Разделените близки
– Живеещи в Небесния Град
Почти всички поне веднъж са преживявали скръб заради загуба
на близки. Това ви обзема и оставя
голяма празнота в живота ви. Вие не можете да ги замените,
колкото и да се стараете. Само Исус може да ви изцели и да запълни
това място. Единственото нещо, което помага е да знаете, че те се намират на
Небесата, и отново ще ги видите. Аз се надявам, че долуизложените
истории ще ви вдъхновят да разберете, че НЕБЕСАТА СА РЕАЛНИ. Когато отидете там,
животът
ви няма
спре, ТОЙ ЩЕ ЗАПОЧНЕ! Ако те можеха да се върнат, щяха да ви кажат: "Аз съм
у дома." Моля те, повярвай, че Бог държи на Словото Си – ние ще живеем, защото Христос живее!
Това е една от
най-вълнуващите глави в тази книга, защото ще четете за реални хора, които са
напуснали този свят, това което правят, и как е повлияло на живота на техните
семейства, когато тази информация им е била предадена. От всяко семейство описано тук е получено разрешение да разкажа за тях.
Всички тези пътешествия на Небесата бяха направени
при различни обстоятелства и ще опиша всяка история поотделно. Аз имах и други пътешествия, видях много други хора на
Небесата, но ги оставям за II том. Този път ще се фокусираме на три различни събития.
Маурисия - Съдба водеща до Небесата
Това особено събитие се случи през февруари 2001 година и
макар, че съм била вече много пъти на Небесата, това пътешествие завинаги ще остави
особено място в сърцето ми. То показва неизмеримата Божия милост и Бог колко много се грижи
за нас! Ще започна с обясненията на обстоятелствата около това събитие. Майка
ми и аз тъкмо свършихме приготовленията по служението на четиридневната
конференция в нашата църква и ние доста се уморихме. На следващия
ден ни позвъниха от църквата с молба да помогнем на жената на пастора. Тя
искаше да знае, дали не можем да почистим къщата на една жена (на име Естир), в
която живееха роднини от друг град, дошли на погребение. Майка ми се съгласи и
макар, че бяхме уморени тя каза, че ще помогне.
Чухме, че едно
момиче в юношеска възраст наскоро е починало при ски инцидент, но повече нищо
не знаехме. Тя не посещаваше нашата църква, но очевидно, тази жена Естир Зинк
беше роднина на това момиче. Сега ще ви разкажа какво се случи по време на
почистването на къщата на Естир.
Ние отидохме
там в
2 часа през деня и когато започнах да почиствам праха, само след няколко минути Святият Дух започна да ми
говори. Ето какво каза Той: „Знаеш ли, когато тя пристигна тук, нейният прадядо
я посрещна на "портата". Аз попитах за кой говори и Той каза: “Това момиче, което скоро си отиде е
правнучка на Естир. Искам да предадеш на майка й това съобщение, защото тя тъгува за нея. Маурисия сега живее в дома на своя прадядо, защото е доста млада, за да живее отделно”.
(В следващата секунда вече бях на Небесата).
Чух силен, радостен смях и след това я видях. Тя имаше
червеникаво-бяла коса до раменете и се усмихваше широко.
Не бях сигурна за възрастта й, може би беше на малко повече от десет години. Тя държеше за ръка младеж, с кестенява коса (макар, че той беше неин
прадядо, на Небесата няма старост). Той изглеждаше на двадесет и няколко години и се
наслаждаваше на тяхното общуване. Мауриса, изпълнена с радост, изглежда едва
можеше да се сдържа, знаейки кой говори с нея. Тя беше с още едно момиче, малко
по-голямо от нея, което беше с дълга светла коса. На мен не ми беше разкрито кое беше другото момиче,
но Маурисия беше много щастлива, че тя беше с тях. Аз видях как те
вървяха по прекрасна широка пътека. Цветята изпускаха такъв аромат, всяко
цветче, което само можеш да си представиш и всяко листче беше съвършенно.
Никога не бях виждала нещо подобно.
