значение на отказването
Отказването (оставянето) има своето съответно място в живота
на християнина, но преди всичко то е отношение. То не означава да се отървеш от
всичко, което притежаваш, то е просто постоянно желание да даваш. По този начин
оставаш свободен да вършиш Божията воля при всички обстоятелства. Това е едната
страна на отказването (оставянето).
Другата страна на същия предмет е
тази: винаги се плаща да се откажеш. Бог не очаква само да зарежеш нещо без
никакъв смисъл. Вместо това Той иска да се откажеш от някои неща, така че да
може да ти даде нещо друго в замяна. Това е една страна на въпроса, който едва
сме разгледали.
Предварително описахме значението
на завета. Двама партньори поставят себе си на разположение един на друг и
правят средствата си достъпни за другия, ако има нужда от тях.
Такова е Библейското значение на
отказването (оставянето); поставям всичките си способности и всичко, което имам
и съм, на разположение на Бога, за да го използва, когато желае. Той може да прави
с мен, каквото Му е угодно; устата ми, ръцете ми, всичко, което имам. По същия
начин, ако имам нужда от Неговите способности или средства, тези неща са били
поставени на мое разположение. Но докато не дам себе си на Негово разположение,
няма да мога да се възползвам от тях.
Това бе урокът, на който Исус
искаше да научи богатия млад управител: ако продадеш земните си притежания,
незабавно ще получиш съкровище на небето. Но само защото съкровището ти е на
небето не означава, че трябва да чакаш докато отидеш там, за да го използваш.
Това просто означава, че съкровището ти е запазено на небето за теб. Направил
си вложение на небето, а не земна банкова сметка. Библията казва, че си бил
роден в «наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на
небесата...» (1 Петър 1:4). Това наследство е неоскверняемо от молец, прах и
инфлация на този свят и нещо повече 4 то е достъпно за теб точно сега.
Гарантирам ти, че Исус не говори
за нищо друго освен материални блага, до които имаш достъп точно тук на земята.
Трябва само да продължим да четем в същата глава и открием, че тези неща не са
само за тогава, когато отидем на небето.
В случая на богатия млад
управител, той първо
трябваше да се освободи от нещата, които го обвързваха, за
да се спаси и последва Исус Христос. И така, като направи това, той би натрупал
голямо съкровище на небето; съкровище, което би било достъпно за него на
земята.
«Тогава Исус погледна наоколо и
каза на учениците: Колко мъчно ще влезат в Божието царство ония, които уповават
на богатството!» (Марк 10:23).
Трудно е за тези, които са обзети
от пари (парите ги притежават), да влезат в Божието царство. Това е, за което
Исус говори. Проблемът на богатия млад управител беше в робството му от парите,
въпреки че човек може да бъде обвързан от кариера, знание, приятели и т.н.
Повече приятели, по-високо обществено положение, по-големи доходи и ставаш
по-обвър- зан - ако лично позволиш това да стане така. Дяволът ще използва тези
неща, за да ти каже: «Само погледни какво ще загубиш, ако бъдеш спасен!» Това
е, което те затруднява да влезеш в Божието царство. Но Исус никога не казва, че
ще загубиш всички тези неща като станеш християнин. Той предлага нови
предимства и нов начин на живот.
«А учениците се смайваха за
Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в
Божието царство ония, които уповават на богатството! По-лесно е камила да мине
през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство. А те чрезмерно
се удивиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?» (ст. 24-26).
Учениците трябва да са се
солидаризирали с богатия млад управител по някакъв начин. С други думи, те не
се считаха за прекалено бедни, нито пък и бяха. Петър в никакъв случай не бе
беден. Той беше рибар с други, които работеха за него. Нито произходът
на Йоан беше беден. Йоан също бе рибар, който управляваше
компанията на баща си и имаше високопоставени приятели и роднини в Юдейския
съвет.
«Като ги погледна, Исус каза: За
хората е невъзможно, но за Бога не е, защото за Бога всичко е възможно.» Бог е
този, който спасява хората. Ако желаем да му дадем тази отговорност, всеки може
да бъде спасен.
Плодът на отказването
Едно по-внимателно разглеждане на Марк, 10 глава, ни
разкрива, че голяма част от главата е единственото място, където събитията се случват
последователно. Често сме разделяли главата и сме завършвали разказа за богатия
млад управител с 27 стих. Нека разгледаме още веднъж какво се случи. Богатият
млад управител се приближава към Исус. Исус му проговаря и той си отива натъжен
и наскърбен. Учениците се чудят за случилото се и Исус започва да го обяснява.
