Улф Екман 
Сеене и жънене
«А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да
пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е
решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича
оногова, който дава с радо сърце. А Бог е Силен да преумножи на вас всякакво
благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във
всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; както е писано: -
Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае до века. А тоя, който
дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и
ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко
отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служене произвежда
благодарение на Бога» (2 Коринтяни 9:6-11).
Тук Павел ни напомня закона,
наречен сеене и жънене. Този закон винаги действа право пропорциона- лно и
според това колко даваш. Колкото повече сееш, по-обилна е жътвата. Ти лично ще
пожънеш каквото си посял. Реколтата ще е същата, но количеството по-голямо.
Галатяни 6:8 ни казва, че цт“ пожънем тление, ако сеем за плътта си, и вечен
живот, ако сеем за Духа.
Ти жънеш каквото сееш
Каквото и да сееш - своето време,
своите пари или
нещо друго, винаги ще пожънеш същото. Така е в естествения
свят: магданозеното семе не произвежда моркови. Това е просто невъзможно.
Каквото посадиш в земята, точно същото ще излезе. Някои посеви растат бързо,
докато за други е нужно повече време. Това може да е и добре, и зле; човекът, който
засажда маслиново дърво, рядко живее достатъчно дълго, за да откъсне маслина от
същото дърво. В този случай следващото поколение ще жъне това, което предишното
е посяло. Някои неща носят дълготрайни резултати, докато други произвеждат
бърз, но неиздържлив урожай. Когато засаждаш или посяваш нещо, по-добре е да
намериш семе, което продължава да дава плод дълго време. Например, ще имаш
повече полза от ябълково семе, отколкото от семе на репичка. Бог ти е дал
дълготрайни области, в които да сееш, и Той ще ти покаже какво са те.
Павел ни казва, че този, който
сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне. Но за да те насърчи, той обещава: «А Бог е
силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във
всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко
добро дело». Тук Бог ти казва, че Той е, който дава, а ти си сеячът. Той
осигурява семе на сеяча и хляб за храна. Ако ти дръзнеш да дадеш себе си на
Негово разположение и започнеш да даваш, този закон ще започне да действа.
Трябва да помним два важни
закона: закона на сеене и жънене и закона на вяра - ходене чрез това, което не
се вижда. Ти винаги трябва да ходиш във вяра. Трябва да я упражняваш, като
започнеш да сееш малкото семе, което имаш. Нужно е да направиш стъпка на вяра
във време, когато ти лично имаш много малко да дадеш. В такова време е лесно да
се мисли, че би трябвало да държиш каквото имаш.
Манталитетът на света казва: «Пази това, което имаш. Не позволявай на никой
друг да го има». Обаче в Божието царство е точно обратното.
Дръзни да даваш!
Един разпръсва щедро, но пак има
повече изобилие,
А друг се скъпи без мяра, но пак
стига до немотия!
Благотворителната душа ще се
угои;
И който пои, сам ще бъде напоен.
Който задържа жито, ще бъде
проклинат от народа;
А който продава, благословете ще
почива на главата му (Притчи 11:2Ф-26).
Този закон действа. Ако наистина
се осмелиш да го опиташ, Бог ще ти даде повече благословения отколкото имаш
място да побереш.
Направи качествено решение винаги
да вършиш каквото Бог ти казва. Всеки път, когато се чудиш дали можеш да си го
позволиш, ти питаш спестовната си книжка за разрешение. Ако Бог казва «да», а
спестяванията ти «не», въпреки това направи го. От друга страна, не би трябвало
да вършиш нещо, когато Бог казва «не», дори ако спестовната ти книжка казва
«да»; бъди воден от Святия Дух, а не от банковата си сметка.
Можеш да се окажеш в ситуация,
когато нямаш ншцо. Бог не те осъжда или оплаква от теб. Той гледа на волята ти.
Ако задължиш волята си и даваш според възможностите си в момента, ще преминеш
от глад в преуспяване. Някои хора спират да дават веднага щом получат пари.
Ресурсите им се свършват, изведнъж парите са изчезнали и всичко това е, защото
те са се опитали да ги задържат. Каквото се опитваш
да запазиш винаги ще изчезне.
