Показват се публикациите с етикет свещеници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет свещеници. Показване на всички публикации

Отваряне на Небесата - Глава 11


Вечния план
Спасението е безплатно, но сега вашият живот определя вечното ви положение!

Тази глава обяснява как се определя вашето вечно положение, и вие сте този, който  решава това!

Хората планират живота си по различен начин: имат план за отпуска, план за къща, план за спасение, план за образование, план за развлечения и планове за бизнес. Най-главното, но почти най-пренебрегваното планиране – това е ПЛАНИРАНЕТО ЗА ВЕЧНОСТТА. Не говоря за това да се спасиш и после да отидеш на Небето, а за нещо повече, т.е. вашето вечно положение, което никога вече няма да се промени. Вие можете да работите върху него докато не умрете. Това означава, че трябва да разберете каква е Божията цел за живота ви и как да я изпълните. Той има за нас цяла вечност. Или ще управлявате и властвате на новата земя с Христос, или ще служите на другите.

Едно от най-важните неща е, че ще ви се търси отчет за това, което Бог ви е призовал да правите с живота си. Всичките ние имаме особено предназначение и Бог ни е дал дарби, таланти и благодат, за да го изпълним. Ако не знаете за какво сте призовани, търсете Бога и Той ще ви разкрие.

Библията ясно казва, че няма покаяние за нашите дарби и призвание. Това означава, че вие няма да получите извинение за неизпълняването на Божията цел в живота ви. Вие ще бъдете отведени на небето, но няма да получите възнаграждение за своите "дела", ако не сте извършили Божиите дела.

Вие ще получите награда за всяка проявена от вас доброта, защото Божието Слово казва: „И който напои един от тези най-малките само с чаша студена вода, истина ви казвам, няма да изгуби своята награда“. Тази награда се различава от тази, която вие ще получите за изпълнението на Божието призвание в живота ви. Убедете се, че живота ви съответства на Божието Царство. Вашата награда ще бъде вечна с царуването с Христос. Вие никога няма да съжалявате!

ПОСЛАНИЕ НА ОТЕЦ КЪМ ТЯЛОТО МУ

Моля, СПРЕТЕ да се карате помежду си. Аз съм ви създал и всичките ви обичам. На вас са дадени различни призвания и помазание. НЕ се противопоставяйте на тези, които вършат работата Ми. Не знаете ли, че Словото Ми казва: "Не се допирай
до  помазаника Ми, а вие се мразите и се ядете един друг!

Всичките вие сте ЕДНО семейство и ще живеете на Небесата цяла вечност. Аз не съм ви разделял един от друг, това са човешки традиции. Искам да спра много от тези традиции, защото в последните дни трябва да работите всички заедно. Светът ще ви познае по любовта ви един към друг.
ОБИЧАТЕ ЛИ?

Отваряне на Небесата - Глава 10

Уверете се, че вие ще отидете в Рая

В тази глава се обяснява как да се спасиш или както някои казват „да се новородиш“. Това означава, че вече няма да бъдете отделени от Бога чрез греха, но ще станете част от Неговото семейство, приемайки Исус като свой Спасител, и затова след смъртта ще отидете в Рая. Библията обяснява всичко това в Йоан 3:16,17: „16Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот. 17Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него.“ Това е лесно и е безплатен подарък. Вие трябва да изповядате греховете си и да Го приемете с вяра. Исус е единствения път до Отца. Не чакайте, когато ще „очистите“ сами живота си, Той ще ви приеме такива каквито сте и след това ще ви промени отвътре!

Покайвайки се за греховете си, вие ставате нов човек, а „старият“ си отива. Това означава, че вашето сърце е променено и сега иска само Божиите неща, а не греховните. За да растете духовно, трябва да четете Божието Слово. Също така е полезно да развивате взаимоотношения с тези, които познават Бога и ще ви помогнат да станете силен християнин. Ако се свържете с местната църква, то ще можете да получите практически съвети и ръководство, които ще ви помогнат да намерите предназначението си и целта, които Бог е приготвил за вас.

Следващата крачка, това е кръщението ви във вода, което е външният белег на вътрешната ви промяна, случила се в живота ви. Това символизира, че сме „умряли“ с Христос и сега сме възкръснали и сме станали нов човек. В повечето църкви има редовни служби за кръщение и там, когато ви кръстят ще се радват да ви приемат в Божието семейство. Първата църква, както е посочено в Деяния на Апостолите, е кръстила всички новородени.

След това трябва да позволите на Святия дух да поеме контрола над живота ви, след като сте получили кръщението в Святия Дух с проявлението говорене на езици. Това ще ви даде сила, както е било при апостолите в книгата Деяния. Бих ви посъветвала да прочетете цялата книга, за да разберете как това е променило живота им. Ще станете все по-чувствителни към чуването на вътрешния глас на Бога, който ви говори. Святия Дух е изпратен, за да ви направлява и утешава. Той не е нещо страшно, което трябва да избягвате, както някои учат. Когато се случи голямото изливане, споменато в предговора на тази книга, много хора ще бъдат изпълнени със Святия Дух и ще се случват много чудеса!

Всеки, който следва Христос трябва да проявява Неговия характер. Той дойде, защото обича всички хора и затова ние трябва да направим същото. Ние не можем да обичаме „греха“, но можем да „обичаме“ хората в Христос. Прочетете посланието до Галатяните, за да разберете как братята и сестрите в Христос са длъжни да се отнасят един към друг. Ние трябва да се стараем да придобием добро свидетелство, което да е записано на Небесата.