Учениците са изумени, когато Исус им казва, че е трудно или дори невъзможно
богаташ да влезе в небесното царство, но че за Бога всичко е възможно. Тогава
Петър му казва: «Ето, ние оставихме всичко и те последвахме». Смисълът, който
се подразбира от въпроса на Петър бе: «Какво получаваме за това?» Не е ли
типично за Петър, си мислим, толкова плътско и нетактично! Но това е само
защото, за разлика от учениците, ние не сме свикнали да мислим от гледна точка
на завета. А те знаеха смисъла на завета; че означаваше взаимно задължение и
отговорност. Те можеха смело да кажат: «Ние направихме това, което изиска от
нас, Исусе. Ние се отказахме от всичко и
сега искаме да знаем какво получаваме в замяна». Възможно е
учениците да останеха с Исус, дори ако им беше казал, че няма да получат
награда. В края на краищата те го следваха, защото Го обичаха и вярваха, че Той
е Месията, не защото искаха много неща. В същото време те разбираха
впримчването в завета и това бе мотивът зад въпроса на Петър. Не вярвам, че
въпросът му бе плътски или че той изчисляваше размера на наградата си.
«Исус каза: Истина ви казвам,
няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща,
или деца, или ниви заради мене и заради благовестието и да не получи
стократно...».
Вероятно си мислиш, че това
стократно възвръщане се отнася за прощението на греховете. Разбира се, това е
по-важно от всичко друго. Никой не е толкова глупав да заменя спасението си за
кола или да откаже да следва Исус като каже: «Не искам да бъда спасен.
Предпочитам да разчитам на притежанията си».
Точно такава бе грешката на
богатия млад управител. В глупостта и невежеството си той предпочете тленните
богатства, които накрая може да се разрушат, из гният или изгорят. Библията ни
казва, че всичко, което притежаваме, в края на краищата ще изчезне. Само три
неща са вечни: Бог, Словото Му и хората, й тези са нещата, на които трябва да
залагаме.
Този човек направи грешка, като
се опита ца вложи и запази нещо, което накрая щеше да загуби. Исус му каза, че
ако направи обратното - да стане по-малко зависим от светските си блага и е
готов да ги остави - ще получи стократно в замяна. Нито една банка в целия свят
няма да ти осигури такова добро възвръщане на твоя влог. С една голяма сума
пари и високи лихвени проценти можеш да спечелиш не повече от
10-13 %. Но Исус казва, че ако се откажеш от нещо заради
Него, ще получиш сто пъти по толкова в замяна.
Небето - най-добрият склад
Някои хора си мислят, че ще получим стократно възвръщане,
когато отидем на небето. Струва си да пренебрегнем всичко в този настоящ живот,
за да придобием богатство на небето. Но Исус не каза това. Той каза: «... няма
човек... който да не получи стократно сега...». Тази награда наистина идва от
небето, но ние можем да започнем да й се наслаждаваме в този настоящ живот! Не
е необходимо да отидем чак на небето, за да вземем каквото е за нас. Небесните
богатства са направени достъпни за нас точно тук и сега. Небето е нашият склад
(вж. Второзаконие 28:12).
Благословен да бъде Бог и Отец на
нашия Господ Исус Христос, който според голямата си милост ни възроди за жива
надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за наследство нетленно,
неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които чрез
Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, което е готово да се открие в
последно време (1 Петър 1:3-5).
Четейки това, може да сме склонни
да мислим, че макар и да сме били спасени, новородени и получили жива надежда,
тази надежда е, че, когато отидем на небето, ще намерим наследство, което ни
очаква. Но Библията не казва това. Стихът не означава, че ще получиш наследство
само когато отидеш на небето.
Наследството, което си получил, е
предназначено и за небето, и за земята. То е описано тук като нетленно
наследство. То е безкрайно наследство, което
остава чисто и неосквернено. Не си го получил по незаконен
начин. То е запазено за теб в небето, най-доброто място, където можеш да
складираш нещо. Там нито един крадец не може да пробие и никой не може да
открадне това, което имаш в небето, дотогава, докато не позволяваш на дявола да
ти го отнеме, като те накара да повярваш на лъжите му. Ето защо Павел се моли в
Ефесяни 1:17-23 да получиш дух на откровение, така че да разбереш наследството
си между светиите.
Ще разберем по-добре това, ако се
върнем към Марк, десетата глава. Стих 29 гласи: «Исус каза: Истина ви казвам,
няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща,
или деца, или ниви заради мен и заради благовестието и да не получи стократно
сега, в настоящето време, къщи (Той започва с материални придобивки) и братя, и
сестри, и майки, и деца, и ниви заедно с гонения, а в бъдещия век вечен живот».
Исус каза, че има богатство,
което те очаква на небето. Всички сме чували това, но не сме слушали толкова
много, че същото наследство е достъпно за нас точно сега. Можем да се
наслаждаваме на наследството си в този живот, като оставим каквото Исус иска да
оставим.
Стократно възвръщане
Когато се откажем от нещо в покорство пред Бога - независимо
какво е то - Исус е обещал, че ще пс лучим стократно възвръщане сега, в
настоящето врем* Това е вярно, без значение дали са братя, сестри, i айки,
деца, земи или къщи, включително, разбира ге, и обзавеждането на къщата. Това
обещание ясно се
отнася за твоите земни притежания. То се отнася също точно
посред гонения.