Не закъснявай, ако Бог те призове
да посееш в някой проект. Когато Святият Дух говори, трябва да си готов да сееш
в същата секунда. Това ще те изведе от финансово робство в свобода, където Бог
иска всеки един от нас да бъде. Ако нямаш пари в момента, Бог ще ги осигури за
теб. Няма по-голямо удовлетворение и наслада от даването за Божието дело. Това
включва да бъдеш независим от света и да имаш свободата да действаш и правиш
каквото Бог ти е казал.
Сей в добра почва
Когато Павел увещава Коринтяните да съдействат в събирането
на средства за бедните в Ерусалим, той използва заместителната смърт на Исус
като пример за тях да дават. Според Павел причината, поради която те би
трябвало да дават, е защото сам Исус Христос стана беден, за да могат те чрез
Неговата бедност да станат богати и да дават.
Защото знаете благодатта на нашия
Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се
обогатите вие чрез Неговата сиромашия. А относно това нещо аз давам тоя съвет,
че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го
направите, но и да желаете да го направите. А сега го свършете и на дело, така
щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването,
според каквото имате. Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има
човек, а не според колкото няма. Понеже не искам други да бъдат облекчени, а
вие утеснени; но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да
запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи
на вашата оскъдност; така щото да има равенство (2 Коринтяни 8:9-14).
Винаги сей семето в добра почва и
никога не сей от принуждение. Бог ще ти говори, като ти дава възможност да
даваш с радост. Не давай обаче и произволна сума; питай Бог колко да дадеш.
Дяволът иска вярващите да не
дават. И ако те дават, той иска да насочи средствата им в погрешна посока. Ако
сееш в нещо, което не е одобрено от Бог, дяволът е канализирал парите ти в
задънена улица, като ги задържа от принасяне на плод. Не трябва да вършиш нищо
по навик или религиозно задължение, но нека да се лее като резултат от
общението ти с Господа. По този начин ще бъдеш активно включен в каквото Бог
върши. Подобно, не позволявай заплахи или ласкателство да те мотивират в
даването тит- това също не е водителство от Святия Дух. Щом се
почувстваш принуден да даваш, спри веднага. Правилният мотив за даване не е
този. Мотивът е най-решаващият фактор. Сумата пари не е от значение; това е,
което Павел казва: «Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек,
а не според колкото няма». Бог не зачита количеството на дадените пари, но
гледа на мотива зад даването.
Придържай се към решението си!
Павел искаше да напомни на вярващите в Коринт тяхното взето
по-рано решение. Както и ние, те имаха наклонността да действат импулсивно на
момента и после, отивайки си у дома, да забравят всичко. Сега, една година
по-късно, Павел писа да им припомни
техните решения. Той каза: «А сега го свършете и на де ло,
така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването,
според каквото имате».
Ако си взел решение пред Бога да
съдействаш на определена кауза - ако си направил финансово обещание - твърде
късно е да се опитваш и да се извиняваш, казвайки, че нямаш нищо да дадеш. Не
става въпрос какво имаш, става въпрос какво си обещал. Ако действително нямаш
нищо, тогава дай според каквото имаш! Докажи желанието си да изпълниш даденото
обещание. Бог счита обещанията, които правиш, за свещени и скъпоценни. Точно
както Неговите обещания за нас са скъпоценни, Той иска нашите обещания да бъдат
еднакво скъпоценни, святи и да се разчита на тях.
Бог е милостив. Той напълно
разбира положението ти и никога няма да те осъди. Той вижда твоята добра воля и
намерение. Но бъди сигурен, че не забравяш да направиш това, което си обещал.
Има две важни точки по този въпрос: от една страна, трябва да сме сигурни, че
пазим обещанията си, и, от друга страна, трябва да избегнем влизането в
легалистично робство, като позволяваме на околните да ни форсират да взимаме неправилни
решения и вършим неща, които иначе никога не бихме направили.
Планът, който Бог е установил, да
осигури безотказно действие на икономиката на Неговото царство, за нас е да
даваме доброволно за Неговото дело. Това е служение пред Господа, което е не по-малко
свято от хвалението и поклонението в духа.