Исус иска да имате победа над греха всеки ден в живота си. Божието Слово казва: „4Това е така, защото всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И ето как извоювахме тази победа над света: чрез нашата вяра. “ (1 Йоан 5:4). Дяволът ще ви изкушава, но вие не трябва да се поддавате. Исус може да ви помогне да побеждавате, защотото „... защото Онзи, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“ (1 Иоанна 4:4). Когато почувствате желание да се поддадете на греха, просто тичайте при Него и Той ще ви помогне. Ако паднате в грях, най-лошото нещо е да се опитате да го скриете, но по-добре е да си признаете бързо и да приемете Неговата прошка. Ако вие скриете греха, то дяволът може да го използва против вас и след това настъпва съда. Колкото повече се дърпате, толкова по-трудно ще бъде да се покаете. Неговата прошка е достъпна за всички нас и Неговата кръв може да превърне най-големия грешник в СВОБОДЕН!

Аз знам не само, че Христос умря за греховете ни и проля кръвта Си пред престола на Бога, но видях това! Сега ще ви разкажа за едно от най-необикновените и незабравими преживявания, които някога съм имала. Това се случи през април на 1998год., когато бях на вечерната служба в църквата. През това време търсех по-дълбоки взаимоотношения с Отец и прекарвах много вечерни срещи в поклонение и ходатайство за дома ми. Жадувах за повече от Господ и когато стигнете до такъв момент в живота си, Той обезателно ще ви го даде.

Ние се покланяхме в продължение на тридесет минути и след това пастора извика определени хора за молитва. Той извика всички служители, които бяха на пълно работно време.  Тъй като Бог ми каза, знаех, че един ден ще бъда в служение на пълно работно време, но аз не отидох, защото времето още не беше настъпило. Пасторът полагаше ръце на излезлите отпред, молеше се за тях и после те се връщаха по местата си. В помещението чувствах Божията слава и знаех, че там присъстваха ангели. Почувствах, как Святия Дух ме подтикна да изляза напред за молитва, затова Му казах: „Ако пасторът каже, че е необходимо още един човек да излезе, тогава ще изляза“. В следващия момент пасторът ми каза тези думи и аз излязох напред.

Колкото повече се приближавах, толкова се засилваше Божията слава. Ставаше все по-трудно да се диша и около себе си чувствах горещина. Около мен стояха разпоредителите, защото понякога, когато силата на Бог идва върху вас, вие можете да паднете. Когато пасторът положи ръце върху мен, почувствах как огън преминава през цялото ми тяло. Това изхвърли назад не само мен, но и разпоредителите, които стояха отзад. Бог използва ръцете на пастора, за да освободи този огън в духа ми. Той премина през цялото ми същество, изгаряйки всичко, което не беше от Бога. Стените на сърцето ми бяха очистени от всякакво желание за този свят и всичките спомени от миналото и после мина през главата ми, за да изчисти живота ми!


Спомням си само когато паднах на пода и тялото ми започна много да трепери. Не се нараних по никакъв начин, но бях потопена в Слава и това беше реакция на организма ми към нея. Смътно си спомням, че някой ме покри и се отдръпна. По-късно разбрах, че през цялото време на служението съм лежала отпред на пода. Пасторът знаеше, че Бог нещо прави и не позволяваше на никой да ме притеснява. Даже са ме оставили в църквата и са ми сложили охрана, а след това са се обадили в къщи, като са казали, че ще звъннат по-късно, когато съм способна да си тръгна. Това разказа дъщеря ми на следващата сутрин, която е вдигнала слушалката, когато са звъннали от църквата. Тя ме е чакала почти до полунощ, но аз все още съм лежала там треперейки. Но това, което не е знаела, е къде съм била взета от Божия Дух.

Когато паднах на пода, ангел Господен ме взе (духът ми) и ние напуснахме земята.  Всеки път, когато отивах на Небето, винаги ставаше „мигновено“ и воъбще не чувствах как се премествам. Преди малко съм била тук и след секунда вече съм на Небето. Но този път беше различно, защото изведнъж почувствах, как се придвижвахме с „огромна скорост“. Видях милиони светлинни лъчи, идващи точно към мен, както става в киното. За определено време се преместихме и изведнъж спряхме и аз почувствах почва под краката си. Отворих очи и веднага разбрах, че съм на Небето. Когато осъзнах къде сме, сърцето ми затуптя силно, защото стоях пред гробницата на Исус и камъкът вече беше отместен. „О, Боже!“- казах аз- „какво виждам?“

Чух как някой вика и се обърнах. Видях красиво момиче,което държеше нещо в ръцете си.  Тя изглеждаше на около 19 или 20 години и имаше дълги черни коси. Тя надникна в гробницата и видя ангелите, които я попитаха защо вика. Тя каза: „отнесли са моя Господ, и не знам къде са Го сложили“. Тогава се появи Исус, но Мария не Го позна. Тя Го попита, дали той не е отнесъл Исус. Тогава Исус й каза: „Мария“. Тя изтича при Него, лицето й излъчваше  радост, когато Го нарече: „Равуни“ /Мисля, че това на еврейски език означава „учител“/. Исус й каза: „не се докосвай до Мен, тъй като още не съм се възнесъл при Моя Отец; но отиди при Моите братя и им кажи: възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог”. Тя веднага изтича да разкаже на другите, какво й е казал Исус.

Когато тя си тръгна, в небето се появиха много ангели и Исус се издигна да ги посрещне, а аз го последвах. Това беше завладяващо зрелище, когато заедно се издигнахме , и което няма да забравя НИКОГА. Не ме интересува, ако някой не ми вярва, но това винаги ще бъде "Божествен" момент в живота ми. Когато продължавахме да се издигаме, ангелите застанаха напред и около Исус. Даже атмосферата около нас беше още тъмна, но сиянието от Славата около Исус осветяваше цялата област. Ние преминахме без препятствия през второто небе и се отправихме към светлината, която беше по-ярка от слънчевата.