Ако оставиш къща, тогава според
Божието Слово - аз чета само каквото пише - можеш да очакваш стократно
възвръщане. Вероятно си мислиш, че съм самонадеян. Истината е, че е егоистично
да не искаш 100 къщи. Има хора по целия свят, които могат да живеят в тях. Има
бездомни деца в Индия. Защо да не запазиш една за себе си и основеш детски
домове с останалите в 99 различни страни .
Ето какво иска да каже Исус: спри
да мислиш само за себе си. Тогава ще видиш тези принципи в непрекъснато
действие.
Еклисиаст 11:1 казва: «Хвърли
хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш». Ще получиш много
повече отколкото си дал и то ще идва под формата на почти всичко и от всяка
възможна посока. И ще бъде придружено с гонения.
Учението на Исус за оставянето на
материалните блага, разбира се, може да се отнесе и до други области. Например,
ако си проповедник, може да получиш дяла си от гонението и да ти затворят
вратата под носа. Но само защото ти отказваш да правиш компромис с проповедта
си, ще получиш стократно в тази област. Сто врати ще се отворят за теб, само
защото си се отказал от една врата, за да се покориш на Бога.
Веднъж трябваше да откажа на
поканата да проповядвам в един голям европейски град. Беше болезнено решение,
но аз знаех, че трябваше да стоя у дома и да върша административни задачи,
нещо, което не обичам особено много. Само след няколко дни ми се отдаде
възможност да проповядвам по сателитната телевизия, която щеше да достигне
почти
10 страни по едно и също време. Господ ми каза: «Нямаше да
мога да отворя тази врата за теб, ако не беше отказал другата покана». Бях
шокиран като осъзнах колко е прецизно.
Исус ни показва, че за всяка
ситуация, в която си готов да оставиш и се откажеш от нещо, ще получиш
стократно в замяна. Чиста глупост е да не искаш да се откажеш от някои неща.
Само гордост и престиж пречат на вярващите да навлязат в свръхестественото
течение, в което имат достъп до Божиите източници и могат напълно да се
наслаждават на наследството си.
Исус обещава не само изобилен
живот, когато отидем на небето, Той обещава стократно възвръщане тук на земята.
Това се отнася не само за братя, сестри, роднини и нещата, които смятаме за
духовни. Всъщност Исус започва списъка си с къщи и завършва със земи, като и
двете са много реални, материални неща.
Това, което всъщност се има
впредвид, като наричаме нещо духовио, е, че то идва от Бога. Той «ни е
благословил с всяко духовно благословете в небесни места в Христа...».
Гностиците твърдят, че всичката материя е зла, но материалните неща, които Бог
благославя, Той ги нарича добри. Ако идва от Него, трябва да Го хвалиш за това
без да се чувстваш виновен и засрамен.
След изучаването на разказа за
богатия млад управител разбираме, че Исус говори пряко в специфична ситуация.
Казаното от Него се отнася за тези, които са в същата ситуация днес. Ако този
млад управител се бе отказал от всичко, което притежаваше, заради Исус и
Евангелието, той щеше да стане сто пъти по-богат. Точйо това каза Исус
малко по-късно. Няма нито един, дори младия богат управител,
с когото Исус току-що привърши да разговаря, който да не получи стократно
възвръщане сега, в настоящето време.
С други думи, ако младият богат
управител бе направил каквото му каза Исус, той щеше да получи стократно повече
от оставеното. Поради това, че не разбираше завета, той пропусна възможността.
Не можа да разбере, че Исус му предлагаше нещо, далеч надминаващо всяко
предложение за бизнес, чуто някога от него. То беше там, точно пред очите му,
но поради алчността си той напълно се провали. Той се държеше за това, което
имаше, без да осъзнае какво можеше да получи.
Много хора днес правят точно
същото нещо. Те казват: «Не брой пиленцата си преди да са се излюпили». Но това
е нелепо становище, основано само на страх.
Библията казва: «Защото, който
иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради мене и
за благовестието, ще го спаси» (Марк 8:35). Тази е разликата между страха и
вярата. Страхът е скъпернически, страхува се от последствията и винаги се
опитва да се закрепи за нещо. Страхът трябва да види преди да може да повярва.
От друга страна, вярата е основана на знанието относно това, което Бог е
обещал. Затова вярата може лесно да осъзнае нещата. Авраам спокойно можа да
даде най- плодородната земя на Лот, след като Бог вече беше произнесъл: «Земята
е твоя!» (вж. Бит. 13:9).
Оставянето е лесно, когато знаеш
какво е казал Бог. Той ти е казал, че от което се откажеш, винаги ще се върне.
Ще получиш точно това, което е обещал да даде. Той никога няма да те остави, но
ще бъде с теб, за да се погрижи обещанията Му да бъдат изпълнени в
живота ти.