Толкова се учудих, когато разбрах, че отивам в увеселителен
парк. Там имаше много високи дървета от двете страни на пътя и в далечината се
виждаше огромно "американско влакче". Можеше да се чуват
възклицанията и смехът на хората, когато колите на въртележката се плъзнаха надолу от
височина 30 метра.
(Колкото бързо бях взета, така бързо се и върнах на Земята).
Все още намирайки се до камината, Святия Дух ми каза: „Да
бъдеш с Маурисия е радост. Всичките я обичаха и тя беше изпълнена с живот и
енергия. Тя винаги имаше позитивно
настроение, и беше голямо благословение за майка си и приятелите си. На
всичките много им липсва. Моля те, предай на майка й, че тя сега е една от най-големите мажоретки за подкрепа на спортните
отбори и ще й помагам в мисията, която съм планирал за нея“.
След това Той ми даде да чуя думи, които преди бяха казани
от майка й: “Не мога да повярвам, че тя си отиде. Животът й свърши и тя никога
няма да изпълни своето предназначение.
Какво ще правя без нея? Искам да знам, че при нея всичко е наред. Аз искам тя
да знае, че я обичам!“
След това Господ каза: “Твоята дъщеря реши да остане, защото
разбра за голямото й значение да бъде на Небесата. Моля те, разкажи на всички, че Аз не
съм взимал дъщеря ти. Аз знаех, че тя ще дойде тук в ранната си възраст и че
съдбата й я е довела на Небесата. Сега тя е младежки лидер (възрастта
тук няма значение, Аз съдя по сърцето на човека) и е отговорна за организацията
на младежка група, която участва в приготовлението на Празника на Сватбения пир
на Агнето. Това е голяма чест за нея и Аз зная, че тя всичко ще направи чудесно. Тя
не отговаря за някои дребни неща, а за много младежи, за да може всичките да имат
благоприятно време и да не е оставен никой. Твоята дъщеря има много ГОЛЯМО
сърце. Защо ми е да назначавам още някой за тази задача? Тя прие и я пое както
обикновено, отдавайки себе си на 150%. Тя много те обича и знае, че ти чувстваш
същото към нея; но тя молеше
ти да разбереш, че сега може да изпълнява предназначението си. Тя каза, че
когато още веднъж те види, ще те целуне по двете бузи и ще ти разкаже всичко,
което се е случило тук с нея и няма нищо да пропусне. Тя винаги би се радвала
да поговори с теб и с приятелите си.
Тя беше приятелка с
всички, същото е и тук. Вашите лични
качества не се променят, когато дойдете в небесата; те само процъфтяват и ще
станат по-изразителни.
Сега Maурисия
живее в Моето присъствие и Аз ви уверявам, че се грижа за нея и няма да я
оставя. Аз мога да ти дам благодат, ако Ме
помолиш. Аз мога да излекувам раната ти, ако Ми позволиш. Никога няма да я
премахна от паметта ти, защото тя е тъй скъпоценна за теб, но ти можеш да ходиш
в Моя мир и Аз ти го давам точно сега. Довери Ми се.
Търси Ме, защото Аз искам да се приближавам към теб и да разкажа за любовта Ми
към теб. Не се бой да Ме молиш за
каквото и да е; твоите думи са важни и Аз винаги имам време да те слушам. Ти
също имаш мисия и сега тук имаш вярна подръжничка, която да ти помага да я изпълниш. Аз ще ти изпратя други деца,
които твърде много се нуждаят да бъдат обичани. Не ги отхвърляй, защото твоята
любов ще промени доста живота и съдбата им. Така те ще Ме видят. Аз те обичам,
дъще Моя“.
След тези преживявания аз извиках майка си от другата стая и
й разказах за
случилото се. След това звъннах в църквата, за да споделя с някой, какво съм получила и ми дадоха телефона
на майката на Маурисия, Мелоди. Аз се разбрах да се срещна с нея, за да й предам посланието.
След като напечатах всичко, ние се срещнахме в местния търговски център. По време на
четенето на посланието, тя побеля и изглеждаще шокирана. По-долу е това, което тя ми каза, след
прочитането.