Когато влязохме в третото Небе, което е Божият дом, хиляди и хиляди ангели дойдоха да посрещат Исус. Те ни съпроводиха през портата до Престола. Това, което видях след това е трудно да се обясни и даже, когато пиша за това, чувствам върху себе си Славата! Безброй ангели лежаха на пода, когато Исус дойде при трона и при Неговия Отец. В същото време Ангел Господен носеше прекрасна ваза и сега я предаде на Христос, когато стоеше пред своя Отец.

Пред нас имаше не голям олтар и върху него имаше изискано покривало, конците на което бяха така преплетени, че ми се струваха като живи. В тази материя се движеха златни, сребърни, виолетови, червени и зелени цветове. Аз едва можех да стоя, защото силата, излъчваща се от престола беше толкова голяма. Проблеснаха светкавици и звукът беше като гръм, когато Отец вдигна дясната си ръка.

След това внезапно настъпи тишина, когато Исус взе вазата и я обърна върху олтара.  Точно сега преди Той да започне да излива кръвта Си, видях слово, което се появи на покривката пред Него. Беше написано: „Страх“, но когато кръвта го удари, чух звук, подобен на съскане на вода върху горещ тиган: „ССССССССС“, и тази дума се изпари веднага. Върху покривката се появяваха думи една след друга и всеки път кръвта ги премахваше. Това бяха думи като: „Омраза“, „Болест“, „Скръб“, „Убийство“, „Хомосексуализъм“, „Безумие“, „Прелюбодейство“, „Болка“ и много други, и всеки път те изчезваха от кръвта на Исус. Когато се появи последната дума „СМЪРТ“, кръвта я удари  и тя си отиде завинаги. Бог стана, вдигна двете си ръце и извика: „ДА, Свърши се!“ Всички викаха и танцуваха от радост. Това направи Исус, най-голямата жертва, отдадена някога и заплатена чрез кръв. „Живото“ покривало сега беше цялото в скъпоценната кръв на Христос и завинаги ще се намира на милостивия престол на Бог. Колко беше свято да преживея това и се учудих, че можах да оцелея!

(След това се върнах в църквата).

Беше 5 часа сутринта, преди да извикат мъжа ми да дойде да ме вземе и той ме доведе в къщи. Не бях нормална около две седмици. През това време имах видения, но ще ги споделя с вас друг път. Аз наистина зная, че Той плати най-високата цена за всички нас. Как може някой да отрече такава Любов?

Отваряне на Небесата - Глава 9


В ада няма веселба, а само злорадства на демони

Тази глава е продължение на Втора Глава, където разказвах за ада. Това УЖАСНО място е изпълнено със страх и мъчения и е БЕЗ  изход. Адът никога не е бил предназначен за човека, а е бил създаден за дявола и неговите паднали ангели. Бог е любов и Той не иска никой да погине, но тъй като Той е свят  никакъв грях не може да бъде в присъствието Му. Ако не сте се покаяли за грях не можете да отидете в Рая и единствения избор – това е адът. Кой иска да е разделен за цяла вечност с близките си?

Една вечер, когато се молех, бях взета и ми беше показан ада. Никой, който вече е бил там не може да забрави ужаса на това място. Благодарна съм, че не съм преживяла всичко там, а само наблюдавах и не съм изпитвала лично тези мъчения или изгарящата топлина. Знам, че имаше и други, които буквално бяха хвърлени там и изпитваха болка, страдание, и най-лошото от всичко, отдалеченост от Бога. Повярвайте ми, беше ужасно да видя това.

Казано ми беше, че бях взета с определена цел да видя това. Бог знаеше, че когато разкажа на хората за Рая, също така ще трябва да ги предупредя и за ада. Много хора не вярват в ада, но това няма да ги спаси от него. Представете си човек, който живее „добър“ живот, но ако не е приел Христос, то той ше се окаже на това място. Това е все едно да се сбъднат всичките ви най-лоши кошмари. Вашето единствено обкръжение ще се състои само от демони, които ви мразят. Те ви мразят, защото мразят Бога, тъй като сме създадени по Негово подобие.  Тяхното най-голямо удоволствие е буквално да разделят хората.

Писъците бяха почти непоносими за мен и аз знаех, че няма милост в ада. Там управлява страхът и ако имате поне за секунда почивка от едните демонични мъчения преди да започнат другите, които се възобновяват отново и отново, то психическия тормоз там никога не спира.

Някои казват: „Хайде да се поразходим в ада!“ Единствените, които се разхождат там  са демоните. Те злорадстват всеки път, когато идва нова жертва. Ако там са попаднали заедно двама приятели, то единият го отделят от другия, и той трябва безпомощно да гледа как приятелят му го разкъсват пред очите му, като не е способен даже да извика и за помощ.

Понякога хората са хвърлени в яма с огън и ги бият непрекъснато малки демони, приличащи на животни. Вие ще чувствате болка от раните върху тялото ви. Неугасим огън и огромни пламъци изгарят тялото ви, и миризмата на изгоряла плът се усеща навсякъде.

Друга форма на изтезание, която се използва в ада е каменна гробница. Те ви затварят в пространство достатъчно високо, за да можете да стоите прави и нешироко, за да можете да седнете или да коленичете. Това е най-тъмната тъмнина, която някога сте виждали и е най-горчивият студ. Малки паяци-демони, които имат човешки глави, пълзят върху теб и крещят проклятия, без да спират. Този звук пронизва главата ви отново и отново, докато не  почувствате, че губите съзнание.

Не само, че тялото ви няма да има спокойствие и възможност да легне и да си почине, но ако се опитате да отпуснете краката си, в гробницата ще ви поставят остри каменни игли. Тази агония никога не спира, без вода за вашето дехидратирано тяло, което отдавна страда, мъчейки се от глад. Ще ви се прииска да умрете, но никога не можете да спрете тези страдания.

Аз видях ада за малко, но не трябва много време, за да осъзнаеш, че никой не иска да се озове там. Хората казват, че не вярват, че милостивият Бог може да изпрати някого в ада.  Те са прави, Той никого не изпраща там, те сами избират.

Ние трябва да пазим сърцето си, което веднъж е спасено, и да не грешим против Бога. Невъзможно е да приемем Христос и да започнем да живеем правилно, но след това  да отстъпим от Бога, заради своята егоистична похот или съблазнявайки се от нещата, които дяволът е поставил в този свят, такива като наркотици, алкохол, аморалност, алчност, омраза, хомосексуализъм, мистицизъм, магьосничество и поклонение на дявола.

Има очевидни неща, а има и не толкова очевидни, и едно от тях това е непростителността. Библията ясно казва: „Ако не простите, то и вашия Небесен Отец няма да прости вашите прегрешения“. Моля ви, не позволявайте на този грях да живее у вас. Прощавайте бързо, ако някой ви помоли за това. Не го задържайте, в противен случай ще пропуснете Небесата. Даже ако сте приели Христос, живели сте добър живот и сте помагали на бедните, постъпвали сте съгласно всички чудесни неща от Библията, но сте оставили непростителност в сърцето си – ВИЕ НЯМА ЗА ОТИДЕТЕ НА НЕБЕТО.
Не си мислете, че просто като кажете „молитвата на грешника“, това завинаги ви осигурява отиването на Небесата. Трябва да имате в предвид, че макар спасението да е безплатно, това не ви дава право да живеете както ви се иска. Ако след това продължите да живеете греховен живот, значи никога не сте имали истинско новорождение!

Бог е свързан със Словото Си и това, което посеете, това и ще пожънете; и това включва и непростителността! Ако ви е нужна помощ да простите на някой, молете се и искайте, защото Бог е верен. Всеки, който отиде в ада, НИКОГА няма да бъде свободен и никога няма да има мир, доброта или любов. Даже за такива бъдещето им е вече запланувано: да горят в Огненото Езеро цяла вечност! Ако някой от вашето семейство е отишъл там, те викат към Бог, за да не попаднете и вие там! Моля ви, изберете Христос докато още има време!

Отваряне на Небесата - Глава 8


Паметта на хората
Вашите дела и доброта ще се запазят завинаги!

В тази глава ще ви разкрия какво ми беше казано и показано за паметта на хората, когато те отиват на небето и как остава вечно пред Бог.  

В 10 глава на Деяния на апостолите има история за езичника Корнилий. Той е бил добър човек и е давал много пари на бедните. Имал добро сърце и е бил известен с набожността си. Корнилий е имал не само репутация на земята, но също и на Небето. Толкова силно, че Бог е изпратил ангел до Корнилий с думите: „твоите молитви и милостини  дойдоха за спомен пред Бога“ или като във версията на Бибилията на Новото столетие: „Той (Бог) е видял, че си давал на бедните и те помни“. И в Живата Библия: „Твоите молитви и твоите  милостини не са минали покрай Бог незабелязано“. Бог толкова е бил впечатлен от добротата на Корнилий към бедните, че е поискал да му даде възможност дае чуе Евангелието. Също така е подготвил Петър (чрез видение), за да не го отхвърли, защото е бил езичник.

Ние не можем да отидем на Небесата заради делата ни, а само приемайки Исус. Въпреки това, когато ние живеем като Корнилий (безкористно), ние също оставяме спомен на Небесата за нашата щедрост. Тук на земята има хора, които са били известни, те имат огромни паметници и мемориали на Небесата. Някои са толкова големи, че изглеждат като малки градове с огромни фонтани, градини и скамейки. Има галерии, в които можете да влезете и да видите какви неща са направили. Техните имена са винаги видими на гравирана дъска или на монумента. Ако познавате някой, който има раздаващо сърце и постоянно помага на другите, то със сигурност има един от тези паметници. Няма значение, кога ще отидете на небето, тези паметници са вече там.

Два мемориала грабнаха вниманието ми. Един от тях беше направен от седеф и светеше ярко в пейзажа. Той беше с размерите на градски парк, с красиви водопади, които се стичаха в огромен шадраван. Около основната стена на този фонтан имаше фигурки на деца в различните етапи на играта. Техните малки лица бяха изпълнени с радост и очакване. Горната стена на фонтана беше красиво украсена с пеперуди. Те бяха като истински, като си помислих, че всеки момент ще литнат. На самия връх на фонтана беше извита табела с надпис: "В ПАМЕТ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ И ДОБРОТА КЪМ ЗАБРАВЕНИТЕ ДЕЦА НА СВЕТА"

Изкусната изработката на фонтана сигурно е от най-добрите небесни майстори. Навсякъде цъфтяха цветя и аромата възбуждаше сетивата; някои от тях висяха от каскадата на стените, които бяха около градините. Пауните с горда осанка ходеха по земята, или седяха на една ниска стена, обграждаща малки фонтани. Това прекрасно място е сформирано благодарение на нечий труд от любов към нуждаещите се!