Смеейки се и плачейки по едно и също време, тя каза: “Невъзможно
е да знаете всичко това. Въобще не е
възможно! Никога не съм ви срещала, а и вие не
сте били на погребението“. Когато я попитах какво има в предвид, тя каза: „Аз
знам, че всичко, което ми казахте е истина и знам, че сте видели дъщеря ми на
Небето. Знам това, защото този ден, когато се върнах в къщи от ски-курорта
намерих нещо в нейната стая. Това беше дневника на дъщеря ми, започнат през
1995 год. /тя беше на 13 години, когато почина през 2001г./. Когато седнах да го чета Бог ме насочи
към запис от 3 октомври 1995г., където беше написала за съня си, който е имала
в навечерието на нощта. Там беше написано, че й се е присънило, че е умряла
рано и е отишла но Небесата и там е срещнала прадядо си и е отишла да се вози на
"влакче в увеселителен парк".
След това тя продължи да ми разказва за дъщеря си Маурисия. Тя беше точно
такава, такава я описах: стройна, блондинка с коса с цвят като слама и че тя
наистина е била мажоретка в училище. Тя също така ми каза, че Маурисия е била доста
известна сред младежите. Тя е повлияла на
много животи, затова бяха дошли ученици от две различни училища. Идваха стотици хора и приемаха Христос. Маурисия беше много особено
дете! Аз продължих разговора си с Мелодия и споделих някои други неща, които
знаех за Небесата. След това се помолих за нея и тръгнах към къщи. Бях много
благословена да узная, чу Бог ме използва да помогна на Мелоди в това тежко време.
Съобщение от Мелоди
Ноблес (майка на Мауриса)
13 март 2007 год.
За тези, за които може да се касае това:
След загубата на моето единствено дете, Маурисия през 2001 год.,
започнах да търся отговори. Опитвах се да намеря мир и утеха в труден момент за
душата ми. Бях в състояние, което наричат „бездната“ на скръбта. Буквално не
можех да правя нищо, само исках да видя детето си. Исках да я докосна, да
почувствам нещо, което може да облекчи загубата на физическото й тяло. Имаше дни,
когато казвах на мъжа ми, макар и да звучеше странно, но толкова много ми
липсваше, че исках да я откопая и да я взема в ръце! Влизах в стаята й, лягах на леглото й и просто плачех на
възглавницата.
Известно време след
смъртта на Маурисия, майка ми звънна и ми разказа, че една молителка в църквата
е получила видение от Господа за мен относно Маурисия и преждевременната й смърт. Първата ми
реакция беше скептична. Израснах в дом на пастори и започнах ва задавам въпрос, дали
това наистина е било от Бога или някой се опитва да „влезе“ в пасторското
семейство.
Срещнах се с Кети вечерта след работа и веднага
почувствах Божието утешаващо присъствие, когато тя се приближи до мен. Тя каза, че
иска да ми предаде послание. Съдържанието на това писмо бяха малки
"целувки от небето", които Маурисия и Бог Отец
ми изпратиха чрез утехата на Святия Дух. В посланието тя каза неща, които
само Маурисия можеше да знае. Кети не познаваше, нито семейството ми,
нито дъщеря ми. Когато Маурисия беше малка, тя ме целуваше по двете бузи преди да тръгне за
училище. В посланието, панисано от Кети
беше написано: “когато отново те види, тя ще те целуне по двете бузи“. Друга
небесна целувка беше, когато Кети напечата посланието от Господ към мен, което й беше казано да бъде
написано със синьо мастило. Това беше
любимия цвят на Маурисия, цвета на мажоретския й екип, цвета на стаята й и всичко, което
правехме за нея. Другото значително нещо беше, че тя не би могла да знае за
съня на Маурисия, записан в дневника й през октомври 1995 година. Тя е
записала, че рано е починала, срещнала е прадядо си на Небесата и че е отишла
да се вози на "влакче в увеселителен
парк". Това е, с което Кети е започнала
посланието си и това е неопровержимо доказателство, че Кети го е чула от небето!