Този паметник принадлежи на скъпоценна християнка, която често критикуват както в света, така и някои от лидерите, казвайки, че познават Христос. Това не е угодно на Отец и Го наскърбява. Той много я почита заради труда й. Той е в памет на сираците и на неравностойното им положение в света. Внимателно следете какво казвате за Божиите помазаници. Може би не можете лично да ги насърчите, ако чувствате, че са направили грешка, молете се за тях. Библията казва, че ако те дават добър плод заради Христос с животите си, тогава те са „ЗА“ Него, а не против Него. Не позволявайте с думите си да отлагате или отменяте това, което Бог има за вас, говорейки срещу всяко от Неговите деца.

Друг паметник, който видях, беше красив, но с доста по-различен дизайн. Той също започваше с огромен фонтан, но имаше полупрозрачен мост, преминаващ над него. Той имаше по-„съвременен“ дизайн и като че ли беше пълен с красив син цвят. Когато се качваш на моста и преминаваш над този голям фонтан, то се виждат по-малки басейни, които са част от неговия дизайн и вместо собственото си отражение виждаш лицата на хората, на които този човек е помогнал. Това, което някога се е случило в миналото, е запечатано и съхранено в този паметник. Вие ще видите не само изражението на лицата, но също така ще чуете и всяка дума на благодарност, казана за този мъж.

Маси от рози и бели Tumbleweed (буквално на английски "детско дихание" – заб. на преводача) заобикаляха този фонтан и разстилаха от двете страни на огромни колони, които бяха част от неговата конструкция.  От другата страна на фонтана имаше сцени, където по различно време Небесния оркестър е изнасял концерти за наслада на присъстващите.   Хубавата музика може да бъде чута на голямо разстояние и всички, които я чуят, не могат да не въздадат слава на Бога за Неговата доброта към другите.

Недалече от фонтана имаше множество места за сядане и общуване с другите, което е било любимото занимание на този мъж. Те истински обичат хората и единствената награда, за която молят, е да видят лицата на хората, на които са помогнали. Много от тези хора са били в голяма нужда и животът им се е променил завинаги, благодарение на усилията на този човек.

Има области, в които малките деца могат да дойдат и да играят на различни необичайни игри. Някои никога не съм виждала, като например балоните. Детето може да влиза в тях през отвора отгоре, и когато е там, огромния балон го издига, така че той да може да се рее из въздуха и безопасно да се удрят в балоните на другите. Децата се смееха и викаха.  Когато се уморяваха, те просто „излитаха“ от балоните си и се връщаха на земята.

Колко е чудесно, че този човек е дал щастие не само на децата на Земята, но също и в Небето. Божията любов се е проявявала чрез него отново и отново. Те дори не са осъзнавали, че са били под влиянието на Божия Дух, правейки такива "актове на доброта". Те са богати и са могли да останат егоисти, но вместо това са решили да използват живота си за благото на другите. Те никога не са съдили другите, но са помагали на всички, както ни призовава Библията. В резултат на това тези превъзходни паметници са посветени на тяхната любов. Би било престъпление, ако този, който е построил този паметник, да не го види никога. Както бях казала преди това, паметникът не гарантира влизането в Рая, ако не са приели Христос; паметникът ще си остане, но те никога няма да го видят!

Някои хора могат да поспорят, че Бог не оставя нищо на Небесата, свързано с грешниците; но Корнилий и семейството му са се спасили след идването на ангела. Това доказва, че Бог не само чува молитвите на неспасените, но даже разпознава доброто, което правят на бедните и нуждаещите се. Бог иска да се приближи до нас, ето защо е създал човека, за да може Той да има семейство и да общува с него.

Получих от Бога един важен урок: никога не се опитвай да съдиш сърцето на човека, само Той знае кокво е в него. Той решава кой къде отива, защото Той е единствения съдия! Много хора ще се изповядат в последния момент и на Небето ще има много, които не сме очаквали да видим.

Вашият живот създава паметник пред Престола на Бог. Това е най-святото място и всичко трябва да премине през огън, за да попадне тук. Макар че там танцуват, пеят и се веселят, това също е място на почит и „трепет“. Много пъти Славата е била тежка, че никой не е могъл да устои пред нея; пред престола всички права са равни. Това място винаги е достъпно за обитаващите Небесата. Отец чака всеки  желаещ да Го види.  Исус и Отец и Святия Дух  са едно и имат способност „да влизат“ и да „излизат“ един в друг. Те мислят еднакво, чувстват еднакво и обичат еднакво и всичките са еднакво „СВЯТИ“! Когато се молите, вие говорите на всички Тях. Когато им се покланяте, вие се покланяте на всички тях. Развивайте стил на живот с молитва и поклонение, за да се стремите към “близост“ с Него. Те искат това, повече отколкото си мислите!
ЦЕЛТА НА ЖИВОТА  Е ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ СЕМЕЙСТВОТО ИМ.

Отваряне на Небесата - Глава 7


Развлечението – е било предназначено от Бог за наше удоволствие

Тази ще бъде една от най-невероятните глави в книгата, защото въобще не очаквах на небето да видя такива неща. Повечето от тях са над нашите очаквания, дори да знаем, че Бог е приготвил неща за нашето удоволствие. Божието Слово казва: "Наслаждавай се в Господа и Той ще ти даде желанията на сърцето ти" (в английския вариант вместо "Радвай се в Господа" е записано наслаждавай се – забел. на преводача) и определено забавлението е в този списък. Тъй като Бог е върховният Творец, Той е избрал да създаде РАЗВЛЕЧЕНИЕ за своите хора.  Ще ви разкажа как посетих три такива места.