Смъртта не е Божият
план; Неговият план за нес е да имаме вечен живот и живот в изобилие. И
Неговото желание не е да ни накаже, разделяйки ни с близките. Той ще ви изпрати
„Небесна целувка”. Посланието на Кети започна бързо да ме възстановява. Сега
мога да живея с тази загуба и да продължа Божия план за живота ми, така че
преднзначението на дъщеря ми може и ще бъде изпълнено. След посланието на Кети
имах сънища и видения за дъщеря ми Маурисия и това отвори очите ми за духовния
свят, който е изпълнен с постоянна радост! Кети ми разказа много за Небесата и
когато й казвах какво съм видяла, тя вече знаеше, че това ми е било наистина открито.
Също така пиша книга за този етап от живота ми. Ще споделя,
че Бог ми показа как да влизаме в Неговото присъствие, което превъзхожда всяко
разбиране. Насърчавам ви да идвате при Бога. Съществува много тънка пелена между
тази земя и Небесата. Нашите близки са по-живи отколкото ние на земята и един ден ще бъде разкрито на
тези, които вярват. Не мога да дочакам
кога ще видя отново Маурисия. Тя е целия ми свят
след Христос и след това преживяване аз напълно промених възгледа си относно
вечността. Наистина трябва да имаме небесно мислене, за да вършим по-добре земните си дела.
Съобщение от Естер
Зинк (прабаба на Маурисия)
17 март 2007 год.
За тези, за които може да се касае това:
Кети Кер дойде в домът ни в кризисен момент на смъртта на 13
годишната ни правнучка, Маурисия Давън Мартин.
Съпругата на нашия пастор позвъни на Керам с молба да
помогне за почистването на дома ни. Майката на Кети Кер отговори по телефона и
каза на Шарън, че ще се радват да помогнат.
Когато Кети и майка й почиствали в дома ни в петък след погребението,
Бог проговорил на Кети за Маурисия и за прадядо й, който беше вече на
Небето и очакваше нейното идване. Бог
даже й казал имената им и други детайли, които само Бог можеше да й разкрие. Когато почиствала праха на
камината, изведнъж Бог я взел на Небето, и тя видяла Маурисия с прадядо си, които отивали на увеселителен парк. Тя видяла Маурисия със сламен цвят на
косата, облечена в синьо и бяло. Скоро след това Кети сподели с нас устно и писмено преживяването си.
По-късно Кети ни разказа за още две видения, но с повече
подробности, относно това какво прави Маурисия на Небето. Червени и
златни цветя, мека музика, просто не може да се обясни с думи, детайлите бяха
невероятни. Те ни позволиха да разберем, че Кети казва истината и че само Бог
можеше да й даде тези детайли за нашата правнучка. А знанието, че тя
никога не се е срещала с Маурисия, направи посланията й от Небето за нас още
по-прекрасни! Ние отчаяно се нуждаехме да чуем думите й. Всяко видение от
Бога несъмнено идва от самия Небесен престол.
Преди това никога не се бяхме срещали с Кети. Тя беше за нас
напълно непозната, но всеки път ни пренасяше в небесни места, когато четяхме
виденията й за Маурисия
на Небесата. Ако преди
се съмнявах във виденията за Небесата, то сега започнах напълно да вярвам. Тя наистина чува от
Бога в небето, защото бях благословена, получавайки вдъхновение, изцеление и
победа. Ние можем смирено да чакаме кога ще видим Маурисия и всички наши
близки, които вече са се прибрали у дома.
Кети прави много за Бога. Тя храни гладните, помага на
бездомните, служи добровоолно в кухнята вече много години и действително се
явява една от най-гостоприемните Слугини на Христос, които някога съм познавала
за моите 66 години живот на земята. Без тези Божии послания до сега щяхме много
да скърбим.
Денят на Свети Валентин
Това се случи в понеделник на 14 февруари 2005 година, майка
ми и аз бяхме в църквата, правейки закуска за ежемесечното международно
събрание. Аз подготвях масите и поставях рози с дълги стъбла, които купихме за
украса на залата, когато чух думи от Господа: “Искам да дадеш няколко рози на
Вики и да й кажеш, че са от мъжа й за св.Валентин. Тя му липсва и иска тя да знае, че той много я обича както преди“.
Аз веднага се обърнах, за да тръгна по пътеката (аз знаех, че Вики работеше в
офиса на църквата) и внезапно Небесата се отвориха и аз видях Исус да играе
голф с Джон, последния съпруг на Вики. Бях изумена и доста трудно повярвах на
очите си. “На Небето има голф?“ попитах аз, но те не ми отговориха. Исус и Джон
бяха облечени в горна наметка и свободни панталони ( там няма да носим наметало и туника през цялото време,
но обикновено само в общите събрания и на Престола).
Аз осъзнах, че вече не се намирам в църквата, a на Небето.
Полето, където играеха беше много красиво; всяка тревичка и
всяко листче на дърветата бяха съвършенни. Не знаех как вървеше играта, но
определено един на друг те се наслаждаваха. Това беше поле с 18 дупки, в
комплект с 19-а, за да си пообщуват след играта. Аз бях там, когато Исус каза: “Това поле е зад
къщата на Джон, неговото собствено голф-игрище, това което той много искаше. Хайде, ела и ще ти
покажа какво се намира отпред“. Бях напълно шокирана, защото следващото нещо,
което осъзнах беше, че аз бях на пристанище, което имаше кралски вид, гледайки на водата (това беше стъкленото море, което извира от престола и опасва цялото небе). Аз не знаех от
какво се състои, но то беше доста твърдо, подобно на декоративен цимент. То имаше
сложна структура върху своята огромна повърхност.
Хората пристигаха
с лодки, за да поиграят на игрището на Джон.
Лодките бяха с различни цветове, не издаваха никакви звуци и миризми,
защото се движеха чрез светлината. Това беше прекрасна сцена, когато Джон
излезе да приветства гостите си.
Красиви навеси се подаваха от къщата, за да образуват
най-прекрасния вход. Обстановката вътре в къщата беше в „гръцки“ стил. Беше
обзаведено по мъжки и едновременно уютно. В къщата беше събрано най-доброто.
Вие наистина ще получите желанието на сърцето си.
Джон влезе и аз чух как той казваше на някой от гостите: “Колко
бих искал да можеше Вики да види това, това наистина щеше да я благослови. Но
наистина искам тя да види собствената си къща, тя е доста по-голяма от моята, и
тя го заслужава!“
Доста бързо се върнах в църквата, отивайки първо в офиса за
да предам розите на Вики. Нямах търпение да я видя, за да й разкажа видяното.
Когато дойдох, Вики я нямаше и аз оставих цветята с бележка
на тях. По-късно тя ми се обади и с треперещ глас ми разказа, колко много мъжът
й е искал да играе
голф, но не е могъл да си го позволи. Бог е бил толкова благ, че е приготвил
прекрасна изненада за съпруга й, когато той е отишъл на небето и след това е позволил на Вики да
узнае за това. Това много я е благословило и е направило този първи св.Валентин
без него, много особен.
Съобщение от Вики Д’
Елиа
26 март 2007
“Още от първите минути, когато ми разказа за видението за
мъжа ми Джон (или Джони, както го наричах), започнах да размишлявам над това.
Помислих си, че ако ми беше казала, че е играл на билярд или боулинг, то това
щеше да бъде нормално за него, тъй като всичко това играеше добре. След това
осъзнах, благодарение на Духа, че той винаги е искал да играе голф. В
последните години от живота му, той винаги гледаше голф-турнири по телевизора,
четеше статии за това и даже започна работа на непълен работен ден в компания,
свързана с голфа. Джони познаваше много добре тази игра. Той казваше: „Един ден
сам ще се науча да играя“, но финансово не можехме да си позволим това, затова
тази негова мечта не можа да се изпълни докато беше жив.
След твоя разказ за Небесата аз плаках, защото осъзнах, че Джон
беше получил това, което желаеше сърцето му. Той не само играе голф, но даже
има свое собствено игрище. Колко е чудесен Бог, че ми позволи да разбера за даровете, които е дал на
Джони и за прекрасната къща, в която живее сега.