Скок

По-рано в 4 глава споменах за увеселителния парк, който видях, когато Бог ме взе на Небесата и ми показа Маурисия с прадядо си. Споменах за това на кратко и не ви разказах за величествените порти, които подканяха хората в парка. Те бяха винаги отворени и никога не се използваха като ограда. Няма никаква нужда да се съобразяват с „безопасността“ в Рая. Там няма крадци и никаква опасност някой да пострада. Портите просто се използват за „ориентация“, за да покажат пътя към Парка.  Портите бяха украсени красиво със злато и виолетово. Те се издигаха на около 6м. височина и от другата страна бяха покрити с най-красивите цветя, които някога съм виждала. Също така растяха цветя по протежението на пътя, водещ до портите. Над мен  небето беше бледо синьо и имаше прасковени и златни бразди, които го пресичаха.

Когато вървях по пътечката, аз отново бях препълнена с преживяването от това свръхестевствено пространство. Светлината, като че ли излизаше отвсякъде и беше навсякъде. Сянка НЯМАШЕ! Знам, че това звучи неправдоподобно, но това е факт: на Небесата НЯМА сянка. Също така е невъзможно да отидеш някъде и да не уловиш неочакваното „появяване“ отнякъде на музика. Да, казах „появяване“, защото музиката е повече от звук. Тя има цвят, понякога под формата на ленти и тези ленти понякога дори имат думите на музика. На Небесата има постоянно поклонение и към него може да се присъедини  всеки, който желае. Ангелите и изкупените много пъти се обединяват заедно. Трудно е да не станеш част от прекрасна мелодия, която се излива нависоко по пътя към Престола. Всичкото хваление се провежда там и се получава „сладък“ аромат за Отец. Това в действителност има силно присъствие и носи със себе си определен вкус и аромат.

Когато вървях по пътечката към портите, можех да чувам смехът и радостта на децата. Също така чувах свистенето на бягащите колички, движещи се по релсите на влакчето.  Автомобили, които се движеха по релсите приличаха на големи патрони без връх и без колела. Аз и до сега не знам как се движат без колела по релсите, възможно е с помоща на светлинни възглавници. Когато се приближих, видях изражението на лицата им. Някой се смееше и викаше, а някой изкрещя с цялата си сила. Определено те се РАЗВЛИЧАХА.  Отнякъде в парка дойде музика, въпреки че изглеждаще, че тя идва отвсякъде – трудно е това да се обясни.

Аз не знам колко е голям този Парк, но ми се струваше, че нямаше край. Забавлявах се като видях не само хората, които се пързаляха, но също така и ангели, които се наслаждаваха на това. Не знам как можеха да държат крилата си затворени, когато набираха висока скорост. Когато стигаха до върха и се приготвяха да се спуснат с главата надолу, всички, включително и ангелите, вдигаха ръцете нагоре и викаха по пътя надолу. Това беше СТРАХОТНО! Не съществува никаква опасност да се нараниш, така че на Небесата може да се достига много висока скорост. Имаше места на това съоръжение, където нямаше релси и колите буквално „прескачаха“ от другата страна. Не мисля, че такова нещо може да се види в парк на земята! Сигурна съм, че всеки подрастващ би искал да се засели тук.

Имаше голямо множество от групи хора, които влизаха в парка и отиваха на различни места.  Най-хубавото е, че всичко е БЕЗПЛАТНО и вие можете да се пързаляте толкова пъти, колкото искате. Стойките бяха оцветени в ярки цветове, а самите колички те караха да затаиш дъха ти (разбира се, там не трябва да дишате). Трудно ми е да използвам „земните“ термини, когато разказваш за свръхестествено място. Има места, където можеш да спечелиш изумителни награди, да хапнеш вкусна храна  (аромата на която така аткуваше всеки път чувсттвата ми, когато бях там) и да се насладя на шоуто. Няма нищо лошо , смешно или страшно никъде  в парка , но странни, диви и не поместващи се в разума неща, в добрия смисъл на думата , по-големи, отколкото си представяме!

Едно такова място се нарича "лети" и има за цел да позволи на всеки смелчага да се научи да лети. Както споменах и преди, на никой, който пристига на Небесата не му порастват крила, но има място, където можете да „летите“. Толкова е приятно да наблюдаваш хората,  особенно „начинаещите“. Те изглеждат като Питър Пан или повече на тези, които се опитват да „плуват“ по въздуха. Има места за желаещите да налюдават своите семейства или приятели. Има отделно място за успешни и напреднали летатели, но вие няма да бъдете там, докато не се развие тази способност. Аз съм сигурен, че много млади хора с удоволствие ще искат да опитат това.

Има още и други неща, за които бих написала цяла книга, посветена на едно място. Няма да мога даже и да опиша някои невероятни неща, които Бог е поставил за наше удоволствие. Това е славно място, което е предназначено от нашия Отец, за да достави удоволствие на Неговите деца от всички възрасти!

Небесните Театри на Реалноста

През лятото на 1996 година, когато миех съдовете в кухнята, Святия Дух ми каза: „Ела и седни, искам да те взема и да ти покажа Небесните кинотеатри“. Аз отговорих: „В Рая има ли кинотеатри?“  „Да“, отговори Той, „Ние ги наричаме „театри на реалноста“ и на земята няма нищо подобно“. Аз отидох и седнах и почти веднага се оказах на Небесата, вървейки към голяма красива сграда. Тъй като на Небесата е винаги светло, много силна светлина се излъчваше от тази сграда и се виждаше отдалече. Красиви цветове и музика идваха от това място. Много хора и дори ангелите се приближаваха до входа.

Почти всичките бяха в група със семейството си или с приятели. Виждаше се, че бяха изпълнени с очакване. Нямаше билетни каси като на земята, затова просто всичките минахме през портите в нещо като безкрайно, огромно фоайе. Аз тръгнах с едно семейство от трима души: баща, майка и дъщеря. Те завиха наляво и аз ги последвах. Не знаех точно накъде вървя и затова реших да се огледам, за да видя какво се случва. Ние стигнахме до двойна врата, която водеше до основното място. Бащата и дъщерята минаха през нея, но за мое голямо учудване, майката изостана и след като минах през вратата, видях, че тя мина през друга врата малко по надолу от нас.  Не се замислих много за това, тъй като бях заета да разглеждам наоколо. Театърът беше направен така, като в съвременен стил. Дизайнът на седалките беше фантастичен и когато сядаш в тях, те се  коригират според сядането ти. Това бяха най-удобните седалки, на които съм сядала и като че ли целият „комфорт“ е  дошъл и те е наобиколил. Странното беше, че не видях екран. Неочаквано цялата стена пред нас стана течна и след това стана твърда направо пред очите ни; това беше екрана. Това беше странно, но беше само началото.

Светлината, която като че ли излизаше от широки разрези в стените, избледня и киното започна. Семейството, след което вървях, седеше точно пред мен. Замислих се, защо майката не остана с тях, когато те започнаха да се смеят. Тогава погледнах на екрана и видях названието на филма : „Музикални звуци“, който беше един от любимите ми. Това, което се случи по-късно, доста ме шокира. Вместо Джулия Ендрюс, бягаща по хълма, това беше майката от семейството, след което тръгнах. Те започнаха много да ръкопляскат и да шепнат помежду си, накланяйки се към екрана. В същия момент си зададох въпрос: „Тя ли играе главната роля“? Святия Дух каза: "Това е назначеното й време, поради което нейното семейство е тук, така че те да могат да се насладят на дебюта й“. Разумът ми се опита да разбере Неговите думи, но всичко, което каза, беше: „Това е невъзможно, та тя току що влезе през другата врата. Как така тя може да бъде в този филм, който още не е бил направен?» Святия Дух се засмя и каза: "Той не трябва да е направен, той е хроникиран . Позволи ми да ти покажа“.

За един миг и вече не бях в театъра, а на хълм, наблюдавайки как пее тази жена. Искаше ми се да се ощипя, защото това не можеше да бъде! Как е възможно това? Не видях никакво нормално оборудване за снимане на филма и освен тази жена и мен присъстваха само двама души. Единия държеше странен апарат, с размерите на гребен, който като че ли поддържаше цялата музика и звукови ефекти във филма. Другият държеше също така някакво странно устройство, което записваше филма и веднага го изпращаше на екрана на театъра. Огледах се наоколо и видях, че обстановката беше истинска, не фиктивна, същато като във филма. В далечината се виждаше манастир с камбанария. Имаше зелена ливада с  малки бели цветя, а в нея течеше поток, който изглеждаше сякаш като нарисуван на картина на художник. Най-накрая се сетих и разбрах, че „е чудесно, че може да отидеш и да гледаш кино и да бъдеш в него!“ Изведнъж се оказах отново седнала в театъра. Никой не можеше да си представи това: това беше истински театър на „реалността“. Когато филмът свърши, жената се присъедини към своето семейство и те отидоха да отпразнуват дебюта й.

Помислих си, че това е краят на пътешествието ми, но не беше така. Аз тръгнах след друто семейство: баща, майка и двама сина в друг театър. Този път само майката остана вътре да седи, а бащата със синовете отидоха на хълма. Аз влязох и седнах, очаквайки и този път с нетърпение. След това киното започна и даваха уестърн. За радост на мен и на жената, на екрана се появиха мъжът и и двете й деца, яздейки коне, галорипащи из прерията. Те бяха облечени като истински каубои и ускориха, за да изпреварят друг ездач пред тях. Аз едва повярвах на очите си, това беше Джон Уейн с неговите блестящи пистолети в двете му ръце, когато преследваше злодеите. Аз се засмях на глас и възкликнах: "Това е Дюк и той е на Небето!" Другите в театъра се засмяха на думите ми. Бях изненадана, че можеха да ме чуят, защото бях обикновено невидима за другите.
Когато филма свърши, отново се оказах до масата в кухнята. Не знам как протича времето на Небесата, докато бях там, но на земята бяха минали само няколко секунди. Това щеше да бъде краят, ако не бях взета там отново няколко месеца по-късно. Седях пред компютъра, размишлявайки за времето, когато бях взета, за да видя филма, когато изведнъж се озовах там отново. Този път ангелът ме придружи до сградата. Той каза: „Ние искаме да посетиш фоайето, за да ти покажем как се рекламират филмите и да видим как ще реагираш на това“. „Това е чудесно! С удоволствие ще дойда.“.

Когато влязохме в сградата, се оказахме в тълпата между други влизащи.  Струваше ми се, че всички в небето бяха там. Семейства и приятели щяха да отидат на кино или да погледат техни близки, изпълняващи ролята на мечтите си. Бях толкова погълната от това да съзерцавам хората, че не забелязах как се оказах на мястото, около което имаше битка. Аз подскочих като мислех, че ме атакуват. След това разбрах, че никакъв меч даже не ме и докоснал. Замръзнах на сцената пред мен. Тогава разбрах, че съм в разгара на една сцена от "Междузвездни войни". Около мен се развиваше действието, когато разбрах, че стоя в холограмата, а не в нещо наистина реално. Оказа се, че отидох до зоната за предварителния преглед, където имаше много други холограми, разположени във фоайето.  Това беше тяхната „реклама“, за която ми спомена ангела. „Фантастично е“ , помислих си аз. „Ти не само гледаш филма, но можеш да влезеш в него!“ На платформата имаше холограми, по-малките от тях бяха на подиума, а също така и няколко на масите, където хората седяха в кафенето.