Подаръкът от розите, които ми бяха предадени, веднага ми
„проговори“ за Джон, защото той винаги ми купуваше рози с дълги стъбла от сорта
„Американски красавици“. Вместо десет, той ми подаряваше единадесет, защото
казваше, че аз съм 12-та Американска Красавица! Това много ме докосна, да
получа тези рози в такова особено време, защото това не беше просто
Св.Валентин, но годишнина от заминаването на съпруга ми – 12 февруари и Бог знаеше, колко беше важно за мен да чуя
от Небесата, че аз все още съм обичана и незабравима. Това ми помогна да
осъзная, че животът не спира, когато
отидем там, това е само началото! "
Савана на Небесата
Послание за Патриция Свитинг, касаещо съпруга й, Джералд Свитинг,
който отиде на Небесата на 12 август 2005 година.
Бях заета с някои
неща, когато получихме обаждане от нашата църква, с молба да помогнем за обяда на погребение на един човек,
участващ в служение в затвора в продължение на много години. Ние се съгласихме и ни казаха датата, времето и количеството
на гостите. Същата вечер, когато приготвяхме списъка за обяда, Святия Дух
започна да ми говори: “Трябва да облечеш дреха в африкански стил и да вземеш
статуя на диво животно“.
„Защото той обича дивите животни и това ще благослови
семейството му. Също така искам да вземеш златните ягуарови ботуши от шкафа и
да ги дадеш на жена му. Кажи й, че това ще й напомня на това, което Аз му дадох“. Бях почти забравила за
тези ботуши.
Имах желание да ги купя преди няколко години, но никога не
ги бях носила. Те бяха златисто-черни и отстрани на всяка обувка имаше
петсантиметрови златисти ягуарови петна. Макар че изглеждаха скъпи, те
не бяха по вкуса ми и затова ги държах в кутията им на рафт в шкафа.
Колкото и глупаво да звучеше, се замислих дали ще й подхождат. Святият Дух ме увери, че ще й отиват.
Когато се доближих до шкафа, веднага се преместих на
Небесата. Осъзнах, че се намирам около небесната къща на мистър Свитинг. Ангел
ме придружи до прекрасен пасаж, от двете страни на който бяха засадени
тропически растения, цветя и огромни палмови дървета. Двуетажната къща беше
направена превъзходно, всеки етаж беше висок 6 м. Балконите бяха разположени по
цялата дължина на втория етаж, така че можеше да се излиза и да се наслаждаваш
на изгледа. Докато вървях, забелязах на няколко метра от мен лежащ лъв и
няколко деца. Те си играеха на тревата, която изглждаше като внесена направо от
Африка. Всъщност всичко, което заобокаляше къщата изглеждаше така, както
очаквате да видите в саван! Аз можех да виждам и чувам другите животни, които се намираха близко.
„Колко странно“, помислих си аз.
При влизането си в
къщата, бях впечатлена от величието на антрето. Маси от абаносово дърво със
златни ръбове (сигурна съм, че беше реално). Стените
имаха красиви стенописи със сцени от Африка. Светлината
на свещниците по стените изпълваше стаята
със златисто сияние и така усилваше всяка сцена, покрай която преминавах. От залата излизаха няколко по-малки стаи, които може би
се използваха за "личен" размисъл, молитва или просто за почивка с
една малка група от посетители. Всичките имаха леопардови или зеброви дамаски
на мебелите. Едно нещо, което се открояваше най-много е тъмно лилавия цвят,
който се използва за възглавници, на пода и за завеси на прозорците.
В центъра на
масата имаше две големи декоративни възглавници, върху които лежаха две
брилянтни корони, всяка страна на които беше направена перфектно.
Те бяха в
различни стилове и аз осъзнах, че една от короните е на "завоевател на
душите", която Христос е обещал на всички, които се стремят да да се
спасят повече души за Божието царство. Тяхното сияние озари цялата стая и колко
е прекрасно да знам, че един ден ще имам същата.
В края на коридора видях господин Свитинг (макар и никога да не го
бях виждала, аз веднага разбрах кой е той), разговарящ с младеж със светла
коса. Можех да чуя прекрасната музика и смях, идващ от голямата стая в края на
коридора . Това беше среща, която се случва на всеки, който току-що
е пристигнал. Чух един млад мъж, който нарече господин Свитинг с името „Вожд“ .
Същият ангел, който ме придружаваше, каза: "Това е името, с което Отец го
нарича".
Това определяше какъв е той в очите на Господа. Дрехите на
господин Свитинг изглеждаха подобно на
дрехите на богат африкански вожд. Той се смееше и изглеждаше много щастлив.
Въпреки, че никога преди това не ме беше виждал, беше ми разрешено да чуя разговора им. Той каза, че е искал да каже на Патриция
довиждане и съжаляваше, че си е тръгнал толкова внезапно. Също така той искаше,
тя да знае, че е чул всичко, казано от нея, когато е бил неподвижен. Той би
искал тя да може да види как Бог го е благословил и, че той ще продължи да се
моли за семейството си на земята. Скоро след този разговор се върнах и продължих с
подготовката за обяда.
На следващия ден подготвихме помещението така, както ни
водеше Святия Дух. Използвахме статуетката с животните на мама, свещи, като
основни черни и златисти цветове, леопардовата покривка за маса и растителност
в африкански стил заедно с ниски палми. Използвахме сребристи подноси, стъклени
чинии, порцеланови чаши. Стаята изглеждаше величествено.
След погребалната служба започнаха да пристигат гостите.
Всичките бяха впечатлени и когато дойде Патриция, тя беше шокирана. Приближи се до мен и ме попита,
защо сме ускрасили стаята в такъв стил, какъвто е обичал мъжа й. Аз я отведох
настрана от другите гости и я попитах, защо той е обичал толкова много този
стил с „диви животни“. Аз и казах, че мисля, тъй като той е събирал неща от
Африка и така се е опитал да намери там своите корени. Това, което ми каза тя,
ме зашемети!
Със сълзи на очите, тя каза: „През целия си живот той искаше
да замине в африканската прерия, но аз не исках. Страхувах се, че ще го изядат дивите животни и
затова всеки път, когато той ме питаше, аз отговарях „не“.
Аз продължавах да й разказвам, как Бог ме взе на Небесата
и как Той ми показа домът му, заобиколен с диви животни. Разказах за красотата
на замъка му и за това, което той говореше за нея. Тя беше трогната от всичко
това и особено от Божията доброта. Харесаха й тези ягуарови обувки и разбира се
напълно й подхождаха. Животът й се промени завинаги.
Съобщение от Патриция
Свитинг:
„Бях шокирана от начина по който беше украсена стаята
за погребалния обяд на съпруга ми. Попитах: „Кой е направил това? Искам да знам, кой е
направил това“. Насочиха ме към теб и аз попитах: „Как сте разбрали? Защо сте
използвали африкански стил?“ Когато ми обясни, как Бог те е взел на Небесата и
ти е показал мъжа ми и всичките неща в домът му, разбрах, че казваш истината,
макар че никога преди това не си познавала нито мен, нито мъжа ми, Джералд.
Това, което ме докосна много е, когато каза, че той живее в
замък, заобиколен с африканска растителност; че си го видяла облечен в „царски“
дрехи и че Бог го е нарекъл „Вожд“. Ти не си знаела, че мъжът ми е влюбен в
Африка. Това се случи, когато беше в армията и го изпратиха в Африка за три седмици.
Местните жители бързо се сприятелиха с Джералд
(той обичаше хората) и не искаха да го пускат. Те го умоляваха да остане
и му предлагаха да стане техен крал. На него му се наложи да си тръгне, но им обеща,
че ще се върне. Той никога не забрави за това и искаше да се върне, но умря
неочаквано.
Бог е толкова добър към тези, които Му принадлежит и Му
служат, живеейки на земята. Мъжът ми
много години служеше
на
затворници и обичаше да ходи и да помага на тези, които нямат никаква надежда.
Каква награда му е дал Бог!
Сега той може да живее като истински вожд и знаейки това, съм благословена
всеки ден. Това промени живота ми да знам, че Небесата са толкова реални и че
ние все още сме незабравими и обичани от близките ни. Това не само ти дава надежда,
но и знание за тази награда, която очаква тези, които правят неща за нашия
Господ“.