Погледнах надясно и видях опашка от хора, чакащи да използват едно устройство, закачено на стената, нещо подобно на нашите банкомати.  Знаех, че пари не използват затова се приближих. Това беше нещо като монитор, където можете да видите какви филми ще бъдат показвани и колко е минало от филма, за да може да влезете в него. Видях как две момичета (около 12 годишни съгласно земните години) избраха заедно в кой филм да влязат. Те бяха толкова радостни и постоянно се смееха. Когато се обърнах, незабавно се оказах седнала пред компютъра ми.

„Уау“, учудих се аз. Това ми хареса и нямах търпение да споделя с някой това, което се случи. Определено е готино да бъдеш на Небето и това е място, където има всичко, за което „никога не сте и мечтали“!

Това беше толкова весело, но аз не разбрах, как определят кой филм ще попадне на Небесата и кой не.  Святия Дух ми обясни, че никой филм, който съдържа всякакъв вид мръсотия и т.н. лъжа, сексуални неща и голота (дори за кратко), насилие, богохулство или ругатни не се допускат. Предположих, че това означава повечето „G“ и само „PG“!

Може би на Холивуд е нужно да адаптира своите стандарти, защото аз не мисля, че голяма част от това, което напоследък се снима, достига до Рая. Ако сте актьор или актриса и искате да отидете на Небето, трябва по-добре да избирате ролите си тук, ако искате това да бъде показано там. Ако сте приели Христос за свой Спасител, поне сега знаете, че за в бъдеще можете да използвате дарбата си на Небето.

Ако не сте Го приели и се окажете в ада, вие НЯМАТЕ друго бъдеще, освен това да  прекарате вечността в агония и страх. Единственото забавление там е дадено на демони, за да ви измъчват.









Зала на Нациите
Третото място, което посетих беше весело и емоционално. Наричат ​​го зала на Народите и там имаше нещо, което можеше да се види и отвътре и отвън. Аз бях пренесена вътре, където беше фоайето  и хората поздравяваха домакина и домакинката. На първо време не можех да разбера дали бяха хора или други същества. Това не бяха ангели, бяха други същества,  поне нямаха крила. Те много приличаха на нас, с изключение на това, че като се приближиш до тях, мажеш да видиш, че са полупрозрачни. Те винаги са приятелски настроени и винаги знаят името ти. От фоайето излизаха дълги проходи, по които хората идваха и си отиваха. Отидох в един такъв проход и спрях до нещо, което приличаше на „спирка“, излизаща от стената. По-нататък през прохода видях буквално десет хиляди такива „спирки“. Когато се приближих до нея, от пода се издигна платформа. Тя беше кръгла и приличаше на стъкло, но не мислех, че беше такова. Застанах на платформата и изведнъж пред мен от пода се появи огледало или дисплей с отражаваща способност.   Тя беше с цвета на полирано олово и аз не можех да се огледам в нея. Мониторът имаше петнадесет сантиметрова кръгла рамка, изглеждаща в съвременен стил и от едната страна имаше две сканиращи устройства, които приличаха на стрелки нагоре и надолу. Цялото устройство имаше странен вид и не можеше да се видят „съединения“, тъй като те бяха свързани заедно. Бях изумена!

Погледнах към прохода и видях един младеж, който беше застанал на платформата и приличаше на "азиатец". (На Небесата изкупените са от всички нации). Той беше облечен в зелена туника, но беше без обувки. Тази туника трябва да е била нормална част от всеки гардероб, защото видях, че всички те я носеха в различни стилове, цветове, материали. Наблюдавах какво ще се случи по-нататък, когато той докосна стрелките на рамката. През това време лъч светлина във формата на цилиндър се изля върху него. Той излезе от една малка дупка и напълно го покри от главата до петите. Това, което видях по-нататък, направо ме изуми. Точно пред очите ми, той се трансформира от азиатска раса в
бахамец
!

Всичко в него се промени: кожата, косата, лицето и даже дрехата. Единственото, което не се промени у него беше размера на тялото и очите му.  За малко да падна от платформата, но успях да запазя равновесие. „Това е яко!“, казах аз и чух смеха му. На монитора на стената той също изглеждаше преобразен. След това той се наведе напред и докосна с ръката си стрелката, сочеща „надолу“ и всичко се върна назад, когато лъчът изчезна.

Аз бързо се обърнах и докоснах стрелката по посока "нагоре". След миг, не бях европейка, но жена аборигенка от Австралия (със сини очи). Що за гледка беше това! Докато стоях в цилиндъра на светлината, видът ми не се връщаше назад, но ако показвах ръката си извън стветлината, тази част от тялото обратно се връщаше към първоначалното си състояние.  Можеше не само да гледаш и да се „виждаш“ променена, но и да почувстваш кожата си, косата и да „усетиш“ разликата. Това е невероятно, никога не съм мечтала за нещо подобно.  Погледнах към себе си за известно време и след това прокарах ръка по стрелката "надолу" и светлината се разсея около мен и аз станах отново както преди.

Нищо не можеше да ме спре да притичвам от една станция към друга, за да се видя каква ще стана. На следващата бях американска индианка, след това азиатка, после датчанка, италианка и преди да ме върнат обратно, шотландка. Всеки път, когато си сам, си облечен в туниката си, с изключение на мен (аз бях с дънки и тениска), и към каквато и етническа група да те приобщат ще бъдеш облечен в традиционните за нея дрехи. Прииска ми се да подържа гайдата, но може би когато „окончателно“ се върна в къщи, ще я изуча, как да свиря на нея!

Какво чудесно нещо е да имаш възможност да виждаш и да усещаш това, което чувстват другите. Там определено има "свръхестествени" неща и аз изпитах само една малка част от тях.